-Наскоро приключи експедицията в находището край град Трън. Стана ясно, че е открито ребро от динозавър. Има ли предположения на какъв вид динозавър принадлежи?
-Ребрата не са сред най-информативните в таксономично отношение динозавърски кости, поради което е трудно по една такава останка да определим на какъв вид принадлежи. Все пак може да направим някои обосновани предположения – кривината на костта подсказва, че принадлежи на животно с относително тесен гръден кош. Сред известните ни до момента динозаври в находището, такъв тип гръден кош имат хадрозавроидите, т.е. динозаврите с патешки човки. Дали обаче костта принадлежи на такъв динозавър не можем да кажем със сигурност преди да сме извършили допълнителни изследвания и анализи. Част от костта все още седи в предпазния гипсов калъп, с който я извадихме от скалата, защото беше силно натрошена, така че това, което се крие вътре може и да ни изненада. Ще видим.
Художествена реконструкция на трънската панцерна щука в естествената ѝ среда.
Иначе, освен реброто, открихме около половин дузина зъби от два вида крокодили, представители на семействата на алодапозухидите и хилеочампсидите, доста фрагменти от коруби на костенурки, няколко люспи, прешлен и зъб от панцерни щуки, фрагменти от кости на земноводни, а също и фосилизирани семена и ядки от различни растения.
– Как беше открито находището край град Трън?
-Находището беше открито на 16 август 2017 г. от палеонтолозите от Националния природонаучен музей при БАН доц. Латинка Христова и магистър Ралица Богданова след продължително търсене в тежък терен. Те се опитваха да намерят определен тип скали, за които се предполагаше, че може да съдържат останки от динозаври.
Художествена реконструкция на трънския титанозавър
Всъщност още като студент имах шанса да изследвам първата находка на динозавър от района на гр. Трън под ръководството на доц. Дочо Дочев от Софийския университет. След детайлно изследване на особеностите на фосилизираните костни тъкани с него установихме, че въпросната находка, открита от любителя г-н Андрей Цонков, е едва третата кост от нептичи динозавър в България и първата от титанозавър. Този неопределяем с просто око костен фрагмент се оказа първият български дългошиест динозавър и постави началото на поредицата от събития довели до откриването на находището.
Художествена реконструкция на примитивен хадрозавроид
Първите останки от динозаври у нас са открити през 80-те години в пещерата Лабиринта, която се намира близо до град Червен бряг, и принадлежат на хадрозавроид. Две десетилетия обаче никой не подозира, че тези кости са от динозавър. През 2004 г. на около 200 метра от пещерата е намерен още един фрагмент от кост, който се оказва част от раменна кост на „щраусоподобен динозавър“, т.е. на орнитомимозавър. Тези първи открития бяха публикувани в научната литература през 2010 г., но българската палеонтологична общност, струва ми се, гледаше на тях като на любопитно изключение, като на нещо, което едва ли ще се повтори. Въпреки че ясно осъзнавах колко малки са шансовете да бъде открит трети динозавър, аз не споделях преобладаващото мнение и очаквах нови открития в бъдеще. Не съм си и позволявал обаче да мечтая за находище, в което освен динозаври ще открием кости от още поне 4-5 групи гръбначни животни.
В дипломната си работа изразих предположения от кои скали произхожда костта, намерена от г-н Цонков и именно тях са търсили доц. Христова и маг. Богданова през 2017 г. За щастие техните усилия доведоха до едно от най-големите и най-неочаквани палеонтологични открития през последните две десетилетия в България – една цяла фосилна екосистема от времето на къснокредната епоха, първата по рода си в страната, а в някои отношения и в региона.
– Какъв е бил климатът и растителността в района на Трън преди 83 милиона години?
-Изследването на фосилизиран цветен прашец и растителни спори в проби от скалите в находището, извършено от проф. Полина Павлишина от Софийския университет, разкри, че климатът е бил влажен субтропичен, но със сезонни засушавания. В района са преобладавали покритосеменните (цъфтящите) растения, подчинено присъствие са имали папратовите, а голосеменните (иглолистните) изглежда са били изключително редки. Като цяло местната флора е била доста сходна като видов състав с растителността, съществувала по същото време в други части на т.нар. Къснокреден европейски архипелаг, част от който е била и територията на съвременна България.
