- Г-н Дянков, международната рейтингова агенция „Мудис“ казва, че може да понижи перспективата на кредитния рейтинг на България. Това до какво ще доведе?
- Всички тези организации, които следят кредитния рейтинг „Мудис“ и „Стандарт енд Пуърс“, и двете работят за Министерството на финансите. На всеки шест месеца те насочват накъде вървим. В момента имаме положителна перспектива, другите две са неутрална или негативна. Ако те смятат, че не вървим добре, както казаха преди няколко дни, това означава, че могат да поставят неутрална или негативна перспектива, тоест през следващата година могат да намалят и рейтинга.
Техният коментар е важен, ние имаме положителна насока от 11 години. От 2013 г. винаги сме с положителна перспектива, защото се очаква да влезем в еврозоната. В момента, ни предупредиха, че след 6 месеца, в декемврийската си прогноза, може да премахнат положителната перспектива и тя да стане неутрална. Обикновено се намалява с една степен. Ако стане обаче негативна, което ще е изненадващо за мен, причината ще е, че перспективите ни за влизане в еврозоната стават по-далечни.
- Защо ще стават все по-далечни?
- Стават все по далечни по две теми, които рейтинговите агенции изнасят. Първата е липса на политическа стабилност, това го виждаме всички. Те казват, ако и до декември нямате стабилно правителство, това е предпоставка, не само прогнозата да стане от положителна на неутрална или негативна, а дори да се намали рейтингът.
И другата тема, която изнасят като причина, е това, че много закъсняваме с Плана за възстановяване и устойчивост и не получаваме пари по плана. Тези средства са свързани с публични и частни инвестиции в икономиката. Ако това продължава, което е факт, може да е втората причина за промяна на перспективата и за намаляване на рейтинга. Без пари за публични и частни инвестиции, икономическият растеж пада. Рейтинговите агенции казват: ние прогнозирахме растежът в България да е между 2,5 и 3 процентни пункта. Но и Международният валутен фонд, и Европейската комисия, която излезе по въпроса преди четири дни, казват: очакванията за растеж са някъде около 1,5%, тоест наполовина.
„Мудис“ изнасят пресни данни и казват: вашите частни и публични инвестиции са с около 5 процентни пункта под средните за ЕС, които средно годишно са около 23% от БВП, а при нас са около 18%. И тази разлика от 5% е изцяло в публичния сектор, тоест няма магистрала „Хемус“, няма тунел под Шипка, няма мостове на Дунав, няма големи проекти, ние през тези три години нямаме публични инвестиции.
- Но, това не е ли нещо като Параграф 22?
- Първо е важно да кажем, че Министерството на финансите плаща на двете рейтингови ангенции не малко пари с надеждата, че ние ще влезем в еврозоната и на нас ни трябват техните оценки. Но, самите те пишат, че ще се влезе в еврозоната вероятно през януари 2026 г. Ако се видят последните два годишни доклада, там пишеше, че ще се влезем вероятно януари 2024 г., после януари 2025 г.
Всеки доклад отлага с една година. Самите те са изненадани, че толкова време се мотаем. А Параграф 22 е заради политическата нестабилност. Няма спор, че като постоянно се сменят хората, колкото и да са добри в Министерството на финансите, въпросът с влизането в еврозоната не зависи само от тях, зависи и от дипломатите ни, които в момента ги нямаме. Ние нямаме външен министър, който да се занимава с тези неща.
Има и друг тънък момент, никога държава не е влизала в еврозоната с временно правителство. Има такъв текст, който казва, че не само трябва да има стабилни публични финанси, но също така те трябва да се управляват от стабилно и постоянно избрано правителство. Ние сме в ситуация, в която временните правителства са постоянни. Но аз не изключвам, в края на 2024 г. – ноември, декември, да изпълним критерия за инфлация и да можем да кандидатстваме през февруари следващата година 2025 г. за влизане през януари 2026 г.
Но, ако нямаме постоянно правителство, тогава Европейската централна банка казва, вие изпълнявате критериите, но не изпълнявате общия критерии за стабилност и ще изчакаме да имате постоянно правителство. Тоест, ако в началото на следващата година нямаме постоянно правителство, не изключвам и този сценарий.
- Миналата година в интервю за „Телеграф“, казахте, че ще влезем в еврозоната най-рано 2026 г. и прогнозата ви се сбъдна. Смятате ли, че това сега най-после ще се случи?
- Наистина пред вашите читатели казах това, което стана факт - можем да влезем в еврозоната най-рано януари 2026 г., но продължавам да не разбирам нещо. Тази седмица, в парламента се гласува, не само че ще кандидатстваме за еврозоната, като покрием критерия инфлация, но и Асен Василев вкара текст, че това може да стане от юли 2025 г. Няма никаква правна възможност това да случи, защото когато те приемат, ти дават поне 6 месеца занапред, за да може да се организира цялата банкова система, платежната система.
