- Г-н Стефанов, вече имаме кабинет „Главчев 2“. Ще успее ли този кабинет да намали политическото напрежение, каквато цел му се залага?
- Честно казано, се съмнявам това да стане. Причината е, че партиите поддържат много високо ниво на конфронтация и то се прехвърля във всяка тема, с която се занимават. По принцип предизборната кампания е винаги период с висока конфронтация. Надявам се, че въпреки острите атаки към МВР, изборите все пак да минат мирно и да са добре организирани.
- Рокадите бяха само 3. Трябваше ли да има още смени или това бе напълно достатъчно?
- Това е служебна власт. От нея не се очакват сериозни решения. Вече не е и много лесно да се намери служебен министър, който да се занимава с това между 3 и 6 месеца. След това повечето от тези хора няма как да си намерят работа. Същевременно влизат в тежка политическа среда, където рискът да бъдат сериозно атакувани е много голям.
Въобще цената да си в политиката в България стана много висока. Това започва да дава съществен проблем, защото отблъсква качествените хора. Много по-честно към избирателите е да има редовно правителство, където хората са избрали политиката за тяхна професия. Те са свикнали да бъдат под общественото внимания и обект на политически атаки. Съгласен съм донякъде с премиера Димитър Главчев, който каза за един от министерските постове, че няма други хора.
- Визирате поста на МВР министър?
- По принцип. Предполагам не е лесно да се намери човек за нито един от постовете в правителството в този момент.
- Главчев обаче бе подложен на доста критики за зависимости, с този състав на МС той успя ли да опровергае това или не?
- Основният проблем е, че след промените в конституцията служебното правителство е лишено от институция, която да носи отговорност за него. В едно редовно правителство това е парламентарното мнозинство. При служебна власт в предишния вариант на конституцията това беше президентът. След измененията в основния закон практически служебният премиер, който не е избран от никого и не се е явявал на избори, по нелогично стечение на обстоятелствата трябва да носи цялата отговорност за управлението, и то не в кратък период.
Оттам обвиненията за грешни ходове идват много лесно. Още повече, като се има предвид, че вакуум във властта не може да има. От едната страна има обвинения за зависимости, а от другата страна се поставят ясни и конкретни условия кой може и кой не да бъде министър. Това е съдбата на служебното правителство.
- Според вас т.нар. домова книга трябва да бъде премахната или по-скоро да се разшири кръгът с лица, между които президентът Румен Радев да избира, за да е по-лесно в бъдеще при формиране на служебни кабинети?
- Според мен се загубихме в превода. Основната цел на промените бе да се ограничи властта на президента. Целта бе той да не може да определя кой да е премиер и министър и да задава политиките на едно служебно правителство. В един момент се оказа, че ще се търсят възможности в рамките на тези текстове, Радев да има по-голям избор.
Честно казано, вече не разбирам каква е целта – президентът да има голям избор или да е силно ограничен. За мен всяко решение, което е продиктувано от личността, а не от принципи, е грешно, въпреки моите възражения по позициите на Радев. Виждаме, че когато нещата не се правят на принципна основа, стигаме до абсурди като този. От една страна сме променили конституцията, за да намалим правомощията на президента, а от друга ще изменяме закона, за да ги увеличим.
- Тази временна блокада, в която бяхме изпаднали, в полза на Радев ли беше?
- Да, със сигурност Радев спечели от тази краткотрайна криза. Показа, че текстовете на конституцията не са достатъчно добри. И второ – не позволи да продължи прекалено дълго.
- А той въобще имаше ли друг полезен ход?
- Той поиска от НС да обнови домовата книга и да има повече възможности за избор сред позициите за служебен премиер. В НС дори започна дискусия как тези възможности да бъдат дадени. Накрая нищо от това не се случи. Предполагам са се водили непублични разговори. Затова не може да кажем дали е имал реално други възможности за действие.
- Колко е важен постът на вътрешен министър за провеждането на изборите, че абсолютно всички партии гледат към него?
- Вече е трудно да се каже, че не е важен. Но пак стигаме до това, че не поставяме въпроса как да подобрим изборния процес, а пак се свеждаме до конкретен човек или случай. Прегледът на резултатите на ДПС през последните години наистина показа флуктуация (вариране, колебание – бел. р.) в техните резултати. Но няма технология, с която да се докаже, че действията на МВР са в една или друга полза през годините. Намесата на една структура като МВР в изборите, в която и да е държава, е проблематична.
