Здравейте, г-н Халаф. Бихте ли обяснили на нашите читатели защо се стигна до това, което виждаме в Израел в последните дни?
Това е въпрос за един милион долара, както се казва. Случи се в този момент заради няколко фактора, няколко причини, които трябва да бъдат разделени. Първо вътрешните фактори. От всичките правителства на Бенямин Нетаняху, особено последното, има провеждане на объркана политика - и вътрешна, и външна. За да успее да състави правителство, той включи представители на радикалната религиозна десница. Бен Гвир, министър на вътрешната сигурност и министърът на финансите Смотрич са радикални религиозни представители, които искат да променят облика на демократичната държава Израел и да я превърнат от демократична и светска в чисто религиозна, подобна на Иран. Те искат да променят законите в страната и ние виждаме как стотици хиляди излизат на протести през последните месеци срещу така наречената съдебна реформа. Тези двамата принудиха Нетаняху да наложи закона за промяна на съдебната система. Тази реформа цели тотален контрол над Върховния съд. В Израел няма конституция. Върховният съд съблюдава за това законите да не нарушават устоите на самата държава и ако е така, той ги отхвърля. Те искат да вкарат шестима техни представители в 13-членния Върховен съд, както и председателя, който да е техен човек. Така ще имат 7 души мнозинство и контрол върху него.
Но каква е връзката с нападението на Хамас, след като имаше месеци наред преговори?
Именно политиката на тези двамата доведе до разцепление в обществото. Първо голяма част от офицери и командири от граничните зони отказаха да изпълняват задачи. В същото време повечето военни и дори министърът на отбраната предупреждаваха, че това води до недоволства и може да предизвика разпад в армията. Тези явления даваха сигнали и навън.
Какви?
Дават сигнал, че държавата е отслабена. Хизбула и Хамас виждат това нещо. Иран също. Байдън и неговата администрация също предупреждаваха за това вътрешно разцепление.
Да се върнем на Хамас и подвеждащите преговори.
Хамас е вторият фактор. От осем месеца те се опитваха да убедят всички, че не искат война. И не само това. Имаше споразумение. То беше направено с посредничеството на Катар. Бяха им отпуснати средства за подобряване на инфраструктурата и за създаване на работни места. Беше им казано от страна на Израел, че ще се увеличи квотата на работниците от Палестина до сто хиляди. Дойде Нетаняху и той го подкрепи това нещо с идеята за дълготраен мир. Даже отпусна 15 милиона долара месечно на Хамас като помощ, за да се плащат заплати и разходи на администрацията.
Нещо повече. Нетаняху каза, че ако се постигне дълготраен мир и това споразумение продължи да работи, е склонен да подпише споразумение с Хамас, както по-рано с Ливан, по отношение на находищата и добива на газ и може Газа да получава дял от приходите. Обаче през това време иранците ги подготвяха за тази операция. И търсеха подходящо време за нейното провеждане. И дойде това време. Това е външният фактор. Тези хиляда бойци, които нахлуха, са обучавани в базите на Хизбула и в базите на Иран в Сирия. Месеци наред. Такава координирана атака по въздух, суша и вода. И това е направено през стена, която струва няколко милиарда долара, оборудвана с най-съвременна и скъпа техника за наблюдение и защита с модерни технологии, където се следи всичко.
И точно тук идва моят въпрос, как е станало възможно това, как се е случило?
Именно това е предпоставката, за която вече казах, тази отпуснатост в армията и службите. Няколко дни преди това Хамас доведе неколкостотин души на демонстрация пред тази стена. И казаха: ние нищо не искаме. Искаме единствено да отпуснете още работни места. Нищо друго не искаме, само да работим. А преди две седмици направиха симулация в Ивицата (Газа) на атаката. Те го показаха, а израелците го видяха. И тогава военното ръководство каза, че това е опит да ги шантажират.
Да, обаче да се върнем малко. Вие споменавате Иран, докато държавният секретар на САЩ Блинкен заяви, че няма преки доказателства за иранска намеса в акцията.
Той го казва това за американските медии. Защо? Защото преди две седмици сключи сделка с Иран за размяна на затворници. Бяха освободени и 6 милиарда долара, блокирани ирански пари. Той затова го казва, защото в момента не само републиканците го атакуват. Но и прогресивното крило в Демократическата партия. Ти си дал на иранците тези 6 милиарда. И тези пари отидоха направо срещу Израел.
Значи според вас тези изказвания са за вътрешна употреба?
Да. Обаче тези пари отиват в банките на Катар, който трябва чрез американски банки да контролира плащането на различни сделки, свързани с храни и медикаменти за иранците, а не да отидат на друго място. Всички го знаят. Обаче в момента той (Блинкен) е уязвим. Но тази сутрин прочетох, че една седмица преди операцията е имало съвещание. Лидерът на иранската Революционна гвардия в квартирата на Хисбула, както и лидерите на Хамас и Ислямски джихад и лидерите на проиранските проксита в Сирия са имали среща в Бейрут. Там са направили плана за тази акция.
