- Г-н Ботев, колко са опасни в момента високите части на планините?
- През зимния сезон винаги са доста опасни алпийските части на планините.
През деня високите температури нагряват снежната покривка, но през нощта тя изстива, става твърдо и хлъзгаво. Сутрин рано е истинско предизвикателство да се придвижваш по планинските била и върхове.
Рискът от подхлъзвания и тежки падания е много голям. Затова най-добре е планинарите да са снабдени с необходимите съоръжения - въжета, пикел, котки, да са с пълна алпийска екипировка.
Трябва да се знае, че в улеите под върховете има доста навят сняг. В следобедните часове горните слоеве стават неустойчиви и това може да предизвика свличане на снежни маси. Прогнозите са за нов снеговалеж през този уикенд, това означава нови снежни маси върху стария слой сняг, който остава заледен и твърд.
Тежестта на новите снежни маси също са причина за лавинна опасност. 3 дни след всеки снеговалеж с една степен се повишава лавинната опасност.
- Зачестиха инцидентите в планините. Стигна се и до фатален край за сноубордист над Банско. На какво се дължи това – на незнание, на лоша преценка, на прекалена самоувереност?
- Важно е да се отбележи, че за част от случаите става въпрос за болни хора.
Турист издъхна миналия месец на пистите в Пирин планина от инфаркт, жена издъхна край хижа „Безбог“. Друг турист получи сърдечен пристъп в Стара планина, двама мъже закъсаха с АТВ до заслон „Мургаш“.
За съжаление се стигна и до смърт в Пирин планина на 20 декември миналата година, когато 25-годишен сноубордист от Стара Загора загина при падане на лавина. Той се е спускал в Тризъбеца - улеи под връх Тодорка.
Тук вече говорим за абсолютно неспазване на правилата и съветите ни да не се кара извън ски зоната. Но няма как да спрем любителите на екстремните спускания. Те обаче често подценяват планината и конкретната метеорологична обстановка.
Някои смятат, че щом имат много добра екипировка, то са защитени от инциденти и от най-лошото. Това въобще не е така – като караш в скалиста среда, в която има и каменопади, нищо не може да те предпази на 100%.
- Как може да се избегне тази игра на руска рулетка от страна на екстремните скиори и сноубордисти?
- Много е просто - не бива да се влиза в тези опасни склонове и улеи да се карат ски и сноуборд.
Да се спазват правилата, да се слушат нашите съвети и предупреждения. Ние не спираме да повтаряме всеки ден колко е опасно да се правят екстремни спускания през зимата извън ски зоните, да се ходи извън маркираните туристически пътеки. Защото другото наистина е игра на руска рулетка.
А животът е най-ценният ни дар, не бива сами да рискуваме и да си играем със съдбата. Има в страната фрийрайд клубове, които се опитват да вземат всички предпазни мерки – правят тестове на снежната покривка, изучават района, в който ще се спускат.
Целта им е да сведат опасността до минимум. Но въпреки това никога няма застраховка, че няма да ги затрупа лавина, че няма да има падане, което може да е фатално.
- Може ли да се каже коя планина е най-опасна за здравето и живота на туристите?
- Тук ще цитирам известния италиански алпинист, пътешественик и изследовател Райнхолд Меснер. Това е човекът, който прави първото изкачване на най-високия връх Еверест без кислороден апарат. Разговарях с него при едно от посещенията му в България – това стана по време на филмовия фестивал в най-добрия ни зимен курорт Банско.
Меснер е натрупал невероятен опит и знае толкова много за планинарството. Затова на него няма как да се вярва. А той тогава бе категоричен, че няма безопасна планина. Височината не е фактор, който обуславя колко опасна е за туристите дадена планина.
Други са факторите - колко ниски са температурите през нощта, колко склонове с определена сложност има в тях, колко са скалистите улеи. Така че всички планини са еднакво опасни.
- Има ли статистика за това кои са по-недисциплинирани в планината - българите или чужденците?
- Не ги деля по националност. За мен не е толкова до дисциплина, а до неопитност. Хора, които нямат опит, които нямат нужните знания за планината. Те са тези, които ни вдигат накрак. Решават, че щом имат отлична екипировка, са едва ли не безсмъртни.
Това води до излишно самочувствие, до една опасна самонадеяност. А оттам крачката до бедствието, до инцидента е твърде малка. Понякога наличието на екипировка никак не е достатъчно, трябва да се знае как да се използва.
Имал съм случаи, в които туристите притежават котки за придвижване, но те не им стават, не са техният размер, а по този начин са безполезни. Пренебрегва се основното правило, че алпийската котка ни прикрепя към склона, но не ни дава гаранции за закрепване. Стъпваме с шиповете върху склона, но стъпим ли върху камък или се подхлъзнем, ние падаме и след това тръгваме да се плъзгаме, защото нищо не ни осигурява.
