У чените предупреждават, че към Земята може да се насочат "неизвестен брой" космически скали, скрити в блясъка на нашето Слънце.
Челябинския метеорит е най-големият астероид, който е удрял Земята от повече от век, но никой не е го е видял да се приближава. Когато космическият камък се разби в Западна Русия през февруари 2013 г., той предизвика ударна вълна със силата на 35 атомни бомби като тези в Хирошима и рани повече от 1600 души.
Но как така никой не е забелязал метеорита с широчина 19 метра, който се е насочвал право към нас? Според експертите отговорът е, че той е бил скрит от блясъка на нашето слънце.
Най-лошото е, че той няма да е единственият, като те предупреждават, че "неизвестен" брой космически камъни може да се насочват към Земята незабелязано, според „Дейли мейл“.
Астероиди с размерите на Челябинския метеорит удрят Земята приблизително на всеки 50-100 години - предупреждава Ричард Мойсъл, ръководител на отдела за планетарна защита на Европейската космическа агенция.
"Нараняванията, причинени от въздушни взривове или други подобни събития, могат да бъдат предотвратени, ако хората са информирани за предстоящия удар и неговите прогнозни последици. С предварителното предупреждение местните власти ще могат да посъветват гражданите да се пазят далеч от прозорците и стъклата".
И така, как астрономите могат да открият тези "невидими" астероиди, които се крият в слънчевия блясък?
В края на това десетилетие Европейската космическа агенция ще изстреля в орбита обсерваторията NEOMIR (Near Earth Object Mission in the Infra-red), която ще действа като система за ранно предупреждение за откриване и наблюдение на астероиди, приближаващи се към Земята откъм Слънцето. NEOMIR ще бъде разположена в точката на Лагранж "L1" между Земята и Слънцето. Необезпокояван от земната атмосфера, неговият инфрачервен телескоп ще може да открива астероиди с размери над 20 метра, които в момента се крият под слънчевата светлина.
Моисъл добави: "Предстоящата мисия NEOMIR на ЕКА ще открива астероиди като Челябинск, идващи от същата област на небето, от която идва и Слънцето, като по този начин ще запълни жизненоважна празнина в сегашните ни възможности за прогнозиране и планиране на опасни удари“.
Космическата агенция признава, че съществува вероятност астероид, дори по-голям от този, който NEOMIR ще може да открие, да се удари в Земята, но подобен сценарий е по-малко вероятен. Това е така, защото колкото по-голям е астероидът, толкова по-малко са те в Слънчевата система и толкова по-лесно се откриват. Дотолкова, че почти всички астероиди с ширина над един километър вече са открити.
Скот Шепърд от Научния институт "Карнеги" във Вашингтон каза, че откриването на близки до Земята обекти (NEOs) едва сега започва, отчасти поради историята на нашите обсерватории. Повечето телескопи гледат встрани от нашата планета, за да могат да избегнат отблясъците на Слънцето. Но новите проучвания започват да гледат в друга посока и разкриват все повече NEOs - включително и невиждани досега астероиди.
„Нови телескопични проучвания смело се насочват към слънчевия блясък и търсят астероиди към Слънцето по време на здрач“, пише Шепърд миналата година в колонка в списание Science. "Тези проучвания са открили много неоткрити досега астероиди във вътрешността на Земята“.
Сред откритията са първият астероид с вътрешна за Венера орбита - наречен Ayló'chaxnim 2020 AV2 - и астероидът, който в момента има най-краткия известен орбитален период около Слънцето, наречен 2021 PH27. Моделирането предвиждаше, че тези космически скали трябва да съществуват, но сега телескопите действително започват да потвърждават тяхното присъствие.
По данни на НАСА съществуват повече от 26 000 близки до Земята астероиди, въпреки че само около 10 000 от тях са с размери над 140 м.
През 2026 г. се очаква да бъде изстрелян космическият телескоп на американската космическа агенция Near-Earth Object Surveyor (NEO Surveyor), който ще помогне за откриването на повече такива астероиди. Той ще бъде разположен между Земята и Слънцето, за да може по-добре да се забелязват космически скали, които сега не могат да бъдат видени поради положението им в космоса.
Според финансирани от НАСА експерти някои астероиди могат да се "промъкнат" към нас и благодарение на въртенето на Земята, която ги кара да изглеждат така, сякаш почти не се движат, което ги прави трудни за откриване.
Учените изследваха как телескопите почти са пропуснали голям астероид, който се е приближил на 43 500 мили от Земята през 2019 г. Космическата скала, наречена "2019 OK", е първият обект с такъв размер, който се е доближил толкова близо до нашата планета от 1908 г. насам - но беше забелязан само 24 часа преди най-близкото си приближаване. Екипът установи, че причината за това е, че той се е движил към нас по такъв начин, че движението му по нощното небе е било неутрализирано от въртенето на Земята.
Планетарната отбрана е важна тема през последните 12 месеца, отчасти заради амбициозната мисия на НАСА "Тест за двойно пренасочване на астероиди" (DART). През септември миналата година космическият кораб DART умишлено се блъсна в Диморфос, астероидната луна в двойната астероидна система Дидимос. Макар че този астероид не представляваше заплаха за Земята, надеждата е, че успехът на първия в историята на човечеството тест за планетарна защита може да предостави проект за защита на нашата планета от бъдещи заплахи от космоса. Това беше първото в света изпитание на техника за смекчаване на кинетичния удар, при което се използва космически кораб за отклоняване на астероид чрез промяна на неговата орбита.
Астероидът е голямо парче скала, останало от сблъсъци или от ранната фаза на Слънчевата система. Повечето от тях се намират между Марс и Юпитер в Главния пояс.
Кометата е скала, покрита с лед, метан и други съединения. Техните орбити ги отвеждат много по-далеч от Слънчевата система.
Метеор е това, което астрономите наричат светкавица в атмосферата, когато отломки изгарят. Самите отломки се наричат метеорити. Повечето от тях са толкова малки, че се изпаряват в атмосферата. Ако част от този метеор стигне до Земята, той се нарича метеорит.
Метеорите и метеоритите обикновено произхождат от астероиди и комети. Например, ако Земята премине през опашката на комета, голяма част от отломките изгарят в атмосферата, образувайки метеоритен дъжд.
