- Г-н Йорданов, как ще коментирате цялата тази драма с концерта на Цеца Величкович във Велес и издигнатия от нея български флаг?
- Отстрани изглежда като един пореден македонски цирк. Но във всички случаи е реакция на това, което от години се случва, насажда се в Република Северна Македония. Това е резултат от водената политика на антибългаризъм в тази страна как насажданият с годините език на омразата към всичко българско, към България като държава, към това, което ние наричаме общата история, прерасна от говорене с омраза вече в действия. Ето, днес в Северна Македония идва една чужденка от Сърбия и по един артистичен повод, както това се случва на такива концерти, тя показва българския флаг. Реакцията е веднага такава, каквато са я насаждали македонските политици в годините. И в този смисъл ние трябва да осъдим този тип поведение и антибългаризъм.
- Загубено ли е всичко в Северна Македония? Вие 35 години следите много отблизо темата.
- Ако си послужа с един израз, който използваше тогавашният ни президент Петър Стоянов – бих казал, че романтиката, за която той говореше и всички имаме в съзнанието си по отношение на Македония, е останала в миналото. И при това в далечното минало. Вече минахме в ерата на прагматизма.
- Дали вървим напред или се връщаме по-скоро назад...
- Не съм убеден, че вървим напред, но съм убеден, че ние трябва да отстояваме своята история, своята култура - това е наш дълг, на съвременните хора, към нашите предци, благодарение на които съществува България. Това го прави всеки европейски народ, тук няма някакъв гол патриотизъм български. Дори прочее бих казал, че ние страдаме от липса на патриотизъм в някакъв смисъл. Днес отстояваме, че преговори на Република Северна Македония за членство в ЕС могат да започнат само след като страната приеме българите в своята конституция, защото така е направено за много други народности, които дори нямат това значение за тази държава, каквото имат българите. Там са вписани власите, турците, ромите, а същевременно основният държавоотворен народ, този, който е дал героите, които и днес македонските граждани почитат, героите, с които започва македонският химн - Гоце Делчев, Даме Груев, Сандански, да не изреждам всички революционери, които се ценят и уважават в Северна Македония и правилно. Всички те в своето време са се самоопределили като българи. Тази културно историческа памет сама по себе си е една огромна европейска ценност и ние трябва да я защитаваме. Защото, ако се лишим от нея или я подарим на някой друг, ще дойде ден, в който ние трябва да обясняваме на света кои сме, какви сме, какъв народ сме.
- Премиерът Мицкоски каза миналата седмица, че докато той е на власт, това няма се случи. Той обаче изглежда още много дълго ще е на власт, ето, неговата ВМРО спечели местните избори преди броени дни.
- За премиера Мицкоски имам особено мнение. Аз се запознах с него по време на...
- Вие го познавате лично? Чудесно, разкажете ни!
- Познавам го от един конгрес на Европейската народна партия в Ротердам, Нидерландия. Проведохме там един разговор, бих го определил като нервен, и тогава ми направи впечатление на прекалено самоуверен политик. Не че на Балканите всички не са самоуверени политици, но той е така, с едно самочувствие, което е реално без покритие. Много бос по културно историческите въпроси. Имам чувство, че не е чел книги, но със самочувствие до небесата.
Но тогава от този разговор, а и след това наблюдавам поведението му от други изказвания и действия и стигам до заключението, че неговият антибългаризъм е преди всичко една политическа поза, политически театър, своеобразен партиен инструмент. Защото чрез антибългаризма в Северна Македония вече се събира електорат за победа на изборите и това се случи с местните избори. За всички несполуки на държавата, те са много, в различни сфери, се обвинява нашата страна.
- А те са два братски народа.
