- Проф. Герджиков, какъв е коментарът ви за последния 48 парламент?
- Някъде прочетох, че бил приел само(?!?) 53 законопроекта. Той трябва да се срамува от това. Разбирам - 5 закона, но какво значи 53 за 3 месеца? Каква е тази ударност? Стахановци ли сме? Едно време имаше „петилетката в съкратени срокове“. По подобен начин сега действат нашите парламентаристи.
- Заради политически интереси ли?
- Политически интереси и безхаберие. Като се съчетаят двете неща, се получава този тюрлюгювеч. Ето, Изборният кодекс е приет 2014 г., още няма и 9 г., а сега го промениха за 25-и път!?! Това значи по 4 пъти на година. Защо бе, хора? Помислете! Ние правим така – три пъти режем и се чудим защо все късо излиза. Кодексът за социално осигуряване, който е от 2000 г., досега е променян 137 пъти(?!?), а имаше проект и за нова промяна от по-миналия парламент, но не им стигна времето, за да го променят 138 път за 22 години. Затова съм бесен и не мога да се побера в кожата си.
- Затова ли написахте оценка 2,50 на 48-ия парламент?
- Като преподавател имах принцип – когато се колебаех между 2 и 3 - пишех 2. Когато се колебаех между 5 и 6, пишех 6. Трябва да се поощряват тези, които са знаещи и можещи, а тези, които са на ръба, моля да бъдат така любезни да си доучат урока и тогава да дойдат на изпита. Така че 48-ия парламент направи малко добри неща, повече направи неща, които не са както трябва, да не казвам за тия непрекъснати махленски противопоставяния, за грубия език, който се използва. Не че и в други парламенти няма подобни неща – там са се и сбивали, но трябва ли да следваме примера на лошите?
- Кои са най-неподходящите неща, които направи последният парламент?
- Например промяната в Изборния кодекс за мен бе грешка. Той беше сбъркано променен за 25-и път. А непрекъснатите ежби, които създават напрежение, което води до непродуктивност и не излиза нищо позитивно. Аз съм участвал в изготвянето на наши закони в Германия. Например Търговският закон, в неговата трета част „Търговски сделки”. Бяхме няколко души от България, които отидохме там и работихме заедно с немски колеги. Видях на практика подхода на немския квалифициран юрист към законотворчеството. Такава дълбочина – извежда се практика, къде е имало проблеми, как е в другите страни, кое работи и кое – не, кой е оптималният вариант. Всичко това се проучва. Извежда се максимално информация и на нейна основа се работи, за да се формулира точният текст. Това се прави дълбочинно, с професионализъм... А у нас се прави нещо, после се променя и пак, и пак, и така... до края на света.
- Как бихте дефинирали съдебната реформа и според вас от каква съдебна реформа се нуждае страната?
- Стигна се до фетишизиране на съдебната реформа като че ли това е най-големият проблем на България. Според мен тя далеч не е такъв проблем. Вярно, би могло да се мисли за реформа, но тези, които настояват за съдебна реформа, са се прицелили във фигурата на главния прокурор като че ли той е голямата беда за България. Чудя се докога ще продължава тази фиксация, след като има толкова много по-важни въпроси за България.
- Кои са те?
- Най-важното нещо е икономиката. Още през 1992 г. тръгва прословутата фраза „Икономиката, глупако!“. Това е най-важното, а ние му обръщаме малко внимание. Производителността на труда – защо тук не наблегнем, за да догоним развитите държави? Господ ни е отредил прекрасна земя - плодородна, с чудесен климат, с четири сезона, с море, с планини, с най-хубавата почва, с най-много подземни минерални води в Европа след Исландия. Този капитал почти не се използва, а там е огромният резерв на България. Защо не обръщаме внимание на това, за да излезем на световната сцена с това, което ни е силата. А всички сме се вторачили в съдебната реформа. Нали се направи такава - специализираните съд и прокуратура ги закриха, не работели добре. Може да не са работели добре, но да се бяха взели мерки да заработят по-добре. Защо трябваше да ги закриват? Че то и парламентът ни не работи добре. Да го закрием ли? Преди, когато откриваха специализираните съд и прокуратура, казваха: „Това е начинът за борбата с организираната престъпност”. Сега ги закрихме като че ли няма да се борим с тази престъпност. Такива хаотични движения не ги разбирам.
