- Г-н Миков, не закъсня ли КЕВР с компенсациите за цената на тока за битовите потребители за юли?
- Считано от 1 юли крайните снабдители са задължени да закупуват електрическата енергия, необходима за снабдяването на битовите клиенти, от борсовия пазар по пазарни цени. Същевременно съгласно Закона за енергетиката крайните снабдители продават електрическата енергия на битовите клиенти по утвърдена от КЕВР базова цена, която е по-ниска от пазарната. За разликата между реалната покупна цена и утвърдената от КЕВР базова цена крайните снабдители получават компенсация, определена с решение на КЕВР, от фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
КЕВР може да се произнесе за размера на компенсацията, след като ЕСО е готов окончателно с баланса на потребената електроенергия. Няколко дни след това регулаторът взима решение за предходния месец каква е разликата между пазарната цена, която е била определена с неговото решение на 1 юли, и средната цена на електроенергията на борсата.
Идентифицирали сме 2000 км електропроводи, които спешно трябва да се ремонтират.
- Какво ви затрудни в новия механизъм, какво трябва да промени регулаторът?
- Регулаторът не трябва да променя нищо. Съществени затруднения не сме имали, тъй като начинът на плащане на електроенергията е съобразен с възможностите за възстановяване на средствата от крайните потребители. Компенсацията се определя от разликата между действителната цена на борсовия продукт, допълнителните минимални разходи за небаланси (разходите за прогнозиране на потреблението всеки ден) и цената, по която сме фактурирали, тоест регулираната базова цена. С решение на регулатора тази разлика трябва да бъде покрита от Фонда за енергийна сигурност.
- В общественото пространство витае объркване кой всъщност получава компенсацията – крайният снабдител или битовият потребител?
- Битовият потребител вече е получил стойността на компенсацията. Регулаторът е фиксирал 140,03 лева базова цена на електроенергията. Цените за мрежовите услуги са също регулирани и са посочени във фактурата на всеки клиент. Крайният снабдител фактурира на клиентите цената, която е определил регулаторът. За това, че крайният снабдител е купил енергията по 180 лева или по 200 лева, ще бъде компенсиран, но след като КЕВР и ФСЕС се уверят какви са закупените, доставените и фактурирани количества и правилно ли е прогнозирано потреблението. Тоест търговският риск остава при крайния снабдител.
Битовият потребител получава фактура за енергия на стойност 140 лева за мвтч, независимо каква е цената на пазарите.
- Налага ли се промяна в периода на отчитане във връзка с компенсациите?
- Периодът на отчитане на електромерите е фиксиран в Закона за енергетиката – не по-дълъг от 31 календарни дни, и налага спазването на графици на отчитане. Аз не зная някъде по света да е направена организация, при която електромерите на всички потребители да се отчитат в последния час от последния ден на календарния месец. Даже в страни, които са доста по-напред по отношение на енергетиката и енергийния пазар, битовите потребители се отчитат един път годишно.
Над 830 000 от общо 2 милиона битови потребители на нашата лицензионна територия се отчитат чрез дистанционни електромери. Амбицията ни е до 2030 г. да инсталираме смарт системи на всички 2,2 милиона точки на измерване на битови клиенти. За сравнение в Германия 3% от потребителите са с такива електромери.
- Според вас подготвен ли е и как трябва да се подготви битовият потребител за пълното либерализиране на пазара на ток?
- Аз ще бъда краен. Не е подготвена държавата, а не потребителят. Либерализацията на пазара на тока за бита се отлага и през енергийния сектор реално се води социална политика. Всъщност проблемът е в ниските доходи на населението, а не във високата цена. В настоящия механизъм няма диференциация между клиентите, той е един за всички. Бих искал да попитам защо всички се компенсират с една и съща цена. Очевидно е, че част от хората могат да платят по-висока цена на енергията, но всички плащат по 140 лева за мегаватчас.
- Добре, какво трябва да направи държавата?
- Държавата трябва да приложи диференциран подход на компенсации и да подпомага този, който има нужда от подпомагане. Трябва да се дефинира понятието енергийно беден и уязвим. От 2006-2007 г. се говори за енергийна бедност. Не трябва да има никакъв популизъм, трябва да има стабилност, държавата чрез институциите трябва да влезе във функциите си и няколко министерства да се обединят и да работят целенасочено по въпроса за енeргийната бедност. Трябва да участва Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на енергетиката и Министерството на финансите. Трябва да се определят обективни критерии за това кои граждани са уязвими и бедни и да има последователност и стабилност на критериите. Защото според проучванията и общите условия, които са зададени към момента, излиза, че повече от половината от населението на страната е енергийно бедно.
