- Доц. Буруджиева, вече сме в края на кампанията за вота, как ви се стори тя и да очакваме ли изненади на финала?
- Трудно мога да я нарека кампания, особено при някои партии.
Воденето на предизборна кампания означава да се създаде една много специфична връзка между избиратели и политици, за да могат гражданите да бъдат мотивирани да гласуват за определени политици. В случая доста от кампаниите на формациите са във въздуха, говорят и спорят за другия. Някак си гражданите отсъстват от кампанията.
Там, където партиите са на терен и директно се общува с хората, се отразява на тяхното представяне според социологическите данни. Негативните и компроматните кампании може и да вършат някаква работа на определени политици – дали защото им дават възможност да не говорят за себе си и прехвърлят говоренето върху опонента, дали защото така е по-лесно и се изгражда образът на врага.
По този начин индиректно казваш: "Аз съм героят“. Истината е, че липсата на перспектива, предложения и въобще на говорене за проблемите, особено в европейската кампания, демотивират хората да участват на вота. Кампаниите са, за да направиш избор. Какъв избор да направиш, ако опонентите се ругаят взаимно. Политиците ни вкарват в абсурдни ситуации.
- Т.е. за вас скандалите между основните опоненти по-скоро разочароват избирателите и ще ги отблъснат, за да не отидат до урните?
- Като цяло те не работят за привличане на периферия. Нито един скандал не може да привлече периферия. Скандалът обикновено се използва в кампанията, за да демотивира твърдите избиратели.
Друг е въпросът, че доста от партиите въобще нямат периферия. Скандалите се ползват да се разбият малкото останали твърди ядра. Кампанията е да даде хоризонт и перспектива на хората. Тя по принцип е празник. Ако празникът на българина според политиците вече е да се плюем и набием, мисля, че българите предпочитат да се напият.
- Това означава ли, че българинът на изборите на 9 юни ще предпочете да пие по едно, вместо да отиде да гласува?
- Да, така си мисля. Ниската активност ще е в резултат в голяма степен от усилията на политиците да не направят това, което хората очакват поне в кампанията. Фактът, че нямаме много високи нива на подкрепа в институциите и в политическите партии, означава, че хората не дават добра оценка за грижата и вниманието към техните проблеми по принцип.
Очаква се поне по време на кампанията главният герой да бъде гражданинът. В случая виждаме кампании, в които главните герои са политиците, а не хората и техните проблеми. Това демотивира. Персонализацията на политиката е в ход. Отчитаме високи нива на подкрепа за отделни личности и лидери.
Избирателите ще подредят партиите на 9 юни
- В тази връзка каква активност очаквате – още по-ниска от последните избори или поне да се запази?
- Логично е да се очаква по-ниска активност, но има и друга хипотеза. Когато политиците прекалят с този тип кампании, може да се очаква и ответен отговор от гражданите – хората да излязат и да си кажат: "Стига толкова". Но този тип наказателен вот ще бъде заради начина, по който се държат политиците, а не какво точно правят или не. Трудно може да се вдигне активност с такъв вид наказателен вот, при който хората да искат да накажат как някой ги е управлявал.
- Споменахте, че европейската тема е останала на заден план и по-скоро е заглушена от националната. На какво отдавате това?
- Когато националната кампания е доминирана от скандали и проблеми, това е по-гласовито и интересно. Залисани в грижа за собственото си оцеляване и възможности да запазят позиции спрямо властта, политиците някак си не си дават сметка какво причиняват на България и на всички нас, гражданите.
В Европейския парламент и институции следва много остър дебат по крайно важни теми – например зелената сделка, социални политики, начинът, по който ще функционира ЕС. Има ясни заявки на редица сериозни партии и дебати в големите държави по повод на това да има друг статут на самия Европейски парламент, защото само той е избран от гражданите.
Всичко останало са административни квоти и договорки кой да е начело на ЕК, на ЕП и др. Особено чест е случаят на тежък компромис. Слагаме някаква фигура, която е компромисна, а тази фигура управлява всички нас. Дебатът за Европа не засяга само конкретни политики. Той тепърва започва – как се конструира и накъде върви Европа. Има желание да се прегледат основни договори, които конституират ЕС, възможността за обща външна и военна политика и индустрия.
