- Проф. Овчаров, преди дни представихте новата си книга „Аристокрацията на Второто българско царство“. Какво разкривате в нея за българските боляри през Средновековието?
- Тази книга е естествено продължение на първата книга, която излезе точно преди една година - „Великите владетели на Второто българско царство“. Тя беше с огромен успех и дълго време беше начело на класациите. Беше посветена на царете на Второто българско царство от 1185 година, от въстанието на Петър и Асен, до началото на 15-и век. Според последните проучвания на проф. Пламен Павлов, към които се присъединявам и аз, всъщност българската държава – Видинското царство като последна останка от българската държавност, продължава да съществува докъм 1420 година. Това е едно ново откритие на проф. Павлов, което е много интересно и играе голяма роля в моята книга. Така че първата книга беше посветена на владетелите, докато втората на един изключително важен въпрос - съществувала ли е българска аристокрация и ако е съществувала, каква е била тя през същия този период. Моят отговор е категорично да и то с много големи влияния, както от страна на Византия, което е напълно естествено, но и от страна на Западна Европа – да ги наречем директно феодални влияния.
- Имало ли е всъщност феодализъм в България?
- Това е един много важен въпрос, който в нашата историография почти век вече продължава да се нищи - съществувал ли е феодализъм въобще от западен тип и какъв е бил той. На това са посветени началото и краят на моето изследване. В миналото въпросите за феодализма много често бяха политизирани и по-специално във времето на комунизма. Марксическата литература даваше постъпателното развитие на човечеството, в което всичко беше „ясно и точно“ обяснено, което до голяма степен се оказа едно опростенческо виждане на нещата. Оказва се, че феодализмът като понятие въобще не е толкова ясно определен, както се смяташе през първата половина на 20-и век. В неговия чист вид - със сеньор, васал и крепостни селяни, ако мога да го кажа само в три думи - съществува в един сравнително ограничен район между Франция и Германия. Във всички други части на Европа има феодализъм, но той се проявява със строго специфични черти в Испания, в скандинавските страни и в Средна Европа. Що се отнася до византийския кръг, към който спадаме и ние, тук нещата са още по-сложни, защото Византийската империя или Източната Римска империя има много дълъг период на развитие. Когато през 5-и век Западната Римска империя престава да съществува, а Източната Римска империя продължава, както днес е позната – под името Византия, в нея се запазват много силни античните традиции. Именно в това е спецификата на така наречения византийски феодализъм.
- Каква е била йерархията сред българските аристократи през Средновековието?
- Книгата се състои от две части. Първата е за писмените извори за аристокрацията, а втората е посветена на материалната култура, за която мога да разкажа само аз като археолог. Разглеждам до каква степен това, което откриваме при разкопки, отговаря на писмените извори и какво ново дава за тях. Изцяло българските документи, които говорят пряко не само за аристокрацията, но и за живота на Второто българско царство, са много малко. Едва десетина са. Всичко останало е унищожено в пламъците на османското нашествие. За да мога да застъпя тези въпроси, аз привлякох много литература от съседните страни, където много по-добре са запазени техните архиви. Имам предвид Сърбия, а също и Влашкото и Молдовското княжество, които наследяват българските държавни традиции напълно, включително и езика ни, защото те говорят и пишат на български. Документи от 15-и-17-и век са запазени хиляди - писма, грамоти и т.н. Казано с две думи, използвайки запасените документи на съседните страни, аз се опитвам да моделирам ситуацията от 13-и–14-и век в българското царство. Това се оказа възможно. Оказва се, че особено през 14-и век в България се създават две йерархични стълбици на аристокрацията. Едната е служебната – деспот, севастократор, кесар и т.н., които титли са взети от Византия и които до голяма степен са отразени в няколкото запазени български грамоти. Това са длъжности, които са се получавали директно от царя и са свързани с изпълнението на определена дейност в царството.
Но има и втора йерархична стълбица на родовата аристокрация - това са именно болярите. Това, което до този момент беше известно, е, че е имало велики и мали боляри, нещо, което се учи в учебниците по история. Освен тях се оказа, че има цяла серия нива. Например категорията „войници“. Тук не става дума за войници, а става дума за една категория по-дребни боляри, които са били обвързани с военна служба към царството и са васално подчинени на по-високите боляри. Във Византия също съществуват през този период, като там се наричат стратиоти, което на гръцки език означава същото - войници. В Сърбия също се наричат така.
- Какви други нива е имала аристокрацията?
- Чрез други български документи излиза наяве друга категория, която е дори по-ниска от войниците, която се казвала юнаци. Всички знаем, че така са наричани приказните герои. През 14-и век обаче с думата юнаци се е обозначавала една категория от най-ниската аристокрация. Те са били между свободните селяни и аристокрацията. Юнаците са съставлявали най-голямото, но най-ниско ниво на армията. Те били свободни селяни, които при проявена храброст могат да преминат директно в аристокрацията.
Документите са много интересни и представят една развита стълбица на родовата аристокрация към края на 14-и век, която е била обвързана и със земята. Срещу военна служба в този период се полагала земя. Тя се наричала „бащина“ или „отчина“. Това е земята, която се получава от държавата, респективно от царя. Ако войникът или юнакът откаже да се яви в армията, тогава земята му се отнема, а много често и животът му. Това е много важно, защото това са точно тези васални обвързвания, каквито виждаме и в Западна Европа. За съжаление в България този процес не успява да бъде завършен поради османското нашествие. България първа губи своята независимост от балканските държави. Сърбия пада под османска власт 60 години след това и там виждаме как тези процеси се развиват и се стига до истински феодални отношения. България има по-нерадостна съдба, а документите са варварски унищожени. Втората част на книгата доказва това нещо, което говоря, по материален път.
