- Г-н Трайков, поведохте битката за преместването на Паметника на Съветската армия в София. Защо точно сега?
- Това е процес, който не е от днес и вчера. Най-малкото той е от 1993 г., когато е първото решение на Столичния общински съвет (СОС). След това всичко, което се случва по темата, е свързано с невъзможността да се изпълни това решение или каквито и да е други стъпки по отношение на бъдещето му.
- Кой беше кмет на София по това време, нека припомним.
- Кмет беше Александър Янчулев. СОС задължава именно него да приложи решението. Той, доколкото знам, го възлага на заместник, но така или иначе всички опити официално приключват от страна на Столична община, когато съдът излиза с решение, че паметникът е държавна собственост и общината не може да се разпорежда с него. Това е по процедурната част. Ако вървим по процедурната линия, с решението, което в момента се разглежда в доклада, би се задължил кметът на Столична община в новата ситуация вече да проведе разговор с държавата, която да си премести обекта от общинския терен. Това е накратко смисълът на този доклад. Аз съм тръгнал по друга линия от доста време. Смятам, че всъщност обектът трябва да бъде и е общински по смисъла на Закона за общинската собственост от 1996 г. За целта изследвахме архивни документи в Държавния архив, за да подкрепим мнението си и то е така. Затова съм писал на областния управител по кой член от закона той е общински. Той просто трябва да го приложи и да го деактува. Това са две различни писти.
- И все пак този монумент е построен с доброволни дарения на работнически колективи от цялата страна. Това означава, че той не е само на София, не е и на район „Средец“. Защо един град, и то без да е провеждан референдум по темата, ще решава съдбата му?
- Да, паметникът не е на „Средец“. Аз бих могъл да съм от Столична община и да предприема такава инициатива. С това съоръжение трябва да се процедира както правим с апартаментите на починали хора без наследници, които актуваме като частна общинска собственост в полза на общината. Подчертавам, тях също ги актуваме в полза на Столична община, а не само на район „Средец“. С това те автоматично влизат във фонда за картотекиране за общинските жилища. Районните кметове по закон представляват Столична община по отношение на общинската собственост на съответния район. Но да се върнем на монумента, аз мога да кажа още нещо по отношение на процедурата - в конструктивната си част този паметник определено създава рискове за хората. Проблемът е при външните плочи. Преди две години областният управител, задължен от съда, е направил по предписание на общинските органи конструктивно обследване, което показва, че плочите са в лошо състояние и представляват опасност. Отделно от това е самата вътрешна конструкция, която не е обследвана, но според хора, които разбират от темата, не се знае в кой момент точно може да се срути нещо по-голямо. Поради всички тези фактори чисто от тази гледна точка, отделена от идеологическата, нещо трябва да се направи. Ако минем вече в сферата на това какво представлява, как се е появил, какво мислят хората за него, това е отделен разговор, който нямам нищо против да водя и неведнъж съм го правил.
- Добре, кажете си мнението отново.
- С две думи, той е построен именно като пропагандно съоръжение, не е войнишки паметник, паметник на историческо събитие или личност или нещо друго. По тази причина не е в никакъв списък или договор между България и Руската федерация, както например паметникът костница в Лозенец. Той своята пропагандна роля я осъществява по времето на социализма, но сега изведнъж това отново се случва в контекста на войната и то като източник на противопоставяне между хората постоянно.
- Това важи и за двете спорещи страни. Защо не чувате аргументите на тези, които казват, че има около 4000 подобни паметника в цяла Европа?
- Точно такъв според мен няма. Има Паметник на Съветския войник в Норвегия например и на него пише, че е в памет на войниците, освободили град Керкенез. Тоест, загинали са войници и градът е освободен. Тук никой не е загивал и никой не е освобождаван, а точно обратното. Разбира се, има хора, които мислят по различен начин. Но докато този монумент представлява най-доминиращата композиция в центъра на София, споровете ще продължат.
- И все пак такива неща не трябва ли да се решават с референдум?
- Бях на комисията по култура, която разглеждаше доклада и някой спомена как би изглеждала тази дискусия по московската и по европейските телевизии. Моят коментар беше, че е ясно, че тази конструкция представлява риск за хората и трябва нещо да се предприеме. Представете си как би изглеждало, когато държавата започне да го укрепва. От една страна, имате репортажи как в Рига събарят такъв паметник. Следващата новина е как в България го укрепват. Според мен би било страшно парадоксално в сегашната ситуация. Но това са редица от всякакви съображения. Столичният общински съвет е тръгнал с голямо мнозинство да решава въпроса, така че това е правилният подход според мен.
- През 2021 г. демонтирахте незаконно поставена в Княжеската градина паметна плоча с бетонен постамент и това предизвика остри реакции от страна на Калоян Паргов от БСП. Спомням си, че той се възмущаваше дали сте решили всички проблеми в района, та се занимавате с къртене на плочи. Това генерална репетиция за демонтирането на Паметника на Съветската армия ли беше?
