- Г-н Тодоров, в едно от интервютата си за „Телеграф“ заявихте, че у нас липсва мотивация да се решават проблемите. Приемайки поста на министър на културата, какви са ви целите за решаване на проблемите?
- Разбира се, за три или четири месеца трудно могат да се решат големите проблеми, ако беше възможно, досега отдавна щеше да е направено. Могат обаче да се зададат посоки. И, признавам си, една от причините да се съглася е да разбера причините, поради които нещата не се случват или пък се случват твърде бавно. Също така съм си набелязал няколко проблема, за чието решение времевият хоризонт би трябвало да ми е достатъчен, но нека говорим за тях, когато се намери решението.
- Какво е наследството, оставено от Минеков и предшествениците на министерския стол?
- Министър Минеков е един изключително емоционален човек, който реагира бурно на всяка неправда. Това му създаде образ на бунтар. В действителност той направи много и в сферата на международните културни отношения, и в сферата на културното наследство. В същото време в сферата на сценичните изкуства бе дадена и глътка въздух на институтите, за да се справят поне частично с последствията от пандемията.
- Какво си казахте с Минеков на прощаване извън добрия тон пред камерите?
- Имахме дълъг разговор, в който той ми разказа докъде се е стигнало по различните проекти, които се движат от дирекциите в Министерството на културата, и къде са възможните подводни камъни. Останах с усещането, че той сякаш се радва, че може да си почине от задълженията от последните месеци.
- Когато Минеков бе министър, имаше много скандали, но два от последните са все още много актуални – Народен театър и Венецианско биенале. Какво е вашето мнение за тези случаи?
- Аз не си спомням кога не е имало скандал около нашето участие във Венецианското биенале. Явно там нещо в самия процес по избор не функционира достатъчно убедително за хората. Но понеже процедурата вече е приключила, а моят хоризонт за действие е доста кратък, за момента не възприемам тази тема като най-спешна. Колкото до Народния театър, чисто законово Министерството на културата не може да се меси във вътрешната политика на държавните културни институти, доколкото няма наличие на нарушения на закона. Разбира се, аз имам мое мнение по въпроса, но не мога да го изразя публично, докато заемам този пост, защото мнението ми може погрешно да се изтълкува като позиция на министерството. Има обаче един много съществен въпрос, който всички трябва да си зададем – наистина ли искаме министърът на културата да има правомощия да коригира решения на културните организации, които не му харесват? Няма ли това да ни върне към едно друго време, от което се опитваме да се дистанцираме?
- Кинаджиите постоянно се оплакват от недооцененост и раздаване на пари от НФЦ на принципа „ти на мен днес, аз на теб утре“. Ще успеете ли да прекратите това?
- Бих реагирал на всичко, за което видя документи за неизправност. И на предишните си работни места съм предизвиквал раздразнение, че не реагирам на слухове. В същото време наистина има проблеми с Националния филмов център, с които се запознавам в момента, и за които, дори да не ми стигне времето за намиране на решения, се надявам най-малкото да предложа пътища за действие, чрез които проблемите да се отстранят.
- Има БГ филми, които успяват да съберат по 19-20 зрители през цялото си осигурено време за показване по кината. Вие за какъв тип изкуство сте в случая – такова, което ще се гледа масово, или само от верни киномани?
- Не виждам причина двата вида изкуство да се противопоставят, те могат да съществуват и да се развиват паралелно, както е навсякъде по света. Имаме нужда и от „елитарно“ изкуство, и от такова за по-широката публика. Стига да сме сигурни, че е изкуство.
- С какъв бюджет разполага културата сега и за какво ще стигне той? Къде са най-големите пробойни за запълване?
- Пробойни има в почти всеки сектор и това е драмата на всеки министър на културата досега. И понеже, ако някой реши да спаси даден сектор, бива нападан от всички други, най-често взиманото решение е всички да получават по малко и да страдат по равно. Звучи безумно и е наистина безумно. Но докато финансирането на културата не доближи до заветния 1% от държавния бюджет, винаги ще се въртим в този кръг. Разбира се, проблемът се утежнява и от факта, че при така съществуващата законова база всички разчитат за средства на Министерството на културата. И в крайна сметка крайният резултат е, че министерството вместо да прави културни политики, се превръща в разпределителна гара.
- Може ли всичко да се реши само с пари или само с много пари?
- Трябват пари, отношение, комуникация и особено важно – осъзнаване къде се намираме и идея за посоката, в която искаме да вървим. Последните две като че ли изцяло са излезли от дневния ред.
- Естествено е, че проблемите на музикалните институции и изпълнители са ви най-ясни, но ще правите ли срещи с отделните творчески съюзи, за да ги успокоите поне, че мислите за тях?
- О, да. Такива срещи вече се подготвят и идеята е те да са сравнително редовни, за да сме запознати с проблемите по места и да търсим заедно техните решения.
