- Проф. Коларова, предстои конституирането на Народното събрание. Какво очаквате от заявките на партиите - още по-големи разделителни линии или поне някакъв опит за диалог?
- Обстановката е изключително динамична както вътрешнополитически, така и външнополитически. Текат събития, които могат да предопределят стратегическа промяна в поведението на партиите. За съжаление българските политици невинаги мислят стратегически, а по-скоро ситуационно. Могат да се случат събития, които или да пренаредят политическия дневен ред, или просто да повдигнат тема, която да внесе допълнителен шум. Пример за такова събитие е протестът пред Народния театър. Тази динамична ситуация дава възможност на партиите да се препозиционират.
Формирането на мнозинство в НС ще е трудна задача
Те могат както да намерят нови разделителни линии помежду си, така и да открият нови общи неща, около които да се обединят. До голяма степен това е и съзнателен избор – ако искат просто нови избори, ще търсят разделителните линии, ако искат да формират правителство, ще търсят обща кауза, която да бъде основа за консенсус.
- Ще успеем ли да се сдобием с шеф на НС от първия път или отново ще имаме разтягане на процедурата?
- Заявките на по-голяма част от партиите са, че ще издигнат свои кандидатури. Големият въпрос е дали ПП-ДБ ще имат своя номинация и кога ще бъде обявена тя. Редно е това да не става в последния момент, а по-рано. Тогава няма да има изненади. Ако имената бъдат обявени по-рано, това увеличава шанса за постигане на съгласие. Отговорът на въпроса ще се стигне ли до решение зависи от това търсят ли основа за съгласие и каква е тя.
- В предходния парламент ПП-ДБ нямаха свой кандидат за поста, но не подкрепиха и този на ГЕРБ-СДС?
- Това също е вариант, защото няма връзка между мнозинството, което избира председател на Народното събрание и мнозинството, което може да състави кабинет. Но би могло договарянето на шеф на парламента да върви като „пакетна сделка“ с осигуряването на подкрепа за състав на МС. Какви са възможните варианти на тази „пакетна сделка“ – председател на НС от ГЕРБ-СДС, а премиерът да е равноотдалечен и да не е водеща политическа фигура. Тогава ще имаме някакво цивилизовано решение. Ако се стигне до сценариите от предходните парламенти, щета ще понесат всички. Всички ще загубят доверието на избирателите, ако се стигне до блокиране на работата на НС. Всяко едно блокиране на парламента е всъщност катастрофа. Като шофьори избягваме множество конфликтни ситуации. Няма нужда да се стига до катастрофа, за да знаем какво ще се случи. Всяка една катастрофа може да бъде избегната. Но за съжаление досега ПП-ДБ прави катастрофа след катастрофа и така оправдава следващите си действия.
- Казахте, че няма връзка между мнозинството за шеф на НС и това за кабинет, но самият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов ги обвързва?
- Той казва, че ще тръгне да търси компромис и да формира кабинет само ако председателят на НС е от ГЕРБ-СДС. Поставя условия. Казва следното: Ако при избора на председател на парламента се формира мнозинство, което изключва ГЕРБ, то тогава ние връщаме първия мандат. Разбира се, възможен е другият вариант – председателят на НС да е от ГЕРБ и да е от партии, които обаче изрично да декларират, че няма да участват в коалиция с ГЕРБ.
Разбира се, кабинет може да се формира не само от коалиционни партньори, които участват със свои министри, но може да има и подкрепящи формации. И много често подкрепящите партии имат по-голяма тежест от някои от коалиционните партньори. Такива кабинети са практика. Например в Дания, където в 90% от случаите има малцинствени коалиционни правителства. Има всякакви сценарии.
- Възможно ли е да се повтори ситуацията от миналия парламент, когато имаше избран шеф на Народното събрание, но преговорите за кабинет се провалиха и не доведоха до резултат?
Избирателите вкараха 8 партии в НС и очакват от тях усилие за кабинет.
- Разбира се. Това също е вероятен сценарий. Този парламент трябва да гласува бюджет. И всяка една партия, ако е отговорна, не трябва да блокира избора на председател на парламента, за да може Народното събрание да функционира поне до приемането на бюджета. Но ако ги е грижа за политическото им бъдеще, мисля, че партиите в това Народно събрание трябва да направят кабинет.
- Като виждате разпределението на силите в 51-вото НС, каква според вас е възможната формула на управление - коалиция, експертен или технически кабинет, правителство на малцинството или друго?
- Първото важно условие, за да определим какво е съотношението на силите в НС, е да видим как ще се разреши въпросът с касирането на вота. Защото ако се стигне до касиране, това може да промени конфигурациите за мнозинство. Особено ако „Величие“ прескочи бариерата. Тогава формирането на кабинет става доста по-сложно. За да се преценят шансовете за кабинет, също така е важно да се види доколко двете крила на ДПС ще са склонни да дадат подкрепа. В реалността няма безусловна подкрепа. Постигането на подкрепа винаги става чрез договорки. ПП-ДБ заяви, че всякакво договаряне с „ДПС - Ново начало“ на Делян Пеевски е неприемливо. Обаче големият въпрос е дали ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще могат да се договорят. Според мен единствено възможната и най-лесно постижима формула за управление е коалиционен кабинет на малцинството между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, без да се търсят други партньори.
