- Г-н Ганев, като че ли се озовахме в старата ситуация, в която почти няма шанс за реализиране на мандат, след като повечето партии отказват да подкрепят декларацията с приоритети на „Продължаваме промяната“. Какъв развой очаквате?
- „Продължаваме промяната“ заявиха, че няма да внесат състав и структура на Министерски съвет, ако не получат подкрепа за декларацията. А очевидно няма да има такава - най-малкото от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, които не се явиха на срещата. БСП също дадоха заявка, че няма да подкрепят декларацията. Така че вече е категорично ясно, че мандатът няма да може да се реализира. Ако изобщо има някакъв шанс за съставяне на редовно правителство, той е в третия мандат. Но и тук вероятността е малка.
- Още след изборите непрекъснато говорим за третия мандат. Всички гледаха с надежда към него, но какви са шансовете сега?
- Големият проблем не е дали може да се гласува някакъв кабинет. Вероятно такъв може да се състави под някаква форма. По-важното е, че няма фиксирано мнозинство в Народното събрание. Какво имам предвид? Един кабинет може да се гласува от много партии. Да вземем пример с мандат на „Демократична България“, тъй като ГЕРБ вече изразиха готовност да ги подкрепят. Ако обаче няма фиксирано мнозинство в Народното събрание, то утре може да се окаже, че ГЕРБ, ДПС и БСП предприемат законодателни инициативи и това означава ли, че „Демократична България“ трябва да ги изпълнява? Да, означава. Всяко едно правителство трябва да има зад себе си ясно и фиксирано мнозинство. Под фиксирано имам предвид това да е единственото мнозинство в парламента, както беше при тройната коалиция на Сергей Станишев, на Кирил Петков с четворната коалиция, въпреки че и там имаше различни мнозинства накрая, но това беше преди разпада й. Така че са нужни както ясно и обособено управляващо мнозинство, така и опозиция. В момента мнозинство в парламента няма. Така че при нереализиран трети мандат отиваме на избори във втората половина на март.
- Сценарият избори през март е все по-вероятен, така ли?
- От днешна гледна точка изглежда така.
- Какво обаче ще променят едни нови избори? Ще има ли друга конфигурация в парламента, при условие че „Има такъв народ“ дадоха заявка, че ще участват във вота? НДСВ също заявиха, че най-вероятно ще се включат в едни предсрочни парламентарни избори?
- Проучвания, и то не само на „Тренд“, показват сходна с изборната ситуация. „Има такъв народ“ и НДСВ няма да се превърнат във фактор в следващото Народно събрание. Тази статичност на данните на мен лично ми изглежда малко илюзорна. Когато стане ясно, че отиваме на избори в края на март, то тогава през февруари българите ще дадат своята оценка кой е виновен за всичко. Защото се намираме в абсолютно безпрецедентна ситуация от Освобождението насам, в която за две години ще сме провели пет парламентарни избора. Хората искат редовен кабинет, има предизвикателства, които чукат на вратата - в социално-икономически план и геополитически. И в точно такъв момент големите партии не могат да се справят с основната си задача да съставят правителство. Това е очевиден провал. Затова казвам, че през февруари, когато стане ясно, че отиваме на избори, тогава българите ще произнесат своята присъда за това кой е виновен да няма редовен кабинет. Виновният ще бъде наказан и съответно ще има по-ниски резултати на изборите. Именно заради тази оценка основните партии като ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ се опитаха да предложат кабинет и да покажат на обществото, че искат правителство - ГЕРБ с кабинета на Габровски, „Продължаваме промяната“ с декларацията си. Това са опити, които целят да дадат знак, че искат кабинет и накрая да няма виновен, че не се е сформирало правителство. Кои действия са били по-успешни, ще разберем в края на март. Като видим как са се справили партиите между октомври и март, хората ще посочат кой е виновен за ситуацията.
- Имахте проучване през декември, какви тенденции отчитат нагласите?
- Всъщност през декември проучването ни възпроизведе изборния резултат. Нямаше някакви разлики при електоратите. Динамиката, която отчитаме, е на две места. Първата е, че имаме рекордно ниска подкрепа спрямо Народното събрание като институция. И това беше очаквано, като се има предвид как започна и перипетиите при избора на председател. Това е гарнирано с ежедневни скандали. 9% положителна оценка за работата на парламента не е било никога. Такава ниска оценка не е имало от десетилетия. Само 9% от българите имат положителна оценка за работата на Народното събрание, при условие че е било избрано наскоро. Втората тенденция, която забелязахме, беше, че президентът има по-висока отрицателна оценка, отколкото положителна.
- Тази тенденция беше отчетена и в други изследвания. На какво се дължи?
