П атриарха на българската литература Иван Вазов вероятно е познавал лично прототипа на дядо Йоцо. Овчарят Йордан от село Заселе е вдъхновил писателя за разказа „Дядо Йоцо гледа“. Това споделя пред вестник „Телеграф“ 80-годишната Елена Петрова, която дълги години е секретар на читалището в Гара Бов. Тя изследва преданията, оставени от поколения българи за емблематичния герой. Проучва и посещението на писателя Иван Вазов в техния край.
Оказва се, че прототипът на литературния герой е живял в местността Арто в село Заселе, община Своге. Там е била разположена къщата му, както и кошарите за овцете. Истинското му име било Йордан Маринков Църнярски. В реалния живот той ослепява при инцидент – пада от скала на тила си.
Дядо Йордан живял близо до скалата Злио камик. Местните я нарекли така, защото много животни намирали смъртта си, падайки от нея. Когато се разчуло, че ще се прокарва жп линия, дядо Йоцо често ходел на скалата да слуша шума от работниците и тътена на бомбите, които прокарвали железницата. Когато вече се чувало как влаковете минават, той бил много щастлив и махал с калпака си. Така той поздравявал нова България. Въпреки слепотата си с копнеж изживявал новото време на следосвобожденска България. След падането на турското иго вече имало българска армия и местно момче от селото било повикано за наборник. Когато дядо Йоцо го срещнал, бил толкова поразен, че България вече има войска, че започнал да му пипа копчетата и дрехите. Така е „прогледнал“, за да види българския войник, разказва Елена Петрова.
Потомците на прототипа на дядо Йоцо му направили родословно дърво в читалището в Гара Бов. Листенцето на Йордан е самотно, защото не е оставил поколение, понеже бил болен. Той обаче имал двама братя. Бил овчар и така помагал на многолюдното си семейство. Единият му брат имал 7 деца, а другият 5. Дядо Йордан живял над 80 години.
Споменът за него е все още жив в село Заселе. Скалата Злио камик е мястото, където почитателите на Вазовото творчество и любителите на перото се събират в рамките на традиционните бовски празници в деня, наречен „С перо и песен на Злио камик”. В къщата в село Бов, където се предполага, че отсядал Вазов, е вдигната паметна плоча. Местен младеж на име Младен го е развеждал с кон в близките селища. Така писателят попаднал в село Заселе, разказва Елена, която е проучвала посещението на поета в Искърското дефиле. Според други предания, за които не може да се твърди, че са истина, по време на едно от посещенията си в селото Вазов е срещнал овчаря Йордан и впечатлен от историята му, пише знаменития разказ. Елена обаче не може да потвърди автентичността на тези предания.
Народната памет обаче все още пази спомена за Иван Вазов, който прекарал две лета в село Бов и се разхождал в околията. Местните разказват история за него. Точно над водопада Скакля има ливада, на която Вазов веднъж седнал, разхвърлял се и вдъхновено пишел. Местен селянин го видял и казал на кмета на селото. Кметът го попитал: „Кой си ти бе, дека газиш тревата? Той отговорил: „Аз съм поетът Вазов“, а той му казал: „Поет, моет, аз съм на Заселе кмет. Пред мене да платиш глоба дека газиш тревата“.
По това време местната власт обявява забрана за паша на тези тревни площи, за да ги коси. Вазов тръгнал покорно сред кмета, а щом стигнали до площада на селото, местният учител го загледал, дръпнал кмета и му казал: „Абе, господин кмете, ще станем за резил – това е Вазов“. А управникът на селото отговорил: „Резил, мезил, да не е заповед газил“.
Писателят влязъл в кметството. „За това къде газиш тревата ще платиш глоба от един грош!”, отсякъл управникът. Той наредил бирникът да му отреже квитанция за глобата. Вазов платил глобата и се подписал на квитанцията, но кметът нямал вяра в подписа и го накарал да сложи палеца за по-сигурно.
Спомените за дядо Йоцо описва Илия Гьошев, който е бил заместник-кмет на Своге и председател на общинския съвет по култура. Самият той е от село Заселе.
Очин дол опитал да открадне Йордан
Село Очин дол претендирало, че дядо Йоцо е живял в него. През 2005 година в мездренското село дори издигат паметник на героя. Това предизвиква острата реакция на жителите на село Заселе. „Накарахме кмета на село Заселе да напише официално писмо до областния управител на София, а оттам официално бяха написали писмо до къщата музей на Иван Вазов, откъдето бяха отговорили на областния управител. В писмото пише, че въз основа на документите в музея Вазов никога не е бил в село Очин дол. Така доказахме, че дядо Йоцо си е наш“, разказва Елена Петрова.
Милена Димитрова