Това са изключително сериозни въпроси и ние тук се занимаваме с това кой кого ще плюе по-добре. Неглижира се фактът, че имаме уникална възможност да се проявим като истински партньори.
- Може ли това да се дължи на неспособността на самите политици през всичките тези години, откакто сме член на ЕС, да обяснят на разбираем език тези европейски теми, за да мотивират хората да гласуват?
- Това е пък отговорността, с която въобще не се справиха от 2007 г. насам европейските ни депутати. Да сте чули някого от тях всяка седмица да идва да обяснява какво прави. От сутрин до вечер нашият парламент постоянно ратифицира някакви договори, за да се синхронизираме с европейското законодателство. Аз съм крайно недоволна от всички наши евродепутати. Не са си дали труд да общуват с българските граждани, а взимат решения.
Секциите ще попълват два протокола
- Въпреки скандалите се чуват заявки от самите лидери как би изглеждала формулата на властта. Тръгнахме от „стабилен блок от първите 3 партии“, минахме през „коалиция, но без ДПС в нея“, стигнахме до това в кабинета да има само 1-2 човека от ПП-ДБ. Накрая финиширахме до това, че ПП-ДБ няма да влизат в коалиция с Борисов. На този фон каква конфигурация на властта да очакваме?
- Това е проблем, по който говорят от една политическа партия. Това е техният проблем - ще могат ли някога да бъдат в правителство. Използват кампанията, за да покажат на хората, че продължава от тях да зависи.
Не съм чула никоя от останалите партии да повдига този въпрос, защото е рано. Нека първо да се даде възможност на гражданите да кажат каква да е конфигурацията и кой с кого да е в правителство. От ПП-ДБ ни казват, че няма да се съобразят с избирателите. Вместо да се обсъжда каква програма ще изпълнява това правителство, как ще се решават проблемите, се говори кой към кого има непоносимост.
Много хора, които са в политиката, не разбират от политика. Това изнервя допълнително обстановката, особено когато трябва да се създава правителство. Всички европейски държави се управляват от коалиционни правителства. Дори и при президентския режим във Франция мнозинството в парламента е от няколко формации. За да има коалиционно управление, е нужно партньорите в него да разбират, че трябва да съгласуват действията помежду си, а не да се тропа по масата, да се чупят мебели и да има истерии и скандали. Заради това си мисля, че ПП-ДБ ще се самоизключат от бъдещата формула на правителството.
- ПП-ДБ сами ли ще се изключат от участие в бъдещия кабинет?
- Да, защото след тази кампания кой и как ще може да работи с тях. Поставя се въпросът как ще обяснят на избирателите си, че работят с другите.
- Споменахте коалиционно правителство – тогава ГЕРБ и още кой в него?
- Оттук вече зависи какъв ще е техният резултат.
Ако се запази разликата от над 10%, означава сигурен първи на вота. Както и да се променят нещата, над 10% са ключова разлика. Означава, че ГЕРБ трябва да реши един единствен въпрос – иска ли непременно да направи правителство, защото има такъв резултат, или за 4-5-и път ще отидем на избори. Що се отнася с кого? Правителство винаги може да се направи. ПП-ДБ ще се опитат да саботират формирането на такова, защото няма да са в него. С една или друга формула има шанс за мнозинство. Може да се мине през правителство на националното спасение, може да е кабинет на малцинството, подкрепено от няколко формации.
- За вас сценарият за предсрочен вот реалистичен ли е?
- Това ще е политическо самоубийствено за ГЕРБ. Какво ще обяснят на хората само 2 месеца след вота – въпреки че водят с толкова много и са първа сила, не могат да създадат кабинет и са немощни.
Геостратегическата обстановка също изисква България да има правителство. Не казвам, че това правителство ще е най устойчивото. Зависи от формулата. То може да е по-крехко, малко по-дълготрайно. Така или иначе стабилно правителство не може да има, когато имаме тези политически сили в парламента, които се очертават да влязат в него.
- Това означава ли, че ГЕРБ ще е по-склонен на компромиси?
- Разбира се, че ще бъде склонен да компромиси. Когато правиш коалиционно правителство, винаги ще си склонен на компромиси. Като имаш 51%, тогава можеш да решиш склонен ли си на компромиси или не. Но когато си далеч от 51%, колкото и да си силен, е логично да правиш отстъпки. Въобще политиката е път на компромиси.
