- Здравейте, господин Младенов, намирам ви в Абу Даби. Вие ръководите тамошната дипломатическа академия. Разкажете ни за работата си.
- Организацията тук е доста по-различна от тази, която имаме в Европа. Тук дипломатическата академия не е част от външното министерство. Имаме четири магистърски програми, една от които е задължителна за онези, които искат да работят в дипломатическото ведомство на страната. На практика сме малък университет. Имаме изследователски център, който се занимава с външна политика. Имаме различни програми, от азиатска до икономическа. Два отделни центъра по климатична дипломация и един специално следящ за радикалния ислям. Така че това е един външнополитически тинк-танк - да използвам тази чисто българска дума (шегува се, б.р.) - на ОАЕ.
- Доста сериозно и амбициозно звучи. Нека бързо се върнем у нас, където протестите срещу въвеждането на еврото не секват. Имам кратък въпрос – защо хората в България се страхуват от еврото?
- Първо, защото еврото се ползва от много политически сили, които искат да яхнат вълната на страховете на хората – това, което те са чували - ще има инфлация, ще се вдигнат цените. Второ, защото може би в последните години и месеци нямаше достатъчно обяснителна кампания, която ясно и разбираемо да каже на всички граждани по какъв начин приемането ни в еврозоната реално ще ни направи по-стабилни и ще създаде повече икономически възможности. Рискът от инфлация ще бъде овладян и няма да бъде толкова голям, колкото се обсъжда по „седянките“.
- Късно ли е за такава кампания? Имаме половин година.
- Не. Но трябва да бъде направена на разбираем език. Малко се притеснявам, че когато се каже за такава кампания, започва едно писане на опорни точки, произведени от бюрократи и разбираеми за администрацията, но не и за широката общественост. Необходима е разяснителна кампания, която с реални примери да обясни на хората какви ще са ползите от това, че страната ни ще бъде част от втората най-силна валута в света.
- Нека се обърнем към задънената улица с Украйна. Вие виждате ли на сегашния етап възможност изобщо да се стигне до някакво примирие?
- За съжаление не смятам, че в момента има основание да се стигне до примирие в Украйна. Не виждам причините, поради които Русия ще спре агресията си и как Украйна ще се съгласи да предаде без бой териториите, които Русия е превзела в източната част на страната. Евентуално може да се говори за временно спиране на огъня по сегашната фронтова линия. Но виждаме, че дори опитите на сегашния президент на САЩ Доналд Тръмп в последните месеци да постигне такова съгласие за временно примирие не са успешни. Може би ситуацията ще се промени при по-силен икономически натиск от ЕС и другите страни спрямо Русия - с по-сериозен санкционен режим, защото за съжаление в момента в съществуващите санкции има много пролуки. Същевременно обаче трябва да има свободен дипломатически канал, който да започне да търси изход от ситуацията. Такъв канал като че ли президентът Тръмп опита да започне с разговорите в Рияд, защото комуникация с руската страна трябва да има дори в най-тежките моменти на военен конфликт. За да има все пак някаква рамка, да се прецени по какъв начин конфликтът може да бъде решен.
Позициите, които занесоха Русия и Украйна на преговорите в Истанбул и които изтекоха в медиите, изглеждат несъвместими. Но да не забравяме, че това е началото на един процес и винаги първите думи са най-крайните и най-радикалните.
- Според мен Путин не е много изплашен от икономическите санкции. Вие наистина ли смятате, че те могат да бъдат ефективни?
- Мисля, че санкциите могат и трябва да бъдат разгледани внимателно, защото имат много пропуски. Разбира се, това няма да бъде единствената причина Русия да спре агресията си, това е само един от инструментите, макар и много сериозен. Но освен това Европа и САЩ трябва да засилят обяснението към останалата част от света, която стои настрани и предпочита да не избира страна в конфликта. Защото той е толкова критичен не само за сигурността на Европа, а за цялата международна система.
От началото на войната в Украйна видяхме как се отприщи един бент – конфликти, които могат да се решат по мирен начин, да се решават с военни средства. Като че ли използването на сила в днешния свят стана твърде приемливо. Според мен една от посоките, в които Европа трябва да работи много активно, е да обяснява защо войната в Украйна и агресията там е проблем за целия свят – защо и по какъв начин се случва това.
- Два пъти вече споменахте президента Тръмп. Той е доста ексцентричен, някои го смятат за луд. Той пък нарече Путин луд – двама луди и ние сме в техните ръце...
- Смятам, че познавам доста добре президента Тръмп от първия му мандат. Да, той е ексцентричен, с нестандартно мислене, по много въпроси подхожда интуитивно, а не на базата на информация, която получава от администрацията и аналитичните центрове. Но бих казал, че това, в което той е прав в момента, е, че въпреки тежкия конфликт, който Русия създаде, нападайки Украйна, трябва да се намерят начини за разговор не само в този конфликт, но и във всички останали. Защото най-голямата опасност, която имаме в момента, е, че спираме да си говорим. Дори и да имаме много тежки различия, разговорът никога не трябва да спира. И това е може би един от най-големите уроци, които тук, в Близкия изток, особено страните в Залива, са научили през последните години с доста болка. Каквито и конфликти и различия да имат, дипломатическият диалог трябва да продължи. Президентът Тръмп се опитва да намери този подход, доколко това ще е успешно или не, трудно е в момента да се каже. В момента не изглежда да има значителни постижения в тази област. Ситуацията в Украйна продължава да е много тежка. Руските ракетни обстрели по жилищни блокове и болници не спират. Но разговорът трябва да продължи. Дали чрез него ще се стигне до изход от ситуацията или ще трябва да бъде някаква комбинация от дипломация, санкции, военна подкрепа, разширяване на подкрепящата коалиция, преформатиране на европейската отбрана – някаква комбинация от тези фактори може би ще проработи. Но всичко това не трябва да поставя под съмнение подкрепата, която Европа дава за Украйна и факта, че в крайна сметка каквито и опити да прави Тръмп за временно примирие, той не е спрял подкрепата за Украйна - нито военната, нито политическата. И западната коалиция, въпреки различията между Европа и САЩ, продължава да съществува.
