- Г-н Керезов, в меморандума на ПП-ДБ има специално място за електронното управление на държавата, което касае и общините. Как ще коментирате идеите в документа, вие отговаряхте за дигитализацията на Столичната община?
- Министерството на електронното управление отговаря за цялостната дигитална трансформация на страната. Наскоро министър Александър Йоловски каза, че има да харчи 1,3 млрд. лева в следващия програмен период. От друга страна, видяхме, че бюджетът на ведомството е под 60 млн. лева. Министърът вероятно има предвид, че е принципал на държавната компания „Информационно обслужване“. Тя изготвя техническите задания за около 100 млн. годишно на ИТ инфраструктура на държавата, за която възложител са други ведомства и се отчитат към техния бюджет. По груба сметка 160 млн. лв. по 4 години е 640 млн. лева. Отделно оперативните програми също имат 650 млн. лева, така че бюджетът за електронно управление е напълно реалистичен и отговорността е голяма. Странно е обаче, че се говори само колко прозрачно и централизирано трябва да бъдат изхарчени тези пари вместо каква е реалната работа, която трябва да се свърши – какви ще са резултатите за гражданите и бизнеса. Дигиталната трансформация трябва да се случи най-накрая, защото е гаранция за прозрачност в управлението. Когато администрацията работи дигитално в свързани електронни системи, винаги остават следи и може да се проследи всяко влияние. Освен това Еврокомисията наскоро обяви своята „бяла книга“ за обновяване на дигиталната инфраструктура в Европа и как това ще доведе до ускорение на икономическия ръст с 0,5-1% допълнителен БВП ръст годишно и до повишена конкурентоспособност за бизнеса.
- В София бяха направени иновации, как се вписваха в общата картина?
- В Столичната община, преди да приключи мандатът, завършихме проект по ОП „Добро управление“, който постави основите на критично важен процес – да се ползва една платформа за общините, която да бъде интегрирана с всички регистри в държавата. Във фаза проучване на проекта се натъкнахме на странни неща в инфраструктурата на електронното управление. Ние изпълнихме проекта и реализирахме платформа, базирана на опън сорс решения по модела на Естонското електронно управление. Нейната задача бе да позволи на служителите в общините с едно натискане на бутон да получат реализирана услуга, като автоматично извлече данни от държавните регистри. Така обслужването за гражданите при електронно заявяване на услуги можеше да се сведе до секунди. И този проект надграждаше други проекти, които министерството реализираше към онзи момент. Оказа се обаче, че голяма част от държавните регистри нямат автоматизирани работни процеси, които да облекчат работата на общинската администрация, и се налагат много доработки в тях. Министерството на електронното управление (МЕУ) и Столичната община заедно бяхме осигурили 3,5 млн. лева грант за този проект и въпреки спънките всички критерии по програмата бяха изпълнени. Предадохме работеща платформа, която може да се внедрява във всички общини, и след това министерството трябваше да я интегрира в голямата картинка, когато са готови и с техните проекти. Трябваше и да осигурят средства за въпросните доработки в държавните регистри, за да може платформата да извлича данни автоматизирано, а не само с ръчни заявки, както досега. До последно имахме уверението на МЕУ, че ще отчетат проекта и ще възстановят разходите, които Столичната община беше направила. В последния момент, след края на нашия мандат, те отказаха да внесат отчетните документи към финансиращия орган. Остана усещането за лично отношение, което коства на софиянци 3,5 млн. лева. А общините имат нужда от инструменти, които да бъдат адаптирани за тях, да са достъпни и да бъдат предоставени безплатно от държавата.
- Какво е необходимо на общините, за да направят дигиталната си трансформация?