Да кажем, че ноември, декември тази година покриваме критерия инфлация. Това означава, че два месеца трябва да се изчака, тоест до февруари 2025 г., за да покрием критерия в поредни месеци. Ако следващия февруари имаме редовно правителство и то кандидатства за извънреден доклад в ЕК, този доклад два месеца се подготвя, значи по най-добрия сценарий, през април 2025 г. те излизат с доклад и казват, да, България покрива критериите.
След това има още два месеца Европейският съвет и ЕЦБ да ни дадат зелена светлина и да кажат: готови сте от януари 2026 г. влизате в еврозоната. В тези два месеца, през юни и юли 2025 г., много зависи, дали ще имаме редовно правителство и това правителство трябва да е постоянно по техните критерии, да има устойчива макроикономическа и финансова среда. Нямаме ли стабилно правителство, вероятната дата се мести към януари 2027 г.
- Според вас ще има ли редовен кабинет с третия мандат? Възможно ли е България да се управлява от технически или експертен кабинет?
- Отговорът е не. С третия мандат сега не може да се създаде такова правителство, това политически не е възможно. Но дори и в следващи избори през октомври, пак няма да има подобна конфигурация. Експертно или техническо правителство в България е невъзможно. Ние минахме през толкова варианти, че всичките експерти са заети политически, някои явно, други не толкова.
Дори да се правим, че експертите са политически независими, когато отидат в парламента за някое трудно решение, ще им кажат, примерно, нашата партия не подкрепя този тип политики, както се е случвало в миналото. Единственият шанс за устойчиво правителство е то да се излъчи от две, три или четири партии и това са политически фигури, зад които застават определени партии и казват тези трима министри са наши, другите са на другата партия. Когато експертите влязат в правителство, те престават да бъдат експерти защото вече са политически лица.
Сега се пита, на кого е финансовата министърка Люси Петкова, дали е на едното ДПС или на другото ДПС. За радост във финансвото министерство имаме хора като нея, които са били началници, директори, те са хора от кариерата, но в повечето министерства няма такива кадри. Министрите не излизат от администрацията, те са скрити или явни кадри на партиите.
- До какво ще доведе тази непрекъсната въртележка с нови и нови избори?
- За мен в „Мудис“ доклада най-интересно е следното: те казват средно за ЕС се харчат около 23% от БВП всяка година за инвестиции – частни и държавни. В България са под 18% последните три години, тоест сме под всички останали с 5 процентни пункта, което пък бави икономиката. Интересно е, че в тези 5%, 4% са липсващите публични инвестиции и само 1% са инвестициите, които трябва да идват от чужди инвеститори.
Тоест, ако имаме стабилно правителство, ще могат да тръгнат публичните инвестиции по Плана за възстановяване или поне част от него. Преди дни излезе хвалбата, че по дълг спрямо БВП сме добре, ние сме сред първите три държави в Европа, заедно с Люксембург и Естония. Това е така, обаче Люксембург има около 27% на година инвестиции. В Естония процентът е още по-висок – 29%, а ние сме на 18%. Няма как да се сравняваме с тях, защото харчим много по-малко.
- Изоставаме с Плана за възстановяване и устойчивост, не трябва ли да имаме вицепремиер по еврофондовете?
- Според мен в следващия кабинет трябва да има вицепремиер по еврофондовете или даже по публичните инвестиции, защото в тази сфера не е въпрос да разбираш от финанси, въпросът е да разбираш къде, какви проекти има готови. Примерно магистрала „Хемус“ или пътя Бяла-Русе, тоест трябва да разбираш от проектно финансиране и от управление на проекти, и да ходиш често до Брюксел, за да им обясняваш.
Също така е необходим вицепремиер, различен от финансовия министър за влизане в еврозоната и може би за влизането в Шенген. Тези две теми са донякъде финансови – еврозоната явно, а Шенген заради митниците, но са и въпрос на дипломация. Някой трябва да отиде в Нидерландия, в Австрия и да им обясни, за това е нужна дипломация. В нашия случай, в който прмиерът е и външен министър, няма как да стане. Външният министър пък по принцип не разбира много от финанси, така че ни трябва вицепремиер по тези въпроси, който ще действа само докато влезем в Еврозоната и в Шенген и като влезем, освобождава се мястото.
- Смятате ли, че в бъдещото правителство е по-важно кой ще е финансов министър, а не кой ще бъде премиер?