- Ще стане ли Украйна новото Косово?
- Една от големите опасности за Украйна, а и за Русия, е този конфликт да се превърне в замразен. С продължаващи сблъсъци по фронтовата линия и без политическо разрешение. Това ще бъде изтощаващо и за двете страни. Никой от нас в Европа няма интерес тази война да продължава. В крайна сметка това са живи хора, които всеки божи ден губят живота и семействата си.
- Британците са твърде изплашени от тази война. Ние сме толкова близо, а твърде спокойни. Не е ли това много опасно?
- Разбира се, че е опасно. И не само британците са уплашени. Вече виждаме как Швеция, която стотици години бе неутрална и сега стана член на НАТО, започна да говори за нуждата от въвеждането на наборна служба. Германия, Полша също повдигат теми от този ред. Отдавна смятам, че България, залисана в това постоянно да избираме и да сваляме правителства в последните години, да се занимаваме с доста незначителни въпроси от гледна точка на големите заплахи, трябваше отдавна да започне много сериозен разговор за преформатиране на нашата отбранителна стратегия.
Не от гледна точка на това как и по какъв начин ще се отбраняваме сами – ние сме част от НАТО. А в рамките на съюза имаме нужда да помислим много по-внимателно по въпросите как цялото ни общество възприема заплахите, които идват в момента. Това изисква цялостно преосмисляне на отношението ни към военната индустрия, към армията. Късметлии сме в десетилетията след края на Студената война да живеем в мир. Дори когато Югославия беше в гражданска война и се разпадаше, битката винаги имаше своята рамка, изградена от историята на народите там. И колкото и да имаше заплаха тази война да достигне до българската граница, обществото ни тогава имаше ясни механизми, с които да се защити. Сега ситуацията е съвсем различна от 90-те години. Има една агресия към Украйна, която потенциално може да достигне до Молдова, да засегне съседите ни в Румъния и целия Северноатлантически алианс. Затова имаме нужда да бъдем много по-чувствителни. Неизбежно това ще означава и да харчим повече пари, но много по-разумно, внимателно. Да мислим модерно за тези неща. Защото някак си разсъжденията, че това няма как да ни засегне, не са правилни. То ни засяга. Защото всяко едно семейство неизбежно говори за това.
- Нека се обърнем към Близкия изток, за който дълго време отговаряхте на върха на ООН. Ще дойде ли политическият край на премиера Нетаняху в Израел?
- Познавам много хора, които започнаха и завършиха кариерата си, предричайки този край. Той все още е премиер и успява да контролира не само център-дясно пространството, а и тези, които са много по-крайни от него. Нетаняху много внимателно управлява обществените настроения в посока, която засилва позициите му и тези на партията „Ликуд“, въобще на десницата в страната.
- И за Израел и Палестина ли сте такъв песимист, както за Украйна и Русия? Вие отдавна сте привърженик на формулата две държави, за да има мир в Близкия изток.
- Да. И нищо до този момент не е успяло да ме разубеди, че единственият начин да бъде решен този конфликт е израелците и палестинците да се разделят в две държави. Двата народа трябва да се разделят в отделни територии, преди да намерят обратно пътя един към друг. Няма друга формула, която да позволява сигурност и дългосрочност. За съжаление сега сме доста далеч от тази формула.
- Нека се върнем накрая в България. Тя вече има редовно правителство, но липсват дипломатически инициативи. Каква е вашата препоръка към колегите ви?
- Основният въпрос сега е правителството да стабилизира управлението. След това наистина сериозно да се помисли за външнополитическата стратегия на страната ни. Но тази стратегия в 2025 година е съвсем различна от 2000 година или 2015 г. Изисква много повече политическа мисъл как държавата подпомага българските компании да излизат на световния пазар извън ЕС. Как помага на съвременните технологични гиганти да влизат у нас. По какъв начин помагаме за решаването на конфликтите около нас. Йерусалим е по-близо до София от Брюксел например. Не повдигнахме изобщо темата за Северна Африка, където текат много опасни процеси. Потенциалът на нова емигрантска вълна към Европа е много сериозен. И, разбира се, големият въпрос, в който трябва да участваме, е преформатирането на новия световен ред, който реално ще се случи в следващите години. Позиционирането на страната ни не изисква невъзможни усилия, а по-различен начин на мислене. Надявам се в следващите месеци, когато се успокоим от това виенско колело, на което бяхме качени толкова години заради политическите драми на временните управления, правителството ще може по-внимателно да погледне на нещата около нас. Нека не забравяме и балканските ни теми, където не можем да отсъстваме, темата със Северна Македония, случващото се в Босна. Това е нашият квартал, където трябва да поемем нашата отговорност.
Това е той:
- Роден е през 1972 г. в София
- Завършва Първа английска гимназия, след това УНСС, с магистърска степен от Кралския колеж в Лондон
- 1996-1998 е програмен директор на Фондация „Отворено общество“
- 2010-2013 г. е външен министър в правителството на Бойко Борисов
- През август 2013 г. е назначен за спецпратеник на ООН за Ирак
- Ръководи мисията на ООН там
- 2015 г. става специален координатор за Близкия изток на ООН
- В момента е директор на Дипломатическата академия на ОАЕ
Михайлина Димитрова