- Не само общините, но изобщо институциите нямат елементарното обезпечение за така нареченото дизастър рикавъри. Това са сървъри, на които се съхранява информация и при евентуален инцидент – бедствия, земетресение, военни действия, да осигурят продължаване на работата. Те трябва да са отдалечени от източника, да са убежище за информацията. Никоя община не може да покрие финансирането на подобни сървъри. Затова е необходима централизирана политика за изграждане на два или три дизастър рикавъри центрове, които са достатъчни да покрият нуждите на страната. Това е нещо, за което се борихме в целия последен мандат в Столичната община, само че честите смени в министерството не предполагаха такива стратегически действия. Друг пример за недостатъчна подкрепа за дигиталната трансформация на общините са федерираните уеб портали. МЕУ предоставя безплатно такива на общините, в които те да наливат своите данни, те обаче изглеждат архаично и не са удобни за ползване. Това е пример как се прави нещо добро, но не се развива във времето. Гражданите стават все по-активни в желанието си да ползват онлайн услуги, а капацитетът на администрацията не се развива в тази посока. Ще дам и още един пример - Системата за сигурно електронно връчване на портала egov.bg. Колегите от министерството казват, че няколко милиона плащания на глоби от КАТ са минали през него. Наскоро близък ме помоли да помогна, обаче системата не позволяваше глобите да се платят заедно и се наложи да повторим един и същ процес няколко пъти. Така вместо 3 минути отне 20. Има и успешни примери, разбира се. RegiX е системата за междурегистров обмен в държавата. В нея всеки един служител може да влезе и да заяви справка във всеки държавен регистър. Платформата, която ние разработихме, ползваше точно RegiХ като входна точка за автоматизация. Това щеше много да ускори обслужването на гражданите, защото проектът, който ние направихме, беше ориентиран към електронните услуги в общините, но лесно можеше да бъде решение за абсолютни всички услуги.
- Кога според вас ще престанем да се редим по гишетата?
- Трябва да се реализира докрай реформата в регистрите. Да се свържат и с един клик да се направи автоматизирано извличане на данни. Тогава администрацията ще работи по-бързо и ще има прозрачност. А там, където влизат външни институции, например банка, нотариус, администрацията да дава удостоверенията много по-бързо. А защо не, ако се мисли стратегически, да се отворят потребителски профили за всеки от тези „играчи“, да могат и те автоматично да си извличат необходимата информация от държавните регистри. Но има друг проблем и това е обучението на администрацията, за да работи с всички тези инструменти. Тук веднага изниква въпросът за киберсигурността. За нея трябва да се направят сериозни инвестиции както в инфраструктура, така и в софтуер. В киберсвета много трудно, по-скоро никога, не можеш да установиш откъде идва атаката. В общината предприехме мерки, за да не се случва това, но докато София, може да си позволи подобна защита, то за по-малките общини това е невъзможно. Огромен остава и въпросът с електронната идентичност на гражданите. Ние в София успяхме да решим проблема с частно решение, което позволява да се идентифицираш с лицево разпознаване през мобилния телефон. Това касае услугата адресна регистрация и е и първата подобна технология в България, която беше сертифицирана и от Европейската комисия. Внедрихме този продукт в мобилно приложение Digital Sofia, което за съжаление все още не е видяло бял свят, именно защото го разработихме върху същата държавна инфраструктура, която четири правителства допреди сегашното бяха съгласни, че ще стане национална платформа за общините. Ето ви още една тема, която косвено касае всеки от нас, и това са големите данни.
- Може ли да дадете пример?
- Те са новото световно злато. Държавата все още няма политика за големи данни. В някои общини темата е започната, но няма обща политика. В София сме направили прототип за „езеро“ на данни. В държавната инфраструктура пък има портал за отворени данни, но съществува само за да се изпълни регламентът на Европейската комисия. Страната и общините имат нужда от така наречената чадърна система - софтуерен продукт, който да извлича сам данните от разнообразните системи на градовете. Това дава възможност за мониторинг в реално време на критични системи в страната и най-вече за симулации на евентуални сценарии. Със симулациите се тестват всички системи, когато се планират промени в градоустройство, транспорт и т.н. Навсякъде, където сме ходили – в Седжонг, Южна Корея, в Барселона, в Амстердам, сме виждали такива центрове, в които управляващите града наблюдават всички системи. Държавата трябва да разработи такива механизми, които да могат лесно и безплатно да бъдат мултиплицирани във всяка една община, защото би било непосилно това да се прави ефективно град по град.
- Говорите за централизация, но общините искат децентрализация. Не се ли бият двете посоки?
- Централизацията означава по-добра координация. Ние от Асоциация на градовете и регионите, в която вече съм председател на експертния съвет, силно вярваме в децентрализацията, особено по отношение на местното самоуправление и общинските бюджети. Технологията обаче предполага обратното. IT инфраструктурата е единственото, което дава повече ефективност чрез централизиран. В България все още липсва дългосрочна визия за това къде искаме да бъдем като дигитално трансформирана държава, къде искаме да бъдем като местно самоуправление и още повече, как да се интегрираме в голямото европейско семейство на регионите. В Европа в момента има много пари, но те не стигат до общините, защото никой не им помага да ги вземат. Сега асоциацията подкрепя своите членове да създадат социални предприятия. Обикаляме, разказваме им за програмата, даваме идеи как да стигнат до този ресурс, за да изградят социална икономика. Това е един добър пример от социалното министерство, но като цяло липсва политика за ангажиране на общините, за да се възползват от тези средства. В резултат редовно връщаме пари на Европа.