- Как ще ни се отрази либерализацията на тока за бита?
- Либерализацията на пазара ще доведе до няколко ефекта. Първо, когато сте принудени да плащате реалната пазарна цена, ще имате отношение към енергийната ефективност. Ще се стимулира производството на електроенергия от всеки битов потребител, който има възможност да инсталира съответните устройства, панели и батерии, за да регулира своите разходи, като намали ползваната електроенергия от пазара. Това се прави във всички страни. Тогава се разпръсква и рискът от съсредоточаване на много производители на зелена енергия, концентрирани в големи производствени паркове, в които има ниско или никакво потребление. В България сме възприели модела на концентрирано производство, а не цялото население да участва в процеса за усвояване на зелената енергия.
Има и още един аспект – концентрирането на производството в големи мощности води до пренасяне на енергията от едно място на друго, а не да се произвежда и потребява там, където е необходима.
Даже и сега стимулите за монтиране на средства за съхранение на енергия, т.е. батерии, също водят до по-големи мрежови загуби, ако не са разположени там, където е потреблението или производството. Ако са самостоятелни съоръжения и са в места, където няма нито потребление, нито производство, а просто съществува удобна площадка за поставяне на батериите, тогава ефектът ще бъде увеличаване на загубите на енергия.
- Ще отпадне ли скоро по-ниската тарифа за нощна електроенергия?
- В момента регулаторът изкуствено формира по-ниска цена на нощната електроенергия. Това е част от социалния елемент при определянето на цените на електроенергията за битовите потребители. В производството не съществува дневна и нощна цена, а два ясно изразени сезона. Летният, когато работят над 4500 мвт инсталирани фотоволтаични мощности и съответно има голямо производство на електроенергия от слънцето (тогава тя осигурява над 50% от общото производство). И зимният сезон, когато денят е по-къс и слънчевото греене е по-малко. Тогава разчитаме на заместващи мощности. Очакваме атомната централа да произвежда 2000 мвт, но за да покрием товар от 6000 мвт, трябва да използваме кондензационни и водни централи. През зимата има и повече вятър, но вятърните мощности в България са малко.
- Колко са при вас битовите потребители, които ползват слънчеви панели?
- Много малко са. Няма сериозен интерес от битовите потребители към монтиране на малки слънчеви панели. Няма ценови стимул, защото разходите, които ще направят, за да сложат соларна инсталация, особено с батерия, са много по-високи спрямо разходите за електроенергия по регулирана цена.
- Как се подготвяте за природните предизвикателства и прекъсвания в мрежата?
- Има няколко аспекта. За просеките водим сериозни дискусии. Регулациите вече позволяват нашите просеки за въздушните електропроводи средно напрежение да са по 7 метра от двете страни на електропровода - общо 14 метра. Преди просеките бяха по 5 метра от двете страни на електропровода. Ние почистваме растителността само в рамките на сервитута, но също маркираме опасните дървета извън нашите сервитутни зони, които трябва да се почистят от горските стопанства, защото те имат право да извършват сеч. Факт е, че огромни борове паднаха върху електропроводи и ги скъсаха през декември 2024 г. За тази година сме осигурили изпълнители и финансови средства за премахването на опасните дървета, маркирали сме най-належащите за отстраняване.
За сигурността на доставките е важно състоянието на въздушните електропроводи. Повечето са строени преди 40 и повече години. Много малко капитални ремонти са им правени досега. Имаме 16 000 км въздушни електропроводи. Идентифицирали сме първите 100, които са с дължина 2000 километра, и спешно трябва да бъдат ремонтирани. За това са необходими около един милиард лева. В същото време мрежовите услуги у нас са доста подценени спрямо други европейски държави. За сравнение, инвестициите в километър мрежа във Франция са 4 пъти повече, а в Португалия - 2,5 пъти повече, отколкото в България. Трябва да се потърси стратегически и комплексен подход. Разходите за материали и труд са високи. Има и сериозна криза с недостига на квалифицирана работна ръка.
- Какви са възможностите за финансиране на инвестициите?
