- Г-н Колев, какво сбърка българската външна политика по отношение на Република Северна Македония още от разпадането на Югославия?
- Няма как да давам генерална оценка на българската политика от това време, най-малкото защото съм твърде млад и няма как дори да помня началото на този период, а и не е моя работа да правя това. Нека оценка дават историците и политическите анализатори. Но мога да кажа какви са проблемите днес. Преди всичко медийната среда в Северна Македония остана изцяло под контрола на Белград. Не се създаде нито една българска телевизия, нито един вестник, докато в страната има и сръбска телевизия, и сръбски вестници, да не говорим за албанските. Същото важи и за висшето образование. В страната има турски, албански, влашки университети, но не и български. И нашите младежи, които не искат да им се промиват повече мозъците,трябва да дойдат да следват в България.
- Защо все пак се стигна до тази ескалация на напрежението между двете страни и серията от антибългарски акции? След подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония на 1 август 2017 г. нещата като че ли тръгнаха в положителна посока?
- Никога отношенията между официално Скопие и България не са били нормални. Цялата доктрина на управляващите в Сверена Македония се основа на антибългаризма. И всички опити на македонските българи по някакъв начин да защитят и изявят своята идентичност са подложени на преследване. Примери колкото искате. На 5 юни 1993 година в Охрид е учредена организация ВМРО, която по устав е „демократична, самостоятелна, национална и политическа организация на македонските българи“. Забранена е от властите, а лидерът й Владимир Панков е арестуван, заплашван и репресиран. На 22 януари 2000 година той и негови съмишленици правят опит да учредят ВМРО – Иван Михайлов, но регистрация е отказана от съдебните власти в Република Македония. Тогава се създаде сдружението „Радко“, което бе вписано от Охридския районен съд в Регистъра на сдруженията на граждани и фондации от 19 юни 2000 година. След регистрацията му обаче започва открита кампания срещу членовете на сдружението. Те бяха заплашвани, стигна се и до физическо насилие. В крайна сметка с решение на Конституционния съд на Северна Македония от 21 март 2001 година сдружението „Радко“ бе обявено за неконституционно. С аргументите, че програмата и статутът на гражданското сдружение „Радко“ в Охрид са насочени към „насилственото уронване на държавния порядък, пречене на свободното изразяване на националната принадлежност на македонския народ, т.е. пренебрегване на неговата самобитност и разпалване на национална или верска омраза или нетърпимост“. Всичко това продължава и до днес. В същия дух действат и административните органи и съдът на местно ниво. Спомнете си случая с опожаряването на българския културно-информационен център в Битоля „Иван Михайлов“. Извършителят Ламбе Алабаковски бе задържан под домашен арест и пуснат след 8 дни, след като получи условна присъда от 6 месеца. Ами това означава, че всеки може да направи отново същото там или другаде, знаейки, че на практика няма да лежи в затвора. Подобни действия или по точно бездействия директно поощряват физическото насилие върху гражданите с българско самосъзнание, както и непрекъснато поругаване на българските паметници. Като например с паметната плоча на Мара Бунева на моста в Скопие, която редовно се разрушава.
- Кой подклажда днес антибългаризма?
- И управляващи, и опозиция са единни, когато става въпрос за отношението им към България. Виждате какво заяви лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицкоски: Няма да има никаква промяна на конституцията. Българите не заслужават и нямат място в конституцията на Македония. И че на референдум народът трябва да реши дали подкрепя или не договора с България, дали подкрепя или не националната асимилация.“ А министър-председателят Димитър Ковачевски определи откриването на българския клуб в Охрид с името „Цар Борис III” като провокативно.
- Но не се ли получи на практика така? Можеше да бъде кръстен да речем „Братя Миладинови“ или „Григор Пърличев“.
- Никой не може да диктува на македонските българи как да кръщават своите сдружения, клубове, асоциации, независимо дали им харесва или не. Защо никой не критикува албанските, турските и други организации в Република Северна Македония за имената им? И на мен може някои да не ми харесват, но това си е тяхно право. Цар Борис III е последеният български цар, който е идвал в Македония, идвал е и в Охрид. И има още хора, които помнят това.
- Така или иначе антибългаризмът явно е силен в обществото. На какво се дължи това?
- На тоталната пропаганда, но най-вече на образованието. От 1944 г. децата в училищата учат все едно и също – българите нямат нищо общо с македонците, които са „най-чисти славяни“, българите са турско-татарско племе, дошло да граби Балканите, те са „окупатори“, „фашисти“, които през Втората световна война са измъчвали, убивали и т.н. в Македония. И това във всички учебници - не само по история, но и по литература и география – навсякъде, където става дума за България, тя е сатанизирана. А това са вече три-четири поколения, които нямат възможност да научат нещо друго.
- Но защо няма подобно отношение и към Сърбия?Репресиите в Северна Македония по времето и на кралска, и на Титова Югославия са всеизвестни.
- Известни в България и дори в Европа, но не и в Македония. За тях просто не се говори и пише в медиите, да не говорим за учебниците. Всъщност моето мнение е, че Северна Македония все още не е независима държава. Целият политически елит е тясно свързан с Белград и следва неговата политика, а индиректно - и тази на Москва. Той никога не е искал наистина Република Северна Македония да стане член на ЕС. Защото това означава окончателно откъсване от орбитата на Белград и Москва и падането на границата с България. Но за да стане това, българското малцинство трябва да бъде записано в конституцията, както изрично бе казано и от Брюксел като задължително условие да се водят въобще преговори за членството на Северна Македония в ЕС. Затова е тази яростна съпротива от управляващите това да бъде направено. Защото са наясно, че в Европа проблемите на идентичността не се решават с брадви и бензин.
- Няма ли и малко „югоносталгия“ по времето, когато македонците можеха да обикалят свободно света и да работят, където намерят възможност?
- Има такъв момент, но не бива да се надценява. Може условно да я сравним с носталгията по социализма в България сред хора, работили в бившия СССР.
- Има ли все пак някаква тенденция към промяна в отношението към България?
- Всъщност мнозинството от хората в Северна Македония не са чак толкова антибългарски настроени. И протестите против българския културен център „Цар Борис III” го показаха доста ясно. Въпреки че според официалните медии в тях са участвали между 1000 и 1500 души, реално те бяха десет пъти по-малко. И това от един 50 000-ден град като Охрид. При това част от тези хора дори не бяха охридчани, а докарани с автобуси от други места на страната. Те бяха или възрастни хора, които вече не могат да си променят мисленето, или безработни младежи.
Това е той:
Константин Събчев
