- Епископ Тихон, Ваше Преосвещенство, вие сте бивш медицински работник и сте настоящ викарий на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. Кажете ни, медицината или Бог ще ни избавят от пандемията?
- Бог, д-р Какарашев! Бог ще ни спаси чрез медицината! Вярата лекува!
- Как вярата лекува?
- Вярата ни дава увереност и сила. Тази сила мобилизира невероятните способности на човека – както на тялото, така и на душата.
- Как църквата може да помогне на медицината в борбата с COVID-19?
- Това е важен въпрос. Църквата трябва да призовава чедата си към три неща: Хората да проявят дължимото уважение и доверие към медиците; Всички да имат достатъчно разум, като не надценяват собственото си мнение и своите познания. Не е редно обикновените хора, които не са лекари, да поставят своите разбирания за болестта над знанията и уменията на медиците, които са специалисти в тази област; Лекарите следва да обърнат внимание на върховния си дълг – да пазят здравето на хората, да лекуват болните и да се борят докрай за всеки един живот.
- Работили сте в Инфекциозното отделение на болница в Щутгарт, Германия, и сте посетили инфекциозните отделения на Александровска болница и на ВМА в София. Какви са приликите и разликите, които ви направиха впечатление в тези болници?
- Така е, посетих лично COVID отделенията в Александровска и във Военна болница. С чиста съвест мога да кажа, че стандартите навсякъде са еднакви. Обаче направи ми впечатление, че някак си лекарите и сестрите се борят сами със себе си и тази борба е вътре в душите им. И сякаш нашите медици се чувстват изоставени и нямат необходимата подкрепа. Забелязах умората от психическото и физическото им натоварване. Искрено съжалявам, че духовните лица нямаме достъп до медиците, за да им вдъхваме съпричастност, обич и уважение. Медиците ни извършват подвиг – те рискуват живота и здравето си, за да помагат на болните. Няма да се уморя да повтарям, че онези неща, които никой не иска да пипне, не могат да бъдат компенсирани само със заплата, и то понякога мизерна. Също така медиците ни се нуждаят от духовна подкрепа, която не е речено да е само религиозна, тази подкрепа може да бъде и човешка - сърдечна.
- Напълно съм съгласен с вас. Както лекарите, така и болните се нуждаят от подкрепа. Необходимо ли е да се възстанови болничното душеобгрижване?
- Разбира се, че е необходимо. Имаме добър пример. Група доброволци около параклиса „Св. Георги Софийски Най-нови” в Александровска болница поискаха моето духовно напътствие и аз мога да свидетелствам лично за големия им устрем и за похвалното им постоянство. Сега заради пандемията те не могат да посещават пациенти в болниците, но искат да се грижат за болните и за хората в нужда. Вече две години, без никакво прекъсване, три пъти седмично, те раздават храна на нуждаещи се. Храна, която всеки път събират от дарители или готвят сами – къде с дарени продукти, къде с такива от лични средства. Всеки път там, на паркинга до входа на Александровска болница, идват около сто души да получат храна. Това са около 1000-1200 порции всеки месец. Понякога раздават и дарени дрехи. Най-важното е, че тези доброволци разговарят с изпадналите в беда и им помагат с каквото могат.
- Много хора се питат „Боже, докога ще продължи страданието ни с тази пандемия“. На тях какво ще им отговорите?
- Страданието ще продължи дотогава, докато не осъзнаем, че това е пандемия, ще рече болест, която засяга всички ни заедно. И трябва да ползваме всички способи да се предпазваме един другиго от нея.
- Как ще се вразумят хората, които не се ваксинират и не спазват противоепидемичните мерки, тъй като имат собствено мнение по въпроса?
- Именно като им посочим, че всеки разболял се и всеки умрял е бил заразен от някой друг. Отговорността е обща и нямаме право да мислим, че всеки друг е виновен, ама не и лично ние. Който не се ваксинира, рискува да се разболее, да прекара тежко болестта и да се сбогува с живота си. Ама рискува да зарази и много други хора, които също могат да умрат. При ваксинираните тези рискове се намаляват.
- Всички чакахме с нетърпение да се появи ваксина. Сега има ваксини, ама много хора се отдадоха на тежък размисъл и отказват да се ваксинират. Къде сбъркахме?
- Сбъркахме в това, че не реагирахме навреме – остро и непримиримо на конспиративните теории, които внушават вредата от ваксините. Тези фантазии бяха допуснати като друго „мнение”, толкова уж валидно и достоверно като това на водещите специалисти.
- Някои хора четат в интернет и се страхуват, че чрез ваксините могат да бъдат белязани със „знака на звяра“ или пък да бъдат „чипирани“. Вие като епископ какво мислите по този въпрос?
