Б егълците от правосъдието намират спасение главно в три държави, разположени на три континента, далеч от Европа, показа проучване на „Телеграф“. България има споразумения за сътрудничество с 47 държави, показва справка от Министерството на правосъдието.
С тези държави имаме договореност заловеният незабавно да ни бъде предаден. Това е задължително условие обаче единствено, ако беглецът бъде спипан на територията на Европейския съюз. В момента 43-ма българи са издирвани с червена бюлетина от Интерпол по искане на страната ни. Сред тях са извършители на тежки престъпления като убийства и въоръжени грабежи. Има и не малко аферисти и хора с тежки присъди, които са успели да напуснат пределите на страната, преди да бъдат приведени в затвора. Над 1700 българи са избягали от правосъдието през последните 20 години, сочат данните. Подобно на последния заловен – двойния убиец от дискотека „Соло“ Илиян Тодоров, бегълците са успели да духнат основно през територията на съседна Гърция, по-рядко това се случва през Турция, тъй като не е член на ЕС и проверките на границата са сериозни.
Убежище
Предпочитана дестинация за бегълците от закона са Обединените арабски емирства. В ОАЕ обаче се крият главно достатъчно богати престъпници, които могат да си позволят да си заплатят статут на гражданин на страната. По последни данни такъв статут струва от порядъка на 250-300 000 щатски долара. Следваща по популярност сред бегълците е Южноафриканската република. Връщането от ЮАР не само в България, но в коя да е държава от ЕС се оказва доста трудно, а тамошното законодателство позволява на бегълците да потърсят закрила като хора, търсещи убежище без значение от мотивите им за това. Отново обаче сравнително заможни бегълци могат да придобият имунитет, за да останат в Южна Африка и да развиват някакъв бизнес. Третата и най-малко популярна, но сигурна за бягство е Доминиканската република. Тази държава заема две трети от остров Испаньола, който е вторият по големина след Куба, остров в Големите Антилски острови и е едно от най-сигурните убежища за бегълците. От българи обаче се достига трудно. Според различни слухове там се спотаяват дупнишките бизнесмени Ангел Христов и Пламен Галев, известни като Братя Галеви.
Мода
Последна мода сред бегълците обаче са държавите в Средна Азия и по-точно бившите съветски републики. От тях България има споразумения с Казахстан и Узбекистан, където бе хванат именно и последният заловен беглец – Илиян Тодоров. С Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан обаче нямаме договореност и залавянето на някои беглец там би се оказало трудно за връщането му у нас. Що се отнася до Илиян Тодоров последните оперативни данни за него са, че е напуснал страната съвсем легално през Гърция. От там с помощта на преселници от Азербайджан, известни като „кавказки гърци“, които са рускоговорящи, на Тодоров е осигурен фалшив паспорт от Руската федерация. С него беглецът се е предвижвал през последните 12 години, откакто се крие из различните бивши съветски републики. Не е ясно все още дали със същия паспорт е бил хванат в Узбекистан, или е ползвал следващ фалшификат, който обаче го е издънил.
Наследство
Любопитна подробност е, че едни от най-добрите международни договори за сътрудничество извън Европа са действащи още от годините на Народната република и реално са останали в наследство на България. В клаузите им се съдържат разпоредби за взаимно предаване на лица, издирвани във връзка с наказателни производства. Такъв договор имаме включително със Северна Корея. От същото време са договореностите ни с Виетнам, Куба, Либия, Алжир, Сирия и Тунис. В първите години на прехода пък страната ни е сключила самостоятелни договори с Мароко, Индия, Ливан и Узбекистан. Ползваме и договори като член на Европейския съюз, които съюзът е сключил с всички останали държави по света. Най-добре и бързо действащо в последните години е изпълнението на европейската заповед за арест (ЕЗА) и Законът за екстрадицията, уреждащи екстрадиция с предаване на лице, намиращо се на територията на коя да е държава в ЕС.
Знакови фигури очакват скрити оневиняването си
Няколко са знаковите фигури у нас, които са духнали от пределите на страната и продължават да се крият зад граница, очаквайки да бъдат оневинени от родното правосъдие. Те действат по примера на първия ни банкер беглец – Веска Меджидиева. Обвинена за източването на Българска земеделска и промишлена банка в периода 1994-95 г., Меджидиева успява да духне от страната през 1996 г. в Гърция. След години е установена в Кейп Таун, ЮАР, но тамошният съд отказва да одобри екстрадицията й по присъда от 2007 г. Меджидиева е съдена задочно у нас и окончателно оправдана от ВКС през 2010 г. И макар да има право да се върне у нас като свободен гражданин, тя отказва. С подобен казус и все още висящо дело е друг знаков банкер – Цветан Василев. След фалита на КТБ той се укрива в Белград, Сърбия. Макар с комшиите да имаме спогодби за сътрудничество, така и местният съд не взема решение за екстрадирането му. Василев живее в Белград от 2014 г., а у нас срещу него се води задочен мегапроцес, по който са разпитани едва четирима свидетели. Друга значима фигура от родните бегълци е бизнесменът Васил Божков. Той успява да напусне държавата ден преди да му бъде повдигнато обвинение. В момента продължава да живее в Обединените арабски емирства. Дори разви собствен политически проект в изгнание. Нещата с него изглеждат в пълен застой и на този етап няма яснота дали изобщо арабската страна ще го екстрадира в България.
Захари Белчев
