- Г-н Нешев, новата 2023 г. започна активно за Планинската спасителна служба със случая под Вихрен? Много ли сте заети през този период?
- Да, много. 14 спасителни акции за 14 дни направихме. За съжаление в случая с двамата туристи под Вихрен не можахме да направим повече от това да свалим труповете.
- Сваляхте ги пеш от под върха. Разбра се, че военен хеликоптер е бил на мястото. Каква бе причината той да не се включи в операцията?
- На първо място искам да кажа, че работим прекрасно с Военновъздушните сили и специално с момчетата от базата в Крумово. Те са много сърцати. Помагат ни за всичко, за което могат. Два пъти се намесиха в Пирин миналата година. В единия случай те спасиха живота на пострадала английска гражданка. Категоричен съм, че тя нямаше да оцелее, ако се бе наложило да я сваляме ние. Щяхме да се забавим много. При случая от преди няколко дни в Пирин просто не са могли да помогнат. Не мога да коментирам мотивите им. Аз не съм пилот. Вярвам напълно на тяхната преценка. Щом са се отказали, логиката сочи, че са преценили, че обстановката е рискова. Имайте предвид, че хеликоптерното спасяване е най-опасният начин за оказване на помощ. В крайна сметка на всички целта ни е да спасим някого или да транспортираме тленни останки, а не да се стигне до жертви сред спасителите.
- Казвате, че ВВС помагат там, където могат. А къде не могат?
- ВВС ни помагат с вертолетите „Кугър“ от база Крумово. Те вършат работа за определени дейности по издирване и спасяване. Транспортират ни от и до мястото на инцидента или поне сравнително близо до него. Така ни спестяват много време, особено когато сме много хора и сме с оборудване и екипировка. „Кугър“ обаче са военни машини, а не са специализирани за планинско спасяване. Те са прекалено големи и тежки и особено в тесни затворени долини и усойни места нямат повратливостта и маневреността на специализираните за тази дейност хеликоптери.
- Затова ли е важно да имаме специализирани хеликоптери?
- Да. Не може в 21 век страна - членка на ЕС, да няма специализирани машини за въздушно спасяване.
- Оказва се обаче, че такива скоро няма да има. Защо предстоящите за закупуване от държавата 6 хеликоптера не могат да се ползват за издирване и спасяване?
- Защото тук става дума за две отделни дейности. Едната е HEMS – хеликоптерна спешна помощ, а другата е S&R (б.р., search and rescue) – издирване и спасяване. Нека бъда ясно разбран. Нямам нищо против закупуването на HEMS хеликоптерите. Това е важна система и тя ще е изключително полезна за страната ни. В планинската служба обаче ние просто ще продължим да разчитаме само на ВВС, тъй като HEMS хеликоптерите не могат да се използват за издирвателни мисии, а само за транспорт на пострадали. Иначе казано, HEMS машините могат да се ползват само когато имаш координати за евакуация на пострадал. Те не са машини за издирване.
- И все пак наличието им ще ви улесни, нали?
- Да, разбира се. Във всеки случай, в който имаме открит пострадал в планината и стига да има подходящи условия за летене, този човек ще може да бъде бързо транспортиран до съответното лечебно заведение. Много по-бързо, отколкото с наземни средства. Така че HEMS е нещо много важно. Просто една част от проблема остава нерешена.
- Колко голяма част? Колко от спасителните ви мисии включват издирване?
- В около 35% от случаите спасителната мисия първо включва издирване на изчезнал. Едва след като туристът бъде открит, мисията вече се трансформира в спасителна. Но тук е важно да се отбележи, че само хеликоптерите въобще не са достатъчни.
- А какво трябва?
- У нас всеки говори за това какво ще купим. А на нас ни трябва цялостна система за търсене и спасяване примерно като тази в Германия. Там в една-единствена радиостанция е събрана цялата комуникация на всички служби, ангажирани с подобни бедствени ситуации - полиция, жандармерия, линейки, червен кръст, планинска служба, армия, пожарна, гранична полиция. Хубаво е, че ще имаме хеликоптери, но имаме да мислим и кой ще ги пилотира, на какви площадки по болниците ще кацат, как пилотите им ще поддържат летателната си правоспособност, когато нямат спешни случаи. Като цяло съм скептично настроен по въпроса, защото смятам, че в България няма необходимия технически и управленски капацитет да развие една истински добра и цялостна система за спасяване.
