С уникална историческа възстановка „Зов за свобода“ Благоевград, тогава Горна Джумая, се върна 105 години назад когато на 5 октомври български воини започнаха Балканската освободителна война, а първият освободен български град беше Горна Джумая.За първи път община Благоевград съвместно с Национално дружество „Традиция“ пресъздаде по впечатляващ начин историческите бойни действия и хроники, случили се на територията на днешен Благоевград. Над хиляда благоевградчани и гости на града се стекоха във възрожденския квартал „Вароша“ и видяха на живо как българската войска превзе турския конак без нито един изстрел. Виковете за свобода обаче бяха заглушени от идващият турски аскер, който успя временно да надделее и си върна конака. Воеводи със своите чети се присъединиха към редовната българска армия и извоюваха победата. Пред публиката, основно деца и млади хора се разигра истинско „сражение”, в което ехтяха залпове от пушки и взривове, падаха мъртви и ранени от двете страни.Краят на боевете ознаменува освобождението на Горна Джумая и даде началото на всенародно веселие.
Във възстановката взеха участие над 100 участника - членове на клуб Национално Дружество „Традиции“ от цялата страна, артисти от ДТ "Никола Вапцаров", Регионалния исторически музей, , детско-юношеската формация "Пиринска китка", Ансамбъл „Пирин“, както и деца от всички групи на Центъра за личностно и творческо развитие на децата Благоевград.
ХРОНИКА
На 5 октомври 1912 г. Българската армия влиза в започналата формално няколко дни по-рано Балканска война, с което фактически започва активната й фаза. Войната се води между Балканския съюз, т.е. Гърция, Сърбия, Черна Гора и България, от една страна, и Османската империя от друга. Целта на войната е балканските страни да си разпределят османските владения на Балканите, най вече Македония и Тракия. В чиито земи над 80 % от населението е било чистокръвно българско и това са го знаели т.н. Велики сили. Войната започва на 26 септември, когато войските на Черна гора нахлуват в Северна Албания. В отговор на 4 октомври 1912 година Османската империя обявява война на Балканския съюз и военните действия започват след няколко часа. Изненадващо и за самите съюзници само за няколко седмици българската войска постига съкрушителни победи срещу турската. Още в края на октомври цяла Одринска Тракия е под български контрол, а турската е изтласкана отвъд линията Чаталджа, само на 40 км от Цариград. В същото време “съюзниците” сърби и гърци овладяват Македония и предявяват претенциите си към тези населени с българи земи. През ноември е сключено примирие с турците, но през януари 1913 година, след преврат в Турция войната е подновена. До мирен договор се стига чак през май, а по силата му Османската империя отстъпва на съюзниците всички земи западно от линията Мидия - Енос. Едва сега Фердинанд вижда, че е измамен от сърби, гърци, че и от румънци, които ги няма в съюзния договор.
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПИРИНСКО
На 5 октомври 1912 година, в 5 часа на разсъмване, над Рилското дере при село Бараково проехтяват първите 5 оръдейни залпа на трета бригада на 7 Рилска дивизия, командвана от генерал Георги Тодоров. 3100-те български воини от от лявата колона на бригадата са ръководени от генерал-майор Спас Георгиев. Те безпрепятствено преминават моста на река Рилска, която до този миг е очертавала границата между Турция и България. В 16 часа следобед, същия ден първият освободен град е Горна Джумая. Преобладаващото мюсюлманско население на града вече се е изнесло предвидливо с керваните каруци по пътя за Сяр и Солун през Кресненското дефиле, като преди това са продали набързо имотите си на комшиите християни. Българите посрещат своите синове и бащи в униформи в двора на църквата “Въведение на Пресвета Богородица”. За войниците няма време за празнуване, още същия ден бригадата потегля за Крупник – посоката е Сяр и Солун.
Същият ден средната колона на 7 Рилска освобождава Царево село, днешното Делчево в република Македония, после Берово и Кочани. На 14 октомври след като преодоляват в битка с турците Кресненския пролом нашата войска нанася ново поражение на турския Струмски корпус. Пътят към Сяр и Солун е открит. Тогава идва заповедта за спиране на настъплението от страна сръбския генерал Степанович, командващ 2 съюзна армия, под чието командване е 7 Рилска дивизия. Три дни по-късно, на 18 октомври заместник главнокомандващият българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския си колега и заповядва на дивизията да настъпи към Солун. После се оказва, че това закъснение от 3 дни е фатално. На 22-23 октомври българите преодоляват Рупелския пролом, а на 27 вече се намират на 12 км от Солун при село Айватово. Но другите ни “съюзници”, гърците, вече са се договорили с коменданта на Солун Тахсин паша срещу 60 000 златни лири и завземат града под носа на нашите. Даже, осигуряват транспорт с кораби на няколко хилядната турска войска, която дни след това се включва в боевете срещу българите при Одрин. Въпреки, че към 7 Рилска дивизия се присъединява и Родопския отряд на генерал Ковачев, който заедно с четите на Христо Чернопеев, Яворов и Йонко Вапцаров освобождават Банско, Неврокоп и Кавала – закъснението от 3 дни коства на българската армия завземането на Солун. После Родопският отряд се насочва на изток и освобождава Ксанти и Гюмюрджина.
Монитор
