- Д-р Иванова, какво е усещането да отговаряте за първия медицински хеликоптер в страната?
- Бих свързала моята работата в центъра с палитра от усещания - вълнение, радост и гордост след всяка успешна мисия на екипите, отговорност и дори леко напрежение, че участваш в създаването на нещо с толкова голямо значение за държавата и спешната медицинска помощ в частност, както и желание да направиш най-доброто, на което си способен.
- В колко спасителни акции е участвал хеликоптерът, откакто започна да лети?
- Към настоящия момент имаме реализирани 21 мисии. Аз имах честта и отговорността да участвам в първата реална мисия. Тя беше от т.нар. hospital to hospital. В рамките на 24 часа след първата мисия постъпи нов сигнал.
- Колко екипи работят, за да могат да обезпечат медицинския хеликоптер?
- Медицинските екипи в оперативната регионална база са общо шест. Всеки екип е от двама души - висококвалифицирани анестезиолог, реаниматори и реанимационни сестри с дългогодишен стаж във водещи многопрофилни болници. В реализирането на всяка мисия обаче участват също медицински специалисти от Координационната централа на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ). Там колегите извършват триаж на получения сигнал, след което активират, организират и контролират изпълнението на мисията. Всичко това не би било възможно без пилотите, техниците, както и специалистите от оперативен координационен център, които планират самия полет.
- Може ли да се изведе тенденция какви пациенти се транспортират най-често?
- Пациенти с пряка, непосредствена опасност за живота. Най-често до момента травматични - тежки съчетани травми, които налагат допълнителни оперативни интервенции в болници със съответното по-високо ниво на компетентност, пациенти със спонтанни или травматични вътремозъчни хеморагии. Важно е хората да разберат, че има множество определящи фактори за това да се прибегне към авиомедицински транспорт. Определящо е времето, което можем да спестим спрямо наземния транспорт. Защото излитането на хеликоптера също отнема време, необходими са съответните разрешения и т.н. Важно е и дали състоянието на пациента позволява транспортиране по въздуха, защото има случаи, в които това е контраиндикация.
- Хората питат дали могат да си поръчат помощ по въздуха?
- Има начертан ясен алгоритъм, по който постъпват сигналите в Центъра за спешна медицинска помощ по въздух. Прави се така нареченият триаж, при който експертите от 112, приемащи сигнала, съвместно с Центровете за спешна медицинска помощ и Координационната централа към Центъра за спешна медицинска помощ по въздух, преценяват дали състоянието на пациента наистина е спешно, може ли да бъде извършен наземен транспорт, ще се спести ли достатъчно време при въздушния транспорт. След като всички тези фактори бъдат отчетени, се преминава към организацията на самия полет, на място авиомедицинският екип преценява дали състоянието на пациента позволява той да бъде транспортиран с хеликоптер.
- Вече има няколко планински мисии в планината. Нещо, за което планинските спасители настояват от години.
- Мисиите във високопланински региони са изключително специфични. Става въпрос за трудно достъпни, пресечени терени, които възпрепятстват достъпа до пациента. Наземната помощ в тези райони отнема много време, което при някои ситуации може да е решаващо. Метеорологичните условия в планината са фактор, който прецизно трябва се отчита при вземането на решение за евакуация по въздух с оглед безопасността на пациента и екипажа на борда на хеликоптера. При тези мисии най-важна е тясната комуникация и колаборация между координационния център и авиомедицинските екипи, пилотите и спасителите от Планинската спасителна служба.
Организацията на самия полет , на място авиомедицинския екип прВбъде транспортиран с - Как решихте да станете анестезиолог?
- Откакто се помня, искам да бъда лекар и да спасявам, така че предполагам професията избра мен. И да разполагах със силата да върна времето назад, въпреки трудностите, през които съм преминала, пак бих избрала тази професия. Бях втори курс медицина на стаж в СБАЛССЗ "Света Екатерина", когато за пръв път видях как спира сърце на пациент. Дежурният анестезиолог за минути възстанови сърдечния ритъм. Тогава разбрах, че ще специализирам анестезиология и реанимация.
- При каква ситуация хеликоптер може да транспортира бременна жена?
- Във всяка една ситуация, в която има непосредствена опасност за живота на майката и/или за бебето, когато трябва максимално да се скъси времевият интервал до достигане на висококвалифицирано лечебно заведение с нужното ниво на компетентност. В някои случаи (било то по индикации от страна на майката или на бебето) трябва да се извади новороденото много бързо и едва след това може да се осъществи авиомедицински транспорт на родилката. В акушерската патология понякога трябва да се вземат много бързи решения.
- Как работата и подготовката в Майчин дом ви помага за въздушната линейка?
- В Майчин дом се научих да работя в синхрон. При родилки е особено важна колаборацията между анестезиолога и акушер-гинеколога. Това има голямо значение за преценката кога да се постави аналгезия за обезболяване на нормално раждане. По същия начин на авиомедицинската база синхронът между летателния екип - пилотите и нас, е изключително важен, за да бъде мисията безопасна и успешна.