- Асоциацията как помага на членовете си?
- Опитваме се да помагаме там, където имаме експертиза, където знаем за програмите. Част от тях са активни и проявяват инициатива. Има малки общини с по 5-6 хиляди души, които успяват да реализират европейско финансиране за десетки милиони. Това са опитни кметове, трети, четвърти мандат. Общинската администрация е най-близо до хората, до техния бит. Темите за електронното управление обаче са малко по-различни. Те се нуждаят от капацитет, който никога не е създаван в общините. София беше първата община със зам.-кмет по дигитализация. Този ресор беше вкаран в други големи общини като част от ресорите на други зам.-кметове, така че темата става все по-широка. За дигиталната трансформация обаче изпускаме историческо време. Има кметове, които наистина поставят като приоритет дигиталната трансформация. Трябва обаче да признаем, че е много трудно за една малка община да отдели средства по тази тема. Грижата за града не спира с изтичането на мандата, това съм запомнил от г-жа Фандъкова. Така че аз продължих да работя, присъединявайки се към Асоциацията на българските градове и региони (АБГР).
В асоциацията членуват 115 общини и всяка е различна. На 11 април ще имаме общо събрание, очакваме още общини да се присъединят. АБГР работи на принципа на изграждане на градски коалиции по ключови теми, точно така работихме и в София с партньорите ни от Амстердам, Лондон, Барселона, Тирана, Брюксел и много други по темите за дигиталните права например.
- Нова ера идва с изкуствения интелект. Готови ли сме да го приемем?
- От момента на пускането на ChatGPT на пазара апелирам да се сформира национален съвет по изкуствен интелект, който да работи към министъра или към премиера. Говорили сме си с много от хората в бранша как изкуственият интелект може да влезе в държавната машина. Често закон със закон си противоречат. Това се вижда и със Закона за електронното управление. Той е много добре написан и регулира процеси, които са точни и коректни. В същото време има специализирани закони, например Закона за бюджета, и администраторът, който работи по този закон, казва: в моя специализиран закон пише така, а че Законът за електронното управление ми казва друго, няма значение. Да си представим следната хипотеза. Ако имаме система за изкуствен интелект, която може да направи семантичен анализ на цялото законодателство, когато се предлагат законови промени, тя би могла да връща отговор, тази точка или тази алинея противоречат на тази и тази разпоредба в друг документ и затова промените трябва да се транспонират към нея. Така може да се предотврати възникването на гаф. Съвсем пресен пример са електронните рецепти или извинителните бележки за училище. Министерството на електронното управление направи система, която технически изпълнява процесът какъвто е, без да се реформира. Веднага светнаха десетки дефекти в системата на здравеопазването, които трябваше да бъдат премислени предварително. За мен обаче по-притеснително е, че липсва темата за изкуствения интелект в икономически план.
- В какъв смисъл?
- Целият свят се е обърнал към него и започва да мисли за регулация, за приложение, за образоване на населението. А ние продължаваме да нямаме консултативен съвет за изкуствен интелект. В него би трябвало да се включат не само учени, специалисти, но и историци, социолози, икономисти. С проф. Иво Христов например сме имали интересни дискусии, неговите прогнози са много мрачни. Той говори как едни 300 милиона по света ще са конкурентоспособни, а другите ще ги храни държавата чрез минимален базов доход. В този процес трябва да влязат и нашите евродепутати, които работят по AI акт, това е европейското законодателство, което трябва да регулира изкуствения интелект. Нямаме национален мозъчен тръст по този въпрос, а трябва да се премислят и рисковете. Вълната, която се задава, ще направи не просто качествена промяна в живота ни, тя може да изостави огромна част от населението в безполезност, а това не трябва да се допуска. Според мен ще дойде момент, в който ще трябва да имаме вицепремиер по изкуствен интелект.
Това е той:
- Завършил е международни икономически отношения
- В MIB Trieste School of Management завършва магистър по застраховане и управление на риска
- Работил е в IT сектора като ръководител на голяма застрахователна група
- Управляващ партньор в дигитална агенция
- Бил е зам.-кмет на Столичната община по направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“
- В момента е председател на експертния съвет на Асоциацията на градовете и регионите
Сияна Севова