- Мнозина смятат, че системата може да бъде по-различна, смятате ли, че изобщо е нужно Министерство на културата?
- Ще си позволя да цитирам себе си: Ние наричаме министерството Министерство на културата, но не разбираме напълно смисъла на тази дума. Културата не е само живото изкуство и културното наследство, тя е и начинът, по който поздравяваме хората на улицата, по който се държим един с друг или по който отреагираме, когато сме съгласни, и особено когато не сме съгласни с другите. Културата в крайна сметка е това, което ни обединява като нация и смисълът за нас е да продължаваме да работим това министерство да се превърне в мотиватор за издигането на нашата обществена култура. Изкуствата са едно от средствата за това, но наистина – само едно от тях.
- Преди години пред „Телеграф“ признахте, че сте фен на „Междузвездни войни“ от 6-годишен. Сега като министър в чия роля се виждате най-добре – на някой джедай, на някой Сит или на друг?
- Аз принципно винаги съм виждал ролята на културния министър по-скоро като Сит по неволя. От друга страна погледнато, дори Дарт Вейдър накрая се връща към светлата страна на Силата. Така че надежда има. Мисля, че новата трилогия от сагата дава и една малко по-различна гледна точка - няма значение какво наследство носиш със себе си, решението какъв да бъдеш е лично твое и не е обвързано с миналото. Е, надявам се да бъда джедаят в Министерството на културата. Дали ще успея, ще покаже времето.
- Вие сте може би единственият щастливец на тази планета, който е дирижирал концерти на Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Джон Лорд, Анастейша, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет и т.н. Какви са най-важните изводи, които научихте от тях?
- Това са изключително земни хора, с които е удоволствие да общуваш не само на сцената, но и извън нея. До ден днешен не мога да си отговоря на въпроса, дали са успели да се превърнат в това, което са станали, благодарение на тази своя човешка същност или са се запазили такива въпреки професионалната си кариера. Но все си мисля, че не можеш да твориш "голямо" изкуство, ако не си истински човек.
- С кои звезди ви предстои сега да работите тук и по света? Ставайки министър, не жертвахте ли кариерата си на диригент?
- Наложи се да откажа доста концерти в Гърция, Турция, Косово, Италия, Германия, а и в България, но смятам, че ако успея с нещо да допринеса за пътя ни напред, ще си е струвало. Освен това говорим за един сравнително малък отрязък от време. Не знам как бих реагирал, ако трябваше да си спра концертите за няколко години. А и, честно казано, запазих си най-ценните концерти - тези със Софийската филхармония.
- Пишете фантастика и фентъзи, събрахте ли още добър материал за нова книга?
- Определено. Имам готов материал за цели две книги дори. Но имам усещането, че най-интересният материал - и то не на тема фантастика, ще го събера през следващите няколко месеца.
- Свирите на тромпет и пиано, бихте ли направили концерт не като диригент, а като инструменталист?
- Всъщност имах покана от Плевенската филхармония да направя концерт като пианист с тях, но този рязък завой в живота ми предотврати това събитие. И вероятно е по-добре така. При наличието на толкова прекрасни пианисти не виждам особен смисъл и аз да допринасям за хаоса в концертния ни живот с моите изпълнения на пиано. Убеден съм, че това, което правя най-добре, е на диригентския подиум.
- Немското възпитание и школовка помагат ли ви още в работата, която вършите?
- Бих го нарекъл австрийско възпитание и школовка. Има малка, но съществена разлика между тях и май точно тя ми помага в момента. Но както и да го погледнем - не бих бил днес тук без всичко онова, което научих за музиката и за живота във Виена.
- Човек не е пророк в собствената си страна, май и за вас важи това? Имате горчив опит с търсенето на една от дипломите ви. Защо така произлязоха нещата – от завист, от любов към спорта или от прочутия ни манталитет?
- Ами малко в кръга на шегата – най-накрая си намерих работа, за която не ми трябва диплома. Иначе вероятно е имал нещо предвид Иречек, когато е говорил за същността на българския гений. Но аз нямам време да се съсредоточавам в тези неща, прекалено за кратко сме на този свят и вярвам, че трябва да използваме времето си, за да го направим по-добро място за онези, които идват след нас. Ако се задълбаем в отговори на всяка реакция, която съпровожда работата ни, няма да ни остане време за самата работа.
ТОВА Е ТОЙ:
- Диригент, тромпетист, пианист и директор на Софийската филхармония, сега служебен министър на културата
- Роден е на 8 април 1974 г. в Пловдив, където още като ученик създава и ръководи „Младежки оркестър“
- Завършва музикалното си образование във Виена
- Работи със световни артисти от всички жанрове като Максим Венгеров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет, Анастейша, Джон Лорд и др.
- Пише разкази с фантастични сюжети
Георги П. Димитров