- Не я къртихме, а я вдигнахме, защото беше незаконно поставена насред тревата, без да е спазена каквато и да е процедура. Ние просто я прибрахме и направихме протокол. Предложихме този, който е извършил това действие, да дойде да се подпише, че повече няма да го прави, да плати разходите и да си я вземе. Но никой не пожела да признае, че е направил нещо незаконосъобразно, така че плочата продължава да си стои тук, никой не си я иска вече.
- Много хора правят аналогии с Мавзолея на Георги Димитров, който беше разрушен и на негово място изникна грозен паркинг. Как си представяте Княжевската градина без монумента – базар с дървени къщички, писта за скейтбордисти, временно заведение, луна парк, нещо друго?
- Аз също съм правил аналогии с мавзолея и според мен неговото разрушаване бе по-малко належащо и можеше да се обживее тази конструкция, но беше политически по-лесно да се вземе такова решение, защото нямаше руско посолство, което да го брани. Иначе какво трябва да стане там, ако се премести Паметникът на Съветската армия – аз доста често имам срещи, обаждат ми се хора или идват в приемното ми време с идеи. Тук имам най-различни проекти, скици, снимки, но не мисля, че аз или който и да е друг трябва да реши какво да се случи там. Затова най-доброто решението е идеята, която предложиха общинските съветници за допълнение към доклада – да бъде организиран конкурс за това пространство, защото това ще бъде преди всичко градоустройствен въпрос. Това е много голямо, много централно пространство. Дали ще има някаква много голяма монументална архитектура, дали ще е парк, всичко това е обект на избиране на най-добрата идея.
- Има ли вариант на мястото на паметника да изникне някое луксозно заведение?
- Не мога да си представя, че някой би лансирал такава идея, а тя не би била и одобрена.
- Получавате ли заплахи, срещате ли много агресивен отпор на хора, които не искат Паметника на Съветската армия да се пипа?
- Да, случва се. Пак подчертавам – въпросът е горещ, предизвиква много страсти и емоции, така че няма да се учудите, ако ви кажа, че получавам такива съобщения.
- Нямате ли усещането, че участвате в предизборната кампания? Съдбата на този монумент ще бъде крайъгълен камък в диспутите и ще бъде прегърната като кауза от няколко партии и коалиции.
- Аз смятам, че би било чудесно, ако това решение бъде взето преди кампанията, за да не бъде част от нея. По принцип смятам, че в кампаниите трябва да има по-малко теми, които настройват хората един срещу друг, защото те пречат на възприемането и обединяването около решаването на проблеми, свързани с подобряването на градската среда и на живота в столицата.
- Как гледате на предстоящите парламентарни избори? Не очаквам да излизате с прогноза, а да споделите какви са проблемите на един районен кмет, свързани с организацията на вота.
- Мога да кажа само че се надявам тези поредни избори да донесат някакво решение, което политическите сили могат да реализират в следващия парламент. Няма да има друг кметски мандат, в който да сме реализирали четири пъти национални избори. Това го прави администрацията и в момента сме зарити със списъци, имена, секции. Включително при нас тук е най-голямата секция на хартия. Тук фигурират всички, придобили българско гражданство, но без адрес в България. Те по закон се записват служебно на нашия адрес – на ул. „Леге“ 6.
- За каква бройка говорим?
- 130 000 души имат адресна регистрация на ул. „Леге“ 6. И всеки път по закон ние отпечатваме списък с тези хора и организираме секция, в която да гласуват. Във формат А4 страниците са ето толкова като куп (показва с ръце впечатляваща купчина – бел. а.). Ако се разгъне, става половин километър – към 50 000 души с избирателни права. Но понеже идват по двама-трима души, защото не живеят в България, а си гласуват като български граждани в чужбина, аз направих нещо – всеки път пиша на ЦИК да не се отпечатват бюлетини в такъв брой, защото би било безумен разход.
- Включихте се в инициатива за студенти от СУ „Климент Охридски“, които ще участват в конкурс за есе на тема местно самоуправление. Победителите ще са кмет за един ден в район „Средец“ и район „Триадица“. Вие къде бихте искали да сте за един ден, ако имахте такава възможност?
- Хубава провокация! Хората, които сме на някаква висша управленска длъжност и изборна позиция сме толкова фокусирани в своите ангажименти, че за такива мечти не ни остава много време. Но аз по-скоро бих се върнал към някоя детска мечта (замисля се – бел. а.). Може би бих станал шампион по ски за един ден.
- Приемате ли загубите? Можете ли да си признаете неуспеха?
