- Здравейте, г-н Мъйнов. Преди седмица бе премиерата на новата театрална постановка „Молба за напускане“, в която си партнирате с колегите ви Петьо Петков-Шайбата, Филип Буков, Антоан Петров, Силвестър Силвестров, Петър Данов. Определено се очаква да е хитът на лятото. Какви бяха отзивите, които получихте след премиерата?
- Научих се с годините много внимателно да подхождам към отзивите на хората, защото те зависят много от това кой с какво отношение е към теб, към представлението, към екипа. Аз слушам внимателно, приемам с благодарност и хубавите неща, и не чак толкова хубавите, защото те са градивни и нужни. Най-важното е, че наистина се създаде хубава атмосфера, случи се това, за което сме се старали - да бъде смешно, забавно.
- Аплодисменти и за режисьора Богдан Петканин. Успял е да извлече най-доброто от всеки един от вас.
- Ние с него много отдавна работим. Аз съм участвал в най- най- най-първата му работа като студент режисьор в НАТФИЗ заедно с Албена Михова. Тя ми звънна тогава и ми каза: „Тук има един студент по режисура, иска и ти да участваш“ и аз естествено се съгласих веднага. Ние тогава студенти, каква работа имаме - само да ни предложи някой да се снимаме и веднага тръгваме, участвахме навсякъде и във всичко (смее се).
Той се учи да режисира, ние да играем и останахме много доволни всички. Оттогава много неща сме направили с Богдан Петканин. С него сме правили и „Скакалци“ в Сливен, „Горски дух“ в Плевен в Бургас „Стая 1313“, „Направихте ме на луд“, едно представление отново на Ажур Пико, което се реализира в най-мрачното време - тогава нищо не се играеше. Моите адмирации и уважение към Кирил Кирилов като продуцент.
Тогава той каза: „Дайте да се съберем повече хора и каквото и да става, но да играем, защото няма как“. И се събрахме и го играхме доста време, допреди няколко месеца. С Богдан сме правили и „Градска легенда“, което сега ще се възстановява да се играе. Той като режисьор има невероятен естетически критерий, има много хубаво чувство за хумор, не се разчита на мръсотия, на гадости, на пошлост.
- Това си личи и от начина, по който влизате в ролите на жени.
- Само мъже участваме в представлението, но във всеки откъс има женска роля, която се играе от мъж и това го изговорихме много внимателно, че трябва да не бъде естрадно, да не е травестит шоу, да няма гримове - само визия, и да се играят характери и проблемите на героя. Така успява да излезе конфликтът и драматургията, а не виж колко е смешно - мъж се прави на жена. Няма необходимост от това. И този ход печели.
- Как се сработихте с останалите си колеги? Всички ли се познавахте отдавна?
- Събрахме се много талантливи хора (смее се). С Анди никога не съм работил. Изключително талантлив, рефлективен, богат на средства, с много енергия, прекрасен имитатор и много активен в целия процес. Филип - повечето го гледат и си викат - хубавец, да ама не е само това. Той на първо място е един много добър човек, в него има топлина, светлина. Оттам нататък той е активен и органичен в това, което прави.
Много се изненадах от тях и ми е много приятно да работим заедно. С Шайбата се знаем от години, аз много го обичам, той е много фин човек, четящ, знаещ, разбиращ. Пицарят Петьо също е много всеотдаен. Той тепърва ще се развива и ще направи невероятни роли. Вижте колко различен е Силвестър. Ние всички сме различни като енергия. И точно това е хубавото, защото всеки ще дойде да гледа своя любимец и в симбиозата се получава един хубав празник - да има за всички.
Тази приемственост и това усещане за любов между колегите е много важно. Хубавото е, че всеки си казва мнението и никой не се сърди, а от това по-ценно няма. Защото тепърва предстои да се играе с години и да се пътува.
- Сега ви предстои отново да играете в София в „Сълза и смях“ на 10 юли. В кои градове още ще имат щастието да ви гледат?
- Утре сме в Хасково. През юли, на 11-и, в Пазарджик, 13-и Царево, 28-и Слънчев бряг. През август продължаваме, като още на 3-ти ще бъдем във Велинград, 15-и в Летния театър в Бургас, на 18-и ще играем в Античния в Пловдив, 21 и 24 съответно да се готвят Стара Загора и Варна.
