- Г-н Дерменджиев, кое според вас е най-важно да бъде уточнено покрай стартиралата промяна в конституцията, за да се гарантира по-добре работеща съдебна система?
- Аз съм малко скептичен по принцип по отношение промените на конституцията, в каквато и да е посока. Основният закон за това е основен закон, защото не трябва да се променя лесно и бързо. Това, което казах и на комисията по конституционни въпроси, е, че „Народното събрание не трябва да бъде ковачница на законите, а лаборатория, в която да влизат химици и с кадифени ръкавици да пипат законите“. Това е цитат от акад. Петко Стайнов, който по едно стечение на обстоятелствата е и мой родственик. Той е един от най-известните парламентаристи преди и след 9 септември 1944 г. Записан е в Книгата на рекордите на Гинес като втория човек с най-много поредни мандати в света. Първи е Уинстън Чърчил, а след него е Петко Стайнов с осем мандата преди 9-и и седем след. Неговата мисъл е доста актуална към момента, защото по дефиниция законите са трайно установени обществени отношения и самият закон ги прави факти между хората. Конституцията е още по-трайно закрепено обществено отношение. Точната дума е много трайно. Затова конституция се прави рядко и рядко се променя. В нея са заложени основните човешки права и тя е стълбът на всяка една държава.
- Как формулирате това, което подтикна стартиралият вече процес за реформа в основния закон?
- Тези промени започнаха с оглед премахването на статута на главния прокурор или най-малкото коригирането на неговия статут. Това според мен се разми в една по-широка платформа за промяна на конституцията. Засегна се много по-широк кръг въпроси и се оказа, че съдебната част всъщност не е най-голямата и най-съществената. Коментират се включително и такива парадокси като смяната на националния празник, което намирам за доста неподходящо да бъде уреждано в конституцията. Оказа, че всички тези писания, че главният прокурор е едва ли не Господ и е недосегаем, не са съвсем точни. Видя се, че той може да бъде сменен сравнително бързо, доста експедитивно и да речем мотивирано. Друг е въпросът, че бяха правени такива опити преди и те не доведоха до успех, но изведнъж се оказа, че може да се случи. Това означава, че на практика въпросът не е задължително да се решава по конституцията. Може и с релевантните по темата закони. За мен пипането на конституцията е нещо сакрално. Промяната й трябва да е свързана с много, много важен и сериозен проблем.
- А според вас в момента това не се налага, така ли?
- Аз лично не виждам особен смисъл в тези промени. Освен естествено в глава „Съдебна власт“. Там има интересни постановки. За мен прокурорската и съдийската квота във Висшия съдебен съвет наистина могат да получат по-голяма гражданственост. Тоест да бъдат допуснати и външни на системата лица, което има и плюсове, и минуси. В този смисъл бяха и доста от изказванията в комисията. Така, от една страна, допускаш непрофесионалисти, които не са съвсем наясно и съпричастни с проблемите, но от друга, всъщност това са хора, които виждат системата от друг ъгъл. В тази връзка, както съм казвал и преди, не е лошо да бъде включен и адвокат в съвета, който да излъчва най-малкото другата гледна точка. Ние не сме част от съдебната власт, но сме в съдебната система. И като такива виждаме много добре недостатъците и може да преценим кое има нужда от оправяне и кое – не.
- По какъв начин може да се подобри усещането за повече справедливост в обществото, за което говорят и политиците? Наясно сте и с оценките на нашите международни партньори, на различни институции и организации по отношение на корупцията и т.н.?
- Тази тема стои, откакто има закони, още от Римската империя. Въпросът е дали е добре, когато всички спазват закона, или е закон „врата в полето“. При нас законодателството е хаотично. Това е един от проблемите, който е констатиран неведнъж и от Венецианска комисия, и от други международни институции, а и от нас самите. Законът при нас се доработва по всякакви форми, най-вече с изменения и допълнения към други закони.
- Може ли конкретен пример?