Изборите трябва да се охраняват, но да са свободни. Много трябва да се внимава, когато се очаква от МВР да има по-голяма намеса в един изборен процес. Това се отнася не само за България, а за всяка страна по света. Ясно трябва да се каже, че МВР не е институцията, която трябва да има основна роля в организирането на изборите. Затова има ЦИК. В държави като Германия и Франция изборите се организират от дирекция във вътрешното министерство. Заради липсата на доверие в МВР у нас като организатор на свободни избори и нуждата партиите да имат пряко участие в организацията, през 90-те години е взето решение да се създаде ЦИК, където да участват всички партии.
Това само показва, че МВР няма основна роля в организирането на вота, а обслужваща - да поддържа нива на сигурност, да охранява секциите и машините, да пресича схемите за купуване на гласове. Трябва да се има предвид, че схемите за закупуване на гласове имат криминална степен, но и социална. Купуването на гласове не е проблем, който може да се реши единствено с акции на МВР, а през последователни мерки – ограмотяване на избирателите, създаване на политическа култура на нетърпимост към такива неща. Ако един човек смята, че може да продаде гласа си за 20, 50 или 100 лева, е социален проблем, който МВР не може да реши.
- Добър ход ли бе да се заложи на човек от системата за вътрешен министър или трябваше да се търси някой отвън?
- Според мен е много трудно да се намерят хора, които да изпълняват такива критични длъжности. Моето лично мнение е, че такива структури се ръководят по-добре от хора, които не са част от системата. При едно служебно правителство, което е с ограничен срок на дейност, е нормално да се търси човек от системата, познава я и може да влезе с летящ старт в нея.
- Очакванията са, а и такава бе заръката на президента Румен Радев, кабинетът и МВР да започнат борба с купения вот. Вие вече казахте, че това не може да стане само с акции на МВР. Тогава какъв е изходът?
- Първо трябва да си дадем ясно сметка дали купените гласове променят изхода от българските избори, особено парламентарните. Данните през годините показват, че купеният и контролиран вот не променят изхода от вота. Остава си проблем, но не променя изхода. Трябва да има много внимателни мерки. МВР трябва да действа по криминалните групи, но има и червена линия, която не трябва да се пресича – да има репресии срещу партийни кандидати и активисти.
Използването на репресивния апарат на МВР при избори трябва да става много внимателно, защото това е една от ключовите характеристики за честен вот. От промените насам няма нито един доклад на международна организация, която да казва, че изборите у нас не са били честни.
- Трудната задача идва след вота. Предвид напрежението между основните играчи, които се очаква да си сътрудничат след изборите, ще се стигне ли този път до компромис и да се състави кабинет?
- Оптимистичният отговор е, че партиите ще задействат инстинкта си за самосъхранение и ще направят нужните компромиси. Важното нещо е как ще мине предизборната кампания. Ако тя се състои от остри и междуличностни атаки, както през последните години, шансът да се състави парламентарно мнозинство и то да подкрепи кабинет е много малък.
На предишните избори видяхме, че действие като смяната на шефа на НС само ден преди края на мандата на парламента унищожи възможността за мнозинство след това. Партиите трябва да бъдат много внимателни през цялата кампания и да не горят повече мостове помежду си. Да не настройват избирателите си срещу възможностите за коалиция след изборите.
Би било честно към избирателите да се каже, че България оттук нататък ще се управлява чрез коалиции и те са винаги плод на компромис, но партиите ще се постараят той да е принципен. Едно мнозинство би се създало, ако партиите спрат да се занимават с близкото минало, атакуване на останалите и започнат да говорят за бъдещето и какво предлагат на избирателите. Гражданите се уморяват от липсата на елементарна предвидимост какво следва в нашата държава.
- Каква според вас е удачната формула? Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пак заговори за управление на споделената отговорност по списък от точки, за които да се търси подкрепа от останалите партии? Това ли е възможният изход или друг вид сглобка, експертно правителство?
- Вглеждаме се твърде много в конкретните лица и ситуации. Все по-важно е да се върнем към демократичния принцип. Няма смисъл да се говори какво може да стане, каква да е конкретната конструкция на едно бъдещо управление преди изборите. Най-хубавото при демокрацията е, че хората могат да решават и да променят мнението си.
И тя не дава 100% очаквания резултат. Винаги има риск при демократични избори. Нека да се стремим към това изборите да са честни и свободни, хората да вярват, че като отидат до урните, техният глас ще бъде вярно отчетен и резултатите ще отразяват волята на обществото. Нека да насърчим политическите партии също да вярват в демокрацията, да ги насърчим да проведат един честен разговор с избирателите си. И когато видим резултатите, тогава можем да говорим какви са възможностите.
- Не трябва ли самите партии да имат яснота как ще действат след изборите, предвид изострената ситуация и диаметралните им позиции как да изглежда властта?