Алпийските котки вървят с пикел, който при падане има техника на задържане и може да ни спаси. Сигурно е и тогава, когато ни осигурява някой друг с въже. Защото при падане ще увиснем на въжето, ще се хлъзнем метър, два, но не повече. Това е най-добрата техника за самоосигуряване. Планинарството е наука и е добре хората, които обичат планината, да се учат - и на теория, и на практика.
- Защо не се приема Закон за доброволчеството, който се чака толкова години вече?
- За мен е непонятно. Това е един нагледен пример как България хем е в Европа, хем не е в Европа. В почти цяла Европа има такъв закон, но не и у нас. И не става въпрос само за нас, планинските спасители, това важи и за парамедиците.
Такъв закон ни липсва много. Защото понякога спасители не могат да се включат в акции, защото са на работа.
Ако си тръгнат, рискуват да бъдат уволнени за „самоотлъчка”, което е безумие. Да отидеш да спасиш някого и резултатът за теб да е уволнение. Това трябва да се промени. Другите държави са си решили проблема. При спасителна акция работодателят освобождава работника. Понеже човешкият живот е над всичко! А ние сме призвани да правим точно това - да спасяваме човешки живот. И не бива да има никакви пречки да изпълняваме тази своя мисия.
Малка част от нас са на щат, повечето са доброволци. Хората, които се занимават с планинско спасяване в България, не са защитени от закона. Планинските спасителни служби са 24 часа на разположение.
Държавата е време да приеме закон, който да направи въпросните отряди на ПСС част от аварийно-спасителните служби. Да се регламентира, че човек, който се занимава със спасителна дейност, трябва да се освобождава от работа при възникване на инцидент. А работодателят му да се компенсира за това от държавата.
Сега доброволецът си пуска отпуска, за да отиде на акция, но това може да се случи няколко пъти, същото е, когато посещава курсове за обучение. И накрая остава без отпуска за истински отдих със семейството си.
- Като че ли и обществото не си дава ясна сметка за дейността ви - спасявате човешки живот, като рискувате собствения си живот?
- Това е точно така. В чужбина за всеки работодател е чест да има в екипа си планински спасител или какъвто и да е доброволец, който е готов да реагира при бедствия и аварии. Това е човек, който може да помогне при инцидент и в самата фирма. Защото е обучен да действа при бедствия и аварии.
В Австрия и в Германия много често работодателят е този, който купува най-модерната екипировка за доброволците във фирмата си. И не го прави, за да се тупа в гърдите, а защото е убеден, че това са хората, които се грижат за техните семейства, роднини, близки и приятели в случай на нужда.
- Как трябва да се действа при инциденти в планината?
- Първото нещо е пострадалият да се свърже с Планинската спасителна служба, да изпълнява указанията на спасителите. Да чуе внимателно съветите на експертите. Но по-важно е да се действа превантивно, за да няма драми в планината.
Нека да слушат съветите ни, преди да тръгнат на тежки преходи във високата част на Пирин. Да са подготвени, да знаят възможностите си, да не поемат на преход, който не е по силите им. По този начин ще успеем да минимизираме тези инциденти.
- На колко случая се отзовавате през годината, за да помагате на ранени и бедстващи туристи в планините?
- Само за нашия отряд тези случаи са десетки. Често помагаме на колеги и в други райони на страната, където се провеждат тежки акции по 3-4 дни. Ние наистина сме като аварийно-спасителна служба.
Това, което правят линейките и екипите в тях в града, това правим ние с колегите в планината. Има и лекари, които са доброволци към ПСС. Това е изключително ценно, защото понякога тяхната намеса на терен спасява живот. Спомням си за един случай от миналата година.
Възрастен мъж бе паднал под връх Синаница (1516 метра) в Пирин планина. Туристът, който бе от България, имаше много лоша травма – външна фрактура на глезена на единия крак, която бе придружена с обилен кръвоизлив. За щастие в групата ни от 15 спасители имаше и двама лекари - хирург от Сандански и травматолог от Благоевград. Времето бе ужасно - студено и валеше силен дъжд. Свалихме посред нощ пострадалия от подножието на върха до хижа „Синаница“, това ни отне над два часа и половина.
Столовата на хижата я превърнахме в манипулационна. Медиците си свършиха работата и чак след това транспортирахме ранения планинар в болнично заведение. Лекарите в болницата бяха категорични, че е имало опасност мъжът да загуби крака си, но благодарение на спешната намеса на лекарите в нашата спасителна група всичко бе наред. И човекът се възстанови за наша радост. Защото за нас няма по-голяма радост от тази - да помогнем на човек в нужда и да го спасим.
Това е той:
54-годишният Георги Ботев е завеждащ Планинска спасителна служба - Югозападна Рила, от 10 години
Още като ученик през 1988 година става стажант, а от 1992 година е планински спасител
Той и останалите 20 доброволци са много добре подготвени и отговарят за Югозападна Рила и поречието на река Струма
Владимир Симеонов