- В следващото правителство, освен ако няма вицепремиери за публични проекти и за влизане в еврозоната, финансовият министър наистина е по-важен от премиера от гледна точка на това, че нашите два големи ешалона са влизане пълно в Шенген и влизане в Еврозоната. Но въпросът не е кой е по-важен, а да се разбере, че това са определени задачи, които могат да се свършат в следващите няколко месеца и затова трябват нарочни вицепремиери. И тогава финансовият министър ще се занимава с бюджет, а не както сега Люси Петкова ту се занимава с бюджет, ту тича до Брюксел да им обяснява, че всичко е наред с еврозоната.
- Икономисти пък доказват, че макроикономическите ни показатели са най-добри от началото на прехода. Така ли е наистина?
- Да, по някои икономически критерии на глава от населението сме по-добре, просто защото намаляваме. Но, по единия критерий, от който зависи икономиката, и това са инвестициите, ние сме втори в Европа, не говорим само за ЕС, а за цяла Европа, но отзад напред. Само Албания има по-ниски публични инвестиции от нас. Румъния е над нас, Унгария, които напоследък имаха проблеми, е над нас, Сърбия е по-добре от нас, Македония също.
Това е отчасти заради политическата нестабилност. И аз разбирам, ти ако си министър сега и не знаеш дали ще си за два месеца или за осем месеца, ще си по-консервативен, за да не се окажеш следващ в прокуратурата. Има някои министри, които въпреки цялата несигурност се справят добре, като например министърът на транспорта Гвоздейков, за мен той е отличник, както Цоков на образованието.
- В контекста на горния въпрос, няма как да отминем темата с пенсиите и огромната дупка в бюджета на НОИ. Сега имаше увеличение с 11%, но в тригодишната прогноза процентът намалява. Това няма ли да разтвори още повече ножицата между бедни и богати?
- Долната граница се вдига постоянно, което е разбираемо за социално-слабите хора, между другото, те най-много страдат. Това е така, защото ние гледаме средната инфлация за еврозоната, но от социална гледна точка, е важна малката кошница. Стигнахме до момента, в който Пламен Димитров от КНСБ и аз сме на едно и също мнение, че за социалните плащания трябва да се гледа малката кошница, защото инфлацията там е с 50% по-висока в последните години, защото тя включва храни, транспорт, енергия, а всичко това се увеличи.
Когато вземеш предвид малката кошница за инфлацията и сравняваш доходите, дори те да са увеличени, се оказва че има разделение, тоест най-бедните слоеве на населението всъщност обедняха в последните години, защото при тях инфлацията е по-голяма. Наистина трябва да се мисли за нова пенсионна реформа, която в ситуация на политическа несигурност няма как да стане. Но, в последните месеци и за МВФ, и за ОИСР темата за пенсионна реформа беше важна. Едната тема е, къде могат да инвестират частните пенсионни фондове.
В момента те са на загуба. За първото шестмесечие на тази година, средно са загубили около 2%. Това е странно, защото инфлацията е 2,5% и ако губиш отделно 2%, значи 5% си на минус в реално изражение. Поредни правителства не могат да прекроят в Закона за инвестициите и частните пенсионни фондове имат много ограничени възможности да инвестират.
Държат ги в БНБ, а трябва да имат повече възможности за инвестиране, това казва и МВФ. И за публичните фондове пак стигаме до инвестициите, ако те могат да инвестират в големи публични проекти, тогава стигаме не до сегашните около 3% инвестиции, а до 8%-9%. Това са примерите от Средна Европа – Чехия, Полша. Ако това се случи може да се вдига не само долната пенсия, но и горната граница може всяка година да се вдига с 8% примерно.
- Банковите кредити за домакинствата растат. Знак за какво е това?
- В момента банковата ни система е малко наопаки, както се казва. Понеже не сме в еврозоната, както БНБ, така и всяка частна банка трябва да държи определена част от своя капитал в резерв. Сега резервът е 12%, той не може да се управлява от банката, парите се държат в БНБ. В момента около 75 млрд.лева са паркирани там и не правят нищо за икономиката.
Но, понеже не сме в еврозоната и не знаем кога ще влезем, банките са още по-консервативни и не влизат в по-големи сделки за дългосрочни инвестиции, защото и законите не им го позволяват. Единственото, което могат да правят са малките кредити и кредите за недвижимост. Банките имат много левове, те не могат да ги инвестират за да получат доходност и затова расте балонът за малки кредити и за дългосрочни кредити за недвижим имот. Това може да се промени много рязко, ако влизането ни в еврозоната стане още по-несигурно, банките могат да свият кредитния си портфейл.
