- Проф. Петков, през последните години се води дискусия дали Трети март е най-подходящата дата за национален празник. Какво е вашето мнение по този въпрос ?
- Войната между Русия и Османската империя през 1877-1878 г. изиграва решителна роля по пътя към Освобождението. Но подписаният на 19 февруари (3 март) 1878 г. предварителен санстефански договор не е първото валидно руско-османско споразумение, с което се слага край на войната и начало на изграждането на новата българска държава. Месец преди това, на 19 (31) януари 1878 г. в Одрин победителката Русия налага и османските официални представители подписват „Основи на мира“, след което е сключено и примирие и се очертава демаркационната линия. А първият текст в този първи руско-турски договор гласи, че ще бъде създадено автономно Княжество България върху всички земи, населени с българи, но не по-малко от териториите, очертани на Цариградската конференция през 1876 г., които съвпадат с диоцеза на Екзархията. Тоест върху почти всички български земи, признати за такива и от султана, и от великите сили.
Санстефанският договор, подписан нарочно в деня на възкачване на престола на император Александър II 19 февруари, не е и последният и окончателен мир след войната.
- А кой е другият?
- Такъв е Берлинският договор от 1 (13) юли 1878 г. и въпреки нашите основателни забележки към териториалните му клаузи и разделянето на българските земи на пет части с различен статут, именно изпълнявайки Берлинския договор и неговите постановления българските първенци бяха свикани на Учредително събрание в Търново през 1879 г., където приеха първата конституция на новата държава и избраха за княз Александър I. Българската държава се създава в резултат от много фактори – въстанието от 1876 г., Руско-турската война 1877-1878 г., решенията на великите сили, но нейното окончателно формиране завършва не с договорите от 1878 г., а едва през първата половина на 1879 г. в историческата столица Търново. Винаги съм се чудил как честват 3 март напр. в Смолян, след като тази част от Централните Родопи, както и Македония, Варненско и Шуменско и на 3 март 1878, и след това остават реално под властта на османската империя, т.е. не са освободени от русите, а признатите вече от великите сили на Цариградската конференция за български области Северна Добруджа и Нишкия край победителката чрез този договор отстъпва на Румъния и Сърбия. Излиза, че символът 3 март е една въобразена граница, която, държа да подчертая, не съвпада напълно с българския идеал, формиран през предходните десетилетия.
- Всъщност един национален празник ли трябва да има нашата държава. Не е ли възможно да има няколко знакови дати от българската история, всяка от които да е със статут на национален празник?
- Датата 19 февруари (от 1916 г. 3 март) е въведена за първи път в официалния празничен календар на нова България с указ на княз Александър I от 9 януари 1880 г. като „ден на възшествието на престола на император Александър II и сключване на санстефанския мир“. По-късно е възприето по-краткото обозначение – „Освобождението на България“. Но до началото на 1990 г. нито този ден, нито който и да е друг официален празник не е издиган в ранг „национален“. Цели 111 години българската държава няма национален празник, а само официални. Много хора не знаят, а някои не искат да се знае или се опитват да забравят, че след 1944 до 1988 г. в т.нар. социалистическа България 3 март не беше и официален празник. Еднократно беше честван през 1978 г., но едва през 1988 г. беше включен в официалния празничен календар. И само две години след това, на 27 февруари 1990 г., Държавният съвет на НРБ, ръководен от новоизбрания след партийния преврат на 10 ноември 1989 г. нов председател Петър Младенов, без никакво обществено обсъждане и каквато и да е научна обосновка наложи 3 март за „национален празник – ден на освобождението на България от османско иго“. Българската държава и днес има два национални празника – 3 март, наложен от десетоноемврийските власти на 27 февруари 1990 г., и 24 май – честван без прекъсване от средата на 19-и век до днес, който е истинският общобългарски празник, не просто ден за почит към светите равноапостолни братя Кирил и Методий, а паметен ден на българския цивилизационен принос, свързан с тяхното дело, продължено и доразвито от учениците им благодарение на мъдростта, далновидността и грижите на българската държава.
- Някои историци твърдят, че Априлското въстание е поставено в услуга на империалистичните интереси на Русия и че е излишно проливане на българска кръв. Ако българите били изчакали до разпадането на Османската империя, щели да получат свободата си. Какъв е вашият коментар на това твърдение?
