Л етящите чинии са възприемани, като въздухоплавателни апарати използвани от извънземни в научнофантастичните филми, но учени от Масачузетския Технологичен Институт (MIT) искат да променят това, разработвайки летяща чиния за изследване на Луната. Летателния апарат ще се носи над лунната повърхност посредством силата на електростатичното отблъскване.
Тъй като, Луната не е защитна от атмосфера, повърхността и е директно изложена на космическата плазма и ултравиолетовите лъчи на Слънцето. Това дава на Луната положителен заряд, който кара лунният прах да се издига на до 1 метър над повърхността, този ефект кара и човешката коса да настръхне, когато бъде заредена със статично електричество. Предишен проект на учените използва този феномен за разработването на планер, пускан от космически кораб, който да изследва повърхността на безвъздушни небесни обекти като Луната. Следователно, ако крилата на планера са направени от положително зареден материал като Mylar, се очаква, планерът и положително заредената лунна повърхност да се отблъскват един друг, карайки планера да се издигне над повърхността. Според екипа от MIT, въпреки че това би работело при малки астероиди, силата на гравитацията при по-големи небесни тела като Луната все пак ще привлича планера към повърхността. Точно за това, учените разработват роувър подобен на летяща чиния. Въздухоплавателния апарат, без екипаж, ще увеличава силата на електростатичното отблъскване, излъчвайки лъчи отрицателно заредени йони, което дава на роувъра положителен заряд, а посредством излъчването на положително заредени йони към лунната повърхност, увеличава съществуващия положителен заряд. Тези йони се излъчват през дюзи от насочени нагоре и надолу миниатюрни йонни двигатели, които прилагат волтаж към йонна течност (разтопена сол), от вграден резервоар. Йонните двигатели вече се използват за маневриране на малки спътници в открития космос.
Доказвайки концепцията с експеримент, учените използват 60-грамов макет на роувъра, закачен на пружини над алуминиева повърхност във вакуумна камера, за да се симулира безвъздушната повърхност с ниска гравитация на Луната. Макета е оборудван с един насочен нагоре йонен двигател и четири насочени надолу. За измерване на мощността, произвеждана от двигателите, е използван волфрамов прът, разположен хоризонтално, над роувъра. Експериментирайки с различен волтаж, учените установяват, че за да се издигне роувър с тегло от 907 грама на около 1 см над лунната повърхност ще е необходим сравнително малък източник на енергия. Издигането на по-голям въздухоплавателен апарат по-високо, би изисквало повече мощност, въпреки че трябва да се проведат допълнителни изследвания, за да се определи колко добре би действала силата на електростатичното отблъскване на по-големи височини. Независимо от това, технологията предлага обещаващи практически приложения, особено при малки астероиди с много ниска гравитация.
„С левитиращия роувър не е нужно да се притеснявате за колела или движещи се части“, казва проф. Пауло Лозано, който ръководи изследването заедно със студента Оливър Джия-Ричардс. „Теренът на един астероид може да бъде напълно неравен и стига да имате контролиран механизъм, който да поддържа вашия роувър да плава, тогава можете да преминете през много неравен, неизследван терен, без да се налага физически да избягвате астероид.“ Изследването наскоро беше публикувано в Journal of Spacecraft and Rockets.
Източник: MIT
Николай Ваташки
