– Г-н Пимпирев, започваме с нещо извън Антарктида. Какъв е вашият коментар за последните извънредни парламентарни избори?
- Тези избори в интерес на истината изтощиха доста хората. Според мене резултатът е абсолютно същият като на предишните избори и сега сме в задънена улица. Да си призная лично и на мен ми писна...
- Гласувате ли на избори по принцип?
- Винаги гласувам. Дори ако се случи изборите да са, когато сме на базата на остров Ливингстън, там си правим наши избори. Без да се зачитат гласовете, ние си правим избори, за да уважим събитието. Ако изборите са например между декември и март месец, когато сме на базата, си правим импровизирано гласуване, защото няма как да имаме собствена избирателна секция там.
- Доколко резултатите от последните избори могат да се отразят на бъдещата българска антарктическа програма?
- Според мен по никакъв начин не могат да се отразят. Става въпрос за българска национална антарктическа програма, която не се влияе от конюнктурата кой ще спечели изборите – леви, десни, либерали или пък от служебни правителства. Ние сме в Антарктида повече от 30 години, сменили са се всякакви партии в управлението. Но експедициите никога не са спирали, защото все пак има малко разум у управляващите, каквито и да са били те. Заради това България продължава да участва в управлението на една десета от планетата. Само веднъж беше кризисна ситуацията, когато беше голямото рязане на средства по времето на финансовия министър Симеон Дянков. Тогава имах лични срещи с него. Може би неговите деца му повлияха – казаха му, че това е Антарктида.
- Успешно приключи 31-вата българскамантарктическа експедиция. Тя не беше ли най- интересната и най-голямата досега?
- Не е била най-интересната, но е най-голямата. Може да се каже, че е историческа. За първи път в морската история на България наш научноизследователски военен кораб прекоси Атлантика, достигна пролива на Дрейк, премина го на два пъти с български екипаж, под български флаг и достигна до остров Ливингстън, където работи три седмици в едни доста неблагоприятни условия – ледени блокове, айсберги, вълни, силни ветрове. Така доказахме, че нашите морски хора могат да го правят. Цели 30 години бяхме забравили, че България е морска държава. Нямаше български флаг на нито един кораб, който плава в Световния океан. Военноморското училище във Варна прави чудесно подготвени кадри. Всички те – капитани, боцмани, машинни инженери – работят на чужди кораби,гастарбайтери са. Това беше жалко. Преди 1989 година имахме една много добре развита и силна риболовна флота. Корабите майки бяха в Монтевидео със самолети на авиокомпания „Балкан“ се караха екипажите и ги сменяха на определен период от време. След 1990 година тази флота изчезна, направо се изпари. Никой не каза какво се случи с тези кораби, които струваха стотици милиони. А това е доста странно. Оттогава се разпадна българският флот. В момента той е собственост на Домусчиев, който предпочита корабите да плават под чужди флагове.
- Доста държави правят същото...
- Да, правят го, но имат и собствени кораби. А ние стигнахме до положението да нямаме нито един кораб под български флаг в Световния океан. Все пак се водим морска нация. Затова тази експедиция е историческа. Български моряци доказаха като екип, като екипаж, че могат да го направят.
- Бихте ли направили рекапитулация на 31-вата българска полярна експедиция?
- Това е една изключително успешна експедиция. Отскочихме напред с едно ниво и вече се равняваме с държавите, които имат собствени кораби. Сега имаме възможността да пренасяме каквото искаме до нашата база. Имаме възможността да разширим научната си програма, научните изследвания са приоритет. Започнахме да правим научни проекти и от борда на нашия кораб. За първи път със специални инсталации бяха взети проби от дъното на Южния залив на остров Ливингстън, както и от флората и фауната, която е ендемична, много специфична и рядко срещана. От нея се извличат различни субстанции, от които се правят много лекарства. Имаме и много добре развита микробиология. За първи път успяхме да върнем на испанците услугите, които досега ни предоставяха с техните два полярни кораба през последните 30 години.
- Сега ние превозихме техен багаж, нали?
- Да, 50 тона техни материали разтоварихме от нашия кораб. Наложи се да организираме и спасителна операция заради спукана лодка на испанските полярници. Те никога не са си и представяли, че ние можем да им помогнем. Как така бедна България ще пусне кораб, който да стигне до Антарктида. Когато направиш добро, то рано или късно ще ти се върне. Единият от двата испански научноизследователски кораба също е военен, това е нормална практика и при други страни.
- Докъде стигна изграждането на новата научна лаборатория на остров Ливингстън?
