Н ай-забележителните археологически открития в света през 2022 г. включват нови прозрения за Вилендорфската Венера и за мумията на фараон Аменхотеп I, откриването на най-стария будистки храм, най-ранните записки от календара на маите, най-старите оцелели сламки за пиене и останките на прочутия кораб на Ърнест Шакълтън. Те са част от класацията на сайта “Археология“ на Американския институт по археология.
Мистерии
Повече от век, откакто 30 000-годишната каменна скулптура, известна като Венера от Вилендорф, беше намерена на брега на река Дунав в едноименното село, много неизвестни съпровождаха малката фигурка.
Но продължаващата мистерия откъде произхожда материалът, използван за направата на скулптурата, вече е решена, отваряйки нови пътища за изследване на това колко далеч са пътували хората от Граветианския период (преди около 30 000 - 22 000 години).
Използвайки техника, наречена микрокомпютърна томография с висока разделителна способност, екип, ръководен от Герхард Вебер от университета във Виена, сканира фигурката. И установи за изненада, че Венера е изработена от оолитен варовик, който е от около 450 мили - близо до Сега ди Ала в италианските Алпи.
Учените сканираха с компютърен томограф мумията на египетския фараон Аменхотеп I и така за първи път видяха тялото отвътре.
Мумията на владетеля, управлявал от 1525 по 1504 г. преди Христа, бе открита в Деир ал Бахри преди 140 години.
Досега археолозите не бяха я изучавали отвътре, за да не повредят маската и елементите на савана, с който е обгърната.
Благодарение на компютърното сканиране изследователите са научили, че фараонът е починал на 35-годишна възраст, че е бил висок около 169 см, обрязан, имал е хубави зъби.
Върху тялото му са били открити 30 амулета и уникален златен пояс със златни мъниста. Археолозите са установили, че Аменхотеп I, който е вторият владетел от 18-ата династия, е първият фараон, погребан със скръстени на гърдите ръце.
Още по-необичайно е това, че мозъкът му не е бил отстранен от черепа при мумифицирането.
Според изследователите мумията на фараона е била препогребвана два пъти от жреците на 21-вата династия.
Учените са установили, че при възстановяването й свещенослужителите са прикрепили откъснатата глава и шия към тялото с ленена лента, напоена със смола.
Освен това са прикрили с превръзка дефект на коремната стена и са поставили под нея два амулета, а откъснатата лява ръка са привързали към тялото.
Светилища
Регионът на Северозападен Пакистан, известен като Голямата Гандхара, е бил кръстопът за обмен на стоки и култура между цивилизациите на Близкия изток, Централна Азия и Индия от около шести век пр.н.е. до шести век сл. н.е.
Една от най-значимите системи от вярвания, разпространени в региона, е будизмът, който е основан в Северна Индия между края на шести и началото на четвърти век пр.н.е.
В град Барикот в Гандаран археологът Лука Мария Оливиери от университета Ca’ Foscari във Венеция и неговият екип са открили будистки храм, датиращ най-малко от края на втори век пр.н.е.
Това го прави най-старият известен будистки храм и поставя изграждането му здраво през периода, когато се знае, че Барикот е бил център на будистко учение и свещено място за поклонение.
Светилище на 9000 години в отдалечено неолитно място в източната пустиня на Йордания е един от най-ранните ритуални комплекси, откривани някога. Екип, ръководен от археолозите Мохамад Таравне от университета Ал-Хюсеин Бин Талал и Ваел Абу-Азизе от Френския институт за Близкия изток намери светилището до мрежа от „пустинни хвърчила“.
Става дума за двойки скални стени, които се простират през пейзажа често на няколко мили и се събират в заграждение, където плячка като газели може да бъде прибрана.
Екипът откри ясни доказателства за връзката на светилището с тези огромни ловни съоръжения, използвани за затваряне на диви газели за клане.