- Аз не ги наричам два народа. В моето съзнание българи и македонци са един народ. И може би това е най-лошото, което постигнаха македонските политици. Те разделиха този народ. Да го кажа по-просто. Не може един баща да създаде два народа. Някъде в тази древност има един татко, който създал синове, дъщери и така нататък. И не може те да бъдат от два народа. Те са от народа, от който е бил таткото. А всички македонци знаят, че техните предци са имали българско самосъзнание. Те са се самоопределили като българи, езика си като български и т.н. И тази историческа истина е документирана и с книги, със спомени, с писма, във вестници, в много документи. Тя трябва да бъде приета от днешната македонска страна. Но това става с активна политика от България. Между другото искам да похваля днешните български евродепутати.
- Те са много активни по темата.
- Те заеха много достойна позиция, когато се обсъждаше последният доклад за така наречения напредък на Северна Македония към ЕС. В Европарламента те не гласуваха за него. Но това, което успяха да постигнат, е, че от този доклад отпадна изразът македонски език и идентичност. И много логично отпадна, защото не са политиците тези, които трябва да определят какъв е езикът, който гражданите говорят, и каква е нашата идентичност. Други са факторите. За съжаление в Македония всичко е политика.
- Искам да използвам много интересните ви лични познанства. Разкажете ни за Любчо Георгиевски, този македонец с българско гражданство и с жителство в Благоевград, този голям политик и приятел на България.
- Любчо Георгиевски, с него се запознах в началото на 90-те години, когато неговата партия ВМРО, все още в опозиция, търсеше контакти в България със СДС. Тогава ми направи много силно впечатление, защото той беше от тези и досега е такъв, македонски политик, който е абсолютно наясно с българо-македонските отношения, познава отлично историята такава, каквато е в действителност по документи, и е абсолютно наясно, че македонският така наречен език е всъщност български език.
Имахме един много интересен случай - разхождахме се в началото на 90-те години с Любчо Георгиевски и неговата най-близка приятелка и сътрудничка, талантливата поетеса Доста Димовска, за съжаление вече покойничка. Разхождахме се на първа линия на алеята на Златни пясъци и стана дума за името му. И аз тогава се опитах да му обясня, че той е любено дете, от любов е роден и затова е получил името си. Любчо означава любено дете.
- Като филолог сте му го обяснили.
- Тогава той си пишеше името с “п“, Люпчо. Обясних, че няма начин майка му и татко му да са го излюпили. И така. Той беше много впечатлен, след това забелязах, че наистина започна да изписва името си с „б“. И това е много символно. С македонците трябва да бъдем откровени. Да си говорим истината.
- И с чувство за хумор и добронамереност.
- Да, с добронамереност. Любчо прекалено много обича истината за Македония и не е склонен да я жертва в името на това да прави някаква мижава кариера, да се промъква между капките. Както става днес в тамошната политика.
- Което е много достойно. И мисля, че той е един достоен политик. Разкажете ми и за покойния президент Борис Трайковски.
- Борис Трайковски бе честен и искрен приятел на България. Също като Любчо Георгиевски. Той отлично познаваше истината за историята. И нямаше как да бъде вкаран в ситуация да мисли, че ние едва ли не сме два народа. За него беше ясно, че българи и македонци са един народ. Дори на една среща си спомням той се пошегува с дипломатическия корпус в Скопие. Каза: ако сега премина на моя струмишки диалект, само българският амбасадор ке ме разбере...
Трайковски имаше този навик да позвъни по телефона най-неочаквано, за да сподели нещо с мен като посланик. На 25 февруари, запомнил съм, в деня преди гибелта му, преди да загине в авиокатастрофа край Мостар (през 2004 г.,б.р.). Беше някъде към 4-4,30 следобед. Покани ме през уикенда като се върне, да се видим в Струмица на гости. Каза, че ще пътува за Мостар. И между другото тогава той сподели огорчението си, че трябва привечер сега да тръгне за Мостар, но се е отказал и ще тръгне на другия ден.
- Несъмнено ако Борис Трайковски беше жив, сега нещата щяха да са по друг начин. Никога няма да разберем какво е искал да ви каже.
