- Доц. Пампоров, вие изследвате предизборните нагласи на терен, кажете, очаквате ли по-висока активност на вота на 2 април след възможността да се гласува и с хартиена бюлетина?
- Ако полицията се справи добре и пресече купуването на гласове, както и ако видеозаписите попречат на подмяната на изборни протоколи, то активността няма да е повече от 40% от избирателните списъци. Това фактически е около 47-48% от живеещите в страната. Ако проследим статистическата тенденция от последните години, както и данните за смъртността в България, то вероятно до урните ще отидат около 2 млн. и 450 хил. души. Именно тази цифра стои в основата на повечето математически модели за очаквания резултат от изборите. Ако по същата логика проследим тенденциите в подкрепата за политическите формации, може да се предположи, че коалициите ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) ще излъчат победителя с фотофиниш. А най-вероятният модел очертава ДПС, „Възраждане“ и БСП като другите формации, които ще влязат в парламента.
- Засега проучванията сочат, че се очертава най-вероятно петпартиен парламент, какви са шансовете за кабинет? Може ли малките партии да изиграят роля в това отношение?
- За разлика от някои социологически агенции, които дават леко предимство на ПП-ДБ, в този модел аз съм заложил спад в резултата на ПП от предишните избори с около 5% поради факта на коалирането с ДБ. По тази причина въпреки откроените тенденции в никакъв случай не бих се обзаложил на това, че само 5 партии ще минат бариерата. Има две неизвестни обаче, които ще станат ясни едва в нощта след изборите. Първата е къде ще отидат гласовете, които ПП към момента губи от коалирането си. Дали ще отидат отново към „Български възход“ - както след конфликта между Янев и Петков. В този случай може да имаме шеста партия „Български възход“, която да събере около 120 хил. гласа, т.е. към 4,9%. Или ще отидат към „Левицата!“. Във втория случай „Левицата!“ ще събере към 90 хил. гласа и е на ръба да влезе в Народното събрание. Тогава значение ще има другият фактор. Прогнозата за 210 хил. гласа на БСП се основава на чист регресионен модел. Ако отчетем обаче разпадането на БСП под ръководството на Нинова и съответно вътрешните конфликти в някои региони, то подкрепата за БСП може да падне до 180 хил. гласа. Тези гласове най-вероятно ще отидат именно към „Левицата!“ и в този случай формацията също има потенциал около 120 хил. Тогава отново ще има парламент с шест или седем партии в него. Фактът обаче е, че това дали ще има или няма да има кабинет, зависи най-вече от „Възраждане“.
- Защо смятате така?
- Колкото по-висок е техният резултат, толкова по-малка е вероятността да има правителство. Защото те се държат деструктивно и това ще е така, докато публичната им агресия и ирационално поведение продължават да носят подкрепа. Освен от „Възраждане“ това дали ще има правителство или не, зависи и от възможността някои партии да преглътнат ГЕРБ като коалиционен партньор. Има две потенциални коалиции, но и двете включват ГЕРБ. От една страна, е коалицията, която можем да наречем проукраинска, т.е. ГЕРБ-СДС + ПП-ДБ. Много е вероятно те заедно да имат над 54% и ако решат да се опаковат като технократско „Про-НАТО и ЕС“ управление, може да имаме правителство, което да избегне управлението на служебен кабинет, най-малкото до местните избори през есента. От друга страна, ясно се вижда, че т.нар. „хартиена коалиция“ (ГЕРБ+ДП+БСП) вероятно ще събере над 130 места в НС и също може да състави кабинет, който да опакова като „правителство на стабилността“ с цел отново да се избегне управлението на служебен кабинет. Любопитното е, че и в двата случая „големият враг“ не е разпознаван в преките политически опоненти, а в лицето на президента Радев.
- С оглед на казаното дотук каква кампания наблюдавате?
