Н а 10 февруари светът узна за смъртта на един гений. Приживе определяха проф. Люк Монтание (1932-2022) така. След кончината му обаче вестник „Либерасион“ неглижира правилото, че за починалите се говори или добро или нищо. И отбеляза със снизхождение: „Този век той стана защитник на спорни теории, които малко намаляват авторитета му в научната общност“.
На 89 години той можеше да си позволи лукса да изразява мнението си открито. И го правеше при всеки удобен случай. Но крайното отрицание на ваксините срещу COVID-19 нерядко звучеше като ината и заяждането на дребно на старец, в чиято памет вече има бели петна. Например усърдието, с което обясняваше, че имунизацията срещу коронавируса е лов на вещици, а хората, които се подлагат доброволно на това рисково занимание, са опитни мишки.
Люк Монтание изуми света два пъти. Първият, когато откри вируса ХИВ. И вторият, когато заяви, че SARS-CoV-2 съдържа секвенции от вируса на СПИН. Но докато откривателството му донесе международна слава и го издигна на пиедестал, второто твърдение го смъкна оттам.
Роден на 18 август 1932 година в Шабри, Централна Франция, той е единственото дете в семейството на счетоводителя Антоан Монтание и домакинята Мариан Русле. В детството му има две събития, които се открояват. Първото произтича, когато той е на пет: блъснат е от кола и прекарва два дни в кома, след което по негови думи се ражда за втори път. Следващото нещо, което се е запечатало най-ярко в съзнанието му, е войната. Запомня четирите години на немската окупация с постоянен глад: време, в което пухкавият по природа малчуган страда от хронично недохранване. През юни 1944 г., при освобождението на Шабри, домът на семейство Монтание е разрушен. А гледката на множеството трупове и жертвите на концлагерите го изпълва с отвращение към войната за цял живот.
В горните класове проявява интерес към науката. Оборудва сам химическа лаборатория в мазето на новата им къща и там синтезира различни химични съединения. През 1947 г. дядото на Люк умира от рак на дебелото черво. „Гледката на мъките му ми подейства толкова много, че вероятно поради тази причина по-късно реших да уча медицина, и по-специално да се съсредоточа върху рака“, пише Монтание след години в автобиографията си за уебсайта на Нобеловите награди.
През 1953 г. получава еквивалент на бакалавърска степен по естествени науки в университета на Поатие, а след две години получава и магистърска – от Парижкия университет. През 1960 г. младият учен защитава в Сорбоната дисертация върху материали на свои изследвания за клетките на сърцето на човешки ембрион и заминава на стаж в Англия в лабораторията на известния вирусолог Кингсли Сандърс.
Именно там напористият учен прави първото си значимо откритие. Става въпрос за РНК вируси, при които наследственият материал не се съхранява под формата на ДНК, както при всички останали живи същества, а на друга рибонуклеинова киселина - РНК. Монтание е първият, който доказва, че РНК също може да се дублира. Някои вируси, наречени ретровируси, използват този механизъм, за да синтезират ДНК от своята РНК и да я вмъкнат в ДНК на гостоприемник, като хората. Тази модификация на ДНК кара клетката да се дели бързо, причинявайки раков тумор.
През 1983 г. открива вируса на ХИВ, а през 2008 г. печели Нобеловата награда за физиология или медицина за откритието си заедно с проф. Франсоаз Баре-Синуси. Независимо че двама други учени претендират да са първооткриватели на вируса. Оказва се, че д-р Робърт Гало и негов американски колега са използвали проби от същия френски пациент, болен от СПИН, и в института Пастьор са заподозрели американските си колеги в кражба на интелектуален труд.
През целия си професионален труд проф. Монтание буди възхищение, а в България се отнасят към него с дълбока симпатия за позицията му за медицинските сестри в Либия. Докато течеше процесът в Бенгази, той не се уплаши от режима на Кадафи и свидетелства пред съда, че заразяването в педиатричната болница в източния либийски град на деца с вируса на СПИН е започнало много преди идването на българските медици и е продължило и след тяхното задържане.
Но в последните години теориите му будят противоречие. Какво може да накара един учен да стане краен противник на ваксините?
„През XX век беше прието, че този риск – ваксината, може да се приеме, тъй като осигурява защита на голяма маса от хора. Вече не сме в XX век. Аз съм лекар и моята етика не ми позволява да причинявам смърт или заболявания с моите медицински дейности. Ако дадена ваксина причинява смърт, аз отказвам да я прилагам, макар тя да не води до смърт всички, а да става дума само за единични случаи”, заяви Люк Монтание пред bTV. В същото време той е също толкова краен привърженик на антибиотиците. Които според него лекуват дори аутизъм.
Алармира за вредата от алуминия
Теорията му за ваксините е още по-абстрактна: „Те използват една субстанция, която увеличава имунната мощ срещу микробите, но такива добавки обикновено съдържат алуминий. И този алуминий чрез ваксината преминава и влиза в нашия мозък, което може да бъде вредно. Някои тежки неврологични заболявания, аутизмът по-специално, може би и болестта на Алцхаймер, също се влияят от съдържанието на алуминий. Така че такива ваксини трябва да се избягват”, казва Монтание. В крайна сметка ученият стига до извода, че заради някои ваксини съществува риск лека-полека да бъде отровено цялото население. Но това – на теория. Липсата на каквито и да е доказателства карат колегите му да отдават твърденията му на капризите на един голям, но възрастен ум.
Кристи Петрова
