Трима от петимата ни президенти са доктори
Шестима са професорите, които стават премиери от Освобождението до наши дни. Афинитетът на българските учени към политиката е осезаем от началото на XX век и в това няма нищо случайно. След падането на комунизма участието на хора от академичните среди във висшата политика е видимо. От 1991 г. до днес страната ни е имала 5-има президенти и 16 премиери, някои от които с повече от един мандат. Доста от тях притежават научни степени и/или звания. Статистиката показва, че 60% от президентите имат научни степени, а 40% – и научни звания. От премиерите 56% имат научни степени, а 37% – и научни звания. Вижда се, че през последните 30 години първите ни мъже в държавата са били запленени от науката. Но така ли е било и преди прехода?!
Традиции
Първият наш премиер Тодор Бурмов (1879) е магистър по богословие на Киевската духовна академия. Руски възпитаник е и Петко Каравелов (1881-1881, 1884-1884, 1901) – той е завършил право в Московския университет. Така единствените министър-председатели без унивeрситетска диплома по време на Третото царство са Драган Цанков, Стефан Стамболов и Александър Стамболийски. Последният е следвал философия в Хале и агрономия в Мюнхен, но не е завършил висшето си образование по здравословни причини.
Премиери
Въобще участието на учени в българската политика е традиция след Освобождението. Не малко от министър-председателите и техните министри са имали академични титли. Дори се е говорело за „министроманията“ на българските професори. Най-ярък пример в това отношение е Богдан Филов – премиер (1940-1943) и регент (1943-1944). Той е световнопризнат археолог, създател на науката тракология, винаги безпартиен и аполитичен. Въпреки това не издържа на изкушението и се забърква в политиката в най-неподходящия момент. За което заплаща и с живота си.
Друг действащ професор, поел премиерския пост, е икономистът Александър Цанков (1923-1926). Той е заклеймен от марксистката историография с епитета „кръволок“ заради преврата срещу Стамболийски, безкомпромисното потушаване на Септемврийското въстание и репресиите след атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г. Историята дълго и услужливо премълчаваше, че именно при неговото управление се полагат основите на пенсионното и здравното осигуряване, а в международен план България печели важна дипломатическата победа при т.нар. Петрички инцидент.
Професор е и Стоян Данев (1901-1903 и 1913). Той е известен с това, че е преподавал дипломатическа история в Свободния университет (днес УНСС ).
Президентската институция води по броя на хората с научни звания.
Нова власт
След 1989 г. вълна от хора с академични степени и звания залива изпълнителната власт. От 16-те редовни и служебни премиери двама са доктори на науките – това са Георги Близнашки и Любен Беров, а седем са доктори – това са Бойко Борисов, Жан Виденов, Иван Костов, Огнян Герджиков, Пламен Орешарски, Ренета Инджова и Сергей Станишев. В редиците на професорите пък са Георги Близнашки, Любен Беров и Огнян Герджиков. Трима са и доцентите – Жан Виденов, Иван Костов и Пламен Орешарски.
Звания
Президентът на Република България е най-новата институция у нас след 1991 г. Забележителното в случая е, че трима от петимата досегашните държави глави имат научни звания. Доктори са историкът Георги Първанов, философът Желю Желев и военният експерт Румен Радев, като двама от тях – Желю Желев и Георги Първанов, са и доценти. При това всички те стават такива, преди да бъдат избрани на най-високия държавен пост. Тук е мястото да припомним, че двама от тримата регентите на малолетния цар Симеон II са професори – става дума за юриста Венелин Ганев и дългогодишния главен идеолог на БКП Тодор Павлов. Но в крайна сметка, колкото и важно да е университетското образование, не то се оказва решаващият фактор, за да останеш в историята. В световен план са го доказали политици като Сталин, Чърчил и Дьо Гол, а у нас – Стефан Стамболов, цар Борис III и дори Тодор Живков.
Трима бъдещи премиери в кабинета на Стоилов
Кабинетът на Константин Стоилов е най-елитният в интелектуално отношение след Освобождението.
Министерският съвет на Константин Стоилов (1894-1899) е навярно най- елитния в интелектуално отношение в новата ни история. Самият Стоилов, който е и министър на външните работи, е доктор по право в Хайделбергския университет. Вътрешното ведомство пък се ръководи от Григор Начович – възпитаник на френския католически колеж „Бебек“ в Цариград и Висшата финансова школа в Париж.
Начело на народното просвещение отначало стои Константин Величков. Въпреки че след като завършва френския султански лицей „Галата сарай“ в Цариград, той не успява да се дипломира като юрист в Париж, децата и днес учат „Ад“ от Данте по неговия превод. Той е създател на Държавното рисувално училище (днес НХА) и автор на Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, почти непроменен и до днес. А през 1897 г. на поста го заменя не друг, а самият Патриарх на българската литература Иван Вазов.
Финансите на Княжеството са поверени на споменатия по-горе бъдещ премиер Иван Евстатиев Гешов, а правосъдието – на юриста Теодор Теодоров, който също ще оглави кабинет, макар и за кратко през 1918-1919 г.
Съгласно Търновската конституция военните министри са генерали, които се определят от монарха. Генерал-майор Рачо Петров, завършил Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, също ще оглави на два пъти българското правителство (1910 и 1903-1906).
Константин Събчев