- С две думи, в момента се наблюдава „окопна война“. Независимо от конкретните си слогани всички обясняват, че те знаят как и могат да гарантират стабилност. Но няма истински дебати за необходимите публични политики. От време на време се пускат личностни нападки към лидерите на опонентите и толкоз. От друга страна, всички са се окопали и обстрелват служебното правителство (не че то не дава поводи напоследък) и чрез него президента. Именно затова очаквам, че някоя от горните две коалиции е подготвяна и напълно възможна. Не знам дали ви прави впечатление, но вместо да говорят за необходимите реформи в образованието, здравеопазването, социалните услуги, данъците и пазара на труда, партиите са се захванали с по-скоро периферни теми: „Каква да е съдбата на Паметника на съветската армия?“, „Един джендър броди из училищата“, „Македония“ и т.н.
- Вие изследвате много и ромската тема. Кажете за какво е индикация случаят в Казанлък, при който зверски се биха ромски фамилии?
- Нека първо започнем оттам, че подобни инциденти се случват навсякъде у нас и не са отсега. Това не е прецедент. Според мен дори се обърна твърде много внимание на конкретния случай, най-вероятно за да се оттегли вниманието от американския доклад за корупция, който излезе. Така че непрекъснато има подобни битови инциденти. А те са свързани с няколко неща. На първо място са резултат от обедняването на хората като цяло. Когато виждаш, че трябва да постигнеш нещо, но не можеш, а в същото време виждаш как друг успява с непозволени средства, се пораждат конфликти. Очевидно в Казанлък има някаква трайна вражда между тези родове - дали е свързана с пазарно пространство или с някакви родови разправии, не е ясно. Все още всичко е на етап следствени действия и не се съобщават подробности. Но очевидно конфликтът е от доста време. Втората причина за такива инциденти е бездействието на институциите. Не може да е публично известно, че отдавна съществува такова напрежение между отделни фамилии и че е насрочено дело, а районът на съда да не е обезопасен. Недопустимо е никой да не е предприел мерки предварително и накрая се оказва, че двата клана паркират на едно и също място. Те се срещат помежду си и започват да се бият.
- Какво е трябвало да се направи в случая?
- Става дума за превенция, нищо че веднага някои заявиха, че на място веднага е била изпратена полиция. Дори да е така, въпросът не е МВР да действа, след като вече нещо се е случило, а да се вземат мерки предварително. Още повече че в случая говорим за дългогодишна вражда. Иначе самото убийство явно е инцидент, едва ли е преднамерено и планирано. То е резултат от афект на случайни фактори. Третото важно нещо е, че нямаме превенция на агресията в училищата и обществото като цяло. Сигурно от Министерството на образованието веднага ще ми репликират, че всяка година се организира Ден на розовата фланелка, с който се отбелязва борбата срещу училищния тормоз. Но няма как да се справим с подобен проблем с един ден, нужна е системна работа. Непрекъснато във всички училища има деца, които проявяват агресия спрямо други деца, и то пред очите на учителите. Това показва, че ни липсва програма за работа в това отношение. Редовно познати ме поглеждат с насмешка, когато кажа, че ми липсва онова време, когато ставахме чавдарчета, и ме обвиняват, че съм носталгик по социализма. А то не е така, просто тогава от малки ни учеха, че детето е примерно вкъщи и в час, че труда обича и на помощ първо се притичва. Тези кратички фрази ни се набиваха в съзнанието като морал и ставаха принцип на комуникация между децата. А сега веднъж годишно си говорим, че не бива да се удряме и обиждаме в училище. Истината е, че педагозите са неспособни да се справят с тези нива на агресия. Това, което учат в университетите, е материалът, който трябва да преподават след това в училище.
- На какво да се обърне внимание?
