„Искам да бъда вечно млад“, пеят „Алфавил“, обобщавайки хилядолетната мечта на човечеството. Днес науката против стареене (биогеронтология) е един от най-бързо развиващите се клонове на биомедицината, насочен към разбирането на биологията на този процес и разработването на интервенции за забавянето или смекчаването на ефектите му.
Болести
Напредването на възрастта повишава честотата на редица здравословни проблеми, като хипертония и сърдечносъдови заболявания, диабет, рак, когнитивен упадък. И възниква въпросът: не е ли по-разумно, вместо да се борим с всяко от тях поотделно, да атакуваме общия им корен – остаряването.
Средната продължителност на човешкия живот през XVII век е била едва 30 години. Благодарение на по-добрите условия на живот и хранене, чистата вода, антибиотиците, ваксините и медицинските грижи тя нараства с 40 години през XX век и не спира да се увеличава.
И все пак колко дълъг би могъл да бъде човешкият живот? В търсене на отговор се използва и уравнението на Гомперц, въведено през 1825 г. от Бенджамин Гомперц. Разработва го, за да моделира кривите на човешката смъртност, която се увеличава с времето. Т.е. шансът човек да си отиде от рак, сърдечно заболяване или инфекции се удвоява на всеки 8-9 години. Върху формулата влияят редица фактори и намирането на решение не е лесно. Статия, публикувана в Nature Communications през 2021 г., предполага, че ако успеем да преодолеем основните виновници за настъпване на смърт в момента – ракови и сърдечносъдови заболявания (и не загинем в катастрофа, разбира се), животът ни би могъл да продължи 120-150 години. Най-възрастният човек, живял някога, е французойката Жан Калман, която почина през 1997 г. на 122-годишна възраст. Фокусът обаче не е върху добавянето на години към живота, а на живот към годините, т.е. към постигане на по-дълго живеене в добро здраве.
Гени
Съществуват ли гени на дълголетието при човека? Да, познати са гени, за някои от чиито варианти се смята, че имат отношение към продължителността на живота. Техните продукти изпълняват важни функции в тялото ни: поправят ДНК при настъпили увреждания, поддържат краищата на хромозомите; защитават клетката от свободни радикали; важни са за правилния имунен отговор, подходящи нива на мазнините в кръвта и здравето на сърцето и съдовете. Те обаче не се откриват при всички дълголетници. Не е изключено участието на множество гени, немалка част от които все още да не са идентифицирани. Смята се, че генетиката е отговорна само за „част“ от продължителността на живота ни (около 25%), околната среда и начинът на живот също си казват думата.
Специалистите изучават хора на 90, 100 и повече години, за да разберат коя е тайната на дълголетието. Това, което ги обединява, не са образование, доходи и професия. Приликите по-скоро отразяват начина им на живот – мнозина от тях са непушачи, нямат затлъстяване, справят се успешно със стреса. Повечето са жени. Три от областите, чиито обитатели са известни с по-голяма продължителност на живота, са Окинава в Япония, Икария в Гърция и Сардиния в Италия. Те са относително изолирани от останалата част на страната, по-слабо индустриализирани са, доходите на хората тук са по-ниски, а те самите са по-склонни да следват традиционния (незападен тип) начин на живот.
Органите ни стареят с различна скорост
Хората не стареят еднакво, затова говорим за хронологична (определя я рождената ни дата) и биологична (възрастта, на която реално е нашият организъм) възраст. Двете може да се разминават. Дори отделните органи в тялото ни се „движат“ с различна скорост. Сред бързо стареещите са аортата, панкреасът, слезката, надбъбрекът, млечната жлеза. Самото стареене не е постоянен равномерен процес, а става на тласъци. Особено изразени са тези около 44- и 60-годишна възраст.
Ето как изглежда стареенето на езика на клетките и молекулите: настъпват нестабилност на генома, изтриване на теломерите, изчерпване на стволовите клетки, проблеми с функцията на белтъците и ефективността на митохондриите – енергийните централи на организма, както и куп други изменения. Не сте чували за теломери? Това са „капачки“ в краищата на хромозомите, чиято дължина се съкращава при всяко делене на клетката, превръщайки ги в своеобразен биологичен часовник. Когато размерът им падне под определен праг, клетката преминава в режим на стареене или загива.
Появата на т.нар. стареещи клетки е ключова, те са нещо като „живите мъртви“ – не могат да се делят повече, но не умират. Част от тях (от 30 до 70%) секретират молекули, които поддържат неблагоприятна среда, насърчаваща развитието на болестни процеси. Важна е ролята на хроничното възпаление. Лошият пример явно е заразен, защото тези клетки могат да разпространят стареенето към нормалните клетки.
На помощ идват сенолитичните агенти, чиято задача е да откриват и избирателно да изчистват стареещите клетки. Все още няма одобрени такива, но техни представители се изпитват в клинични проучвания при свързани с възрастта състояния, включително болест на Алцхаймер, диабет, остеоартрит, остеопороза. Работи се и върху създаване на ваксина срещу стареене. Целта й е да подготви имунната система да намира и унищожава стареещите клетки.
Срещу стареене
Пазарът на продуктите възлиза на 196 млрд. долара
Според различни източници световният пазар на продукти против стареене в момента се оценява на приблизително 65-196 милиарда долара и се очаква да достигне 113-381 милиарда долара до 2034 година. А дали всички те работят? Трудно е да се отговори еднозначно. Все пак едно е козметична процедура, придаваща по-сияен вид на кожата, и съвсем друго – добавка, която обещава да поддържа дължината на теломерите. Специалистите съветват да проявяваме здрав разум и реалистични очаквания при избора им. И напомнят, че най-доброто, което можем да направим за здравето и дълголетието си, е да бъдем физически активни, да се придържаме към правилна диета и да избягваме вредните навици, да не пропускаме профилактични прегледи и необходимите ваксини. В стремежа ни към дълголетие си струва да не спираме да изпълваме дните си с красота, любов, сбъднати мечти и добри дела. За да има смисъл.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
