П ламен Йотински е основател на Център за терапия и рехабилитация на зависими и е ментор на 22-годишния Кристиян, който посяга към дрогата от любопитство на 15 години. По-късно се свързва с Пламен и вече са минали 11 месеца от програмата за терапия. Надява се, че ще може да живее нормално и да работи, след като приключи лечението.
- Как започна всичко при вас?
Пламен: Имам над 20 години употреба, от които 17 години кокаин, над 9 години хазарт. Имам полизависимост – алкохол, кокаин и хазарт. Преминах терапия и рехабилитация в един център, който вече го няма за съжаление, тъй като хората, които го създадоха, го съсипаха. Но там разбрах, че мога да се оправя. На третата година от моето възстановяване бях на кръстопът и не съм мислил, че ще помагам на други зависими, но тогава в един от най-тежките моменти от новия ми живот ми дойде идеята. Беше много трудно, стъпка по стъпка, с много неизвестни и страх започнах проект.
- Това помагаше ли ти да не мислиш за наркотиците?
Пламен: Аз бях достатъчно стабилен психически. Но бях останал без работа, имах трудни емоционални взаимоотношения с човека до мен. Аз нямах желание за употреба, защото не спрях с терапията по програмата, а търсех други. Аз продължавам терапията си до ден днешен, защото на всеки се опитвам да обясня, че веднъж зависим, човек е завинаги зависим. Аз лично всеки път се представям като зависим, защото това трябва да е пример за останалите и да заменим приказката „бивш наркоман няма“ с „бивш зависим няма“.
В нея обаче могат да бъдат включени, освен че „бивш зависим няма“, още няколко неща.
Да, бивш зависим няма, защото ти не трябва да употребяваш до края на живота си, но преминавайки терапия и рехабилитация успешно, взимайки живота си в ръце ти можеш да станеш, колкото и надменно да звучи, по-пълноценен от така наречените пълноценни хора, без тази болест. Причината е, че имаш ангажимент към себе си и голяма част от обществото да края на живота си. При нормалните хора този ангажимент го няма. Живея в обществото повече от 4 години по нормален начин и наблюдавам, че стандартният човек няма такъм ангажимент.
Кристиян: Аз започнах от наивност. Опитах се да се свържа с хората, да си намеря компания, среда, в която да се впиша, и това беше най-лесният и пряк начин да се свържа с тези хора. Започнах, когато бях на 15 години, с марихуана. Тогава я използвах небрежно, като нещо, което те отпуска.
- Кой те подтикна да вземеш марихуана?
Кристиян: Обкръжението ми беше от хора, които пушат. Беше ми любопитно какво ще стане, въпреки че любопитството погубило котката. Но пробвах, излъгах се и ми хареса. Лежерно, спокойно, приятно, забавни разговори на всякакви теми. Така се вписах, но пушенето на марихуана ми стана ежедневие. Пушех всеки ден. Започнах с цигара в парк на пейки, в училище по време на междучасие. Пушех само марихуана, докато навърших 20 години, и след това претъпях раздяла и се затворих в себе си. Тогава започнах да употребявам кокаин. Той ми даваше сила, караше ме да имам фалшивата и илюзорна представа, че съм над останалите. В един момент, когато се бях забатачил толкова много, не виждах пътя. Гледах нагоре и виждах дъното. Тогава потърсих помощ. Чист съм вече от 11 месеца. Преди два месеца завърших програмата и съм много благодарен за това, което ми се случи.
- Някой помогна ли ти да вземеш това решение, да потърсиш помощ?
Кристиян: Усетих, че нещата не вървят добре. Бях много близък с братовчед ми и му казах, че имам проблем и че съм наркоман.
Пламен: Има нещо много важно, което трябва да спомена във връзка с въпроса. В България няма информация за зависимостите, за веществата, за това кое до какво води.
