- Г-н Стефанов, достатъчно ли беше времето за уточняване на новия състав на правителството и да очакваме ли Мария Габриел още днес да представи пълна папка с имена на министри пред президента?
- Би трябвало да е достатъчно. В началото си говореха, че имат само три-четири дни, сега се оказа, че са десет, и това трябва да е достатъчно, за да се разберат за имената. Важно е кой ще бъде министър, но е важно и на какъв мандат ще може да разчита и на каква подкрепа. Би трябвало да се намерят удовлетворяващи имена. Не знам дали веднага при получаването на мандата ще му предадат папката с попълнените имена. Ако го направят, би било прекрасно, тъй като няма да се губи никакво време и ще се кара по същество. Работа има колкото една планина да избутаме.
- Какви според вас са отстъпките, които ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ (ПП-ДБ) правят, за да се случи ротацията?
- „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ ще трябва да попреглътнат дружеското рамо на ДПС, а пък това, което ГЕРБ ще трябва да направят, е да не бъде изрично посочвано никъде, макар и иносказателно, че ДПС ще е единствената партия, към която ще се обръща за подкрепа новото мнозинство, тъй като знаете, че предстоят назначения, за които е необходима подкрепа от определен брой депутати, които физически няма откъде другаде да ги вземат. За това тази линия мисля, че ще е основната, в която ще се препъват. Мисля и че ще има отстъпки за външно министерство, което би било разумно. Както и за някои от министрите, които „Продължаваме промяната“ смята за успешни и държи на всяка цена да останат, като например този на отбраната Тодор Тагарев и Асен Василев на финансите.
- А каква ще бъде ролята на акад. Николай Денков?
- Не мога да кажа наистина. Вицепремиер е сигурно, че ще бъде, но предстои да разберем какъв ще му бъде ресорът като министър. Това вече е въпрос на договорки. В образованието като че ли има опит, но дали пък той иска да се върне там не е сигурно. Трябва да се намери някакъв баланс между неговите лични амбиции и политическите реалности и възможности. Видяхте, че се завъртя и коментар, че е възможно да има някакъв нов ресор, измислен за него. Няма лошо, защото помните, когато се присъединявахме към Европейския съюз (ЕС), г-жа Миглена Кунева имаше такъв ресор – европейски министър. Гергана Грънчарова, сега Паси, също беше с такъв ресор. Сега сме в последна фаза от присъединяването и към Еврозоната, и към Шенген, така че ако имаме такъв вицепремиер, това ще покаже, че сме готови да направим каквото е необходимо, без никакви компромиси това да се случи. Това искам да го подчертая. Забележете – ние искаме и за нас е важно, а не защото някой ни казва или някое посолство ни бута в тази посока. И един такъв вицепремиер за мен би бил един изключително положителен знак.
- В сравнение с кабинета от първите 9 месеца ще бъде ли по-устойчиво едно така конструирано правителство – след повече разговори и конкретни теми, които предварително сблъскаха партньорите в управлението?
- Мисля, че да. Първо натрупаха опит в работата си едни с други, започнаха да си говорят по същество и сега проведоха тези разговори, които ако бяха предшествали и първите 9 месеца на кабинета „Денков – Габриел“, сега въобще нямаше да коментираме темата. Затова смятам, че следващите 9 месеца ще бъдат финалното упражнение към пълния мандат. Ако се върна към един от предишните ви въпроси, една от червените линии, които мога да добавя, е това, че ПП на този етап не е готова за споразумение до края на мандата. Но ако тези 9 месеца се окажат успешни и ГЕРБ си спазят уговорките и реализират договореностите с премиер г-жа Габриел, ще има вече някакъв автентичен договор, който да гарантира пълния мандат.
- Необходима ли ще е допълнителна подкрепа от други партии в Народното събрание и за какво тя ще е неизбежна?
