- Г-н Петров, малко преди депутатите да излезете в отпуск, трябваше да изслушате министрите, които имат отношение към стопанисване на съоръженията за водоснабдяване и напояване. Вярно ли е, че народните представители си направиха дълга почивка, за да не се случи това?
- Категорично не. Почивката нямаше общо с изслушване на министрите. Всъщност ние ги изслушахме в комисии. Смятам, че искането да бъдат чути отново беше в някаква степен предизборен ход на Корнелия Нинова.
Всъщност голямата почивка я даде председателят на Народното събрание с оглед да не влязат други точки от дневния ред на парламента, които няма да коментирам сега. Но само след по-малко от две седмици, когато отново се върнем на работа, предполагам, че Корнелия Нинова ще поднови искането си и парламентът ще изслуша министрите по водната криза.
ВОДНАТА КРИЗА: Невиждани от 90 години горещини са виновни за сушата
- Вие какъв извод си направихте, след като слушахте докладите на ресорните министри в парламентарни комисии?
- Това, което веднага прави впечатление, е, че няма единство в представената информация. Например изпълнителният директор на „Напоителни системи“ Снежина Динева каза, че има достатъчно вода в язовирите, изпълняват се договорите със земеделците, относно техните заявки за вода и квоти. Тя каза също, че над 9 млн. куб. м вода ще се прехвърлят от язовир „Белмекен“ в язовир „Пясъчник“, но министърът на околната среда и водите Петър Димитров заяви, че това е невъзможно да се направи.
В подкрепа на неговата теза са снимкови материали, направени от природозащитници, които показват, че язовир „Пясъчник“ е на тревожно ниски нива, но въпреки това от него се изпуска вода, за да захранва ВЕЦ, който не мога да ви кажа чия собственост е. От „Напоителни системи“ твърдят, че вода има, но земеделците казват точно обратното.
- Какво казва министър Петър Димитров?
- Той също казва, че вода няма и че тя се губи на 90%. Тези негови думи се потвърждават и от Виолета Коритарова, министъра на регионалното развитие.
- Всички виждаме, че вода няма, особено питейна. Близо половин българи са на воден режим, а другите в очакване.
- Липсата на вода е пряка заплаха за националната сигурност на страната. Основен виновник за това е систематичното умишлено безхаберие на държавата в лицето на различните управляващи в продължение на 20-30 г.
Огромният проблем с липсата на вода не е заради климатичните проблеми, защото в годината имаме периоди на засушаване, но има и дълги периоди на обилни валежи и нищо не бива да ни пречи да задържаме тази вода и да я ползваме. Част от проблема е породен от неадекватен анализ, мерки и контрол. Налице е също източване, кражби, занемареност на съоръженията десетки години.
Само в моя район Габрово има три язовира за питейна вода, които са крайно занемарени и в момента са сухи дерета. Крадени са в годините в цялата страна тръби, помпените станции са извадени и унищожени. Това е престъпление към националната сигурност. Виждал съм в нивите как стоят туфи – местата, където са минавали тръби за напояване. Те отдавна не се ползват, по тях не протича вода, а в отворите им са израснали цели дървета. Има одобрена водна стратегия от Министерския съвет от 2017 г., по която не е изпълнено нищо, мнозина дори не знаят за съществуването й.
Престъпно и систематично е унищожавано в последните тридесет години, а са изградени само два язовира. Хидромрежата, с която страната е разполагала, е осигурявала питейна и за битови нужди вода на 9 млн. души, а сега сме под 6 млн. души. Ако бяхме я поддържали, нямаше да е необходимо да строим нови язовири, защото водата щеше да стига.
- Какво имате предвид, като казвате, че загубите от 90% не са само от липса на поддръжка на инфраструктурата?
- Имам предвид, че в тези 90% загуби се крият и кражби на вода. Изобилстват случаи, в които се отклонява вода за частно ползване, при това незаконно. Наскоро ми разказаха случай, в който проверяващ началник е бил свидетел как от язовир с помпи и маркучи са отклонявали вода към ферма в съседство. След като е потърсена отговорност на крадците, които са хванати на място, този човек е загубил работата си.