- Един от последните примери ни изненада. Става дума за това, че със Закона за електронното управление са променени едни начини на връчване на електронни съобщения, с които адвокатите се уведомяват по определени дела, с което започват да текат определени срокове. Така са направили нещата, че в момента, в който вие си отворите имейла, започват да текат едни срокове. Само че при адвоката това не винаги е гаранция. Защото има имейли, които са офисни, на адвокатски дружества. Отварят ги секретарки, отварят ги други лица, помощници... И така съществува огромен риск, благодарение на тази разпоредба, която не е минала по нормалния ред в гражданско-процесуалния кодекс, където й е мястото. Тя е регламентирана по един страничен начин, без да са ни питали дали това е добре или не. Това го казвам категорично. Ето това е една разпоредба, която със сигурност ще попречи на правосъдието поради хаотичността в законодателството. Такава хаотичност има във всички закони. Всеки закон, който видите, че се приема и е закон за изменение и допълнение, в неговите преходни разпоредби се вкарват едни текстове, които променят друг текст в друг закон обаче. Това е проблем, защото така не се прави сезон. Законът се прави от А до Я с всичките възможности и вариации. Законите в крайна сметка в генералната си част са добри. Въпросът е как ги изпълняваме и как ги прилагаме. Едно е как всеки един човек с гражданското си чувство спазва закона, друго е как го прилагат органите спрямо него.
- Може ли да коментирате конкретно темата с измененията в Наказателния кодекс по отношение отнемането на МПС-та от пияни и дрогирани шофьори?
- И извън такива драстични случаи като този, че на шофьор на ТИР му отнели ТИР-а, и други, които са просто абсолютно несъразмерни, такава една разпоредба пак бих определил като хаотична. Тя е продиктувана от някакъв обществен натиск. Променен е един закон, който между другото е един от най-малко променяните закони. Говорим за Наказателния кодекс, защото в него се засягат неща, свързани с личната свобода на всеки един и тук трябва да се пипа още по-внимателно. Става дума за имущество и лични свободи. По този въпрос специално беше искано становище от адвокатурата. Наши колеги направиха един много сериозен анализ с цифри и статистика. Оказа се, че в 10-годишния период, откакто е водена тази статистика, от която се вижда, че ПТП-та вследствие на алкохол или наркотици са намалели. Тоест обществената необходимост да промениш точно този закон, тази разпоредба и да завишиш наказанията и да въведеш допълнителна санкция – отнемане, е крайно необичайно. Необходимостта е подтикната от това, че е имало един драстичен случай, известен журналист, обществена реакция, друг много скандален случай... но това не е статистиката. Ние всички сме равни пред закона, следователно трябва да преценяваме закона статистически в този му смисъл. А не да изваждаме от един конкретен случай логиката на събитията.
- Сега ще последват ли наистина интересни казуси?
- Така е. Друг проблем в тази разпоредба е това прословуто отнемане. Ами никой не е обяснил, че всъщност не става въпрос за конфискация, както се пише масово. Не, МПС-тата се отнемат, и то с акт на съда. Прокуратурата не може да ги отнеме, още по-малко полицията. Този автомобил може доброволно да й бъде предаден, което си е вече воля на този, който е санкциониран. Проблемът с това е, че възникват хиляди периферни проблеми, които законът по никакъв начин не е решил. Например собственост на фирми, както е въпросният ТИР, а по-големият проблем е собствеността на съпрузите. По закон тя е обща. Съпругът се скарал с жена си, напил се с приятели, подкарал колата и го спрели, иззета е като доказателство и върви процедура по отнемането на този автомобил. Е! Какво е виновна в случая съпругата, която не само че е била жертва на поведението на съпруга си, но трябва да търпи и последиците да не може да ползва семейния автомобил. Отнемането на собственост, която е по закон неделима към този момент, защото е съсобствена, е един сложен юридически проблем. Това не е решено.
- Има ли и други проблеми?