- Неизбежна за гласуванията, при които е необходимо квалифицирано мнозинство от 161 депутати. Без гласовете на ДПС сметката не излиза. Разбира се, всички други гласове освен тези са добре дошли. Никой не може да казва на депутатите как да гласуват поне на теория. Те в крайна сметка отиват в парламента да представляват избирателите си и българския народ. Но засега нещата стоят така. ДПС им трябва за попълването на купища органи, една част от тях регулаторни, друга част стратегически и тактически институции. Въпрос е наистина на договорки, но в добрия смисъл на думата, и на прозрачни преговори кои хора се предлагат, кога трябва да бъдат оттеглени, ако са неподходящи, и най-вече, забележете, защо даден човек е подходящ или не. Българските граждани искат да видят, че институциите са там заради гражданите, а не за да угаждат или за да пазят нечии политически интереси, и че те не са параван, чадър или бухалка.
- Какво може да се промени около изборите за Европейски парламент и какво вие очаквате от тях?
- Очаквам не ужасяващо ниска избирателна активност, въпреки че европейските избори традиционно в целия съюз не са особено популярни. Този път може би ще бъдат различни. Очаквам партньорите в коалицията да намерят допълнителни аргументи защо те трябва да управляват в такава коалиция, тъй като работата, която има да се свърши, просто няма кой да я поеме и да я продължи в тази посока със същите усилия, амбиция и цел. Очаквам още да консолидират позиции. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ може би за пръв път ще се тестват заедно на такива избори. Това е под условие все още. В крайна сметка тези избори ще покажат посоката на България. Виждате, че идват купчина изследвания, които потвърждават увереността на обществото за това, че ЕС и НАТО са добрите и правилните организации за България. Същото важи и за еврото. Чухме председателя на еврогрупата, който каза, че страната ни догодина е вътре. Дали ще е от 1 януари или от 1 юли не се знае, но е факт, че това ще се случи. Европейските избори ще донесат допълнителна инерция по този въпрос, особено ако получим положителен доклад в края на май или в края на юни. Смятайте, че евроизборите ще бъдат един тест дали българските граждани са съгласни с този хоризонт, а аз мисля, че те са съгласни.
- Ще се отрази ли този вот благоприятно на управлението?
- Категорично, или нека по-точно кажем, по-скоро да. Ще дадат допълнителните аргументи за съвместното управление. А на ПП-ДБ ще им помогне да преглътнат по-лесно ДПС. И тук отварям скоба. Видяхте, че „Да, България“ се ориентира към членство в Европейската народна партия (ЕНП). За това ще им трябва препоръка от български член, такава е практиката. Те могат да го изиграят с препоръка от ДСБ, който им е вътрешнокоалиционният партньор, но може да получат и подкрепа от ГЕРБ за ЕНП. Г-жа Габриел е зам.-председател на ЕНП, което някак си продължаваме да го пропускаме между редовете. А това е изключително важна позиция. Това със сигурност ще има някаква роля. ПП няма политическо семейство в Европа. Те трябва да направят този избор и в един момент ще им се наложи. Ясно е къде ще отидат, просто те засега пазят мълчание, за да не си развалят предизборната кампания. Всички знаем какво ще стане. Те ще го „продават“ като членство в движението на Емануел Макрон, но всички знаем, че това е алианс, в който членува и Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), чийто заместник-председател е г-н Илхан Кичук. Може да спрем дотук. Който вижда, да се сеща.
- Кой трябва да е основният приоритет на правителството през следващите 9 месеца?
- Макрорамката е свързана с приемането ни в Еврозоната безспорно, но нека слезем няколко нива по-долу при нас, българите, защото Еврозоната нито се яде, нито се пие, нищо не означава за никого. Факт е, че ние мислим за валутата си като функция на еврото и от 20 години живеем в този режим. Всички сделки в България буквално – от бензиностанциите до купуването на апартаменти, са в евро. Никой в тази посока няма проблем. Говорим за Еврозоната, но всъщност трябва да овладеем инфлацията, трябва да стабилизираме домакинствата в България, да сложим ред в сметките и източниците на натоварване на семейните бюджети и да приберем колкото се може повече хора вътре, извън линията на бедността в обществото ни. Тогава българите ще повярват, че държавата прави нещо за тях и че Еврозоната не е някаква мантра, която символизира някаква държава за някакви други хора, а става дума за тях тук и сега. Така си го представям.