- Комедия ли се прави по-трудно в днешно време или драма?
- Моето мнение е, че всяко нещо, което се прави с лекота и без никакви усилия, има резултат. Дали ще правиш много високо драматично произведение, или ще правиш много смешно комедийно нещо си иска своите усилия, но и талант. Един човек, който е дълбоко драматичен по натюрел, излъчване, средства, които владее и може, по мирогледа, който е определящ в нашата професия, много трудно може да прави комедия, защото зрителят не му вярва.
За него комедията ще е много трудна и резултатът ще е нисък, но пък драматичното ще му се удава с лекота. Така е и при нас. Има си хора, които носят комедийното. Комедия се прави с голяма лекота. Не може зрителят да вижда колко ти е трудно. Трудно е в репетициите, после като излезеш, трябва да бъде леко. Затова е толкова важен изборът на актьори. Най-вече в киното. В театъра 40 дни репетиции, все можеш да пречупиш малко себе си, режисьорът може да извади от теб неща, които той е видял. Докато в киното няма време и е изключително важно да се вземе човекът, който е за дадената роля, който влиза и ти свършва работата, а не ти тепърва да го пречупваш.
Комедията работи с големите конфликти. Не можеш да направиш нещо много смешно, ако не осмееш нещо. Нашата работа е и това. Аз никога не го забравям. Не може винаги да е смешно на всяка цена. Както е казал Парцалев: „Нашата работа е много отговорна, защото не можем да караме хората да се смеят на глупости“.
- Отказвате ли роли, които не усещате като енергия?
- Разбира се. Аз имам щастието благодарение на късмета, който имам, на усилията, които съм положил, и на популярността ми да избирам в кое ще участвам и в кое не. Мотивацията също много често е различна. Много от нещата ги правя, за да ми носят на мен светлина и радост. Много роли съм отказал - пиесата е хубава, ролята не е лоша, но там няма какво да направя. Аз ще бъда органичен, ще си свърша моята работа, но аз искам да мога да се разгърна, да се разлея емоционално на сцената.
- Когато едно представление си изживее живота, лесно ли се разделяте с образа си в него?
- Няма лесно или трудно. Въпросът е, че едно театрално представление си има своя живот. В големите театри, там, където всичко е на конкурсни начала и бизнес, се прави проучване колко представления могат да се изиграят, на колко места и се решава, че даден спектакъл ще се играе примерно две години. Ако след това интересът продължава да е голям, се сменя задължително част от трупата.
Защото трупата започва да обрасва във взаимоотношения - тези станали гаджета, онези са се скарали, трети искат повече, четвърти пък са прекалено доволни и такива неща дърпат назад цялото представление, затова се сменят определени герои. В един момент, ако има още по-голям успех, се сменя целият състав, репетира се наново и се продължава.
Ние няма как да си го позволим в нашата среда и затова много от представленията започват да се затлачват. Има и прекрасни примери как едно представление се играе по 20 години, но през 2 месеца и то някак започва да губи от енергията си и това е голям проблем. По-добре да си отиде едно представление и на негово място да се направи ново, с нова енергия. Човек трябва да знае къде е мярката и границата. Едно нещо като върви и ние ще натискаме до дупка. Недей. Нека си отиде с красотата му, с енергията, със светлината, която носи.
- Говорите с такава любов за театъра. Излизайки на сцената, нямате право на втори дубъл, в това ли е магията?
- Да, магията и най-голямата му красота. Аз като човек, който е изпял и много песни, и албуми съм издал, и хитове съм имал в годините назад, мога да кажа, че с една песен знаеш горе-долу какво ще се случи. Тази е за такава публика, тази за друга. Докато едно театрално представление, колкото и да се шуми около него, днес трябва да стане хит.
Днес трябва да си много добър, колегите ти, вие заедно да направите тази симбиоза и да излезете като един, носейки енергията, която да докосне хората и да откликнат и чак края на представлението разбираш този спектакъл случил ли се е или не. И в това е голямата красота на театъра, че той е от днес за днес. Като излезеш на сцената, трябва и последния зрител в края да докоснеш.