- Няма исторически извори Априлското въстание да е било нарочно провокирано от чужди сили, включително и от Русия. Но съществуват ясни свидетелства за целите, които си поставят организаторите на това голямо българско въоръжено надигане срещу Османската империя. Българският въпрос е поставен в изключителна зависимост от противоречивите интереси на великите сили. С въстанието през 1876 г. е невъзможно да се създаде едновременно голяма (т.е. върху значителна част от националната територия) и независима българска държава, какъвто е възрожденският идеал. Такава нова велика сила на Балканите - простряла се от Видин до Одрин и от Тулча до Охрид - не желае нито една от големите държави, в това число и Русия. Изтъквайки това обективно следствие от българската политическа активност през 1875-1876 г., не омаловажавам ни най-малко героизма и саможертвата на хилядите българи, участвали във въстанията и платили с живота си за възстановяването на българската държава. Посочването му е продиктувано от обстоятелството, че тази малка, но немаловажна част от цялата истина за финала на Българското възраждане обикновено се премълчава, не се анализира критично, а тя има съществено отражение върху развитието на редица процеси в българското общество
- През последните години сред българската общественост съществува дискусия какво трябва да е отношението на българския народ към Русия. Трябва ли русофилството в съзнанието на българина да съществува като задължение заради освобождението, извършено от Русия ?
- Това е сложна тема, която не може да се изчерпи с кратък отговор. Преди много години написах статия за чуждофило-чуждофобския обществен комплекс на българите, който е в основата на неправилното разбиране и неадекватната ориентация на някои наши сънародници. Основният критерий за оценка на българските исторически личности и организации трябва да е кой какво е направил с действия или съзнателно бездействие в полза на общото българско добруване. Не може ориентир за българското родолюбие и патриотизъм да е преклонението към една или друга велика сила, която и да е тя.
- А трябва ли днес в България да съществуват руски паметници, или те трябва да бъдат разрушени ?
- Ако е за руските паметници, то мисля, че в обществото има преобладаващо положително отношение към тях. Повечето от тях, особено тези, поставени на местата на важни битки – върховете Св. Никола и Шипка, Стара Загора, Шейново, Плевен и др. – са израз на нашата почит и признателност към дадените жертви – руси и българи, за Освобождението. Но по-общата тема за паметниците от миналото е въпрос от значителен обществен интерес и няма по-правилно решение от прилагането на най-демократични процедури – допитване след достатъчно представителна и професионално-експертна дискусия по проблема. Същото важи и за нерешения проблем с официалните и националния празник. Ако политиците наистина са родолюбци и истински ценят демократичните ценности, нека не пречат, а да спомогнат за организирането и провеждането на такива експертни дискусии, за да чуе обществото различни професионално обосновани и научно защитими становища и чак след това да бъде питано какво е неговото мнение. Не е тайна, че темите с паметниците и празниците се използват от всички управляващи за конкретни политически цели и често манипулативно.
- Когато става въпрос за Освободителната война, не мога да не ви насоча към вашата монография, посветена на върха, където през лятото на 1877 г. са се разиграли някои от най-решителните сражения. В продължение на десетилетия този връх се знаеше от всеки българин като Шипка. Вие пишете, че неговото истинско име е Свети Никола. Бихте ли хвърлили повече светлина по въпроса.
- Има стотици неопровержими исторически свидетелства, че по-високият връх, на който по решение на Учредителното събрание от 13 април 1879 г. е издигнат Паметникът на свободата, винаги се е наричал Свети Никола – и преди, и по време, и дълго след Освободителната руско-османска война 1877-1878 г. Името му е сменено по идеологически причини през 1951 г. на Столетов връх, а през 1977 – на втори връх Шипка. Защото старият връх Шипка винаги е бил на около 1000 м на север от Св. Никола, за него и за защитниците му опълченци Ив. Вазов пише одата „Опълченците на Шипка. 11 август 1877“, а след второто преименуване на Св. Никола със същото име Шипка, по-ниският връх е забравен. Затова вече две десетилетия се организира национална кампания за възстановяване на исторически утвърденото и традиционно име на върха Св. Никола и тя се радва на значителна обществена подкрепа. Надяваме се, че не е далеч мигът, когато президентската институция ще удовлетвори това справедливо и обосновано искане, заявено в няколко многохилядни подписки.
- Проф. Петков, приемате ли мнението, че от Освобождението до днес българите все не случват на управляващи, които да мислят повече за народа си, отколкото за собственото си забогатяване. Всъщност като историк виждате ли паралели между политиците и депутатите от зората на Третото българско царство и днешните?
- Може би точно тази нагласа „да ни се случат“ подходящи управници е отговор на въпроса. Свободните хора свободно и информирано избират. Избират положително, а не най-малкото зло, както често става у нас напоследък. Има някои аналогии с миналото, но историята никога не се повтаря буквално. Затова все повтаряме да се гледа трезво и критично на историческото минало, да не се крият или изопачават някои страници от новата ни история, да се освободим от идеологеми и митологеми, от неточното разбиране, че историята е само непресъхващ извор за национална гордост. Историята е точна наука, която обяснява доказани минали факти.
Това е той
Роден е на 20 ноември 1963 г. в Казанлък
От 1990 г. е преподавател по нова история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
От 2007 до 2015 г. е зам.-ректор на Великотърновския университет
От 2009 г. е председател на търновския клон на Съюза на учените в България
Иван Георгиев