- Там имаме нужда от социална работа. В момента можете да видите, че часовете на класния, или на т.нар. гражданско образование, винаги са последни в разписанието и тогава повечето ученици отсъстват. Така че изпускаме онези неща, на които трябва да се учат децата ни на социални умения. Получаваме знания за Вазов, Ботев, по история, но не и на умения. Заради това те не са гъвкави, не могат да реагират адекватно на агресия и това важи и за тези семейства, които виждаме. Затова особено когато има рискови ситуации, трябва да се вземат мерки предварително. Имайте предвид, че наредбата за превенция на МВР също е изключително остаряла. В нея не се споменава за отделните разбирания на самото понятие. При първичната превенция се влиза в социалната общност. Това се прави още в училище, в квартала. Вторичната е да събереш хората, които знаеш, че са в риск, да разговаряш с тях. "Третичната" е вече когато знаеш, че някой е извършил нещо, той да получи адекватно наказание. А не да действаш закъсняло, когато има дългогодишна разпра между две фамилии и съдебното дело да се точи. Бавното съдебно производство натрупва напрежения. Затова, когато се случват такива инциденти в обществото, трябва да има бързо съдебно производство. Извършителят пък да се задържа, да извършва общественополезен труд, да се предприемат адекватни мерки, а не просто да има условна присъда. Нека такива хора да правят нещо за общността. Тук говоря за такива сбивания, за прояви на агресия, а не за убийства и тежки провинения.
- Тоест трябва да обърнем внимание на проблема с агресията като цяло?
- Така е. Но тук не можем да кажем, че само полицията е виновна. Вината е комплексна и трябва да видим какво правим като общество. Същото важи за проблема с домашното насилие. Виждаме толкова случаи, но не предприемаме нищо.
- Като говорим за възпитание на децата още в училище и придобиване на ценности, какво се прави за интеграцията и на ромските деца? Приобщаваме ли ги, учим ли ги и тях на ценности?
- В конкретния случай става дума за ромски семейства, но не бива да преекспонираме случая. Затова изтъкнах, че голям фактор за агресията е бедността. Защото това се случва и в турски семейства, и в български, просто сега се обърна малко повече внимание на този инцидент. В същото време от началото на годината има девет убити жени при домашно насилие. Това е ескалация на такива битови конфликти. По същия начин и в случая в Казанлък става дума за ескалация на битова свада. Тук критичната превенция би изисквала всеки един от насилниците задължително да посещава психолог, докато не покаже положителна промяна. Видяхте какво се случи преди време с Кубрат Пулев след историята с американската репортерка Джени Суши. Той трябваше да посещава курсове и да положи изпит, за да каже, че не може да целува спонтанно жена, с която не е в интимна връзка. Въпреки че същата е била на купон с него преди това, танцувала му е в скута, но беше изтъкнато, че това не му дава право да се държи с нея по такъв начин. Това е нещо, което нашето общество още не е осъзнало. Затова трябва да направим много добри програми, с които да се борим срещу насилието и да го предотвратяваме. Нужни са психологическа подкрепа и адекватни наказателни мерки. В момента такива няма, както казах, съдебното производство се бави с години, доказателства се събират с години и не се предлагат бързи решения.
- Манипулира ли се лесно ромският етнос, особено сега, в предизборна обстановка?
- Не става дума само за ромите, а като цяло за бедните. Ние караме по инерция и си казваме, че това е характерно по принцип за ромските махали. Но имайте предвид, че в „Столипиново“ 90% от хората говорят на турски и се определят като турци. В кв. „Надежда“ в Сливен 1/3 от хората също говорят турски. В Пазарджик картината е идентична. Става въпрос за много бедни хора, изключени от пазара на труда, от образование, нормално е да са по-податливи на зависимости. Всеки може да бъде купен. Просто цената на хората е различна. Нормално е цената на бедните хора да е по-ниска, защото няма какво да губят. Ако трябва да сложиш нещо на масата за вечеря, си притиснат до стената и нямаш голям избор.
- Не става ли дума все пак за ценности?
- Контролираният вот в малките градове е добър пример в това отношение. Той не е свързан с етноси. Когато хората са икономически зависими от някого, се чувстват принудени да продадат гласа си, за да запазят източника си на доход. А и имайте предвид, че голямото купуване на гласове е през вересията - опрощаването на вече направени дългове, а не на плащането на ръка.
Това е той:
Алексей Пампоров е доцент в Института по философия и социология при БАН
Магистър е по културология (2001) и доктор по социология (2006)
Специализира демография в института „Макс Планк“ (Рощок, Германия) през 2002-2003 г.
Чете лекции по социология на семейството и антропологическа демография в СУ и демография и публични политики в ПУ
Яна Йорданова
