- Д-р Македонски, какво е да държиш в ръцете си сърцето на човек?
- Това е част от лекарската професия. Ние сме си избрали кардиохирургията и доста често ни се налага да държим в ръцете си сърцата на пациентите си, особено при трансплантации. Тогава буквално е в ръцете ни, защото го пренасяме от донора на рецепиента. Отговорността е много голяма. Също така и напрежението, което изпитваме от това. Но удовлетворението, което имаме след това за спасения човешки живот обяснява тази наша отдаденост и работа.
- Увеличава ли се броят на нуждаещите се от трансплантация на сърце?
- Чакащата листа постоянно се увеличава при нас, както и в другите болници за различните органи. Както се увеличават хората с бъбречна, сърдечна, чернодробна недостатъчност и белодробна, защото имаме и трансплантации на бял дроб. За съжаление в България те все още са доста малко. Тази бройка постоянно се увеличава, но в същия момент има и една неприятна тенденция, че някои от пациентите в чакащата листа не успяват да дочакат своя шанс и да получат органа, от който се нуждаят.
- Колко чакат за сърце при вас?
- При нас чакащата листа е над 35 човека за сърце в момента, но това не са всички. Има доста пациенти, особено в провинцията и в малките населени места, които също страдат от сърдечна недостатъчност, но поради незнание или невъзможност не стигат до болниците, в които може да се извърши тази животоспасяваща операция не само за сърцето, но и за другите органи. Лошата информираност, че това е възможно да се направи в България, също не помага на нашата работа. Има хора, които въобще не си представят, че трансплантации се извършват в България. Има някои колеги, които си мислят, че сме доста назад в тази дисциплина и не сме готови още да започнем да правим редовно трансплантации. Поради тази причина те не информират пациентите.
- Какви трансплантации се правят в България?
- В България се правят сърдечни, бъбречни и чернодробни. Това вече са рутинни операции. В началото сме на програма за белодробни трансплантации, като са извършени вече няколко. Последната беше миналата година. Засега те не са толкова рутинни колкото другите. Най-много се правят бъбречни трансплантации, както е в цял свят.
- Безплатни ли са трансплантациите за пациентите?
Държавата поема всичко, което трябва да се плати по трансплантациите и гледането на пациентите след това. Безплатни са за пациентите.
- Повишава ли се културата на българина да дарява органи на близките си при настъпване на мозъчна смърт?
- Според мен истината е, че хората биха го правили, но наистина информацията не достига до тях. Тази информираност, това забавя тяхното решение. В България са няколко религии, има някои спорове по тази тема. Като цяло българинът е човек, който като разбере възможностите и шанса да спаси някой друг живот, аз мисля, че доста ще се увеличат трансплантациите в България. Няма добра осведоменост и също така няма достатъчно добра обратна връзка. Трябва много повече да се работи, да се посещават малките населени места, да се обяснява на хората и на колегите, че това е възможна дейност, че има готовност, че всичките разходи се покриват. В болниците и в провинцията има недостиг на средства и недостиг на кадри и от това се получава най-големият проблем. Много малко са лекарите, които работят и са готови да се включат в тази подготовка на донора.
- Проблемът няма ли бързо да се реши, ако човек, които не направи изричен отказ, стане донор?
- Независимо дали човекът е дал своето съгласие или не, трябва пак роднините да са съгласни да дарят органите на даден човек при мозъчна смърт. Другата част от въпроса дали не е по-добре да отпадне изричният отказ, това са неща, които трябва да се решат юридически. Ходих на специализация в Австрия за белодробни трансплантации. Там наистина е така – само който твърдо се е отказал, той се подписва в кметството, носи такава карта, че се е отказал и той не е донор. Не знам дали в България юридически може да се направи и какво трябва да се промени.
- Колко трансплантации сте направили тази година?
- Тази година в нашата институция сме направили 2 трансплантации, тъй като имаше малко повече донорски ситуации, но ние нямахме подходящ рецепиент. Освен кръвна група се правят имунологични изследвания за съвместимост на донора и рецепиента. И другото, с което трябва да се съобразяваме, е физиологията на човека – височина, ръст, килограми. Едно сърце, което е работило за 50 кг човек не може да го сложим на 120-килограмов, защото то няма да издържи и да подобрим живота на човека.
- Водят ли пълноценен живот, които са трансплантирани, и какви ограничения създава новата ситуация за тях?