След като аз просто се вдигнах и излязох да говоря откровено в своя канал, сега съм разпознаваем на всеки ъгъл, какво означава това? Има липса на хора, които да ти кажат как може да си помогнеш. Хората се хващат за мен като удавник за сламка. Това е вече 7-8 месеца. Каналът ми придоби популярност особено бързо, казвам го не за да се изтъквам, а защото ми прави впечатление, че няма хора, които да говорят адекватно за това и да дават информация. Националните центрове по наркомания, всякакви други превантивни центрове според мен не работят както трябва. Именно по тази причина над 95 на сто от хората, които търсят терапия, са провокирани от близките им или изнудвани. Ако приемем, че един човек трябва да се подложи на терапия, първото и основно нещо е, че момент от неговото лечение е той да го пожелае. Може да има външен стимул в началото, но ако не го пожелаеш, при който и да отидеш на терапия и по която и да е програма да се подложиш, нямаш шанс.
- Има ли различни методи за лечение на зависими?
Пламен: Програмата за лечение на зависими е стандартна за всеки един тип, защото те работят на един и същи принцип в мозъка, увреждат по един и същи начин личността. Дори и чисто хазартна да е, влиза да се лекува по същите правила, по които го прави и хероиново, кокаиново, амфетаминово зависимият. Програмата се базира на биопсихо-социален принцип. Зависимите навлизат в един ежедневен режим, в който си постоянно зает с дребни и елементарни неща, с които да си върнеш рутината. Защото зависимият няма рутина. Има алкохолно зависими, които са запазили част от рутината си и работят, но те в свободното си време нямат рутина. Той работи и наградата му е пиене. Така със създаване на режим и задължения и терапевтични групи създаваме рутина. След около третия месец, когато биологията ти е влязла в ритъм, започваш да имаш способността да работиш върху своите травми. Цялата основа на всяка една зависимост са травми, получени от детството до момента. Принципът е, че не оправиш ли това, което носиш в себе си, го изнасяш навън. При нас зависимите, когато сме в пика на нашата употреба, тоест на нашето падение, чувстваме, че целият свят ни е виновен, нищо не може да се получи. Аз лично съм имал толкова суицидни мисли много пъти. Сега дори в трудните ми моменти виждам красота в живота. За мен всеки, който се занимава с терапия и рехабилитация на зависимости, трябва ежемесечно да бъде тестван за алкохол и наркотици и да се проверяват данните във всички сайтове за хазарт.
- Има обаче хора, които стигат до фатален край.
Пламен: Това е омагьосан кръг, който започва с един романтичен и невинен досег с някакъв вид употреба, на което и да е вещество.
В зависимост от характера и нрава и от това къде са ти травмите на теб ще ти хареса вдигащи вещества като кокаини, метамфетамини и нещо, което да те сваля.
Тоест ти си намираш своето „лекарство“ и започваш да се „лекуваш“. Дрогата или всички психоактивни вещества стимулират секрецията на допамин в мозъка, което те кара да спреш да мислиш за проблемите, травмите, комплексите, ежедневието. В един момент започваш да го търсиш. Колкото повече години употреба имаш, този мозък е принуден да може да бъде щастлив само чрез външни фактори, чрез употреба на психоактивни вещества. Защото досегът с реалността и света е толкова болезнен, че те води към самоубийствени мисли, казвам го от личен опит и го виждам всеки ден.
- Тоест вместо да се облекчиш, ти задълбочаваш състоянието си?
Пламен: Като казваш - отивам да изпия една чаша, за да разпусна, ще взема доза, за да разпусна, реално ти не разпускаш, ти деградираш. Да, мозъкът ти изключва, но това става и като ядеш сладко и вредна храна, защото има хранителни наркотици вътре. Изводът е, че употребата на зависимите хора към каквото и да е било е всъщност краткосрочно удоволствие на базата на дълготрайна вреда.
- Как бихме могли да научим децата си да не търсят това за облекчение?
Пламен: Няма как родители, които в едната ръка държат цигарата и чашата с другата, да шамаросват.
По-скоро трябва да потърсиш начин с информация, с клипове и така нататък, за да покажеш на детето, че това не е хубаво. Защото законите, наредбите и заповедите в една детска психика са насилие. Тоест ние трябва да достигнем до детето по здрав и безболезнен начин. Насилствените норми и догми после ни карат подсъзнателно да направим всичко, което е забранено.
- Говори ли се в училищата или на други места за тези зависимости?
Пламен: Сега започнаха от време на време да ми се обаждат и да ме канят да говоря. В голяма част от училищата родителите гласуват против моето присъствие и това на колегите ми. Един ден се ядосах и си помислих, че след като не искате превантивни мерки, ще ми се обадите след 10 години като клиенти.