- Външнополитическата обстановка може ли коренно да пренареди пластове и да провокира известно забавяне или търсене на други посоки за политическо развитие?
- Искрено се надявам отговорът да е „не“. Мисля, че всички в България се убедихме, че това, което малко или много повлия на сформирането на това правителство, е еднозначната оценка за онова, което Русия прави в Украйна. То е безчинство и война. И не може, докато това се случва и е такова, каквото е, ние да си променяме позицията. Защото имам усещането, че от 100 години България за пръв път е на правилната страна на историята. На човешката история, не просто на европейската. И не може да си затваряме очите за насилието, което се случва, и да търсим някакви половинчати или завоалирани обяснения, че едва ли не то било нещо такова, онакова, но не е това, за което говорят всички. И, да, може за целия свят това да не е важно, но за нас в Европа е важно. Особено за България, която е на 250 километра от конфликта, в който падат бомби, ракети и умират хора. Така че надявам се външнополитически фактори да не ни променят позицията и ние за пръв път да удържим правилната си външнополитическа такава.
- Какъв е вашият коментар на изследването за готовността на хората да воюват за страната си?
- Да защитят страната си в някакво качество, включително и да вземат оръжие, за да го направят. Има проблеми с методологията. Странно са формулирани въпросите за това и отговорите са такива. Не видях нюанса „отиваме да воюваме, за да нападнем някого, или отиваме да воюваме, за да си запазим отечеството“. Ще се съгласите, че има голяма разлика между двете трактовки. Тези проценти показват, че българинът все пак обича родината си. Готов е да я защитава, ако приемем позитивното тълкуване, и няма нужда да взема от никого нещо, което не ни принадлежи. Пазим си нашето и не сме агресивно настроени. Ако колегите са формулирали така въпроса, данните са добре, но за съжаление остава двоякото тълкувание, така че е по-добре да ги оставим настрана. Българинът е патриот такъв, какъвто е. По-консервативен, по-обран, не обича гръмките публични изявления, блъскане в гърди и прочие. Виждате, че Костадин Костадинов просто стига тавана си, колкото и да се напъва. Онзи ден се скара даже на президента и това мисля, че е началото на неговия политически край. А българинът е такъв, какъвто е. Обича си родината, само че като го питат официално да застане с името и лицето си, казва: „Дайте да говорим за нещо друго“. Но когато дойде време да направи, каквото трябва, го прави. И то безрезервно.
- Президентът може ли да размести картите в политическата обстановка?
- Съмнявам се. Виждате, че позицията му по време на консултациите е по-обрана. Дръпна се назад и остави главните участници в политическото действие в момента да се самокомпрометират. Нещо, което те пък за негово разочарование няма да направят. Аз съм скептик, че има президентски проект в действие. В близко бъдеще въобще не го виждам, тъй като подходящи моменти все по-малко ще има. Това е добре. Въпреки че винаги има отворено място на политическата сцена за нови политически субекти, не трябва да надценяваме електоралната готовност да бъде уплътнена. В крайна сметка гражданите решават, а сега въпреки целия напън да ни се обясни как имало някакво народно недоволство, което тлее, ври и клокочи отдолу, аз не виждам то активно да си търси политическо представителство. Да, може да е недоволно от политиците и институциите, но то не вижда алтернатива. Не защото такава не може да се появи. Просто всички подценяваме целокупно българина, на когото приписваме, че сякаш страда от лоботомия, и не помним какво стана с политическите напъни на президента Стоянов, на президента Първанов... Няма нужда да откриваме топлата вода всеки ден. Хората знаят – президентът е популярен, докато е президент. И Румен Радев колкото по-рано го разбере, толкова по-добре за България като цяло. Като излезе от „Дондуков 2“, той ще бъде гражданинът Румен Радев, генерал от запаса. Точка по въпроса. За останалото се иска много-много работа, абсолютно различна от тази, която той върши в момента. Предполагам, че и той самият не знае дали може да се свърши тази работа и дали иска да се занимава с нея.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 19.06.1977 г. в Шумен
Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”
Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Людмил Христов
