- Г-н Николов, какво показва последното ви проучване за застраховките „Живот“ и каква е целта на изследването?
- Всички наши проучвания показват, че пазарът е шарен и хората трябва внимателно да избират. Защото времената със стандартизирани продукти приключиха много отдавна, преди повече от 30 години. Сега, когато искаме да направим избор, трябва да се информираме, ако искаме да намерим най-добрата оферта за нас. Даваме си ясна сметка, че тази проверка изисква време и трудно да се направи и за това, от асоциация „Активни потребители“ се опитваме да правим такива проучвания, с които спестяваме този процес. Човек може да се запознае с различните условия и параметри от нашите проучвания и така да си стесни кръга на избора и да огледа подробностите, когато вече има кратка листа от продукти. Това е основната цел на проучването, а именно да спести време на потребителите, а не да даваме оценка или присъда на различните компании за това дали са добри продуктите им. Но трябва да се има предвид, както винаги, че дяволът е в детайлите. Най-важното е да сме изключително добре запознати с условията по застраховката, с териториалното покритие, подробностите, кога се активира и при какви условия и кога няма да се активира.
- Какви са покритията на тази полица?
- Трябва да сме наясно, че застраховката „Живот“ отдавна не е просто един продукт, който да обезпечи някакъв житейски риск. Например смърт или неработоспособност. Ако човек пострада от болест или злополука, е ясно, че изпада в риск и една застраховка може да намали негативните последици. Отдавна застраховките „Живот“ са се превърнали и в инвестиционен инструмент. Голяма част от тях имат основна цел доходност и трябва да сме с повишено внимание. Най-общо казано, човек инвестира някаква сума в тази застраховка, застрахователното дружество инвестира тези пари във финансови инструменти, които имат различна доходност и риск. За това има законово задължение към компаниите да представят така наречения основен информационен документ, в който се разглежда доходността при три основни сценария. Единият е консервативен, когато средствата на потребителите ще бъдат инвестирани в ниско рискови активи, които обаче носят и ниска доходност, но и е малко вероятно да загубим парите. Например при емитиране на държавни ценни книжа държавите не фалират. Следват умерен сценарий и високорисков сценарий, когато средствата се инвестират в технологични индекси на компании, които са стартиращи и могат да донесат голяма доходност, но и обратното. Изборът е наш кой от тези варианти е подходящ за застрахования.
- Какви застраховки са разгледани в последната част от проучването ви?
- Тя касае класическите застраховки живот със и без спестовна компонента. При тях не се търси толкова доходност, а сигурност. Те са много подходящи като алтернатива на банков влог. Особено в хипотезата на много ниски лихви, в която живеем вече няколко години. Една спестовна застраховка може да бъде чудесна алтернатива на един детски влог в полза на трето лице. Тя покрива риска от загуба на трудоспособност на осигуряващия, на родителя или роднина, който я прави. Разбира се, може да се ползва и като квази пенсионен продукт. Реално може да е алтернатива на доброволното осигуряване. При него се внася периодично някаква сума пари, те се събират и междувременно върху тях тече доходност и колкото по-дълго време внасяме, при достигане на определена възраст или при изтичане на срока на застраховката ние може да я ползваме накуп или да я осребряване на части и да се използва като пенсия. Също така законодателството дава възможност за данъчна отстъпка при такъв вид застраховка.
- Каква е данъчната отстъпка и трябва ли да се плаща налог на изтеглените пари?
- Данъчната отстъпка е 10% и се предоставя при деклариране на доходите, което се прави веднъж годишно. В случай че е ползвана отстъпката през годините при теглене на парите от застраховката се плаща данък в размер на 7 на сто. В случай че не се декларира застраховката и съответно не се ползва данъчното облекчение, не се дължат налози върху натрупаната сума. Което пак дава смисъл на отстъпката, тъй като тя е по-голяма и я ползваме сега, а данъка ще платим по-късно.
- У нас популярни ли са тези продукти?
- Истината е, че популярността им нараства непрестанно. Застраховките живот са номер 1 финансов продукт в Западна Европа, и то много отдавна. Те са дори по-търсени от множество други инструменти като застраховките „Каско“ и жилищните. В България традиционно не е така, при нас най-популярни са тези, които са задължителни. То в случая те не са популярни, а просто са задължителни и затова се търсят най-много. Например, ако попитаме 100 човека, много повече от тях ще са направили застраховка на колата от тези, които са направили застраховка „Живот“, което не е така в Западна Европа. Но се вижда, че постепенно нараства популярността. Вероятно причината са ниските лихви на влоговете в банките, които карат хората да търсят алтернативи.
- Напоследък има много опити и случаи на измамени в онлайн пространството. Как да се предпазят хората от тях?
- Все по-често се случва хора да споделят, че получават съобщение на телефона си, че имат пратка, но трябва да направят нещо, за да я освободят от митница, но те не очакват нищо. В този случай хората трябва да са наясно, че не е необходимо да отварят или да търсят нещо, което не са очаквали. Няма поръчка, не се очаква нищо. Първото нещо, което трябва да е в главата на човека, е да не се пипа. Но първото нещо, което трябва да кажа, е, че трябва да разделяме измамите на търговски и криминални. Ние като Асоциация на потребителите се занимаваме с търговските измами. Например търговец, който иска да продаде нещо, което не е това, което си мислите. Ще дам веднага актуален пример за кампания за продажба на конвектори, които се представят като климатици. Това е изключително подло и нелоялно от страна на търговеца. Най-масовата им реклама е климатик, без външно тяло и има снимка на вътрешното тяло на климатик.
