- Проф. Ангелов, какъв е коментарът ви за обвиненията срещу директора на „Пирогов“?
- Чиста политическа атака. Няма да позволим политически мотиви за смяна на един или друг директор на болница или директор на държавна институция, ако считаме, че той се справя с работата си.
- Редно ли е, когато говорим за здравеопазване, да намесваме политиката?
- Здравеопазването няма цвят, но на политиците им трябва време, за да го разберат и приемат.
- Върху какви законопроекти работи здравната комисия в парламента?
- На първо място са двата закона, този за НЗОК и Държавния бюджет. Те бяха обсъдени в комисия във вторник. Там има някои текстове, които са проблемни. Отново се опитват през Закона за бюджета на НЗОК да се промени Законът за здравното осигуряване, но мисля, че тези текстове няма да получат подкрепа.
- Какво предлагат в тях?
- Предлагат обществените поръчки, които са за медикаменти и се правеха от МЗ като централен орган - възложител, да преминат към НЗОК.
Това е генерална промяна и ние специално не бихме подкрепили такъв текст. Не е добър вариант, защото това са поръчки за много милиони, понякога и милиарди и така на практика се ликвидира възможността от парламентарен контрол, който може да се осъществява по реда на парламентарни въпроси и питания, разисквания, изслушвания на министъра на здравеопазването, докато такъв при управителя на касата е невъзможен.
- Трябва ли здравната вноска да се повиши?
- Това е един въпрос, който е концептуален. Ние сме обещали в нашата програма, че на този етап не бихме подкрепили такава инициатива по отношение на повишението на данъци и осигурителни вноски. Необходимостта е нещо, което е съвсем различно.
Ако има повече средства, които да влизат в сектора, ще намалят значително доплащането, което е в полза на българските пациенти.
- Нормално ли е българинът да доплаща толкова огромен процент за лекарства - над 30%? Прави ли се нещо в посока намаляване на този процент?
- Ако трябва да бъдем честни, българските пациенти доплащат почти половината от разходите за здравеопазване. През 2007 г. в доклад на Световната банка се посочваше, че относителната стойност на доплащанията се доближаваха до 50%.
Да кажем, че сега в известна степен са намалели, бихме могли да кажем, че е между 30-40%. Ние сме заложили в нашата програма увеличаване на процентите реимбурсация на лекарствата, тъй като най-големите доплащания са там.
НЗОК трябва да поеме изцяло лекарствата срещу COVID-19
- Очакваме на българския аптечен пазар да се появят лекарства за лечение на COVID-19. Предвижда ли се някои от тях да се покриват от касата, тъй като цената им е доста висока?
- Единственото, което бях прочел в медиите, че такъв вид медикаменти се предвижда да бъдат доставени в България, но няма да бъдат реимбурсирани от НЗОК. Ако тази информация е вярна, това е лошо решение, което трябва да бъде променено от надзорния съвет на касата.
Въпрос е на административно решение, което е лесно и бързо. Просто трябва да бъде взето. Пациентите, които са здравноосигурени, при тях почти всички скъпоструващи лечения, които са животозастрашаващи, са 100% реимбурсирани, така че, ако се следва тази логика, би следвало и това да е така.
- Увеличават ли се случаите на грип в България?
- Грипът още не се е разгърнал като заболяване. Очакваме го през декември, януари, февруари да стане по-масов като заболяване. Здравната система винаги е успявала да се справи с грипа.
Лошото в цялата ситуация е, че броят на ваксинираните в България, хората, които трябва да бъдат ваксинирани, не го правят. Това води до изключително висок брой жертви, които могат да бъдат спасени.
- В интервю за „Телеграф“ доц. Ангел Кунчев предложи в Националната програма за безплатни ваксини срещу грип да бъдат включени и децата. Подкрепяте ли такава идея?
- Категорично подкрепям доц. Кунчев. Винаги мненията ни по отношение на ваксинопрофилактиката са съвпадали. В случая моето мнение е същото. Има и инжекционна форма на ваксинация при децата, има и назална форма на ваксинация, която освен системен имунен отговор създава и локален. И двете ваксини работят за деца. Няма нужда от законодателен текст такова предложение. То има нужда министърът на здравеопазването да създаде въпросната програма за имунизация.