Само Иран ли стои зад този акт?
Иран стои директно. Вчера в едно обръщение в Тик-Ток лидерът на Хамас Исмаил Хания направи обръщение и аз го гледах лично. И той казва: „Искам да изразя тук своята благодарност за щедрата помощ, която сме получавали и получаваме от Иран и от ръководството му и специално на президента Раиси и аятолах Хаменей.“ Няма по-голямо признание от това. Иран следи от известно време разговорите между Байдън, Саудитска Арабия и Израел. И наблюдават как се сближават и нормализират отношенията. За първи път правителствени представители на Израел отидоха в Саудитска Арабия. В същото време Салман, саудитският престолонаследник и премиер, на въпрос на „Икономист“ докъде са стигнали разговорите, той отговаря: „Вече сме близо, много сме близо“. А това много плаши Иран.
Израел струпа танкове по границата с Газа.
Имате предвид сближаването на Израел със Саудитска Арабия?
Да. Защото има още 50 ислямски държави, които гледат какво правят саудитците и искат да имат някакви връзки с Израел. И сега Рияд им дава зелена светлина. Това означава, че иранците ще бъдат изолирани. Асад ще бъде изолиран. Китайците дори ще бъдат изолирани. А те искат именно да играят тая роля вместо Байдън като посредник.
Казвате, че китайците имат интерес от това напрежение.
Нямат интерес от споразумение, защото то фактически променя геополитическите отношения. В този контекст да не забравяме, че миналата седмица бяха подписани споразумения между Индия и други държави от района за коридор, който елиминира Пътя на коприната на Китай. И този път ще преминава по трасе, което води до Израел и пристанището Хайфа. А това дали не тревожи и Русия? Заинтересована е от кризата, защото, от една страна, в САЩ няма председател на Конгреса и всичко е в хаос, второ, Байдън ще бъде принуден да помага, защото тази война ще продължи дълго.
Колко дълго ще продължи войната?
Ще продължи един месец, два месеца, три месеца. Толкова дълго, докато Нетаняху не възстанови авторитета на Държавата Израел и доверието на хората в него, в самия Израел. И в същото време трябва да осигури връщането на тези десетки заложници.
За какво ще бъдат използвани тези заложници, за размяна или като гаранция Израел да не нахлуе в Газа?
Аз слушах военния ръководител на Хамас, който каза, че в момента, в който Израел освободи затворниците, които са хиляди, палестинците ще пуснат заложниците. И давам обещание, че това ще се случи скоро.
Разрушена джамия в палестински бежански лагер в Газа.
Мислите ли, че това ще спре Нетаняху? Той обеща да претърси къща по къща Газа.
Първо, Нетаняху в момента трябва да установи контрол върху територията, където все още има бойци на Хамас. Второ, трябва да стабилизира армията и службите и същевременно да води война срещу Хамас и другите радикални организации, които са там. И това ще бъде от къща на къща. И в рамките на до 48 часа има вероятност от военна операция. А ръководители от Хамас казваха, че точно това целят, за да има още повече израелски жертви. Защото с международните помощи Хамас са изградили подземни тунели стотици километри, чиито изходи водят до училища, болници и детски градини. И в момента, в който започнеш да удряш, настройваш цялата световна общественост, че стреляш по жени и деца.
Това в такъв случай може да е капан?
Да, но аз четох доста анализатори и специалисти, които казват, че този път тази операция ще бъде много различна.
Накрая имам един въпрос, какво чака Газа оттук нататък, ще се превърне ли в самостоятелна държава, или Израел ще я окупира и ще затегне контрола за бъдеще? Не взриви ли тази операция възможността за преговори?
Никой няма да вярва нито на Хамас, нито на палестинците за дълго време. Ариел Шарон навремето напусна Газа и остави палестинците да правят каквото си искат. Международно летище, казина и израелците ходеха да играят там. А Хамас какво направи? Тръгна да се въоръжава от иранците. И така се върнаха на изходна точка. Но трябва да се промени отношението към нещата, без това няма да се получи.
Стотици семейства в Южен Израел са в шок.
И накрая бъдещето на Газа и на конфликта?
Зависи от това палестинците и техните лидери да проумеят политиките, които да не са насочени срещу тях самите.
Газа ще бъде ли самостоятелна? Ще се тушира ли конфликтът?
Газа няма да стане самостоятелна държава. А този конфликт ще тлее дълго, може би винаги.
Кой е той:
- Роден е през 1951 година в град Бакуба, Ирак. Има 7 братя и 2 сестри. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университе.
- Женен е за българка, имат 2 деца - дъщеря и син
- Работи за вестник „Ал Таахи“ (на български „Братство“). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен
- През 1978 г. емигрира в България и става български гражданин
- Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика на СУ
- От 1981 г. работи като кореспондент за много арабски издания
- Предава за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество“) като кореспондент от балканските страни
Иван Петрински