Но ежедневието ни изобилства от подобни случаи, малко от които са получили публичност. Голям проблем са и водноелектрическите централи, защото те подписват споразумения с Басейновите дирекции да им се отпуска вода. После тази вода тръгва по речните корита и излиза от страната.
- Какво казват министрите за вецовете, обсъжда ли се ситуация да бъдат спирани? Това може ли да предизвика криза с тока?
- Не, до такава дискусия не се е стигало. За мен няма логика да имаме криза с тока, ако спрем няколко веца за няколко седмици, процентът на енергия от тях е пренебрежимо малък. По-опасно е да има проблем с електричеството, ако няма слънце например.
От друга страна, не можем да си позволим да спрем оттока към реките, защото ще погубим цели екосистеми, всичко ще бъде унищожено. Проблемът има няколко аспекта - за битови и питейни нужди, вода за напояване и за екосистемите.
- Министър Димитров каза ли питейната вода и за битови нужди от язовирите за какъв период ще стигне?
- Не. Вижте, при всяко засушаване слушаме загрижени министри със стратегии за оздравяване и напоителни системи и изграждане на питейно битови язовири и когато няма дълга суша, тези теми се забравят.
- Имаме четири министерства, които отговарят за язовири, инфраструктура и пр. Смятате ли, че ако се обединят под шапката наедно, ведомството ще има по-голям ефект при стопанисването на този ресурс?
- Абсолютно. Сега отговорността се размива.
- След изслушването на министрите имаше ли препоръки какво трябва да се направи в краткосрочен и дългосрочен план?
- Това, което Народното събрание може да направи, е да гласува пари за бюджет и за напоителни системи, за язовири за питейна вода, законопроекти. Всичко останало е в ръцете на Министерския съвет.
От управляващите именно се изисква стратегия в това отношение с колкото се може по-дълъг хоризонт и параметри, които да се заложат в бюджет. Народното събрание може да направи и законодателни промени, но някой трябва да ги изпълнява. Казвам това, защото има стратегия на Министерския съвет от 2017 г., свързана с „Напоителни системи“, която не се изпълнява и никой не си спомня за нея.
А що се отнася до „Напоителни системи“, аз смятам, че дълги години се саботират умишлено в полза на вносители на земеделска продукция. Защото кой иска да имаме здраво земеделие, то пречи на мнозина извън и вътре в страната.
- В момента има бедстващи хора, на които им се кара вода с бутилки. Не смятате ли че първият проблем, с който новото правителство трябва да се заеме, е водата.
- Много са първите проблеми, с които бъдещото правителство трябва да се заеме, включително с демографския срив, с АЕЦ. Но ще ви дам пример, в няколко града бяха осъществени водни цикли.
В Габрово например със 160 млн. лв. беше подменена едва 5-10 процента от водопреносната мрежа. А колко ще струва цялостната подмяна? Колко ще струва цялостният ремонт на съществуващата инфраструктура от язовири, тръби и напоителни системи? Да не говорим за процедурите с обжалвания и анекси. Затова ни трябват спешни и радикални мерки и нов начин на бюджетиране на такъв вид проекти, защото няма да ни стигне животът да възстановяваме инфраструктурата, ако минават по обществени поръчки.
- Известен климатолог предложи да се въведе диференцирано таксуване на водата и семействата с частни басейни да плащат няколко пъти по-високи такси от обичайните.
- Вероятно има логика в това, защото има дейности, които изразходват повече вода от необходимото.
- Имало ли е нови питания от Турция и Гърция да им доставяме вода?
- Последно сме отказали преди две седмици категорично на Турция да им доставяме вода за поливане.
Това е той:
Даниел Петров е зам.-председател на комисията по земеделие в Народното събрание
Член на комисията по околна среда в НС
Депутат от „Възраждане“
Народен представител в 47-о,48-о,49-о и 50-о народно събрание
Роден е на 26 април 1980 г. в Свищов
Възпитаник на Техническия университет - Габрово със специалност „Технология на материалите и материалознание“
Създал е собствен бизнес за производство на метални конструкции и индустриални съоръжения, но се е занимавал и със земеделие
Напуска фирмата си, след като става народен представител
Женен, с две деца
Светлана Трифоновска