Това обаче всъщност не е климатик, най-обикновена печка, която се продава на цена от 160 лева. И тогава на човек винаги му изскача мисълта, че в магазина струва 2000 лева и сега е моментът да си купи климатик на много по-ниска цена. Всъщност това обаче не е климатик, а печка. Оказва се обаче, че много хора се лъжат и поръчват онлайн. Когато говорим за другите измами, пак трябва да направим разделение, като едни от най-коварните са тези, които просто събират лични данни, чрез кликане, за да се формират бази данни, които след това се продават на търговци. Които пък ги използват за изпращане на реклами. По-сериозните измами искат директно да ви оберат, като откраднат данните за достъпа на банковите сметки.
- Какво бихте посъветвали хората, за да не стават жертви на такива измами?
- Ако не сме доверчиви, рисковете намаляват драстично. Много малко с експертни умения могат да бъдат измамени, разбира се, и те не са застраховани. Първият принцип на измамниците е, че не ние ги търсим, а те ни намират. В повечето случаи, когато сме получател на някакво съобщение или информация и от нас се иска действие и то да стане на момента, сега или веднага, е винаги лош сигнал. Не трябва да реагираме спонтанно, няма да избяга късметът. Това е капан, а не късмет. Имаше един много хубав виц за един човек, който се молил на Господ за шестица от тотото, но не идвала и накрая Господ се уморил да го слуша и му казал да си пусне поне фиш. По същия начин е и с измамите, как така късметът дойде, докато ти си седиш. Късметът трябва да се търси. Другото е, че ако самото съдържание звучи невероятно или много привлекателно, необичайно, най-вероятно означава, че е измама. Не може всички климатици да са над 1000 лева, а някой да се появи с цена от 160 лева. Това е невероятно. Дори и само тези две правила да следваме, може да намалим риска. Третото е да питаме, особено по-възрастните хора, които имат синове, дъщери, съседи и други хора около него.
- Може би се подлъгват вследствие на рекламите, които ни заливат, че в магазина намалението ще е само този петък или в сайтовете за колективно пазаруване, където офертите с намаления имат някакъв срок в рамките на няколко часа. Но реално няма измама?
- Да, винаги има изключения, когато формулираме някакво заключение. Тук разликата е, че човекът търси отстъпки и намаления, а не да получава мейл или есемес за въпросната оферта. В случая, когато се търси, много по-трудно може да бъдете измамени. Когато тя ме намери, ме атакува и отнема от времето за размисъл и поставя в ситуация на спешност.
- Преди дни в Министерството на земеделието беше представен пред вас и търговските вериги законът за агрохранителната верига. Какви са впечатленията ви за него и ще може ли да се постигне целта, а именно ограничаване на надценките?
- Законът сам по себе си може да свърши работа, но може и да не свърши в изпълнение на целите да ограничи цените на основни храни. Ние очакваме по-широк набор от действия и политики, които да доведат до ниски цени, а не това да става административно. Защото ние това сме го изживели преди 35 години и знаем какво става, когато се опитваш административно да формираш една цена. Най-често възникват дефицити. Унгарците наскоро ни припомниха с това, което направиха, един много неудачен опит да регулират цените на горивата. В резултат имаха големи приключения, буквално върнаха времето с 30 години назад. Даваме си сметка, че това е най-лесното управленско решение, а именно да администрираш цените, но това няма да произведе повече домати. Основната цел трябва да бъде как да се стимулира производството, за да се насити пазарът и как да се създадат конкурентни търговски механизми за веригите, за да не обсебят целия пазар. Виждаме, че по общинските пазари има все повече празни сергии, защото хората спират да произвеждат. Производители на зеленчуци алармираха, че язовирите се източват за производство на ток и не остава за поливане. Когато няма вода, няма да има и домати, тогава на какво ще регулират цената? Всъщност дългосрочната политика трябва да е приоритет и тя ще произведе цени. Трябва да се улесни достъпът на производители до потребители, защото това да не кажа, че е изчезващ вид, но силно намаляващ у нас. Все по-трудно може да се срещне производител и да се купят от неговите домати и краставици или други продукти, а има посредници, което естествено ще ги оскъпи. Ако този закон влезе в сила, може да е ефективен, но във времето очаквам, че ще създаде проблеми.
- Държавни магазини могат ли да са възможност за скъсяване на веригата между производител и потребител?
- Ако се управляват добре, биха могли, но в България имаме негативен опит с държавата като стопанин. И оттам мнението ми е, че е малко вероятно да са успешни, защото ако имат загуби, в желанието да продават евтино, кой ще покрие тези дефицити, отново бюджета. Това обезсмисля цялата задача. Припомням, че имаше идея за държавни бензиностанции, която не се осъществи. Аз смятам, че приоритетът трябва да е производството, няма да намерим решение на проблема с намаляващото производство в търговията. Заради несигурността, че няма да има вода за поливане производителите се отказват да гледат домати и решават да сеят зърно, защото е по-сигурно. Никой не иска гледа плодове и зеленчуци, защото няма вода за поливане.
ТОВА Е ТОЙ:
- Доктор е по икономика от УНСС
- Магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и университета „Еразмус“ в Ротердам
- Изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ от 1999 г.
Елена Иванова
