- Г-жо Дойчинова, кой е най-силният ви спомен от папа Франциск?
- Може би този, когато по време на пандемията излезе сам на площада да се моли за целия свят. Не си спомням точно проповедта му, но акцентът беше върху това, че всички сме заедно в един кораб и никой не може да се спаси поединично. Всички трябва да гребем заедно, за да се спасим. Той наистина беше като капитан на този кораб. Другото, което ме впечатли по време на посещението му в България, бе какво каза в отговор на младежите, които го приветстваха със скандирания. Той им каза: „Младежта е шумна, но Бог е в тишината“. Аз си направих една интерпретация, че Бог е в тишината, но ние живеем в един наистина много шумен свят. Всички търсят шума, напрежението, бързането, а всичко това доста ни отдалечава от Бог. Все по-често ни липсва това усамотение и тишината, в която ние най-дълбоко осезаемо и близко бихме могли да бъдем до Него.
ИСКАЛ ДА ИЗДЪХНЕ В ДОМА СИ: Разкриха какво се е случило в последните мигове на Франциск!
- Каква загуба за човечеството е смъртта му?
- По-скоро не е загуба и ние трябва просто да сме благодарни, че сме го имали, защото наследството, което оставя, е много голямо. За мен това е първият папа, който насочи погледа ни в една друга посока, а именно да пазим творението. Творението е природата, която ни е дар от Бога и ние имаме ангажимент и отговорност да я опазим, за да може да ни служи.
- Дали бъдещият му наследник ще продължи в тази посока?
- Никой не знае кои са фаворитите и това кой ще го наследи не е точната посока на мисъл, която трябва да имаме. В крайна сметка всеки един папа носи и дава нещо различно. Някои казват, че папа Бенедикт е бил философ. Той беше вглъбен във вярата и фокусът при него бе във вярата. Папа Франциск, който дойде след него, ни каза, обуйте обувките, не стойте на стола и тръгнете. Буквално каза: „Сложете си маратонките и излезте навън“. Тоест той ни даде кураж и смелост да бъдем едни открити вестители на евангелието и на апостолата.
- В България има здрава католическа общност, как тя общуваше с папата и какви бяха неговите връзки с нашата страна?
- Тук вярата на хората е доста силна. Казват, че той наистина е изпитвал любов и симпатия към България, но, честно казано, ние знаем, че папата, изпитал истинска силна любов към хората тук, е свети Йоан ХХIII. Той неслучайно е наричан Българският папа. Докато Франциск по друг начин ни показа истинското лице на Христос. Той беше сред хората, отказа се от папските удобства и отиде да спи в хотела за гостите на Ватикана, защото е искал да бъде първият, който ще ги посрещне. Обръщаше ръката и главата си към всеки онеправдан и страдащ. Той беше дори с тези, които бяха паднали в греха. Папа Франциск посещаваше затворниците. И Бог ни учи да обичаме човека, а не греха, и папата точно това ни показа, че ние трябва да бъдем хора.
Гергана Дойчинова от години участва в доброволчески инициативи и организира съвместни инициативи с хора с увреждания.
- С какво друго може да кажем, че папа Франциск беше отличителен?
- С това, че не пропускаше да поздрави никого и винаги гледаше хората в очите. Той искаше и да преживее всичко през техните очи и да се постави на мястото на другите. Затова наследството, което остави, е много богато и в смъртта ние отваряме широко вратата на спомените и го преоткриваме. Ще се връщаме доста назад в спомените, за да може да съпреживяваме и да продължим това, което ни даде приживе.
- Това, че беше първият папа от Южна Америка, натовари ли с нещо допълнително неговото пребиваване начело на светия престол?
- Единственото, което бих отбелязала в тази посока, е именно линията, която поде за опазване на природата. Може би това идва и от това, че той е израсъл в страна като Аржентина, която е силно експлоатирана от меркантилни интереси. Това няма как да не е оставило някакъв белег у него. Травмите от детството понякога могат да се трансформират и в нещо положително и не е задължително да те тласнат в някаква друга посока. Другото интересно, което може да се каже при този папа, е, че е първият, който приема името Франциск. Свети Франциск се отказва от богатството си и буквално следва думите на Христос и живее сред най-бедните от бедните. Със своя живот този папа показа, че му се иска да бъде свидетел на това дело на св. Франциск и в наши дни.
- Кога да очакваме да има нов папа?