- Един от начините е чрез включване на тези разходи в цените на електроенергията, което означава да се вдигнат цените. Другият подход е чрез привличане на европейски средства за подобряване на параметрите на мрежата.
Тази година ние успяхме да получим европейско финансиране за смарт електромери и за изграждане на интелигентна система на измерване. Парите ще пристигнат при нас едва тази година, макар че от три години има решение на Министерския съвет за отпускане на средства от Модернизационния фонд.
Другият голям проблем по отношение на инвестициите са новите присъединявания. Разходите за тях са високи. Те реално се финансират от инвестиционната програма. Но ние все пак имаме някакъв лимит на възможности за нови присъединявания, които могат да бъдат включени в цената на електроенергията. Така че ако получим по-голям процент европейско финансиране по различни програми, ние бихме могли да потискаме цената на мрежовите услуги, като в същото време подобряваме качеството на електрозахранването.
- А сега колко я потискате?
- Няма пазарна цена на мрежовите услуги. Това е строго регулиран бизнес. Ние имаме инвестиционни програми. Ще ви дам пример. Регулаторът ни е одобрил средно по 100 милиона лева инвестиционна година за всяка от трите години на регулационния период до 2026 г. През 2024 г. сме инвестирали 140 млн. лева. Тази година ще бъдат 160 млн. лева, като се надяваме КЕВР да ни компенсира в следващата регулаторна година. Не можем да си позволим да не изпълним одобрените инвестиции, защото това го изисква състоянието на мрежата и новите присъединявания. Засега реално финансираме инвестиции над одобрените от КЕВР. В момента цифровизираме услугите, за да са достъпни през телефона на потребителите. Те ще могат да заявяват услуги, да правят справки, да се информират за планирани и непланирани прекъсвания на електрозахранването през своите телефони. За да се осъществят тези планове, ние трябва да разполагаме с коректни данни на клиентите: телефон, имейл, адрес..., което за съжаление в момента не е така за всички и е поставено изцяло във волята на потребителите да предоставят актуални данни за себе си.
- Каква е ползата за клиентите?
- Ползата за клиентите ще е голяма. При авариите по мрежата тази зима, когато клиентите трябваше да бъдат компенсирани, стана ясно, че ние не можем да ги идентифицираме. Идва клиент и казва, че е засегнат. Ние поглеждаме в системата и виждаме, че на адреса живее гражданка, според чиито данни е на 122 години. Оказа се, че за част от клиентите нямаме актуални данни. Актуализират ги само когато дойдат да поискат някаква услуга и се окаже, че за да я заявят, трябва да са титуляри на партидата за съответния имот.
- Как се подготвяте, за да не се повтори миналата зима?
- Доста сериозна задача, с която сме се заели, е да автоматизираме мрежата. Насищаме я с автоматични устройства. Те помагат при аварии да се секционират участъците и така се намалява времето за локализиране и отстраняване на авариите. По този начин ще можем да захранваме останалите потребители автоматично. До ноември ще ни бъдат доставени генератори. С тях ще осигуряваме електрозахранване на клиентите, докато се отстранява авария. По важност първата ни задача е да обезопасим просеките, втората е модернизацията на електропроводите и третата са генераторите.
- Изкуственият интелект влияе ли на потреблението? Голямото потребление на енергия от така наречените центрове за данни няма ли да увеличи цената на електроенергията?
- Напоследък наблюдаваме доста голям интерес към създаване на центрове за данни. Обикновено това изисква допълнителен капацитет на мрежата и се налага тя да се разширява за сметка на клиента. На нас изкуственият интелект ни помага. Използваме го при определяне на балансите, тъй като там се обработват милиони измервания и се изисква капацитет и аналитичност. Използваме го и при обработката на данни, а не толкова при обслужване на клиентите. Но и там ще навлезе. Реално без IT и комуникационна инфраструктура компанията ни няма да може да функционира и 20 минути. Такъв е светът.
Това е той:
- Инженер е по електроенергетика, магистър по Бизнес администрация от Американския университет в България
- Бил е изпълнителен директор на Националната електрическа компания, Електроразпределение Столично и член на Управителния съвет на ЧЕЗ България
- През януари 2022 г. става главен директор "Управление на активи", на ЕРМ Запад, част от Електрохолд
- От 1 август 2024 г. е главен изпълнителен директор на Електрохолд България
- Инж. Георги Миков има над 35-годишен опит в енергийния сектор в България
Таня Киркова