Между другото с тези 75 млрд. лева резерв на банките, които стоят паркирани, ще излезе много интересна тема. Когато имаме решение за еврозоната, което в добрия случай ще е юни следващата година, тези 75 млрд.лева вече не са необходими да стоят в БНБ, защото са резерв лев срещу евро. И тогава, ако има редовно правителство, внезапно му се появяват 30 млрд.евро или около 60 млрд.лева за инвестиции.
Няма как да ги изхарчиш наведнъж, защото инфлацията ще изхвърчи до небето. Значи трябва да има някакъв дългосрочен план, какво да правим с тези пари. Ако бях политик, щях да се фокусирам върху тезата: изберете мен, защото аз имам добър план за инвестиции в социални, в други области. Имаме 60 млрд.лева, които в рамките на 3-4 години могат да се изхарчат за смислени политики. Нашите политици първо не разбират много от финанси, второ – всеки ден им излизат различни проблеми.
Никой до сега не съм чул да каже: ако влезем в еврозоната има огромен публичен ресурс, който може да се използва, дайте да мислим какво да правим с него. Да си представим редовно правителство, което получава съобщение, че юни следващата година от 1 януари 2026 г. влизаме в еврозоната. Веднага в следващия бюджет премиерът или вицпремиер по публичните проекти, или финансовият министър казва: уважаеми български граждани много добри новини, в следващите четири години, публичният бюджет ще разполага с още 60 млрд.лева, значи 10 млрд.лева можем да изхарчим в следващата година за публични проекти. Ето това е нещото, което може да убеди хората от ползата за еврозоната.
- Световната банка включи България в групата на страните с високи доходи, но на хората с ниски доходи, това им звучи като обида. Защо се получава така?
- Аз работих дълго време в Световната банка, критерият за доходите се подновява на всеки 10 години. От тази година влизаме в критерия най-богати държави. Там има около 80 държави не сме само ние от Европа. Тук трябва да подчертаем, че критерият е на глава от населението. В последните десет години от 2014 г. до 2024 г. ние сме загубили около 400 000 души официално. И като разделиш същия доход на почти половин милион по-малко, внезапно се качваш по-високо. Това е благодарение на факта, че сме с намаляващо население, в смисъл че няма с какво да се хвалим толкова.
- МВФ ни съветва да да закрием публичните предприятия. Вие какво мислите?
- Въпреки че винаги съм казвал – по-малко публична собственост, по-малко предприятия в ръцете на държавата, в този момент не бих пипал публичните предприятия. Оръжейният бизнес е много печеливш, говоря за публичните предприятия. Той може да стане още по-печеливш, ако правителството каже: има война и това е много лошо, но от друга страна това е момент за модернизация на този сектор.
Трябва да мислим колко и как можем да модернизираме и да правим износ, за да използваме момента, не само с Украйна, а и въобще, тъй като Европа се превъоръжава. Ако Тръмп стане отново президент, той ще каже, плащайте повече за вашата отбрана. До началото на този век оръжейната промишленост у нас е била около 4% от БВП, сега е около 1,5% и то след около две години на сравнителен растеж. Бихме могли да добавим още около 2,5% към БВП, ако дадем възможност за модернизация. Обаче, ако си началник в такова предприятие, няма как да предприемеш стъпки за пет години напред, защото не знаеш, кой ще ти е министър след 3 месеца.
- Г-н Дянков, директно от Вашингтон, кажете, ще спечели ли Доналд Тръмп?
- Според мен, Тръмп върви към победа. С промяната при демократите поне ще има състезание, защото иначе щеше да е огромна победа за Тръмп. С Камала Харис поне ще има състезание, но според мен, не могат да се организират добре за толкова кратко време. Тръмп, който между другото, работи добре с публични финанси, личи си, че е добър бизнесмен.
При него хубавото е, че колкото и някои хора, включително и аз, да не сме съгласни с някои негови политики, каквото каже, го прави. За разлика от повечето политици, също и в България, които като казват нещо, не смятат, че са длъжни да го изпълнят. При него, действият се покриват с приказките и според мен, той ще е следващия президент на САЩ.
Той има и ясна представа за отношенията с Европа, иска европейските държави да плащат много повече за отбрана в рамките на НАТО и това ще стане факт. Другата тема, която му е на сърце е, че трябва да има много по-ясно разделение между Китай и Русия, и останалата част на света в търговско отношение, тоест да има много по-големи инвестиции на американски фирми в страни като България. Това ще е интересно, ще видим как ще се развие.
Това е той:
- Роден е в Ловеч;
- Завършил е елитната езикова гимназия в родния си град;
- Следва икономика в САЩ и след това работи в Световната банка;
- Вицепремиер и финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов;
- Председател на Надзорния съвет за Европейската банка за възстановяване и развитие;
- Преподавател и директор на научен център по икономика в Харвард;
- Преподавател в Икономически университет в Лондон.
Сияна Севова
