С ъздателят на прочутата торта „Гараш“ - австро-унгарецът Коста Гараш, свързва живота си с Русе.
В края на XIX век чужденецът наема емблематичния хотел „Ислях хане“ и го управлява повече от десетилетие. Пред отбраните гости в ресторанта Коста Гараш показвал уменията си в изкуството за приготвяне на храна, на което се научил във Виена. Развитието му като талантлив кулинар продължило и когато в началото на ХХ век се преместил в София и наел грандхотел „Панах“. Но Русе останал в сърцето му и последното му желание било да го погребат в града край Дунава.
Създаване
Връзката на австро-унгареца с Русе дава основание на някои историци да смятат, че прочутата торта „Гараш“ е създадена точно тук. Това обаче е само предположение и в интерес на истината трябва да се каже, че няма запазен архивен документ, който да удостоверява, че прочутият сладкиш е предлаган на гостите в „Ислях хане“. Безспорен факт е обаче, че талантливият кулинар е оставил следа в едно място, което е било врата за проникване на европейската култура и терен за изява на зараждащия се в Русе градски елит.
Сграда
„Ислях хане“ е построен по времето, когато България още е под османско владичество. В периода 1865-1870 г. на висока речна тераса е издигнат модерен за времето си хотел. От широката му градина с красива беседка се разкривала прекрасна гледка към Дунав и отсрещния бряг. Хотелът бил обзаведен изцяло с мебели от Виена. Салонът бил уреден с гардероб, бюфет с изобилие от вина и със сервизни помещения. Малък оркестър с музиканти от Виена и Букурещ допринасял за доброто настроение. Славата на „Ислях хане“ се разнесла бързо и в него започнали да отсядат князе, чуждестранни дипломати, индустриалци, търговци, гости от цял свят, които пътували или се връщали от Букурещ. По западен маниер елитът на града започнал да обръща по-голямо внимание на свободното си време, да цени природните красоти и да се увлича по светски разговори. Във виенския салон на „Ислях хане“ започнали да се провеждат първите вечери с танци. Освен от градските първенци те били посещавани от консулите и съпругите им. По онова време в града е имало към 15 чуждестранни дипломатически представителства.
Част от този елит била и Екатерина Каравелова, когато се върнала в родния си град, след като завършила образованието си в Русия. На бал в „Ислях хане“ срещнала княз Александър Батенберг, който й предложил да се премести в София, но тя не приела. По-късно наистина заминала за столицата, но при други обстоятелства.
Слава
Подобно на други чужденци, които работели в „Ислях хане“, и Коста Гараш вероятно е бил привлечен от славата на хотела. В Държавния архив на Русе се пази документ от 1885 г., който удостоверява отдаването под наем на „Ислях хане“ на Коста Гараш и Тереза Гараш, която е съпруга на брат му Йоханес. Той пък отваря в крайдунавския град пекарна. Предположенията са, че в този период Коста Гараш създава прочутата торта, а посещенията на важни особи са подходящ повод за поднасяне на ново сладко изкушение, вдъхновено от прочутите виенски десерти.
В Русе през 1894 г. Коста Гараш, който тогава е на 35 години, се жени за сръбкинята Елена. Венчавката е в църквата „Света Троица“ в центъра на града. През 1900 г. семейството се мести в София, където Коста наема грандхотела с прочутата сладкарница на чеха Панах. И тук австро-унгарецът се прославя с уменията си и впечатлява с кулинарния си талант софийската бохема.
През 1912 г. в столицата умира Елена. Близките изпълняват желанието й да бъде опята в църквата „Света Троица“, където се е венчала със съпруга си, и да бъде погребана в Русе. Пет години по-късно от този свят си отива и Коста Гараш. Погребението му също се извършва в Русе в гробищния парк до църквата „Всех Святих“. През комунистическо време гробището е заличено, а храмът - съборен.
Не по-различна е и съдбата на „Ислях хане“, където Коста Гараш проявява кулинарния си талант. От 1912 г. до 1950 г. сградата на ул. „Княжеска“ се ползва от русенската община. През 1997 г. се взема решение бившият хотел да бъде съборен. Така от картата е заличено едно емблематично за Русе и за България място.
Общината прави кулинарен фестивал
Вдъхновени от твърденията, че тортата „Гараш“ е създадена в Русе, от местната община организират кулинарен фестивал, посветен на вкусния десерт. Фестивалът ще се състои на 17 септември тази година и идеята е да стане ежегоден и част от културния календар на града, а това привлича туристи от цялата страна. Организаторите подготвят и много съпътстващи събития, които да направят празника още по-интересен.
Поканени са да гостуват известни майстори сладкари, които ще покажат своите умения при приготвянето на прочутия десерт. Ще бъдат демонстрирани различни варианти на рецептата на торта „Гараш“.
Тънки блатове и шоколад
Съществуват различни рецепти за приготвяне на торта „Гараш“ и тази е една от тях. Предоставена ни е от кулинарка от Русе.
За блатовете:
В купа разбиваме 10 белтъка със 100 г кристална захар. Сместа трябва да пада от бъркалките бавно. Добавяме 400 г смлени орехи и разбъркваме с шпатула. Измерваме сместа на кантарче и делим на 5 равни части (5 блата). Всеки блат печем поотделно във форма с диаметър 24 см. Върху хартия за печене изсипваме от сместа, заглаждаме и печем на 160 градуса за 7-8 минути в предварително загрята фурна. След изпичане хартията се маха и блатовете се оставят да изстинат.
За крема:
На водна баня разтопяваме 450 г тъмен шоколад. Оставяме го да се охлади за около 5 минути. В купа разбиваме 400 мл сладкарска сметана със 100 г кристална захар. Шоколада добавяме на тънка струйка, като бъркаме с шпатула. Разбъркваме хубаво до получаване на хомогенна смес.
Тортата редим като поставяме един блат, покриваме с крем, следващ блат, пак крем и така до последния. Покриваме с крем цялата торта и прибираме в хладилника за една нощ.
Шоколадов гараш:
На водна баня разтопяваме 250 г черен шоколад. Добавяме 2 супени лъжици олио. Половината от разтопения шоколад изсипваме в средата на тортата и леко накланяме настрани да се стече равномерно. След 4-5 минути заливаме с останалия шоколад. Не се заглажда с шпатула, а се оставя да се стече. Оставяме в хладилника за час да стегне и декорираме със зелен кокос (кокосови стърготини, боядисани със зелена сладкарска боя, разтворена в малко вода) и счукан шам фъстък.
Жанета Йорданова