- Какво е съотношението между доброволци и щатни спасители сега при вас?
- От 530 спасители само 47 са щатни. Но това не е проблем. ПСС в много страни е с предимно доброволен състав.
- А къде е проблемът?
- В това, че държавата няма никакво разбиране за нуждите на тези доброволци и проблемите им. Липсва усещането, че държавата ни разбира. Както във финансово отношение, така и в законодателно.
- Какво е финансовото състояние?
- Ще прозвучи досадно, но е тежко. За нищо не ни стигат парите. А виждате, че всичко поскъпва. Дейността ни е основен разход – най-вече за екипировка и оборудване. Длъжни сме да държим всичко в идеално състояние, за да е в готовност за мисия. Поддържаме бази, закупуваме автомобили и моторни шейни. И при всичко това най-новият ни автомобил е от 2015 г.
- С какъв бюджет се справяте?
- Приходите ни са основно от собствена дейност – по застрахователни обезщетения за помощ, оказана по ски пистите, тук-там по някой наем и дарения. Около 1,5 млн. лв. е целият ни бюджет. И на фона на това през 2022 г. имаме над 250 000 лв. дарения. Огромна благодарност към всички фирми и физически лица за това. Тези приходи са жизненоважни за нас. И тук трябва да отбележа, че приходите от дарения стабилно растат – 12% увеличение през 2022 г.
- Щеше да е по-добре, ако повече хора си правеха планинска застраховка вероятно?
- Със сигурност. Дори и при положение че обезщетенията не са мърдали от 2000 г. насам, това е сериозна помощ за нас. Става дума за 30 лв. годишно за 1000 лв. покритие. В момента около 23% от хората в планината се застраховат, което е много по-ниско от броя им примерно в Германия или Швейцария. Нека хората знаят – ние никога няма да откажем спасяване на човек без застраховка. Винаги ще помогнем. Но и винаги призоваваме хората да се застраховат. Застраховката е жест на уважение към хората в Планинската спасителна служба.
- Какво правите, след като спасите незастрахован турист?
Унижаваме се да го молим. Няма механизъм, чрез който можем да изискаме някакви пари от него. Нито пък имаме време да се занимаваме със съдебни дела. Затова просто се опитваме някак да подсетим хората, че планинската служба не е дар от небето, а тя има нужда от финансиране, за да съществува. Но нямаме репресивни методи. Разчитаме изцяло на морала и добрата воля на спасените.
- А с какво законодателно може да ви помогне държавата?
- С уреждане на статута на доброволците. В момента за нашите момчета няма законов начин да бъдат освободени от работа за участие в мисия. За всеки един случай просто разчитаме на уговорки и разбиране от работодателите им. Но това не е нормален начин на работа. За това има нужда от законови промени – дали през Закона за защита при бедствия, дали през Кодекса на труда. Но няма. Няма го разбирането от страна на държавата.
- В генерален план как се движи заетостта ви?
- Нараства. През 2021 г. сме имали 156 акции извън обработени ски писти. През 2022 г. имаме 167 акции със 183-ма пострадали.
- А защо в последните седмици сте толкова заети?
- Комбинация от фактори е. Имаше много почивни дни. Това винаги води до повече хора в планината. Липсата на сняг обаче кара много хора, които обичат планината, вместо да карат ски, просто да излизат на преходи. Всъщност липсата на нормална зима е най-големият ни проблем особено при спасителна мисия. В момента снегът е само нависоко, и то където го има, той е тънък и силно втвърден и обледенен слой. Това са много тежки условия за работа. Особено при инцидент спасяването е много трудно, защото всичко се върши пеш. Ако имаше снежна покривка, би било по-лесно, защото запалваме моторната шейна и придвижването става бързо.
- Какви са причините за инцидентите?
- Те са традиционно едни и същи – подценяване на условията в планината и надценяване на собствената подготвеност и възможности. Конкретно в случая под Вихрен преди няколко дни имаме нарушаване на базов планински постулат – колкото и да си подготвен и силен, никога не тръгвай сам на преход. Защото, когато стане белята, няма кой да ти помогне на мига, нито да подаде сигнал за случилото се.
Това е той:
Роден е през 1964 г.
Близо 25 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК
Преминава през всички етапи на планинскоспасителната кариера
Началник на службата
Деян Дянков
