- Доц. Чобанов, каква е позицията ви по отношение на демонтажа на Паметника на Съветската армия?
- Закъснял акт. Още през 90-те из цяла Източна Европа бяха проведени подобни акции, като за мен най-успешна беше в Унгария, където повечето от тези произведения бяха събрани в специален музей на комунизма край Дунав и днес това място е една от най-популярните туристически атракции в унгарската столица. На други места обсъждания се водят и в момента, например в Берлин за премахването на паметника на Ернст Телман. Беше взето решение, буквално тези дни, монументът да се демонтира заради съветската му символика.
- Дни след старта на дейностите съдът ги спря. Мислите ли, че може да се стигне дотам да се върнат фигурите обратно?
- Не мисля. Съдът използва процесуално-административни аргументи и става дума за първа инстанция. Тепърва ще се развие там въпросът, но е факт, че паметникът попада в сиво поле на законите у нас и това създава известни проблеми при разпореждането с него. Именно по тези причини преди време група депутати от ГЕРБ предложиха специални допълващи текстове в закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, но тези предложения не бяха гледани докрай, което беше грешка. Фигурите могат да се върнат обратно единствено ако БСП дойде на власт в коалиция с други подобни партии, което е много малко вероятно и би било тогава един чисто политически акт, който ще срещне сериозна съпротива на всякакви равнища и би изпратило много особен сигнал към нашите партньори от ЕС и НАТО.
- В обществото има две тези за историята на паметника и те са свързани с това, че той е символ на окупационна армия, а други твърдят, че въпросните воиници са освободители. Каква е истината?
- Историческата истина е само една, независимо от емоциите. На 5 септември, след запазване на мирните отношения през цялата война и след като сме отказали на Хитлер да изпратим войски на Източния фронт като останалите държави в Оста, СССР обявява война на България и я окупира. Окупацията е облекчена съществено от факта, че на 8 срещу 9 септември е извършен преврат, така го охарактеризират и водещите съветски офицери, докладващи по случая. Сваленото правителство е на дотогавашната опозиция, от личности с демократични стремежи и желаещи мир със съюзниците и война с нацистите. Въпреки че във втората фаза на войната страната ни дава десетки хиляди убити и ранени, на Парижката мирна конференция тя е счетена за победена страна, все едно не се е сражавала срещу нацизма. Освободители могат да бъдат само тези, които носят свобода. Режимът, роден на 9 септември, е всичко друго, но не и време на свобода. В науката история той е класифициран като тоталитарен от сталински тип, с еднопартийна диктатура, лагери и тежки репресии. Много подобен на фашизма, както установи в книгата си Желев още преди десетилетия.
- Коя е другата теза?
- Втората теза за паметника принадлежи на БКП-БСП, която, както е посочвано многократно, никога не би могла да дойде на власт по демократичен път, просто защото е лишена от съответната социална и демографска база и представлява по онова време структура, управлявана с директни заповеди отвън, често направо от Сталин и верния му следовник Димитров. Обърнете внимание, че Финландия също попада под влиянието на Сталин след войната в редица отношения, но поради ред обстоятелства там е запазена пазарна икономика и демократично управление. Т.е. сталинизацията на България не е била неизбежна, нито се е налагало да се предприемат масови репресии, каквито следват след 9 септември и накрая обхващат даже самата БКП, където се води битка за влияние и най-послушните спрямо Сталин побеждават по-еманципираните фигури като Трайчо Костов. В хода на тези репресии са ликвидирани или наказани тежко и редица видни противници на нацизма - като Теодосий Даскалов - внука на Бачо Киро, екзарх Стефан, редица демократични политици като Никола Мушанов.
- Немската телевизия ARD отрази случващото се и написа, че българите премахват паметника на освободителите си - това незнание или провокация е според вас?
- Не гледам немска телевизия, но бих попитал ARD защо пък те закриха Германската демократична република, която също бе контролирана от СССР? И защо именно в нейните бивши територии крайната десница в Германия събира най-много гласове.
- Грешка ли е, че предишната и новата власт на града не направиха референдум за паметника?