- На няколко фактора. Първият е, че след началото на войната в Украйна стана ясно, че „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, от една страна, са на съвсем различни позиции по въпроса за предоставяне на оръжие от президента. Освен това започнаха и първите конфликти между „Продължаваме промяната“ и Румен Радев, които станаха съвсем открити. И постепенно електоратът на ПП и ДБ започнаха да оттеглят подкрепата си от Радев. А само няколко месеца по-рано тази подкрепа беше публично декларирана. Кирил Петков и Асен Василев заявиха, че искат да работят точно с този президент. Той беше нещо като патрон на мнозинството. Другият фактор е, че от август Румен Радев е основен субект на властта в страната. Той носи основна отговорност и в такива случаи винаги инкасираш пасивите на това.
- Опцията със смесеното гласуване може ли да промени нещо, очаквате ли по-висока избирателна активност заради връщане на хартиената бюлетина?
- Надценен е ефектът на това гласуване. Разбира се, има част от избирателите, които имат определена технологична бариера, които през живота си не са работили с компютър и смартфон и, общо взето, се притесняват да гласуват с машина. В случая това не са чак толкова много хора, но вероятно част от тях ще се върнат да гласуват в избирателните секции. Преувеличено би било, ако някои лидери си мислят, че ще си възстановят подкрепата, която загубиха през последните две години. Типичен пример е БСП. Дори да успеят да върнат част от избирателите си, това няма да направи изведнъж БСП политическа сила от друга величина. Що се отнася до електората на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, те нямат проблем с машинното гласуване. Вероятно ако до секциите отидат повече хора, тяхната тежест ще падне малко, но това не са съществени неща за структурата на вота. Няма да променят радикално картината. Казусът не е дали на някого няма да му достигнат един или два мандата. За да имаме редовен кабинет, трябва друго уравнение да се реши - трябва някой от лагера на „Промяната“ да влезе в сътрудничество с партия на статуквото. Така че редовен кабинет минава през такъв тип формула. Затова казвам, че дори да се променят изборните резултати с няколко мандата, това не е от значение.
- По-различна ли ще е обаче картината, ако сега се сформира кабинет с кратък хоризонт - до местния вот?
- Разбира се. Най-малкото защото някоя от политическите партии ще плати висока цена за участието си в евентуално редовно управление. Представете си една коалиция между ПП и ГЕРБ. Та това може да означава, че през октомври може ПП да не съществува като партия. Ако пък ГЕРБ влезе в коалиция с БСП и ДПС, тогава пък от партията на Борисов ще бъдат в незавидна ситуация. Това със сигурност променя играта. Така че трябва да видим какъв би могъл да бъде един редовен кабинет - аз в момента не виждам съвсем ясно какъв може да е.
- Въпросът е какво ще се случи след следващи избори, защото са необходими поне три партии, за да има кабинет?
- Така е, но след едни следващи избори, както казах, избирателите ще отредят кой е виновен, така че общественият натиск да има кабинет тогава ще е толкова мощен, че политическата цена да влезеш в коалиция ще е по-ниска, отколкото сега. Тоест по-приемливото ще е тогава да правиш коалиция, а не да не правиш. Причината е, че хората ще искат кабинет на всяка цена.
- Ще бъдат ли склонни лидерите на повече компромиси тогава?
- Да, именно заради обществения натиск. Но до каква степен, не може да се каже сега, защото това зависи от резултатите. Ако ПП е загубила сериозен процент, вероятно ще е по-склонна на компромиси, защото ще прецени, че може да продължи да губи.
- А как се променя ГЕРБ и може ли да има различни отношения между „Продължаваме промяната“ и тях, ако Бойко Борисов се оттегли, както призоваваха неведнъж?
Какво означава Борисов да се оттегли? Ако това се случи, то вече ГЕРБ няма да е същата партия. Все още тази формация се идентифицира с лидера и ГЕРБ без Борисов може да се окаже съвсем друга политическа величина.
- Може ли ГЕРБ да последва съдбата на НДСВ, ако Борисов се оттегли от лидерския пост?
- Феномените НДСВ и ГЕРБ нямат нищо общо. ГЕРБ е силно вкоренена в местната власт партия. Това, което поддържа най-силно, е присъствието й по места. НДСВ не успя да го направи. В този ред на мисли ГЕРБ е по-устойчива от НДСВ.
- Как виждате ролята на президента като цяло в този мандат? Като че ли ще се запомни като държавния глава, който непрекъснато назначава служебни кабинети. В началото това по-скоро носеше позитиви, но вече тенденцията не е ли обратна?
- Няма как управлението да ти носи позитиви по простата причина, че винаги упражняването на властта износва. Едва ли Радев си е мислел, че ще се озове в такава ситуация. А и ако толкова на партиите им пречеха служебните кабинети, щяха да съставят редовно правителство.
Това е той:
Димитър Ганев е политолог, политически коментатор, доктор по политология
Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“
Автор на книгата „Пътят към конституцията“
Съосновател на изследователски център „Тренд“
Преподавател в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“
Яна Йорданова
