З а Урвичката крепост съществува любопитна легенда за предателство, любов и гибел. Тя е свързана с най-малкия брат на цар Иван Шишман - Ясен. Така го нарича народът, всъщност става дума за Йоан Асен.
Царят излязъл на лов, но докато го нямало, крепостта била обсадена от турците. Защитниците се сражавали храбро, но османците хванали жена с дете на ръце. Това била Ведена от село Бистрица. Те я заплашили, че ако не им покаже тайния вход за крепостта, ще убият детето и нея.
Вкаменена
Майчината любов надделяла и Ведена им показала тайния вход. Впоследствие тя получила Божието наказание, като била вкаменена - скалното образувание може да се види нагоре по долината на река Ведена от Дяволския мост. Турците превзели крепостта и пленили царицата. В това време едно момиче от село Кокаляне намерило цар Ясен и му съобщило, че крепостта е завзета от турците, а жена му е пленена. Царят веднага скочил на коня си и тръгнал да гони турците, които плячкосали крепостта и повели царицата към село Лозен. Близо до Лозен цар Ясен настигнал турските орди и ги разбил. След битката той попитал жена си дали турците са я опетнили, но царицата отговорила, че не са й сторили нищо. По-късно обаче тя му признала, че се е влюбила в един млад знатен турчин. Тогава царят в гнева си хвърлил младата царица от Царичина скала. Когато тя паднала, кръвта й обагрила скалата в червено, а където потекло млякото й, защото имала малко дете, израснало царичино биле.
Обсада
Скоро крепостта отново била обсадена от турците. Този път обсадата не траяла дълго и цар Ясен побягнал към Самоков. Турците го настигнали и го убили. Там, където потекла кръвта му, избликнали седем минерални извора, носещи днес името Царевите кладенци.
Извън легендите и преданията към крепостта Урвич археолозите проявяват заслужен интерес, защото тя е един от най-интересните паметници на нашето Средновековие. Там проучванията текат от няколко години с подкрепата на Столичната община.
Това лято екипът на Филип Петрунов от секцията за средновековна археология на Националния археологически институт с музей при БАН работи по проучването на място, на което се предполага, че е живял цар Ясен. Открили са храм от ХIV век, който вероятно е просъществувал до XVII век. Църквата заедно с открития вече манастир са действали до XVII век в рамките на Османската империя и се очертават като духовно средище, част от Софийската (Средечката) Света гора, където са се съхранявали и преписвали книги и се е пазела християнската култура.
Находки
Още в първите дни на обекта археолозите са открили останки от втори християнски храм, стенописни фрагменти, интересни находки. Храмовите стенописи ще бъдат реставрирани. Археолозите са намерили и кръст и кандило, монети, както и наушници от ХIV век от бронз с посребряване. Открити са и множество стрели, които свидетелстват за водените битки за крепостта, разказва Виолина Кирякова от Националния исторически музей. В проучванията участват и студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Архив
До тази година беше известен само един християнски храм, разположен в ниската част на укреплението. Неговото проучване започва още през 1969 година от проф. Димитър Овчаров. Неговият син проф. Николай Овчаров продължи делото на баща си, като почти десет години присъства на разкопките. В архивите на баща си той открива снимка на изключителна находка - прекрасна сватбена корона от XVI век с изображение на разпятие и на птици върху нея. В този манастир, споменат от Паисий Хилендарски, който е съществувал и през османския период на върха на някогашната крепост Урвич, са правени бракосъчетания, освен че са били преписвани книги. Първата открита църква по всяка вероятност се е казвала "Свети Илия", а може би целият манастир се е казвал така.
Подкрепа
Проучванията и дейностите по облагородяване на обекта "Цитадела на Кокалянски Урвич" се финансират от Столичната община по програма „Култура“. За тази година те са в размер на 49 000 лв. "До края на юли приключват проучванията на крепостта Урвич, където е открита втора християнска църква. Най-важни са археологическите находки, защото проучванията на културно-историческото наследство от античния и средновековния период на историята на София, сред които е и крепостта Урвич, привличат туристи на мястото на археологическите проучвания на Кокалянски Урвич.
Проектът „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ освен разкриването на нови научни данни превръща старината и в място за отдих и културен туризъм. Непосредствената близост на крепостта Кокалянски Урвич до града и достъпът й с градски транспорт дава изключителна възможност за организирането на образователни дейности, свързани с подпомагане на учебния процес по история на столичните училища”, смята Фандъкова. Столичната община подкрепя със специален приоритет проучването на културно-историческото наследство и от 2008 г. местната управа е финансирала проучванията на крепостта Урвич с над 270 хил. лева.
Сияна Севова