- Трябва да изяснят няколко принципни положения. Първото - ще има коалиция. Това е сигурно заради избирателната система в България, която създава голям брой партии в парламента. Също така заради голямата раздробеност на обществените интереси в момента. Второ – да признат, че без коалиция управление е невъзможно.
Това е важно да се каже на избирателите. И то управление с партии с различия. И трето – партиите да дават версия за бъдещето и тя да е базирана на реалността. Последната показва, че ще е нужна широка коалиция след изборите. Каква ще бъде самата коалиция и между кои партии ще знаем след резултатите. Не трябва нищо да предпоставяме. Хората са свободни да посочат каква версия на управлението искат.
- Ще изгреят ли на хоризонта партии като „Величие“ или нови субекти, предвид ситуацията в някои от основните политически сили?
- Това е възможно, като се има предвид, че около 70% от хората не намират представителство. Това е риск за партиите, които сега са в НС. Тези 70% не само че не виждат своето представителство в НС, но и системата им показва, че не може да излъчи редовно управление.
Колкото повече се говори, че изборите са фалшифицирани и те зависят кой е вътрешен министър, тези хора смятат, че самият механизъм не работи. Опасността е да се избират крайни представители и да се търсят други механизми за участие в политиката, които не са институционални – протести и т.н.
- Какво й куца на нашата избирателна система, че партиите винаги се оплакват от нея? При предишния вот имаше изказвания, че тя взима мандати от големите партии и ги прехвърля на малките и затова НС се оказва толкова раздробено.
- Най-големият проблем е, че партиите признават резултатите след изборите и започват да говорят за проблемите на вота точно преди следващите избори. Смятам, че изборите у нас в голямата си част са честни. Нашата система е пропорционална и по разумен начин отразява интересите на обществото. Теорията за избирателните системи казва, че те обръщат гласовете на избирателите в места в парламента.
Това може да става по различен начин. Единият е да се подпомага създаването на мнозинства, а другият – да помага на големите партии. Пример е Гърция. Друга цел на една избирателна система е да представя по-подробно интересите в обществото, като се вкарват в НС повече формации. В различни моменти от историята една държава има нужда от различни неща.
След конфликти, след тежки преходи е много важно повече интереси да бъдат представени в парламента. През 80-те и 90-те години в Италия, когато тази много подробна представителност на обществото в парламента започва да пречи на създаването на мнозинства и формирането на стабилни кабинети, те решават да променят избирателната система. Това е дебат, който обществото трябва да проведе и тогава да се тръгва към изменения. Това не е лесно и трябва да се направи, когато има значителен консенсус по темата.
- Това означава ли, че критиките към системата обикновено са оправдание на партиите за неспособността си да привлекат избиратели?
- Често това е така. Понякога и ситуацията може да изисква промяна на избирателната система.
- Въвеждането на машините беше грешка или полза?
- Въвеждането на машините към сегашната ситуация изглежда като грешка. Не беше направено така, че да убеди партиите и обществото, че работят както трябва. Вкарването на технологии в изборния процес е особено и изисква много усилена работа. В България бе направено доста едностранчиво и това ни доведе до това да не ползваме най-голямото предимство на машините – членовете на секциите да не броят на ръка бюлетините. В момента машините, по начина по който са въведени у нас, са напълно излишни.
- Как може да се помогне на членовете на СИК да не правят грешки при попълването на протоколите?
- През 90-те години България използва цветни бюлетини, които правеха невъзможно да има невалидни бюлетини и изборът на гражданите да е неясен. Нямаше и преференции. Сега бюлетината не е цветна, една е. Има стриктни изисквания как да се отбелязва гласът на избирателите и всяко различно нещо прави бюлетината невалидна. Има и машини, които изискват минимални познания. Към това трябва да се прибави и преференциалният вот за листите. И последният елемент е боравенето с камерите.
Виждате каква голяма разлика има между това какво са правили СИК в 90-те години и сега. Същевременно начинът на техния подбор и обучение е същият. Имаме усложняване на задачите пред СИК, без да се вземе предвид, че поколенията се смениха. Усложняването на протокола и процедурите са се превърнали в идеалния проблем. Подбираме хората както през 90-те, а им даваме пет пъти по-сложна задача и не ги улесняваме. Може да се промени обучението, да се направят протоколите по-ясни. Може да се мисли по промяна на формата на самите комисии и те да бъдат смесени – да се вкарат хора от администрацията, които са обучени.
Това е той:
Роден е през 1981 г. в Русе
Завършва „Политология” в СУ и Централноевропейския университет в Будапеща с фокус избори и избирателни системи
Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия
Преподава „Избори и избирателни системи” в НБУ
Тихомира Михайлова