Художествена реконструкция на къснокредна жаба
Любопитен факт е, че възрастта на находището също e установена благодарение на анализа на древния цветен прашец. Фосилните поленови зрънца са със статут на т.нар. „ръководни фосили“ за епохата на късната креда, което означава, че се използват за датиране на съдържащите ги скали. Именно те разкриха, че утайките, които са погребали трънските динозаври, са били натрупани в края на сантонския и началото на кампанския век на къснокредната епоха, т.е. преди около 83 млн. г. Оказва се, че ако човек знае какво търси и къде да гледа може да открие безценна информация дори в нещо толкова дребно и незначително като зрънце полен.
– Колко вида динозаври е установено, че са обитавали този район? Как са изглеждали те?
-За момента сме установили, че в находището се срещат останки от поне два вида динозаври – титанозаври и хадрозавроиди. Титанозаврите са представители на групата на завроподите, т.е. на дългошиестите динозаври като диплодока и брахиозавъра. Въпреки, че титанозаврите са най-големите сухоземни животни съществували някога, тези които откриваме в Трънско са относително дребни в сравнение с 35-метровите гиганти с тегло от 50-80 тона, които са обитавали Южна Америка по същото време. Вторият динозавър е представител на хадрозавроидите, които са популярно известни като „динозаври с патешки човки“. Това са растителноядни динозаври, които са се придвижвали на четирите си крайника, освен когато са тичали, а много от тях са имали любопитно оформени гребени на главата. Засега не сме намери останки от черепа на нашия хадрозавроид, така че не знаем дали е имал гребен. Трябва да се отбележи, че по-примитивните видове хадрозавроиди, какъвто вероятно е и българският, не са имали гребени. Не е изключено сред костите, които сме открили до момента да има и такива, които са на трети вид динозавър, но за момента не можем да кажем нищо конкретно.
– Какво е значението на находището в Трън за европейската палеонтология?
-Значението на нашето находище за европейската палеонтология на гръбначните животни от периода креда ще може да бъде оценено обективно само от дистанцията на времето, но личното ми мнение е, че то е голямо. Поради особеностите на геоложкото развитие на териториите на днешна Европа през късната креда (преди 100–66 млн. г.), фосилният летопис на гръбначните животни на континента от това време е непълен и „разпокъсан“, както във времето, така и географски. Основната причина за това е много високото морско ниво и ограничената по площ суша на островите, изграждащи Европейския архипелаг, което е намалило значително шансовете за фосилизация на сухоземните и сладководните животни. Ако ограничим вниманието си върху времевия интервал преди 86–80 млн. г. ще видим, че на континента има едва около 18 палеонтологични находища с останки от сухоземни гръбначни животни, повечето от които съдържат единични и непълни костни останки. Трънското находище е едно от тези 18, а възрастта му от около 83 млн. г. и богата му фауна, която включва динозаври, крокодили, костенурки, жаби и екзотични риби, го правят от голям интерес, защото показват какъв е бил животът на сушата в неизследвана до този момент част от древния архипелаг – най-близките находища със сходна възраст се намират в Унгария, Австрия и Франция. Данните, които с колегите събираме от 2017 г. насам, ще ни помогнат по просветлим как са се образували и еволюирали във времето гръбначните фауни с динозаври в региона, как са се озовали тук различните групи животни и накъде са мигрирали след това. Поне за момента изглежда, че Балканите са били своеобразен кръстопът между континентите десетки милиони години, поне от края на мезозойската ера.
– Разкажете ни за изложбата „Юрски свят: динозаврите отвъд киното“. Филмът „Джурасик парк“ и неговите продължения до голяма степен определят представите на хората за това как са изглеждали динозаврите. Как изглеждат те според съвременната наука?