- Разсмивате ме, д-р Какарашев! За какво да бъдат белязани? Знам, че има психични състояния, при които някои са видели не само знака на звяра, ами и самия звяр. Този, който е прекосил пеша пустинята Сахара, може да е видял и Фата Моргана. За мен „чипирането“ е вицът на годината. Я си представете, че някой може да източи мислите на човек и да ги архивира на компютър. И най-мощният компютър ще експлодира от глупостите, които бълва всеки един от нас.
- Според вас съществува ли карма и възможно ли е да изкупуваме чужди грехове?
- Не, карма няма, защото няма и прераждане. Като умрем, тялото ни се погребва в земята и с течение на времето то става на пръст. Душата остава безсмъртна и след смъртта на човека, тя отива при Бог в Царството небесно. И няма начин да се преродим в куче или в друга жива твар, дори ако приживе сме малтретирали животните и бихме заслужавали подобно наказание. Обаче е възможно да страдаме заради греховете на нашите родители, дядовци и баби. Бог може да ни спаси от тези страдания, като отхвърлим греховете на близките ни.
- Казвате, че няма прераждане. А има ли живот след смъртта?
- Има, разбира се! Душата не умира! След смъртта душата отива в нематериалния свят, където среща Бог. Колкото повече сме въздигнали душите си приживе, толкова по-близо ще бъдем до Спасителя. Близостта до Бог наричаме рай, а отдалечеността от Бог е самият ад.
- С вяра или със суеверия са изпълнени душите на повечето хора?
- И с двете неща. Няма душа без вяра. Ние живеем с повече вяра, отколкото предполагаме. Всичко, което сме научили, е било прието на вяра, защото с изключение на математиката ние не сме проверявали всяко нещо отначало докрай дали е така наистина. Във всекидневния живот ние вярваме, че всичко, което вършим, ще се повтори така, както сме го правили безброй пъти. Например, като станем сутринта, решаваме да пием кафе. Ние не знаем дали кафемашината ще тръгне, ама вярваме, че ще пием кафе от тази машина. След това знаем ли, че ще стигнем живи и здрави до работа или просто вярваме? Много хора са загинали, пресичайки улицата. Чували сме, че някой седнал да си хапва и да пийва, ама е получил миокарден инфаркт и е умрял. Значи ние не знаем какво може да ни се случи – ние просто вярваме, че ще успеем да направим това, което искаме.
- Кои неща погубват душите ни?
- Погубват ни гордостта, алчността и лицемерието.
- А кои качества ни въздигат?
- Въздигат ни скромността, щедростта и доблестта.
- Коя е най-силната молитва?
- Най-силната молитва е „Отче наш“! Тези думи са произнасяли всички наши прадеди – в горест и в радост. Самият Господ Иисус Христос ни е дал тази най-силна молитва.
- Коя от десетте Божии заповеди се нарушава най-често?
- Биваше да ме попитате коя Божия заповед не нарушаваме? Има хора, които не знаят десетте Божии заповеди, а те стоят в основата на нашата цивилизация. И да ви кажа, Божиите заповеди не са едно и също с онова, което в днешно време някои считат за общочовешки морални ценности. Ако зад моралните ценности не стои един абсолютен авторитет, какъвто е Бог, тогава всеки, комуто не отърват, може да ги оспори. И щом само един може да ги оспори, те вече не са общочовешки. Десетте Божии заповеди са неоспорими, защото идват от Бог.
- Как е Негово Светейшество патриарх Неофит – в добро здраве ли е?
- В нашата възраст винаги има болежки, но той добре се справя с всички тях и благодарение на грижите, които се полагат за него, няма нищо драматично.
- След Рождество Христово и в навечерието на новата година можем ли да благословим читателите на любимия ни вестник „Телеграф“?
- Ще го направя за вас, д-р Какарашев, както и за читателите на вестника от свое име, без да ангажирам Светия синод. Като духовен пастир с многообразен, дългогодишен житейски опит аз искам да вдъхна надежда, да подтикна към размишления и да окуража волята на всеки, който иска да чуе нещо от мен. Подкрепям всички онези, които търсят своя път в живота и са се отдали на търсенето на истината. Нека всички наши сънародници, където и да са по света, бъдат озарени от Рождественския небесен зов: Слава във висините на Бога и на земята мир и между човеците благоволение. Бог да ви благослови!
Това е той:
76-годишният епископ Тихон е роден на 26 май 1945 г. в Щутгарт, Германия
Завършва Софийската духовна семинария през 1965 г. и Духовната академия „Св. Климент Охридски” през 1971 г.
Защитава дипломна работа на тема „Единство на църквата“
27 години работи като медицински работник (фелдшер) в Инфекциозно отделение на Катариненхоспитал – Щутгарт
Д-р Румен Какарашев
