- Монсеньор Каваленов, потвърдено ли е вече кой ще представлява Българската католическа църква на погребението на папа Франциск?
- Аз ще пътувам заедно с моя секретар. Заминаваме утре (б. р. - днес). На 26-и, събота, е самата литургия на площад „Свети Петър“ по повод кончината на светия отец.
- И в България много хора се молеха за папа Франциск, какво послание ще занесете от тях в Рим?
- Надяваме се, че този курс към сближаване на църквата с обикновения човек и до ежедневието ни ще продължи и към следващия римски първосвещеник. Това е нашето желание, това е нашият духовен копнеж.
- С какво най-вече трябва да запомним папа Франциск I ?
- За нашето общество е чудо появата през 2019 година на една подобна светла личност, каквато беше светият отец папа Франциск. Тогава той посети България и остави невероятно впечатление в нашата страна.
На първо място със самото си присъствие, което беше забележително, а за нашата католическа общност това да бъде сред нас римският първосвещеник беше изключително важно. В град Раковски, където е най-многобройната католическа общност в нашата страна, в църквата „Пресвето сърце Иисусово“ светият отец по собствена инициатива даде първо причастие на 246 български деца.
Това е забележително и не беше предвидено от протокола, но той самият пожела да даде това първо причастие и да направи празника на тези деца незабравим.
Отец Страхил Каваленов е три дни неотлъчно до папа Франциск, докато той гостува в България
- Прави впечатление с една допълнителна скромност, което съответстваше и на името, което избра да носи като папа...
- ...Да, той се спря на името на светеца бедняк от Асизи, който се отрича от всички материални придобивки, които притежава неговото семейство, за да поеме по пътя на благословената бедност.
Светият отец също така се интересуваше от живота и присъствието на бедните хора в нашето общество. За тях той правеше много и се стремеше да бъде много близо до тях. Самият той се отказа от това да живее в папския дворец. Живееше в един дом за свещеници „Света Марта“ заедно с всички, които гостуваха в този дом. Той споделяше с тях и своята трапеза, и своето присъствие.
- Извън официалните събития по време на посещението му у нас спомняте ли си нещо конкретно, с което неговата личност да се е запечатала в съзнанието ви?
- Той имаше много срещи в България. На първо място аз имах невероятния шанс да бъда негов преводач и да съм най-близо до него по време на тези три дни от неговото посещение. Седем пъти имах възможността да бъда само със светия отец на задната седалка на неговия скромен автомобил.
- Проявяваше ли и в тези моменти характерното си чувство за хумор?
- Винаги и непрекъснато. Освен това той се интересуваше от абсолютно всичко, което се случва в България. Питаше кои са хората начело на нашата страна, а беше щастлив, че откри нещо, което не знаеше. Рожденото му име е Хорхе, или на български Георги. Тук откри, че честваме свети Георги на 6 май, докато според латинския католически календар празникът му е на 23 април. Това за него беше изключително важно откритие и дори поздравяваше тези, които му се представяха с името Георги, с имения им ден. Казваше: „О-о-о, вие имате имен ден!“. Беше му интересно неговото откритие.
- На какво отдавате това, че е избрал да го погребат не в криптата във Ватикана, а в базиликата „Санта Мария Маджоре“, отчитал ли е, че по този начин ще бъде по-лесно на поклонниците, които ще искат да му отдадат почит?
- Наистина достъпът ще е по-лесен. Базиликата „Санта Мария Маджоре“ е една от най-красивите във Вечния град. Тя е свързана и с българската история, в нея е даден папският благослов на делото на светите братя Кирил и Методий и там са осветени глаголическите книги, дело на тяхната преводаческа дейност.
Освен това светият отец винаги, когато приключваше някое свое посещение в чужбина, отиваше в този храм, за да се моли пред един изключително почитан в Рим образ. Това е образът на блажена Дева Мария Спасение на римския народ.
Този образ, който е в един страничен параклис, в една странична капела, е древен. Датира от 8-и - 9-и век и е действително изключително почитан във Вечния град. Разбира се, че той е искал и в смъртта си да остане по-близо до хората, но в тази базилика има погребани и други римски първосвещеници и други римски папи. Сред тях е свети Пий V, който е живял през 16-и век и е свързан с установяването на един основен култ към Блажена Дева Мария – Дева Мария на победата.
Защото през 1571 година той организира голяма молитвена кампания. По това време Европа е заплашена от османските турци и благодарение на молитвата на броеницата, една набожност, характерна за католическия свят, се смята, че при Лепанто, в днешна Западна Гърция, османският флот търпи поражение.
- Как очаквате да се развие конклавът и ще имаме ли папа преди 24 май?
- Не мога да дам никакви прогнози за избора на следващия римски първосвещеник. Ние смятаме и вярваме в това, че този избор е дело на Светия дух. Така че когото посочи Светият дух, той ще заеме вече овакантения престол в Рим. Не може да предвидим нищо. Каквото се случи, това и ще бъде.
- Има ли проблемни зони около католическата църква в България?
- Ние, католиците в България, не сме многобройни. Малка общност сме, но добре организирана. Нашите енории, тоест селищата, в които има католическо присъствие, имат храмове, които са много посещавани. Аз лично съм епископ на Северна България, тоест на една доста голяма територия от Видин, където е нашата най-крайна енория до Варна. Също така от река Дунав до Стара планина.
Доста големи са териториите, в които са разположени нашите епархии. Другата такава е Софийско-Пловдивската. Център на нашата Никополска епархия не е град Никопол, а град Русе. В Белене доскоро беше най-голямата католическа общност в нашия диоцес, вече не е така и ми се струва, че в Плевен живеят повече католици.
Католиците в България се надяват следващият папа да продължи линията на сближаване на църквата с хората
- Достатъчно свещеници ли има в цялата страна?
- Мога да кажа, че да. Макар че има голям проблем с призванието и повечето наши свещеници не са българи. Те са мисионери, живеят тук и най-важното е, че вършат много добре своята работа, за която са призвани, и сме доволни от това, че ги има.
- А нараства ли малката католическа общност?
- Може да се каже. Аз продължавам да служа в неделните дни в моята бивша енория – Великотърновската, където наистина има забележителен бейби бум напоследък и наистина се родиха много деца, които сега предстои да бъдат и кръстени.
ТОВА Е ТОЙ:
Страхил Веселинов Каваленов е роден на 25 март 1966 г. в село Разград, област Монтана, но е израснал в София
Завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ и история в Софийския университет
Започва духовното си обучение в Папската богословска академия в Краков, Полша. След това учи и се дипломира в Папския латерански университет в Рим
След завръщането си в България, на 18 април 2009 г., Страхил Каваленов е ръкоположен за свещеник от Никополския епископ Петко Христов в Белене
От март 2018 г. до 14 септември 2020 г. е генерален викарий на Никополската епархия
Той е определен от католическата епископска конференция в България за преводач на папа Франциск по време на Апостолическото му поклонничество в България от 5 до 7 май 2019 г.
На 20 януари 2021 г. отец Страхил Каваленов е назначен от папа Франциск за епископ на Никополската епархия. На 19 март 2021 г. в Русенската катедрала е ръкоположен за никополски епископ
Людмил Христов