- Защото той не се завърна от това пътуване за жалост. Той винаги споделяше с мен като посланик при всеки повод много откровено проблемите, пред които тогава бе изправена Македония. Най-важното за Трайковски беше, че той се противопоставяше на крайностите в македонския политически живот. Независимо дали отляво или от крайно дясно. Искаше, ако може, така да ги помири и да се гледа голямата цел - европейската интеграция.
Той поддържаше много добри, приятелски отношения с президентите Петър Стоянов и след това Георги Първанов. Аз съм свидетел. Много добри отношения поддържаше и с премиера Симеон Сакскобургготски. Също мога да свидетелствам. Тук е хубаво да се спомене, че по инициатива на президента Трайковски българският президент тогава Георги Първанов стана първият от нашата страна, който бе допуснат в македонския парламент да се обърне от трибуната. Аз седях там, където седи дипломатическият корпус, на балкона. И колегите дипломати не могат да схванат какво точно става. Един от тях, мисля, че швейцарският посланик, попита - ама защо никой не слага слушалки на ушите, докато говори президентът Първанов? Македонските политици в разговор със западни посланици и с други чужденци винаги обясняват как това е различен език, друг език, отделен език – техният от нашия. И дипломатите в първия момент помислиха, че македонските депутати, като не слагат слушалки на ушите, когато говори Първанов, може би го бойкотират.
- А дали днес европейците вече разбират, че нямаме нужда от слушалки? Как мислите? Вие до съвсем неотдавна бяхте в Европарламента.
- Европейците, поне докато аз бях в Европарламента, научиха, че български и македонски са всъщност един език.
- Смятате ли? Това е чудесно, ако наистина е така. Искам да завършим с един корено различен въпрос. Разкажете ми за срещата си с покойния президент Роналд Рейгън в САЩ.
- Става дума за датата 28 февруари 1991 година. Не мога да забравя, разбира се, тази дата. Аз съм единственият български политик, който се е срещал с президента Роналд Рейган. Това стана в Лос Анджелис, в неговия кабинет. Проблемът на България тогава беше така наречената Луканова зима. Ако помните, когато бяха празни магазините, нямаше бензин по бензиностанциите и имаше километрични опашки, тогава те бяха много впечатлени, американците. Поканиха ме на събрание на Републиканската партия в Ориндж Каунти в Калифорния. И ми дадоха 3 минути за изказване, какво да разкажеш за 3 минути за България? Дори много от тях не знаеха къде е България. Тогава аз им разказах, че съм от един град Варна, който е на близо 500 км от столицата, но ако тръгнете с кола от София за този град Варна, по пътя най-много да срещнете десетина автомобила. Защото няма бензин. И залата онемя в първия момент, след това станаха прави и взеха да ръкопляскат. Американецът не може да си представи такова чудо, да спрат автомобилите, да няма бензин. И тогава именно отнякъде така стана, че се оказа, че самият президент Рейгън се е заинтересувал. И бях поканен. Рейгън се интересуваше от моето мнение за Съветския съюз и за Горбачов. Като млад политик тогава той сподели, че е в много добри отношения с Горбачов. Тогава аз вмъкнах така една реплика и казах - ами няма начин да не е така, то се видя, след като му казахте да разруши Берлинската стена. И той я разруши. Той така се усмихна. Но попита какво ще бъде бъдещето на Източна Европа и на Съветите. Какво аз мисля като млад политик (тогава)? Аз му казах, че това е много голям въпрос. Колкото и да е странно, аз отговорих, че... най-хубаво за руския народ ще бъде, ако ССР изчезне.
Това е той:
- Роден е през 1952 г. във Варна
- Работи в Института за литература на БАН от 1978 г. до 2019 г.
- Депутат във ВНС
- Председател на 36-ото НС. Ръководи ПГ на СДС
- Между 1994 и 1998 г. е депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС
- 2001-2005 г. е посланик в Полша и в Македония
- Евродепутат от 2019 до 2024 г.
Михайлина Димитрова
