Честита Нова година, проф. Овчаров! Последните две години минаха под знака на пандемията. Как се отрази тя на вас като човек на науката и на проучванията, които правите?
Отрази ми се като на всеки човек - доста негативно. Никой не се чувства добре в пандемията. По отношение на работата не смятам, че има някаква особена промяна, а напротив – това бяха две много успешни години, не заради пандемията, разбира се. Ако започнем от археологическите проучвания, през това време беше апогеят на разкопките на скалния град Перперикон. Бяха разкрити огромни части от южния квартал на града. Активизираха се прочуванията на Мисионис, добил популярност като Северния Перперикон. Именно през тези две години там се извършваха най-мащабните проучвания. Пак през този период от време беше практически разкрит изцяло замъкът на свищовската крепост, свързан с последната защита на Българското царство и легендарния Дракула. Беше разкрит и замъкът Вишеград край Кърджали. Същевременно от научна гледна точка излязоха много книги, над които работих през това време. Преди всичко искам да отбележа първия том на „Античният и средновековен град Перперикон“, представящ десетилетните археологически проучвания на една от най-важните български културно-исторически забележителности. Излезе книгата за Момчил войвода съвместно с проф. Пламен Павлов. Факт е и изданието „Краят на Второто българско царство и съдбата на Златоградския район“. През тези две години излязоха и още книги. Около пет издания се появиха в периода на пандемията. Написах десетки статии, посветени на проучванията ми и на общоисторическите проучвания през този период. Намерих време да напиша стотици статии във вестниците. Много са те по въпроса за Северна Македония – тема, изключително важна за България. Дори само това да кажа, се вижда, че този период е много успешен. Това е равносметката за тези две години.
Ако трябва да направим равносметка за отминалата година, кое е най-ценното откритие, което вашият екип е направил?
Аз не обичам определението„най-ценно“, защото през 2021 година благодарение на програмата, осъществена с последното правителство на ГЕРБ, шест обекта бяха определени за приоритетни. Рациария до Видин, Мисионис край Търговище, Солниците в Провадия, Перперикон в Източните Родопи, Вишеград на около 5 километра от Кърджали и Хераклея Синтика в Пиринска Македония. Напълно беше разкрит замъкът на Вишеград. Попаднахме на мавзолеи на богати граждани, чието проучване трябва да продължи. Бяха разкрити огромни части от Мисионис, който наистина доказва, че си заслужава прозвището Северния Перперикон и е много перспективен обект.
Какви са плановете за новата година?
В момента сме в зимния период, в който се работи и се пише. Тук веднага искам да кажа, че в момента завършвам голямата си книга, която пиша от две години. Тя е за средновековната история на казанлъшкия край. Днес се нарича Казанлък, но това всъщност е средновековният град Крън с неговите невероятни съкровища и доста интересна история. Знаем Казанлък като Долината на розите и на тракийските царе, но досега неговата средновековна история се пренебрегваше. Оказа се, че тя е изключително интересна и доста добре осветена от изворите. Именно този пропуск се опитвам да запълня чрез книгата си. Тя трябва да бъде дадена за печат до 2-3 седмици.
Какво да очакваме от археологическото лято?
Трудно е да се говори за археологическото лято още в обстановката, в която се намираме. Поради добрите отношения, които поддържам с общините, те са отделили средства за разкопки, говорим за Кърджали и Търговище. Въпросът е, че трябва да има и държавно финансиране на приоритетните обекти за България, каквото беше правено не само през последните години. На скалния град Перперикон вече от 21 години се работи с целеви субсидии. За да бъде разкрит изяло южният квартал на града, са необходими държавни средства, каквито очакваме на фона на всички тези успехи и на цялата тази реклама, която течеше по всички телевизии на приоритетните обекти за България. Бих искал новото българско правителство да не забравя тези паметници и по-специално развитието на културно-историческия туризъм. Политиката от последните години трябва да се продължи. Така че се надявам да имаме държавна субсидия в рамките на това, което имахме през последната година.
Като специалист по средновековна история може ли да разкажете как се е празнувала Нова година през тъмните векове?
Нова година първо не се е празнувала на този ден, на който я отбелязваме сега. Нова година не е била толкова важен празник, колкото Коледа.
В коя епоха бихте живял, ако може да избирате?
В Средновековието, разбира се, аз съм си средновековен човек поначало. Това е моето любимо време. Потънал съм в историята на битките от края на 13-и и началото на 14-и век. Ние, българите, имаме невероятно интересни личности, за които знаем невероятно малко. Гледаме американски филми, от които получаваме какви ли не подробности за шотландската история и рицаря от „Смело сърце“. Докато ние самите имаме такива герои, които трудно може да си представим. Говорим за периода на Второто българско царство през 13-14-и век, което е доста добре осветено от историческите извори. Жалко е това нещо. Една от целите на моята научна и писателска работа е да покажа на хората тези личности. Част от моите книги ги наричат научно-популярни, аз много си ги харесвам и в тях показвам тези полузабравени царе като например цар Константин Тих от 13-и век, които много често са обвинявани незаслужено, като цар Иван Шишман, който се бори до последна капка кръв за България. Това е моята епоха, в която бил живял. Такива са и повечето мои обекти, разбира се, те са многослойни, но винаги в тях присъства хубавата средновековна история.
Какво бихте пожелал на българите за новата година?
Да сме живи и здрави, естествено. Дано тази година да е малко по-спокойна, защото всички много се уморихме от избори и политически битки. За съжаление тези битки не са само политически, а станаха и много личностни. Понеже говорим за Средновековие, имах усещане, че сме в далечния 14-и век, когато германският рицар Ханс Шилтбергер минава през България и казва, че е видял три Българии - едната около Видин, другата около Търново и третата около Добруджа. Не искам отново да изпадаме в такава ситуация. Не искам ние, българите, да бъдем различни помежду си. Ние имаме общи цели. Например едно нещо, което ни предстои, е въпросът за Северна Македония, който не бива да се политизира по никакъв начин. Желанието ми за новата 2022 година е да сме повече заедно. Българите трябва да се обединим около нашите национални идеи, цели и задачи. Без това не бихме постигнали успех, независимо кой е на власт.
Това е той:
Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на изтъкнатия археолог акад. Димитър Овчаров
Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 г. – професор
Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН
Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения
Почетен гражданин на Кърджали, Златоград, Търговище и София
Провеждал е археологически експедиции в Гърция, Турция, Русия, Грузия, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и др.
Милена Димитрова