Превантивните мерки винаги са най-добри. Информацията кое до какво води, кадри, ако ще да са стресиращи, по-добре да са уплашени децата по този начин, а не да са част от тези картинки. Всяко човешко същество има нужда от разговори, но да са адекватни и спокойни. Дори когато един родител не знае нещо, по-добре да каже на детето си, вместо да го залъгва, да му помогне да разбере. А не да сме егоцентрици и когато нещо не знаем, да крещим на близките и децата си и да покриваме нашето незнание с агресия. Това води до друго незнание и агресия.
- Кристияне, как се чувстваш сега?
Кристиян: Определено се чувствам по-добре, водя нормален начин на живот, чист на първо място. Имам много добри взаимоотношения с баща ми, дори никога не съм имал такива. С майка ми също полагам усилия.
Пламен: В момента той е концентриран върху своето възстановяване. До 24-ия месец трябва да живее много бавно.
Това е периодът, в който зависимият, на когото са отнели веществото, се нарича човек без кожа. Всяка емоция и чувство до 24-ия месец са пронизващи. През този период, при който всеки зависим, на когото са отнели веществото, се връща на емоционалната интелигентност, на която е започнал употреба на присо-активни вещества. Тоест ти може да си зависим към хероин, кокаин и каквото и да е било друго, но си започнал с алкохол на 13 години, ти се връщаш на тази възраст. Този период не носи опит и сигурност, той стои там, за да ти пречи. С травмите, загубите и болката. Нищо в живота не се изтрива и не остава безнаказано. В природата няма вакуум. Именно затова всичките случаи имат нужда от изолация и да минават през терапевтични центрове.
- Защо терапията е 24 месеца?
Пламен: Това е доказано с редица проучвания на учени върху зависими. Изводът е, че през този период има 70% шанс за възвращаемост към зависимост, а след този период шансът намалява на 30%. През тези 24 месеца хората, които поемат този тежък, но единствен път, имат кризи. Трябва всеки един сезон по два пъти да преповториш, че си трезвен, за да може да кажеш, че си се научил да живееш като зависим възстановяващ се.
С много терапия и разговори, прозрачно отношение. Екипът на една терапевтична общност трябва да е като струна. Като ме срещнат на улицата след определен период, да видят, че продължавам да съм чист и не употребявам. Те имат доверие в мен, в екипа и хората, които съм избрал. На един зависим човек нещото, което му куца, е именно доверието.
- Как да разберем дали детето ни взима наркотици?
Пламен: Аз винаги съм казвал, че родителите, които казват, че не разбират защо децата им имат неадекватно поведение и се вижда, че имат проблем, се правят на луди. Ужасно много хора не искат да се занимават със собствените си деца и аз ги виждам всеки ден. И това са нормални хора, но не намират сила да поемат ангажиментите си към това, което са създали. Деца, които изобщо не обсъждат с родителите си пубертета, са проблемни.
От родителя зависи да е създал здрава и спокойна среда, така че дори да се е надрусал, да е убил човек и каквото и да е било да може да каже на родителите си какво е направил. Няма човешко същество, което е травмирано от нещо и да не иска да споделя, но има мозък, който не желае, защото нещо се е случило в поведението с другите хора и изпитва страх.
- Казахте, че правите семинари в училищата с образователна цел. Има ли значение възрастта на децата?
Пламен: Най-малките деца, при които ни извикаха, бяха на 10 години. Всеизвестно е, че възрастовата граница на употребяващите постоянно пада в България и не само тук. Когато отидох да говоря пред тези деца, едно момиченце ме попита: „Защо като са толкова вредни ги продават?“. Би трябвало всеки един родител да може да отговори на въпроса на детето си. Така трябва да му отговори, че хем да е смело и да си намери място на този свят, но и да се предпази от това нещо.
- Какво им разказвате?
Пламен: За себе си, за злоупотребата, за болката, за болката на близките, която съм причинил. Взимал съм нечовешки количества кокаин, не съм ял със седмици, в месеца съм спал 5-6 дни. Това са месеци наред. Посланието е ясно, това е ад.
Елена Иванова