- Благодарение на материалите, които бяха закарани от кораба „Св. св. Кирил и Методий“ бяха положени основите на бъдещата лаборатория. Предишната експедиция успя да завърши наполовина основите. Сега трябваше да се закара голямо количество цимент. Както едно време се събирахме да помагаме на някой приятел или съсед за изливането на основите и плочите на къщите, сега беше същото на нашата база. Много бетон се лееше, но това беше специфична работа. Циментът ни беше дарен от Девня. Той е със специални добавки, за да издържа на минусовите температури и на влагата. Новата постройка стъпва на специални пети, за да може да се продухва и да не бъде затрупана от снеговете. Следващата 32-ра експедиция, която вече е планирана съвместно с адмирал Медникаров, началник на Военноморското училище, ще започне доста по-рано – сегашната се забави заради ремонта на кораба и той тръгна чак на 27 декември. Надяваме се следващата експедиция да тръгне още в началото на ноември и към средата на декември да стигне до Ливингстън. Ще бъде закарана металната конструкция, панелите, ще пътуват повече строители с техен ръководител. Трябва да я завършим през следващия сезон, защото през зимата силните ветрове и снежната покривка може да отнесат постройката.
- Значи догодина по това време трябва да имаме акт 16, така ли е?
- Силно се надявам това да се случи. Но да не забравяме, че всичко там зависи от времето. Пак ще го кажа – добре, че имаме наш кораб, който кара материалите. Иначе процесът можеше да се проточи няколко години.
- Интересно е как се набират участниците в полярните експедиции? В състава им са включени строители, наричате ги логистици, има научен персонал, лекар, готвач...
- Да, това са класическите професии, които трябва да присъстват в антарктическа експедиция. Например лекаря, надяваме се да няма работа и всички да са здрави, но той също се включва в леенето на бетона, в пренасянето на материалите, в карането на лодките и моторните шейни. Естествено, че трябва да има хора, които отговарят за функционирането на базата, за живота там. Да има светлина, топлина, да работят генераторите. Включваме и планински водачи,много от проектите налагат движение по ледниците и прекосяване на пукнатини. Научният състав се избира от специална комисия, минава се направо през иглени уши. Комисията е към Министерството на образованието и науката и Националния център за полярни изследвания към Софийския университет. В комисията са включени учени, които вече са работили в Антарктида. Очакваме да се появи и проект за Арктика. За всеки проект се избират рецензенти, комисията се събира, точкуват се по различни показатели и накрая се избират проектите, които ще бъдат финансирани от Министерството на образованието и науката. Всички, които са на теренна работа в Антарктида, минават много сериозни медицински прегледи. Там не ходят някакви супер мъже и жени, но трябва просто да са здрави.
- Промениха ли се условията на базата?
- Да, не е като едно време, когато газехме до шия в ледените води, носехме т. нар. гущерски облекла от Първата световна война. Взети са мерки за запазване живота и здравето на хората. Всичко зависи от дейностите на базата. Сега имаме нужда от строители. Вече минаваме на професионализъм, романтичният период в Антарктида вече отмина. Например по време на последната експедиция имаше специалист по ВиК – зам.-ректора на Университета по архитектура и строителство. Той обясняваше откъде да се осигури водоснабдяването на базата. Досега сме решавали проблема непрофесионално. Прави ми впечатление, че другите полярни държави ни гледат с голямо уважение, особено след като получихме нашия кораб. Просто минахме на едно друго по-високо ниво. Корабът може да се използва в бъдеще и за платени превози на материали и продукти за други полярни бази в района. Така ще покриваме голяма част от разходите за българската база.
- Кажете как се развива международното сътрудничество в Антарктида?
- България е с доста голям опит, уважават ни. Ние сме членки на Консултативния съвет на Антарктическия договор от 1998 година. Това са 24-25 години вече. Всяка година участваме на консултативни съвещания. В края на май т. г. ще бъде във Финландия. Разбира се, че ще участваме, това е част от външната политика на страната ни. В делегацията ще има хора от външно министерство и моя милост. Миналата година се почувствах горд, когато трябваше да приемаме Канада за пълноправен консултативен член на Антарктическия договор. Независимо от достатъчната информация в крайна сметка Канада не беше избрана. Русия и Китай наложиха ветовърху членството на Канада. Всичко е политика, голяма политика. Виждате каква важна задача има България в тази сфера от външната политика. Последната държава, която беше приета за член, бе Чехия. Много други държави се натискат, но никой нов не е приет през последните 10 години.
Това е той:
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма
Участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
Ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
През 2013 г. покорява Южния полюс
Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.
Автор на множество статии, книги и сценарии за филми
Пламен Енчев
