Б лизо 8 пъти повече са сгрешените протоколи на вота на 2 април.
Това показва анализът на Централната избирателна комисия (ЦИК), публикуван на сайта им. Общият брой на протоколите с несъответствия е 2757, докато на предходните парламентарни избори през октомври 2022 г. те са били едва 366.
Самите грешки са 14 714 при само 1169 преди това. Анализът на ЦИК е 314 страници и вътре са описани всички причини. Основната е проблеми при отчитане на преференциите, неправилното им сумиране, неотбелязани действителни гласове за една или друга партия, несработили контроли. Например в Районната избирателна комисия (РИК) са въведени 38 на брой преференции за дадена формация, а при повторното въвеждане на данните в изчислителния център на ЦИК те са нула.
Данни
Често до това се стига при прехвърлянето на данните от черновата в беловата на протокола. Има и обратните случаи за кандидат от партийна листа в РИК отбелязват 18 лични гласа, след това при въвеждането в ЦИК те се оказват 108. Накрая след проверка е записан първоначалният резултат. От анализа на ЦИК се вижда, че повечето грешки са в секции със смесено гласуване, където е имало вот както с хартия, така и с машина.
На заседанието си вчера ЦИК реши да прати писмо до всички 31 РИК-а в страната, за да ги попита защо са приемали секционни протоколи с неудовлетворени контроли, особено при съществени разлики. На свой ред от РИК трябва да им върнат отговор до 11 април.
Иначе ЦИК излезе с решение с окончателните резултати, разпределението на мандатите по партии, подредбата на кандидатите за депутати по листи според преференциите. От тях става ясно, че хартиените бюлетини са над 1,12 милиона, а машинните – над 1,55 милиона. Недействителните бюлетини, като се добавят и тези от чужбина, са 44 617. Квадратчето „Не подкрепям никого“ са попълнили 109 095 души. Няма промяната в разпределението на мандатите. ГЕРБ-СДС си остават с 69 депутати, а „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) с 64.
Два района
21 са народните избраници, които до края на вчерашния ден трябваше да решат от кой район да влязат в парламента. Най-много са от „Възраждане“ - седем човека, петима са от БСП, по трима от ГЕРБ-СДС и ДПС. В редиците на "Има такъв народ“ (ИТН) са само двама, а при "Продължаваме промяната – Демократична България“ - един. Соцлидерът на БСП Корнелия Нинова може да прекрачи прага на Народното събрание от Благоевград или 25 МИР в столицата. Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ бе избран от Кърджали и Шумен. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов трябваше да избере между Пловдив и 25 МИР в София. Сред останалите са лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС, Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС, Слави Трифонов и Тошко Йорданов от ИТН.
Екип на Телеграф