- Смятате ли, че създаването на механизъм за разследване на главния прокурор е най-важното нещо, което ще ни вкара в Шенген?
- Това е мантра. Като че ли това е спирачката на България и докато е този главен прокурор, ние не можем да прокопсаме. Това наистина не го разбирам.
- Защо според вас се прави? Защо беше бързането на 48-ото НС за законови промени в тази посока?
- Това е наша стара слабост. От години не мога да се побера в кожата си за начина, по който се изработват законите в България. Изработват се аматьорски – прибързано, непрофесионално и затова имаме закони, с които ставаме за смях. Все още поддържам връзки с юристи от немския правен кръг. Те следят българското законодателство и ме питат защо така пише в закона ни. Аз се червя, как да обясня защо е така, не искам да кажа, че е от глупост, а то е от глупост. Ето да ви кажа такава глупост. През 2009 г. намалихме капитала на ООД на... 2 лева(?!?) Такова чудо няма. Има дружества без капитал, това е друго, те са персонални дружества, но капиталово, каквото е ООД, с 2 лв. капитал, светът не познава. Оттам докъде се стига? Ако такова дружество претърпи загуба в размер, забележете – на 50 стотинки (?!?), трябва веднага да се свика общо събрание, защото загубата е една четвърт от капитала. Такива недомислици бол, не е единствената. В държавата ни има много добри юристи, обаче тях никой не ги пита. Ние имаме най-променящото се законодателство в световен мащаб. Нямаме равни на себе си. Ето с това нещо не мога да се примиря и докато съм жив, изглежда, няма да мога. А ВКС, където работят висококвалифицирани юристи, се обръщат регулярно към Юридическия факултет, за да получат компетентно мнение по един или друг тълкувателен акт. А парламентът – не. Депутатите всичко знаят и могат. Тук искам да похваля Радомир Чолаков, който беше председател на правната комисия. Той с основание се противопостави на законопроекта за съдебна реформа и апелираше Народното събрание да се съветва с професорите от Юридическия факултет на Софийския университет.
- А защо бяха приети законопроекти, за които се знаеше, че няма да могат да минат на второ четене?
- Това се нарича удар във въздуха. Защото, като не мине на второ четене, този законопроект потъва. Следващият път тръгва отначало. Приетото на първо четене отива в кошчето.
Две неща ме възмущават най-много у нас.
- Кои са те?
- Едното е законодателството и второто е дето се отказваме от българската азбука. Вече почваме да не я срещаме по улиците. По витрини, реклами, телевизия... латиница, на английски. Криворазбраната цивилизация е написана от Добри Войников преди повече от 100 г. и сега е същата работа. Не сме мръднали нито на йота в преклонението пред чуждото. Вместо да се гордеем, че сме създали кирилица, която 250 милиона я използват, ние се отказваме от нея. Побъркали сме се да пишем на латиница. Защо? И се бием в гърдите на 24 май. Какъв 24 май – то се обезсмисля този празник. Нашата азбука потъва, изчезва... Другите народи, които са възприели нашата азбука, не се отказват от нея. Видели ли сте нещо, в Гърция например, което да не е на гръцки? Това са ми болките и изглежда ще си умра с тях.
- Оптимист ли сте за следващия парламент?
- По природа съм оптимист, но няма как да бъда такъв в случая, защото в голяма степен ще се повтори конфигурацията на парламента, който се разпусна оня ден. Дали ще съумеят да поумнеят за един-два месеца, че да направят нещо наистина в името на България, не знам. Много е вероятно следващият парламент да изкара до местните избори наесен и тогава да бъдат избори две в едно. Получава се омагьосан кръг. Не че сме единствената държава в света, която преживява подобни политически кризи. Доскоро така бяха Израел, Италия, Белгия – с години имаха проблеми. Не сме чудо невиждано, но ми се ще по-бързо да можем да преодолеем тази политическа криза.