- Ограниченията, които имат, са значително по-малки, отколкото когато са със сърдечна недостатъчност. Пациентите ни със сърдечна недостатъчност нямат физическата възможност да работят и да правят каквито и да е натоварвания – било то физически, психически. След трансплантацията пациентите се връщат обратно в обществото и значително подобряват начина си на живот. Вие сте говорили с Георги Пеев, той ви е казал как се е върнал на работа. Връщат се пълноценно, започват работа, започват дори и да си плащат данъците, техните семейства вече не са толкова ангажирани с тяхното здраве. Пациентите след трансплантация в над 90% от случаите се връщат обратно към нормалния начин на живот.
- Имат ли ограничения, които не трябва да правят?
- В новата ситуация не трябва да прекаляват с цигари, алкохол, наркотици, дори и с физическото натоварване. Да се ограничават с упражненията във фитнеса, не да се опитват да стават мистър Олимпия. Все пак има някакви ограничения, но те далеч не са толкова големи, колкото докато са със сърдечна недостатъчност.
- Фитнесът изхабява ли сърцето и органите?
- Големите натоварвания при хора, които прекаляват с фитнеса, особено тези, които използват голямо количество стероиди и такива неща, опасността за живота и появата на сърдечна недостатъчност, но и увреда на бъбреци и черен дроб е много по-голяма. Като цяло обаче движението и дори самият фитнес са полезни за пациентите, но в някакви граници, които да не изхабяват организма. Спортът е нещо прекрасно, но в умерени граници. Кардиото не е лошо, но трябва да се прави постепенно, не да се качите на пътеката и да стоите два часа на нея, след като преди това не сте правили нищо. Организмът трябва да има време да се подготви за този вид натоварване.
- В работата си използвате ли нови способи за трансплантации?
- Ние засега използваме утвърдените техники за трансплантации. В света се разработват някои нови техники, но за момента те са прекалено скъпи за нашата държава. Те все още са във фаза на разработки и тепърва започва да се работи по тях, за да станат възможни. Ще трябва да мине още доста време.
- Присажда ли се сърце от животни?
От прасе. Наскоро направиха втора трансплантация. В САЩ я направиха, като там пациентът беше в терминално състояние и без хирургична намеса щеше да умре в рамките до няколко часа. Тогава се разреши опитно да се направи, но това нещо също е далече от практиката.
- Съвместимо ли е сърцето от прасе с човека?
Свинският организъм е най-близък до човешкия и свинското сърце е най-близко до човешкото. Очаква се да може да работи и да е приложимо в практиката. Но и това е от нещата, които тепърва се разработват по света и тепърва ще видим какво може да се направи в тази сфера.
- Каква е продължителността на живота на трансплантираните?
Трудно е да се обясни кой колко живее. Ние вече имаме пациенти, които са трансплантирани преди 17 години. Като цяло животът на едно сърце след трансплантация е до 15 години, но имаме пациенти на 17 години.
- Това означава ли, че след 15 години трябва отново да бъде трансплантиран?
- След 15 години много трудно някой се наема да прави ретрансплантации. Това са някои центрове по света, където разполагат с по няколко донорски ситуации на ден и тогава вече може да правим ретрансплантации. Сърдечната недостатъчност натоварва останалите органи на пациента и отделно и голямото количество лекарства, които се налага да се използват след трансплантация. Те натоварват и тогава вече решението дали да бъдат ретрансплантирани е много сложно.
- Ние правим ли ретрансплантации?
- Да, прави ли сме, но много рядко. Досега една.
- Може ли сърдечната недостатъчност да бъде избегната или забавена, или е неизбежна?
- Не е задължително да се стигне до нея. Редовните контролни прегледи на сърцето показват, ако започне начална фаза на сърдечна недостатъчност – да се предприемат мерки с медикаментозно лечение, с промяна на хранителния и двигателния режим на човека. Това доста може да помогне и да подобри живота на пациента и неговата продължителност.
Това е той:
- Д-р Йордан Македонски е началник-отделение за оперативно лечение на вродени сърдечни малформации в УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”
- Завършва медицина в Медицински университет – София (2002). Придобива специалност “Кардиохирургия” през 2014
- Преподавател е в Катедрата по сърдечна хирургия на Медицински университет – София (от януари 2009 до момента)
- Има множество участия с доклади в национални и международни конгреси.
- Специализирал в АКН Виена, Австрия.
Владимир Христовски