-За добро или за лошо широката публика често изгражда представите си за динозаврите и геоложкото минало, стъпквайки върху популярната култура и най-вече филми като тези от поредицата „Джурасик парк“. Докато оригиналният филм от 1993 г. беше наистина революционен както по отношение на специалните си ефекти, така и по начина, по който представи пред света динозаврите, същото не може да се каже за многобройните му продължения. Палеонтологията на динозаврите напредна изключително много през изминалите 30 години и това, което знаем днес за биологията, външния вид и поведението на динозаврите превъзхожда значително тогавашните ни знания. Ще дам само два примера: първо, вече знаем, че много от нептичите динозаври, т.е. всички динозаври с изключение на птиците, са имали някакво оперение и второ, за част от тях можем с известна увереност да възстановим цвета на кожата или перата им. И двете неща със сигурност са звучали налудничаво преди 1997 г., когато е описан за науката синозавроптериксът – първият нептичи динозавър с пера.
В изложбата „Юрски свят: динозаврите отвъд киното“, която ще може да бъде разгледана в НПМ-БАН поне до края на месец септември, в 12 авторски творби представям динозаврите по начина, по който ги вижда съвременната палеонтология. Ще срещнете динозаври с оперение и ярки цветове, докато вършат ежедневни дейности, като разходки, грижа за гнездото, прогонване на натрапници и дебнене на плячка. Дори и по-спекулативните елементи, които неизбежно присъстват при художествените реконструкции, са основани в значителна степен на научни данни и на обосновани предположения. Смятам това за най-добрият и правилен подход при изобразяването на тези отдавна изчезнали животни, защото палеонтологията ни разкрива, че истинските динозаври, онези живели преди повече от 66 млн. г., са много по-интересни, страшни и вдъхновяващи от това, което ни показва Холивуд.
– Имате ли си любим вид динозавър?
-Това винаги е бил труден въпрос за мен. Ако съм принуден да отговоря с конкретно име, то вероятно ще кажа, че е тиранозавърът рекс. Да, това е клиширан отговор, защото тиранозавърът е един от най-добре проучените динозаври. Въпреки това, обаче, поради популярността му той все още е обект на заблуди и неразбиране. Представете си 8-тонен хищник, който има голям за размерите си мозък и изострени сетива, челюсти, еволюирали, за да трошат костите на плячката и крайници, позволяващи му да се движи с 15 километра в час. На всичкото това вероятно е имал и някакво оперение, поне през част от живота си. Как да не е впечатлен човек от подобно животно? Като цяло обаче по-скоро имам интерес към определени групи динозаври, тяхното разнообразие и еволюция. Две такива таксономични групи са тероподите, част от които са всички хищни динозаври и съвременните птици, и завроподите, които пък са дългошиестите гиганти и най-големите животни стъпвали на повърхността на нашата планета. С колегите ми имахме късмета да открием завропод в България, сега се надявам да попаднем и на теропод.
– Как и кога решихте да станете палеонтолог?
-Това важно житейско решение взех в много ранна детска възраст. Случи се през лятото на 1993 г., когато все още ненавършил 5 години, по телевизията видях реклама на филма „Джурасик парк“. В няколкото секунди, през които на екрана се появяваха динозаври, бях толкова впечатлен от тези животни, че исках да науча повече за тях, исках един ден да се докосна до тях и да ги изследвам. Така се случи, че това желание не изчезна, а напротив – разпали се и не изгасна през годините, въпреки трудностите, които се появяваха. Ето, че когато са направени с мисъл, вдъхновение и уважение към науката дори холивудските филми може да вдъхновят едно дете да стане учен. По онова време, а и дълго след това, никой не знаеше, че в България динозаври има и те ще бъдат открити. Понякога се чудя какво ли би било ако можех да кажа на онова петгодишно хлапе, че усилията си струват, че не само български динозаври ще бъдат открити, но и че то ще бъде част от хората, които ги откриват. Аз съм от малцината, които могат да кажат, че са сбъднали детските си мечти и ценя дълбоко факта, че имам шанса да работя това, което съм искал цял живот.
Това е той:
- Роден през 1988 г в гр. Пловдив
- Средно си образование завършва в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства
- Завършва бакалавърска степен по „Геология“ (2012) и магистърска степен по „Геология и палеонтология“ (2015) в Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- Асистент в Отдел „Палеонтология и минералогия“ на Национален природонаучен музей при БАН
Милена Димитрова