- Много ли ще набъбне бюджетът, ако се добавят и децата?
- Не си спомням някога да сме смятали разходите за лечението на деца колко са, ако искаме да имаме здраво общество и здрава нация. Ако едно дете е болно, един от двамата родителите излиза от икономиката и се грижи за него, така че загубата, която ще реализираме, ще бъде много по-голяма, отколкото разходите за неговото лечение.
В Националната програма за безплатни ваксини срещу грип трябва да бъдат включени и децата
- Заговори се за вкарване на нови ваксини в задължителния имунизационен календар. Как гледате на това?
- Аз смятам, че няколко ваксини трябва да бъдат задължително вкарани в календара. Това е ваксината за херпес зостер (варицела), ваксината за HPV за момичета и момчета и тази за менингит. Това са доброволни ваксини.
Лично моето дете аз съм го ваксинирал срещу варицела и срещу менингит. Двете ваксини, които покриват всички възможни разновидности на менингит. Чакам да стане на 12 г., за да го ваксинирам с „Гардазил 9“.
Ваксината в момента е безплатна за момичетата с поставена първа доза. Смятам, че тя трябва да е в задължителния календар и да бъдат включени както момичетата, така и момчетата, тъй като много голяма част от плоскоклетъчните карциноми са резултат от HPV и възможността те да бъдат контролирани, намален техният брой, съответно заболяемост и смъртност е реален с тази ваксина.
- Има ли интерес към новите ваксини срещу актуалните щамове на COVID-19?
- Хората, които четат и вярват на науката, вече са ваксинирани. Аз вече съм с пета поставена доза ваксина. Тя е достъпна за българските граждани. Има я във ваксинационните центрове, които са в системата на РЗИ. Всички хора, които искат да се протектират заради заболяванията, заради възрастта си, предлагам да го направят.
- Има ли рецепта за решението с е-рецепти?
- Министърът заедно с всички колеги направиха гратисен период до април 2024 г. Това ще бъде прието в Наредбата, но по-важното е, че когато се прави такава генерална крачка, след взетото решение в комисията по здравеопазване, имаше повече от месец и половина, в което време трябваше системата да бъде тествана, настроена, проверена, за да може недостатъците да бъдат уловени и отстранени, преди да тръгне.
Е-рецепти няма да решат недостига с лекарствени средства. Целта й при антибиотиците е да намали тяхната употреба, тъй като България е на едно от първите места по антибиотична резистентност, т.е. всички изолирани микроорганизми са резистентни на повече широкоспектърни антимикробни средста. Това е много опасно за нас, тъй като ще дойде момент, в който българите ще започнат да умират от безобидни инфекции.
Затова трябва да имаме електронни рецепти, за да виждаме кой какво е употребявал, за да може да контролираме и намалим безразборната употреба на антибиотици.
- Медици споделят, че в аптеки се отпускат антибиотици и без рецепти и там няма контрол. Как тогава ще се постигне очакваният ефект от въвеждането на е-рецепти?
- Те не могат да изписват терапии и да диагностицират в аптеката, тъй като, за да отпуснат антибиотик, трябва да има рецепта. Фармацевтите не могат да пишат рецепти. Те могат да бъдат писани от правоспособни лекари и лекари по дентална помощ.
Друг е въпросът, ако някой фармацевт даде антибиотик без рецепта, дали той ще бъде уловен, дали системата ще го санкционира, дали ще бъде доказано това нещо, или ще бъде подминато от системата. Истината е, че тя в момента така е създадена, че по никакъв начин няма да улови, ако някой фармацевт даде антибиотици без рецепта.
- Как може да се реши този проблем?
- Този проблем ще се реши със създаването на нова СЕСПА, която да може да вижда в реално време всичко онова, което се случва с всеки един медикамент на територията на България както в складовете на едро, така и в складовете на дребно. Пълна електронизация и прозрачност.