- Нашата демокрация е от представителен тип, т.е. избираме си представители съобразно убеждението ни кой най-добре ще защити нашия интерес. Референдуми следва да се провеждат в изключителни случаи след сериозни разяснителни кампании. Такава кампания тук би драматизирала силно обществото ни, при това по време на две войни в региона, и би създала предпоставки за политическа нестабилност. Затова трябваше нещата да се решат със закон, както предложиха група народни представители в предишното по-дълго работило народно събрание. Дори и референдум би могъл да реши въпроса, но в нормални условия, а не докато в Украйна се води война.
- Правилно ли беше фигурите на паметника да се режат с флекс?
- Това е единствената възможна технология.
- Има и спор дали фигурата е качена цяла или на части, каква е истината?
- На части е качена фигурата и там е лят бетонът, който има в краката.
- Покрай демонтажа на ПСА хора поискаха това да се случи и с други паметници - Паметникът на американските летци, Альоша, Братската могила, Паметникът на Рейгън и др. Какво е мнението ви за тези искания и уместни ли са?
- Всеки паметник се разглежда отделно и за себе си от държавата или общината. Факт е, че културният пейзаж на редица големи градове у нас се доминира от съветски паметници, които не могат да се определят като войнишки, защото съгласно протоколите към Женевската конвенция войнишки паметници се издигат там, където са водени сражения, например паметниците в Берлин, Виена, Будапеща и на други места, където Червената армия е дала хиляди убити и ранени за разгрома на нацистите. Даже в съседна Румъния загиват 50 хиляди. Обществото на Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и други трябва да прецени какво да прави с тези монументи, щом парламентът не се е произнесъл. Така е демократично и справедливо.
- Какво трябва да е бъдещето на паметника и къде трябва да бъде новият му дом, ако планът се изпълни докрай?
- Най-добре е да бъде в Музея на социалистическото изкуство. Той затова е създаден. Паметникът най-добре би се съхранил в такава институционализирана среда.
- Според вас на негово място трябва ли да бъде изграден нов паметник и на кого, или площта трябва да стане част от градината?
- Моето мнение е, че за да няма „призрачен мавзолей“ като на площада пред двореца, трябва да се постави нов паметник. Самите управляващи в НРБ го правят редовно - Васил Коларов пред библиотеката в София, носеща неговото име до 1963 г., е заменен от Светите братя, паметниците на Сталин са премахнати, Варна си става Варна от Сталин и т.н. Системата на паметта не търпи празноти. Празен площад и празен постамент са сами по себе си травма в градското пространство.
- Неведнъж сте казвали, че липсват паметници на знакови исторически личности и събития, кои са те?
- Столица в смисъла на стол, седалище на властта, задължително включва подробна система на паметта. Благодарение на метрото тя отчасти се появи с Мизия, Тракия и Македония, с личности като Левски, Владимир Вазов и много други, на които бяха кръстени станции пряко или косвено. Обаче в българската столица, столицата на нашата България, липсват знаци на паметта на основателите на тази държава и държавна традиция - Кубрат и Аспарух, на превзелия града от ромеите Крум, на приобщилите ни към европейската цивилизация Борис Кръстител и Симеон Велики. Липсва и голям, представителен военен паметник, какъвто има в столиците на всички уважаващи себе си държави - къде е почитта за героите, жертвали се за родината в Българо-сръбската, двете балкански и двете световни войни? Паметникът на Незнайния воин е възстановен едва през 1981 и според мнозина е твърде скромен за задачата си да напомня на поколенията, че тяхното съществуване е струвало хиляди свидни животи на дедите им.
- На какво отдавате липсата на възстановяване на Мемориала на 1-ви и 6-и пехотен полк на Софийската желязна дивизия?
- На факта, че две от трите стени са били апликирани върху гърбовете на казармени постройки. Ситуацията на площада сега е съвършено различна и много трудна за работа. Неслучайно проектантите се затрудняват с изработването на приемливо решение.
Това е той:
- Доц. д-р Тодор Чобанов е роден на 11 септември 1977 г. в Асеновград
- Той е историк и археолог
- Понастоящем е председател на Дружеството за приятелство с Израел "Негев"
- Бил е зам.-кмет по образование и култура в Столичната община
- През 2010 г. става заместник-министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов
- От 2021 г. работи в Института по балканистика към БАН
- Преподава в Университета по библиотекознание и информационни технологии
- Специализира прабългарска проблематика и Първото българско царство
- Автор е на множество публикации, в това число и първата монография, използваща комплексно данните на генетиката за изясняването на произхода на българите
Владимир Христовски