- Има ли формула за излизане от такава криза, след като хората избират тези, които да ги управляват, а те не успяват?
- Зависи какво се предлага на „сергията“, за да се избира. Ако се предлагат все гнили плодове, човек какво да избира? Разбира се, не трябва да се преувеличава, има и качествени народни представители, но те като че ли не могат да превъзмогнат партийното си его, това е лошото. С цел да не загубят народното доверие - техните привърженици, не смеят да се коалират с партии, които не са от техния сой.
- Защо според вас се получи това разслоение и в парламента влизат все повече партии?
- В развитите държави обикновено има по 2-3 партии в парламента.
- Защо написахте 5,50 на служебния кабинет на Гълъб Донев?
- Харесвам начина, по който работи. Бих казал, че правителството е най-важният орган, въпреки че сме парламентарна република, но оперативното управление е на правителството. Там се струпват проблемите и трябва да се решават оперативно по най-добрия начин. Служебният кабинет почти изцяло изпълнява функциите, характерни за редовен кабинет. Смятам, че Гълъб Донев е много подходящ служебен премиер. В правителството има качествени хора, с някои от тях съм работил – разумни, интелигентни, мислещи. Смятам, че в тази трудна обстановка правителството ни се справи доста добре. Правят се точни ходове. Този състав е добър избор на президента.
- На 9-ия редовен конгрес на НДСВ в края на януари бе взето решение за участие в следващите избори. Кое го налага?
- Доста време НДСВ беше в летаргичен сън, но обстановката ни предизвика да се събудим, защото при турболенцията от 2 години въртене в омагьосан кръг се усетихме, че имаме потенциал, който може да бъде полезен. През годините от 2001 до 2009 г., когато бяхме във властта, доказахме, че можем да правим добри неща. Беше успокоена обстановката, бизнесът се чувстваше добре. Много пъти бизнесмени са ми казвали: „При вас се работеше най-добре, най-спокойно, най-много възможности имахме”. А това е много важно – бизнесклиматът е страшно важен. В основата на развитието на една държава е бизнесът. А за влизането в НАТО и ЕС заслуги имат и други партии, но основната заслуга е на НДСВ. Това е истината. Ако трябва да персонализираме тази заслуга, тя е преди всичко на Симеон. Със своя изключителен авторитет навън той допринесе решително за влизането ни в Евросъюза. А покрай нас „намаза“ и Румъния, защото се движехме в комплект. Огромният авторитет, който продължава да има Симеон, е голям капитал, който не се използва.
Така че времето на управлението на НДСВ много хора са го запомнили с добро. Имаме потенциал отново да допринесем с нещо. Затова решихме да направим тази стъпка.
- Ще имате ли време до изборите да възстановите или изградите нови местни структури?
- В момента се прави това. Вярно, че времето е малко. Аз не съм в непосредственото ръководство на партията, не мога да кажа конкретно, но знам, че има активизация по места, ентусиазъм има, което е много важно. Убеден съм, че НДСВ ще влезе в следващия парламент. Има подготвени хора. Аз съм оптимист. Това може да внесе свежа струя в следващия парламент.
- Какви са новите цели на НДСВ?
- Новите цели не са различни от старите. Целта е НДСВ да бъде от полза на управлението на България, това всъщност е основното. Ние сме проевропейска партия и, разбира се, цел е влизането ни в Шенген и приемането ни в еврозоната.
- Би ли могъл Симеон с личния си авторитет пак да помогне?
- Все още може. Той сядаше от дясната страна на английската кралица. Приеман е навсякъде с почести, не само по кралските дворове. Продължава да има истински авторитет. Той има потенциал да направи добри неща в международен план.
ТОВА Е ТОЙ:
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“
Специализирал във Виенския университет, както и в Института по чуждестранно и международно частно право в Хамбург, Германия
Професор по гражданско и търговско право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право
Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ Председател на 39 НС (2001 - 2005). От 27 януари 2017 г. до 4 май 2017 г. е служебен министър-председател
Мария Кадийска