- Каква е спецификата при реанимация на бременни и родилки?
Много рисков и критичен контингент бих казала. От анестезиологична гледна точка - при аналгезия и анестезия при нормално раждане и секцио трябва да се осигури максимален комфорт за майката при пълна безопасност за бебето. От реанимационна гледна точка - при бременните се наблюдават физиологични промени, които подготвят майчиния организъм за предстоящото раждане. От една страна, те имат компенсаторни възможности, но това е и причината при тях спешните състояния да протичат малко по-различно, отколкото при останалите пациенти и е много важно да усетиш момента, когато тези компенсаторни възможности се изчерпват и да реагираш навреме. Изисква се много опит да усетиш момента. При родилки особеност са и големи перипартални хеморагии, настъпващи за много кратък период от време. Освен това все повече млади жени са със сериозни придружаващи заболявания и за да ги реанимираш, се изисква да имаш мултидисциплинарни познания. Казано накратко, цяло изкуство е да работиш с родилки и със сигурност едно от най-големите предизвикателства в професионален план за мен.
- Всяка една жена, на която предстои раждане, се притеснява от анестезията. Какво трябва да знаят бременните за упойките?
- Поради особеностите при бременни жени - женският организъм претърпява физиологични промени, които подготвят майчиния организъм за предстоящото раждане. Златен стандарт са регионалните техники - спинална и епидурална анестезия. Предимството на тези техники е, че родилката е в съзнание и може веднага да види бебето - силно емоционален момент, но и се избягват евентуалните усложнения от общата анестезия, свързани с особеностите, настъпващи по време на бременността. В акушерството има и много спешни състояния, които налагат обща анестезия. За близо три години работа в СБАЛАГ Майчин дом, съм видяла доста такива случаи, но колегите, работещи там, са отлично подготвени да ги посрещнат по възможно най-безопасния за родилката и бебето начин.
- Когато на една родилка предстои естествено раждане, неизменно пред нея стои въпросът да роди със или без упойка. Какви са предимствата и недостатъците на двата избора?
- Водещи в раждането, било то по естествен път или чрез цезарово сечение, са акушеро-гинеколозите. Те определят акушерския статус на бъдещата майка и ако ситуацията позволява, чрез комуникация с анестезиолога се взима решение по какъв начин родилката да бъде обезболена. Родилните контракции са една от най-силните болки. Предимството на обезболяването е, че осигурява комфорт за бременната жена, което води до по-ефективни напъни по време на родилния процес. Те се осъществяват с медикаменти, за които е доказано, че не увреждат плода. В някои ситуации обезболяването може да ускори родилния процес, а майчиният организъм все още да не е подготвен. В други ситуации може да намали силата на контракциите и да забави процеса. Затова и решението за обезболяване се взема винаги чрез тясна комуникация между акушер-гинеколога и анестезиолога в зависимост от това в кой период на раждането се намира жената. Ако ситуацията позволява, препоръчвам раждане с упойка. Аз самата бих го предпочела за себе си.
- Райският газ е достъпен за младежите. Моля обяснете какви рискове крие употребата му и опасно ли е съчетанието му с алкохол.
- Райският газ в малки количества води до чувство на еуфория, замайване и приятни усещания. По принцип неговият ефект е краткотраен, но във високи концентрации той може да бъде много опасен и особено в комбинация с алкохол, който както потенциира действието му, така и засилва страничните му ефекти. Може да доведе до пълна загуба на съзнание, да се нарушат протективните рефлекси на горните дихателни пътища, респективно да се наруши и дихателната функция и впоследствие да има необратими поражения за всички органи и системи в тялото. Категорична съм, че не трябва да се употребява извън операционната зала. В операционната зала едно от задълженията на анестезиолога е коректно дозиране и затова аз и всички мои колеги учим с години. И за всеки пациент е различно - зависи от килограми, съпътстващи заболявания и редица други фактори, които се вземат предвид. Ние ни знаем колко газ има в един балон, каква е концентрацията, как ще бъде вдишан и преработен от различните организми, особено тези на подрастващите. И именно това прави употребата за развлечение още по-опасна.
Това е тя:
Родена е във Велико Търново
Завършва МУ-София
Работи като болногледач в УМБАЛ „Света Екатерина“, докато следва
Специализира в УМБАЛСМ „Пирогов“, където работи в периода 2014-2021 г. Паралелно през 2017-2021 г. е част от екипа на Клиника по интензивна терапия във ВМА
През 2019-2021 г. е преподавател треньор по програма ПУЛСС на колеги реаниматори от наземна спешна помощ
От 2021 г. е част от екипа на СБАЛАГ Майчин дом
Ръководител на регионална база Враждебна към Центъра за спешна медицинска помощ по въздух
Милена Димитрова