Направихме едно прекрасно представление и в Сатиричния - „Оскар”. Толкова динамика, светлина, енергия. Ами то е удоволствие. Театър в хубавата му форма.
- Споменахте за песните и хитовете, които сте правили през годините. Сега бихте ли направили такава песен като „Горе на черешата“ например?
- Аз съм много щастлив от всичко, което съм правил. Ние ги правехме с такава енергия и убеденост и цели стадиони ги пееха след това. Сега не бих ги направил, защото няма смисъл. Когато ние правехме тези песни като „Горе на черешата“, „Що така бе, Миме“ и много други, аз тогава бях в „Шоуто на Слави“, преди това в „Хъшове“ и те бяха правени на скечова основа. Нямаха за цел да останат във времето и да пребъдат. Ние много се радвахме на това и истински се забавлявахме.
- Имате обаче и песни, които до ден днешен се слушат, като дуета ви с Десислава „Мила моя, мили мой“...
- Да, много хубава песен. Имам и още - „Още миг моя“, „Горчива луна‘, „Аз не съм“. Всяко нещо си оставя своята следа.
- Тук е моментът да ви благодаря, че се съгласихте да дадете интервю за нас, защото от години не обичате да говорите по медиите.
- Не съм повърхностен човек, не обичам да обикалям по медии и ха-хо, хи-хи. Многословието предполага празнословие. А то предполага да се кажат много неща, които са и проблемни и ще породят много негативизъм в хората. Всеки разговор трябва да остави нещо у читателя, зрителя, слушателя.
- Не сте особено активен и в социалните си мрежи.
- Аз имам направени Фейсбук и Инстаграм с уговорката, че ако много ми досаждат, ще ги изтрия. Аз се страхувам от тези неща. Всяко написано и казано нещо бива интерпретирано по изумителен начин. Аз минах през това в живота си вече. Независимо колко чисти и светли мисли и намерения имаш винаги се намира някой, който да види някакъв друг подтекст и оттам се захващат и други хора и тръгва една лавина, което е ужасно.
Имам няколко фалшиви профила, които ползват моята самоличност. Правил съм упорити опити да бъдат премахнати, организирал съм огромна група от хора, които да докладват и в един момент отговорът от Фейсбук беше, че даденият акаунт не противоречи на политиката и не може да бъде изтрит. Аз съм чел ужасяващи неща, уж казани от мен. Неща, които са в разрез с мирогледа ми, с религията ми, с културата.
- Освен с представления през лятото ви предстоят изяви и с Левон Манукян в концертите „Музиката на Италия“.
- Стават прекрасни концерти. Музиката е много красива. Хората обичат да идват. Левон и Иво Дуков направиха нови, страхотни аранжименти. Каня всички любители на италианската музика да заповядат. През юли на 14-и сме в Ямбол, 16-и в Силистра, 25-и в Сливен. През септември ни предстоят още много срещи с публиката.
- Говорим си за работа предимно, все пак през лятото ще успеете ли да си откраднете време за почивка?
- Отделям си дни, в които мога да се затворя и да си почивам. Имам близо до Търново място, където ходя и си седя там. Нямам телевизия, често и обхват нямам и е много хубаво, защото не могат да ме докопат (смее се). За мен вече почивката е излизане от темпоритъма, в който живеем. Там мога и да си копая. Това ми дава спокойствие.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Да имат силата да приемат нещата такива, каквито са и да успяват да намират силата в себе си, ако не да обичат другите, то поне да имат уважението към тях. Всички сме Божи творения, а тук всички се опитваме да се разпределим кой е повече и по-добър. Тук сме дошли да си научим уроците. Докато се занимаваме с другите, ще изтървем себе си. Желая им и любов във всичките й измерения.
Това е той:
*Роден е на 15 ноември 1976 г. в град Измаил, Украйна
*През 1998 г. завършва НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство“
*Става популярен като актьор в телевизионните продукции „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“
*През 2020 г. участва във втория сезон на „Маскираният певец“ като гост-участник под маската на Пауна. През 2022 г. участва в десетия юбилеен сезон на предаването „Като две капки вода“
*С днешна дата е един от любимите актьори, участва в десетки театрални постановки и издава пет музикални албума
Елизабет Методиева