- Богата ли е била България на крепости и замъци като в Западна Европа?
- Най-големият хронист на османците Мехмед Нешри в своята книга за завоюването на Търновска България казва за Шишманова България: „Богата земя беше и мед и масло течеше от нея към целия свят. Крепостите й бяха най-яки и най-хубави в целия свят“. Това са думите на завоевателите. Наистина България е имала много солидни крепости и това нещо ние го хващаме по археологически път на много места. Става дума за Шумен, Червен, Ловеч, разбира се, столицата Търновград, но и за Южна България, където аз разкривам, особено в Източните Родопи, системата на крепостно строителство през този период. Тук мога да цитирам колегата Стоян Попов, който преди няколко години издаде една много хубава книга за средновековния замък в българските земи. Достигаме до извода, че през 14-и век се създават истински замъци. По-старите крепости имат чисто военен характер, докато към втората половина на 14-и век замъкът като феодална твърдина има необходимите условия за живот на феодалите, т.е. те вече не живеят в неукрепени имения, а поради междуособиците и многобройните войни, които са характерни за този период, вече започват да обитават крепостите и естествено да създават необходимите условия за това нещо.
- Има ли данни как са се обличали?
- Да, има около 26 запазени изображения от стенописи и миниатюри от епохата, които показват как са се обличали мъжете и жените аристократи. За съжаление по-голямата част от тях не са на територията на България, а са в западните покрайнини на Сърбия. Там има над 20 изображения на български боляри и болярки от този период, които ни показват изключително добре не само облеклото, но и знаците на властта - и като дрехи, и като накити, и като колани, които са показвали мястото на съответния човек в социалната стълбица. Това по един много интересен начин се подкрепя от археологическите находки, защото през последните 25-30 години бяха открити изключително много паметници. Около Варна са открити около 15 малки съкровища на боляри, които са бягали в края на 14-и век от османското нашествие към свободните територии на север от Дунава, към Влахия. Османците са ги застигнали и те са заравяли в земята на малка дълбочина своите най-скъпи вещи. Това обикновено са били специалните колани, подарявани от царя специално, една мода, която от Западна Европа идва във Византия и България. Тези колани са със сребърни позлатени апликации и върху тях има изображения на фантастични животни, на гербове. Те според наличните документи са предавани само от баща на старшия син. Това е един много важен феодален обичай, който е навлязъл в нашите земи по онова време. Заедно с коланите на старшия син се давала и златовезаната, ушита с бисери дреха, каквато виждаме на стенописите. Такава мъжка инсигния е била сребърната чаша за пиене на вино, която е била носена задължително върху колана. Тази чаша обикновено била подарявана от царя.
- Имало ли е знаци за статус при дамите?
- Да, става дума за златните и сребърните позлатени наушници, които са ярък пример за тяхното аристократично достойнство. Това не е обеца, понеже са огромни, не висят на ушите, а стоят на тези набори за глава, които болярките са носели. Тези набори представлявали дървени конструкции, на които се слагали диадеми, наушници и т.н.
- Имали ли са гербове родните аристократи, както в Западна Европа?
- Това е един много спорен момент, по който се водят много дискусии през последните години - имало ли е хералдика в България. В крайна сметка това засяга нашето ежедневие – говорим за нашия герб и лъвовете - дали са измислени през 19-и век, или идват още от Средновековието. Оказва се, че хералдика има и ние вече виждаме в края на 14-и век върху монети на цар Иван Шишман този разярен хералдически лъв, който напада, който го имаме и на днешния си герб. Имало го е и на други паметници от това време. Голям мой принос е откриването на втори вариант. Единият е разяреният лъв, като този мотив идва от Запад, а другият вариант е три лъва един върху друг, който е на корицата на книгата. Най-важното е, че един арабски пътешественик от края на 14-и век още преминава през Търново и описва какво е видял. Има разказ, а също и рисунка, на която показва какво е видял на щитовете на царската гвардия, а именно - трите лъва един върху друг, каквито са и лъвовете в днешния герб на Англия. Факт е, че през 13-и-14-и век трите лъва далеч не са били приоритет само на Англия. Да, на Англия също са били още от времето на Ричард Лъвското сърце, но освен това са ползвани и от още няколко европейски държави в гербовете им. Пример за това е Дания. И в България ги е имало. Още повече че тези три лъва ги виждаме на западноевропейски гербовници от 15-и - 16-и век, в които се казва, че императорът на България, макар че тогава България вече не съществува, но споменът за нея е пазел, има за герб трите лъва. Казано накратко, разяреният лъв и трите лъва един върху друг са били гербове в края на 14-и век. Вероятно е имало и други гербове като хералдическата лилия, която отново идва от Запад. Тя навлиза при Иван Страцимир и е изобразена на неговия жезъл. Може би грифон пък е бил личен герб на цар Михаил Шишман.
Това е той:
Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1976 г.
През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
Повече от 20 г. проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Милена Димитрова