- Човек невинаги постига успех толкова бързо, колкото иска. И аз мисля, че ако по друг начин се интерпретират липсата на успехи, човек не би могъл да се справя с тази работа. Примерно ти искаш да свършиш 1000 неща, а успяваш да реализираш 400 от тях. Ако разсъждаваш, че имаш 600 неуспеха, ще блокираш. Затова с годините съм се научил да се стремя към максимална ефективност, но да знам, че съм доволен от това, което съм постигнал, защото знам, че е възможният максимум. Тук с моите колеги сме си говорили неведнъж – когато станах кмет, се знаеше, че има някои неща, които са невъзможни и няма смисъл да си губим времето с тях. Обаче няколко се оказаха възможни едно по едно. Например с детските градини, защото нямаме терени да строим, както в други райони. Аз казах: „Дайте да изпразним някоя общинска сграда“. Обясниха ми, че няма как да стане, всички са нагъчкани, няма къде. Но успяхме да изпразним сградата на ул. „Христо Белчев“, в която в момента тече преустройство, за да се превърне в детска градина. Там имаше 5 различни общински и държавни служби, които успяхме да преместим. Така както казвахме, че няма къде, се оказа, че има къде. Но това изисква разговори, а не караници. Изисква да видиш на кой какви са му нуждите, кой какво ще приеме, да предложиш помощ и т. н. За невъзможно се смяташе и премахването на някои незаконни обекти, които били на този, пък той бил приятел на онзи. Оказа се, че и там, когато се следват стъпките настоятелно и се опитваш да контролираш дори тези стъпки, които не зависят от теб, се получават нещата. 12-те декара в Борисовата градина, за които се казваше – ами те винаги са си били заградени, също бяха актувани като общински и освободени. Градинката пред хотел „Рила“, около която имаше проблеми с археология и др., също се оказа решим проблем.
- Това не са ли битки с вятърни мелници?
- Неефективността в работата на районния кмет се оказа много по-голяма, отколкото си мислех, поради структурата на взаимовръзките в Столична община. Аз неведнъж съм казвал, че ако можех отгоре надолу да структурирам нещата, понеже с това съм се занимавал професионално, преди да стана политик, работните процеси могат така да се преподредят, че по-малко хора да са отговорни за повече крайни резултати. В момента не е така. Аз участвам в хиляди неща, но почти в нищо не мога да кажа, че крайният резултат зависи само от мен. От друга страна, пък не мога да кажа, че съм невинен за каквото и да било, защото когато някой се оплаче от нещо или стане някакъв проблем, аз никога не казвам, че нямам вина. Защото знам, че ако разгледам внимателно, ще намеря някое местенце, където съм могъл да намеря решение или някой от администрацията е можел да помогне. Но ресурсите са ограничени – време, пари и всичко останало, а пък неефективността ги спъва.
- Ваш патент е практиката да се отчитате публично. От суета ли го правите, или обратната връзка е наистина важна за вас?
- Пиша тогава, когато се е случило нещо важно. Опитвам се, доколкото мога, с малко думи да обясня какво и как се е случило. Убеден съм, че няма решение, което единодушно да е одобрявано от всички, но хората трябва да имат някакъв бекграунд.
- Обикновено надграждането след министър е вицепремиер, премиер или някакъв друг държавен пост. Не се ли върнахте назад като районен кмет?
- Аз си мислех, че работата е по-малко, но се оказа, че като кмет обемът от подписи, независимо дали електронни или на хартия, е много по-голям, отколкото когато бях министър на министерство, което впоследствие се раздели на четири министерства. Голямата разлика е, че като министър ти взимаш решения, които са много големи, много стратегически, но хората трудно ги разбират. Министър може да направи със свое решение така, че в следващите десет години всяко семейство да спечели или да загуби десетки хиляди лева или евро по някакъв механизъм. Това не предизвиква кой знае какви емоции. Докато в местното самоуправление хората виждат плочката за 20 лева и тя може да бъде много голям проблем. Тези малки неща вълнуват много хората, защото всеки ден ги виждат. Ето затова аз си мисля, че да си кмет на Столична община примерно, е най-отговорната длъжност в цялата държава. Не министър-председател, не министър, а кмет на Столична община. Ако искаш да поемеш отговорност като кмет, полето е безкрайно.
- Кое от практиката ви като районен кмет би могло да ви влезе в употреба, ако станете отново министър в някой следващ кабинет?
- В момента съм толкова потопен в тези теми, че мога без никакво колебание да кажа, че преди да пуснат някой да управлява държавата, трябва да мине през местната администрация. Толкова различна и ценна перспектива дава това, че съм убеден, че политиците биха били много по-чувствителни и като инициатива, и като реакция. Опитът е безценен. Даже задължително трябва да карат политиците на високи управленски постове да минават стаж пред такова ниво на управление.
- Кмет за един ден, преди да станеш министър или министър-председател?
- Кмет за един месец. И още на това ниво да се види дали човекът ще се провали или не. Много грешки биха били спестени по този начин.
Това е той:
Роден е на 19 април 1970 г. в София
Завършва Първа английска езикова гимназия, а през 1994 г. УНСС със специалност "Международни икономически отношения"
Специализира финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия
Финансов и стратегически консултант и предприемач, работил е в Roland Berger и в EVN от 2005 до 2009 г., консултира и румънската Electrica SA
Министър на икономиката, енергетиката и туризма в първия кабинет на ГЕРБ до март 2012 г.
Беше общински съветник в София в групата на Реформаторския блок, откъдето бе издигнат и за кандидат-президент
Избран за кмет на район „Средец” в столицата с 54.21% на втория тур на местните избори на 1 ноември 2019 г., издигнат от „Демократична България“
Кристи Петрова