- В детайли не съм запозната с конклава, но си има процедура, която от векове е една и съща. Всички бяхме свидетели на избора на този папа, не беше много отдавна. Ако има нов папа, на 24 май ще я има и традиционната аудиенция на българската делегация, ако няма, няма да има. Сега трябваше да се състои беатификацията на първия светец от поколението на новия век, която няма да се състои. Но Карло Акутис на 15 години умира от левкемия, но е бил вестител на Божието слово в интернет. Използвал е възможностите на глобалната мрежа, за да проповядва. Беатификацията е процес, който предхожда канонизацията. Карло Акутис вече бе провъзгласен за блажен. За да се случат тези неща, се водят истински дела, в които вярващи влизат в ролята на адвокат на дявола и на адвокат на ангела, събират се аргументи и си е истински съдебен процес. Има си процедура и са нужни доказани минимум три чудеса. Датата бе насрочена за събота или неделя и трябваше и в беатификацията трябваше да пътуват и млади хора от България.
- Как е устроена католическата църква в България?
- Католическата църква в България се управлява от Епископската конференция на католическата църква, която има свой председател – негово високо преосвещенство монсеньор Петко Вълов. Има три действащи епархии – епархия „Свети Йоан XXIII“ за католиците от източен обряд, Софийско-Пловдивската епархия с епископ монсеньор Георги Йовчев и помощен епископ монсеньор Румен Станев и Никополската епархия с управляващ епископ монсеньор Страхил Каваленов. Хубаво е да се каже, че именно папа Франциск провъзгласи управляваната от монсеньор Петко Вълов епархия „Свети Йоан XXIII“ в такава. Преди това тя беше католическа екзархия. Католиците от тази епархия са предимно наследници на бежанците от Беломорска Тракия и всъщност католическата църква от източен обред се появява във време, когато православната църква е искала да се спаси от погърчването. Тогава част от православната църква, водена от епископ Йосиф Соколски, се присъединява към католическата църква.
- Увеличава ли се католическата общност?
- Да, имаме много дошли от православната църква, но не мисля, че има някакъв ръст на католицизма в България. Като всяка църква и при нас на децата се гледа като Божи дар и се призовава хората да имат повече деца.
- Папа Франциск имаше своите изявления и призиви за толерантност към хомосексуалистите, как трябва да се гледа на това?
- Тук има едно много важно уточнение, което е редно да се направи и за което стана вече дума. Ние разграничаваме човека от греха. Папата също уважаваше хората и даваше необходимото, което Бог иска. Ние казваме, че Бог живее във всеки един и обичаме Бог в другия. Но ние трябва да бъдем непримирими съдници на неправилните постъпки. Не трябва да ги толерираме и Иисус Христос също е такъв пример с този негов конструктивен гняв, когато влиза в храма и разтурва всички маси и казва, че това е дом за молитва, а не място за тържище. Свети Йоан Кръстител също е бил непримирим към греха и всеки един християнин трябва да бъде такъв. В този ред на мисли нека не се разбира погрешно, че папата толерира нещо, което изначално не е нормално. Защото Бог е създал мъж и жена и няма как да вървим против това, което Бог е създал. Но това не означава, че не трябва да обичаш хората и да не ги уважаваш, дори когато по някакъв начин са паднали в греха.
- Какво ново и актуално се случва около фондацията, която ръководите?
- Имаме доста събития и съм се захванала с доста неща. На 3 май ще правим първия велопоход на толерантността в София. Миналата година го правихме в Пловдив. Всички се търкаляме – хора с увреждания, без увреждания, всички сме с колела, тротинетки, с ролкови кънки, в бебешки колички... Регламентът е кой в рамките на един час ще направи най-много обиколки в рамките на канала на Перловската река. На 31 май ще гребем с драконови лодки в Панчаревското езеро. Преди това на 17 май заедно с планинските спасители и пещерняците ще опънем тролей над Фотинските водопади, по който ще може да придвижим хората с увреждания, които са трудно подвижни и ще им дадем възможност да се насладят на гледката и на едно незабравимо за тях изживяване. Това за първи път го направихме през 2018 г.
- Увеличават ли се доброволците, които се включват в тези инициативи?
- Появяват се повече и нови хора. Стартирахме и един нов проект „Заедно в града“ и ходим заедно с хората с увреждания на театър, на кино, помагаме и да ходят на лекар, да си изваждат документи. Този ни проект бе избран от TimeHeroes за кауза и на годишните награди, организирани от тях, представихме проекта.
ТОВА Е ТЯ:
Кореспондент на радио „Ватикана“ от България и водещ в католическото радио „Аве Мария“
Ръководител на фондация „Ела и ти“
Създател на арт работилница
Людмил Христов