- Как може за едно и също нещо, с промили 2.00 да речем, да може да отнемеш автомобил, който струва 500 лева и друг за 500 000 лева. Далеч съм от мисълта, че хората, които могат да си позволят последните, не ги возят шофьори, но говорим за принцип. Да въведеш отнемане или равностойна стойност да се присъжда за едно и също извършено престъпление, е абсолютно неадекватна имуществена санкция.
- Какво е вашето мнение по казуса с употребата на оръжие от полицая срещу извършител на грабеж, по който също се концентрира сериозно обществено внимание?
- Не съм го проследил конкретно този случай. Така и не разбрах дали е имало опасност за живота на полицая, дали е имало опасност за някой друг. Това, че полицаят е имал лично оръжие, а не служебно зачисленото му, след като личното пак е законно, вече въвежда един режим по отношение на темата как се използват тези оръжия от самите служители на МВР. Не знам какъв е правилният отговор, но според мен българската полиция трябва да бъде въоръжена модерно и с такива оръжия, които са достатъчно добри, за да не се налага полицаите да използват други, които си купуват сами.
- Няма ли пресищане с юристи в България?
- Това са стандарти, която всяка държава въвежда за себе си. Хората с юридическо образование не винаги са адвокати, но много от тях са адвокати. За да бъдеш адвокат, трябва по дефиниция да бъдеш дипломиран юрист със съответните стажове и прочие. Но не е задължително, ако си такъв, да станеш адвокат. Защото адвокатурата има отделни критерии, които са завишени спрямо общото ниво на юристите. По тази причина ние провеждаме и приемни изпити за адвокати всяка година по два пъти и успеваемостта не е особено голяма. Колегата Славов от Съюза на юристите в България - Владислав Славов, коментира в комисията по конституционни въпроси в парламента, че юридическото образование е лошо и се провежда в 9 факултета, а те не би трябвало да са повече от 3. Цитирам колегата. Аз бих казал, че просто трябва да се търси балансът на интересите на обществото. Защото никой няма интерес от много юристи, които стоят без работа и да се принуждават да работят всичко друго, но не и правна работа. Това пък съответно занижава качеството на тези, които остават в правната работа. Ако се върна обратно на конституцията, този въпрос също трябва да бъде много внимателно разглеждан от експерти. Тук промяната трябва да бъде направена от експерти в образованието и в правото. Те трябва без конюнктурния натиск от факултети, университети, делегирани бюджети, държавни бройки и т. н. да преценят обществената необходимост
- Иван Гешев ще бъде ли вписан като адвокат?
- Въпрос на тълкуване е. По принцип приемът на адвокати, които имат вече юридически стаж и не държат изпит, се прави от самите колегии, които в България са 27. В тази връзка всеки може да бъде вписан като адвокат в колегия, в която има офис, седалище и по такъв начин може да се легитимира. Но по принцип основанието за вписване е свързано и с морални качества, документация, образование… които се изискват. И тук в случая трябва да се преценява много внимателно доколко дефинираното от ВСС и потвърдено в указ на президента „уронване на престижа на съдебната система“ отговаря на критериите на адвокатския закон.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 7 нoeмвpи 1962 г.
Син e на проф. Иван Дерменджиев и Кремена Димова, както и потомък на Вергил Димов – известен земеделец, два пъти министър преди 9 септември 1944 г. и адвокат в редица значими процеси, сред които и този срещу поета Никола Вапцаров
Завършил е право в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Πpeз 2002 г. ce диплoмиpa в Keймбpиджсĸия yнивepcитeт, Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo, cъc cпeциaлнocт „Bъвeдeниe в aнглийcĸoтo пpaвo и пpaвoтo нa Eвpoпeйcĸия cъюз”
Дерменджиев е доктор по международно право, специалист в сферата на международния търговски арбитраж и член на Лондонския арбитраж и на Международния арбитражен съд по спорта в Лозана
Людмил Христов