Тази формула може да бъде подкрепа от ИТН или някое от крилата на ДПС. Дали това ще бъде формата на преговори и на колко етапа ще бъдат те, тепърва ще се види. Затова изборът на председател на НС ще е подготвителен.
- Сред възможните подкрепящи партии изброихте ИТН, в този кръг попада ли БСП?
- БСП може да даде такава подкрепа само по определени теми. Има два варианта за подготвителни преговори. Единият е персонифицираният, когато става дума за избор на председател на НС. Другият вариант е да започнат преговори за бюджет. Според мен този вариант би бил по-конструктивен и ефективен. Така на основа на преговорите за бюджет да се очертае възможната подкрепа за бъдещ кабинет. Ако ПП-ДБ този път сменят тактиката си и вместо да поставят ултиматуми за личности се фокусират върху реални законодателни текстове, това би било добър вариант. Това е най-лесният сценарий - общ законодателен акт, който да очертае основата за границите на съгласие за подкрепа на правителството.
Дотук за начина, а що се отнася до формата - най-допустимите и лесно постижими формати са коалиционен кабинет на малцинството и експертно правителство. Те не са взаимноизключващи се. Обикновено се приема, че или трябва да е експертно правителство с твърда подкрепа, или кабинет на малцинството с ярки политически фигури. В сегашната ситуация най-приемливото решение е експертно правителство на малцинството. Това означава, че се посочват за министри хора, които са приемливи за двамата основни партньори и те получават подкрепа и от други партии в НС. Първата и основна стъпка ще бъде ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да се договорят – за част от министрите едните ще номинират, а другите ще утвърждават, за друга част процедурата ще е обратната. Най-лесният начин да се постигне съгласие е да се разпределят пропорционално на мандатите в парламента.
- Партиите трябва да говорят за кабинет с пълен мандат или за краткосрочна власт за 1 г.?
- От самото начало трябва да се говори за пълен мандат. Дали ще изкарат пълен мандат е друг въпрос. Договорки за 9 месеца или 1 г. са абсолютно несериозни и контрапродуктивни в нашия случай. Договаряне на кабинет за период от няколко месеца или година е на практика договаряне за служебно правителство. В сравнителната политология това са т.нар. преходни кабинети. Те се формират, когато има съгласие между политическите сили, че са необходими предсрочни избори, но има важни проблеми за решаване. Обикновено такава е ситуацията, когато трябва да се вземе трудно решение или държавата е в криза. Класическият пример за преходно правителство у нас е кабинетът на Димитър Попов.
Тогава има масови протести срещу кабинета на БСП. На свой ред СДС прави компромис, като приема да формира коалиционно правителство с ясен времеви хоризонт – от декември 1990 до май 1991 г. Това са пет месеца, през които според договореността трябва да се проведат местни избори и да се изработи конституция. Разбира се, изборите се провеждат след 10 месеца, а конституцията се изработва до юли. Кабинетът „Денков-Габриел“ беше договорен като странен хибрид между преходен и експертен кабинет и затова катастрофира. Временното/преходното правителство не е адекватно решение в настоящата ситуация. В момента единствено възможният ход е да се договаря правителство с пълен мандат.
- Исканията за касиране на вота от различни формации какво са според вас - истинско желание да се изчистят нарушенията или просто политически ход?
- Всичко това има и позитивен ефект, защото се създава все по-голяма нетърпимост срещу порочни практики в изборния процес. За това помогна и въвеждането на видеонаблюдението при броенето на бюлетините. Това ни дава основание да се говори за санкции на членове на секциите заради съставянето на документи с невярно съдържание. Цялостно касиране на вота би било позор и пълен провал за българската демокрация. Редно е да се започне с искане за частично касиране, да се установят нарушенията. Това става с надеждни доказателства. Не е уместно да се заявява и декларира, че вотът е нелегитимен. Това е политически безотговорно. Когато се говори за „мъртвите души“ в списъците, често се има предвид десетки, а понякога и стотици лица, регистрирани на един адрес. Това невинаги означава, че изборите са фалшифицирани. Има квартали в различни градове, които не са в регулация. Къщите в квартала нямат адрес. Хората трябва да бъдат лишени от правото на глас ли? Но от поне двадесет години се говори за активна регистрация на избирателите, но няма политическа воля за нея.
- Заради разнородното НС се заговори за вдигане на прага от 4% и за смесената избирателна система. Това ли е решението?
- За мен подобна промяна в системата на гласуване не е разумна и в момента е дори вредна. Това не означава, че няма аргументи „за“, но в сегашната ситуация е абсолютно неуместно да се променя избирателната система. Ако обаче се върви към промяна, трябва да се помисли как да се гарантира по–високо доверие. Основните съмнения са свързани с начина, по който се броят гласовете от секционните комисии, които си позволяват да се сговарят, да дописват бюлетини и т.н. Така те компрометират законността на вота. Според мен първата неотложна промяна е въвеждането на регионални преброителни центрове. Там и видеонаблюдението ще бъде по-лесно. Дали тези преброителни центрове ще са 31, 62 или 124, няма никакво значение. Близо 12 000 секционни избирателни комисии няма как да бъдат контролирани по друг начин. Според мен е добро число 120 преброителни центрове.
Това е тя:
- Завършила е философия със специализация социология в СУ
- Специализирала е в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
- Професор по сравнителна политология
- Председател на Българската асоциация за политически науки
- Секретар на президента Росен Плевнелиев (2012-2017), служебен министър на образованието и науката (2014)
Тихомира Михайлова
