В продължение на няколко години нашите анализи показват, че децата в начален етап често имат дефицити. И те им тежат до края на образованието. Затова е време да преосмислим много сериозно тази бърза скорост от 1-ви до 4-ти клас. Преминаването нагоре без покриване на минимум от знания не е добро за децата и час по-скоро трябва да се преосмисли и да се промени.
Приемственост
Проблемът на различните управления на МОН е, че липсва приемственост. При предишното бяхме стигнали до съгласие по стартиране на дебат за евентуално повтаряне и на първи клас при неусвояване на минимума и Националното външно оценяване в 4-ти клас да има силата на бариера към 5-и клас. В момента такъв изглед няма затова искаме НВО да го няма, защото в тоя си вид няма никаква сила. Ако трябва да го има, нека бъде под формата на годишен изпит след начален етап, за да могат учениците да преминат нагоре. Все пак това оценяване далеч не е толкова трудно и не е голямо препятствие пред учениците. Много е важно да започне такъв дебат. Разговорът за броя на учениците в паралелка също беше стартирал. Оптималният брой ученици, за да бъде качествено образованието, е 16, най-много до 20. Иначе образователната услуга се превръща в социална. По подобен начин се случват нещата и в детски градини, където има над 30 деца. Така самият процес се превръща от образователен в социален, защото учителят просто следи за физическото оцеляване на учениците. При толкова много деца не му остава енергия и възможност. Бедата обаче е, че при определяне на дадена политика в системата на образованието има политически страх от родителски реваншизъм. В много държави часовете за 1-ви клас са по 60 минути към 35 минути за България. В другите страни учениците никак не са стресирани, никак не са преуморени, защото са свикнали да спазват тези правила. Едно дете, ако бъде поставено в условия с ясни правила, ако му се обяснява по правилния начин учебният материал, то няма да има никакви проблеми.
Стрес
Нека се върнем назад. В „Под игото“ например децата се явяват на годишния изпит и преминават нататък. Вярно, вълнуват се, но това не е стрес, а част от тяхното израстване. А и да има някакъв стрес, той не е чак толкова нездравословен. Едно дете винаги се стресира в нова ситуация. То се стресира и като отиде на зъболекар и задължителна ваксина, но няма как да ги отменим.
Коментар на д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, специално за „Телеграф“.