- Битката за второто място е много оспорвана, има няколко политически сили с близки резултати, това кой ще бъде втори ли ще окаже влияние как ще изглежда кабинетът?
- Да. Две от партиите са „Възраждане“ и ДПС, които взаимно се изключват.
Ако се направи коалиция с „Възраждане“, това превръща ДПС в опозиция. Ако се направи коалиция, в която влиза и ДПС, това означава категорична опозиция от страна на „Възраждане“. Според мен логично е да се търси формат, който е национално спасяващ, тъй като има доста проблеми, които изискват общи действия – т.е. действия, които примиряват партии с абсолютно крайни позиции около общи национални и стратегически решения, ключово важни за развитието на държавата.
- Изходът е нещо като програмен кабинет от всички партии в парламента?
- Или програмен, или на националното спасение. Последното обаче ще бъде по-лошият вариант за ПП-ДБ. Представете си хипотезата, при която ПП е в една група в ЕП, ДБ – в друга, и това доведе до разцепление в тази коалиция при формирането на правителство у нас. Много възможности има. Дайте да видим кой какви сили ще има. От това кой какво влияние има – в обществото и в НС, ще зависи и стратегията за съставяне на правителство на ГЕРБ.
Мнозинството в НС ще реши и формулата на кабинета
- Очаквате ли някакво рязко разместване на силите в последния момент?
- В последния момент ще се случат две неща. От вота на избирателите как ще се разпределят 2-ро, 3-о и 4-о място. Битката е за 4-ото място и кой да не изпадне на него, а не толкова кой е на 2-ро. От нашето гласуване зависи дали още някой ще влезе в НС извън тези 5 формации, които са прескочили 4% бариера. И трето – кой ще получи субсидия. Т.е. кои партии ще вземат над 1%. Уникални са тези избори. Много рядко се случва да няма битка за 1-ото място.
- Левите не успяха да се обединят, ще има три различни леви листи. Симптом за какво е това?
- Симптом е за индивидуалните различия и непоносимости между лидерите на различните партии.
Там проблемите са два. Първият – при левицата по принцип знаковият образ е на обединението. БСП положи много труд, за да бъде припозната и да стане част от Европейската левица.
Всяко разделение в лявото тежко се наказва от избирателите, защото левицата е точно обратното на индивидуализма. Всеки, който излиза като разединител, нищо не може да постигне. И двата пъти, когато в София бе постигнат такъв висок резултат от кандидати на левицата, беше точно защото хората първо искаха нещо различно. Сега няма такова голямо желание.
И второ - виждаха една фигура, която обединява всички. Това я направи предпочитана като алтернатива и за част от центъра. Това доведе до тези високи резултати. Идеята, че с тези високи резултати нещо може да се постигне и на национален, е много груба грешка.
- В тази връзка има ли потенциал „Справедлива България“ в лицето на Ваня Григорова и Мая Манолова да влезе в НС?
- Тяхната листа и участие само помогнаха на БСП да постигне по-висок резултат.
- Окончателно ли се приключи с ротациите в българската политика?
- Не. Ротацията е нещо нещо много нормално, стига да се прави в коалиция, а не в сглобка, и да се прави от хора, които разбират какво означава политическо управление.
- Сега наистина ли ще стигнем до реална коалиция, а не до сглобка?
- Трудно се създава коалиционна култура. Нямаме такава. Всяко общо управление между някакви партии в България е подложено на тежко хейтене и недоверие от страна на собствените избиратели.
Липсата на гражданска култура в нашето общество пречи много, защото политическите процеси изискват коалиране от политиците. Големият проблем сме ние самите избиратели, защото ние постоянно искаме някакви суперидеални варианти на поведение, решения и на отговорност от страна на политиците. Неща, които никога не бихме поискали от самите себе си.
Имаме достатъчно много примери колко сме безотговорни, но държим политиците да са някакви бели врани. А не се изисква от политиците какво ще вършат заедно. Коалицията не означава политиците да се обичат или да се женят. Политическите отношения не са като тези в една любовна двойка. Не знам защо българите постоянно си го представят. Трябва много да са влюбени в политика си и като престанат да са влюбени, почват да го мразят.
Това е тя:
Доцент по политически комуникации и доктор по социология
Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
Специализира политически комуникации във Франция и Белгия
Тихомира Михайлова