Тази система в Испания е „Биг брадър систем“, която вижда всичко онова, което се случва в страната и може да се анализира, проследява, прогнозира, контролира и управлява, което е най-важното.
В момента нашата система не дава никаква информация на никого, единствено може да виждаме кои лекарства са в забранителния списък за износ. В момента министърът не знае колко опаковки аналгин има в страната например.
- Ще се направят ли промени по отношение на процента, след който даден медикамент може законно да се изнася от страната? В момента той е 65%, предложението е да стане 100%.
- Това не зависи само от законодателя. Ако такъв текст бъде предложен от МС, ние ще го подкрепим. В момента такава законодателна инициатива е стартирана от бившия министър д-р Асен Меджидиев и доколкото знам, е изпратена за нотификация от ЕК, която трябва да даде своето положително становище. След него тази законодателна инициатива ще стане факт. Аз съм категорично за.
- Какво е необходимо да се случи, за да спре периодичното изчезване на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства от аптечната мрежа?
- Изсветляване на цялата система и най-вече възможността тя да бъде проверявана и проследима в реално време. В реално време да виждаме къде и колко има и там, където има недостиг, да го насочваме, а не да чуваме, че има достатъчно количество инсулин, но просто пациентите не могат да го намерят, защото това е цинично. Грубо фирми нарушават закона и изнасят лекарства по линията реекспорт, без да ги декларират в СЕСПА.
- Обръща ли се тенденцията по отношение на недостига на медицински сестри у нас?
- Към настоящия момент нямаме обръщане на тенденцията. В момента имаме проблем с медицинските сестри на територията на цялата държава. Тази тенденция под никаква форма не може да бъде пречупена, ако държавата не направи всичко онова, което е необходимо, а именно да увеличи приема за медицински сестри. Три неща сме променили.
Първо, всички университети, които увеличат приема на професионалистите по здравни грижи, получават по-голяма държавна субсидия. Второ, студентите, които могат да запишат тази специалност, получават двойни стипендии. И трето - мораториумът, който беше за създаване на филиали, той не важи за такива за обучение за професионалисти по здравни грижи.
- Студентите споделят, че има голям проблем със специализациите. Наличен ли е още този проблем?
- Проблемът с педиатрите е голям. Той се дължи на ниското заплащане, второ, на това, че самата специалност не създава големи възможности за ранна реализация и бърза възвръщаемост за разлика от другите специалност.
Аз си мисля, че много скоро ще си говорим за стратегически специалности в медицината, стратегически болници, които да са свързани с националната сигурност на държавата, за да може да започнем да финансираме, да можем да пречупим всички негативни тенденции, които след 5-10 години ще изправят сигурността ни под заплаха заради лошо или липсващо здравеопазване.
- Кои ще бъдат стратегически специалности?
- Педиатрията е една от тях. Друга такава е патологията, трета е съдебната медицина. Много такива специалности има, които към настоящия момент не са атрактивни. Хората, които ги работят, се броят на пръсти и ще дойде момент, когато те ще започнат да липсват и тогава това ще застраши възможността хората да имат достъп до тези специалисти.
Това ще наложи да имаме крути мерки в тази посока. Затова сега е моментът това да започне да се случва. Ние направихме няколко крачки в тази посока - започнахме да финансираме през Закона за лечебните заведения областните и общинските болници. Идеята за стратегическите лечебни заведения много скоро ще стане факт. Дали ще бъде под формата на законодателно решение или под формата на решение от страна на МЗ, е въпрос на консултации, които се провеждат в момента.
- В тази връзка кога очаквате Националната детска многопрофилна болница да стане факт?
- Още много ще чакаме. Първо - тя трябваше да бъде готова през 2024 г. и това щеше да се случи, просто за нея винаги се е мислело политически и в основата са били финансови интереси на определен кръг от хора, които искат да вземат пари за проектиране и препроектиране на това лечебно заведение. В момента това, което се случва с нея, е сбъркано от самото си начало.
Беше намерен един терен, който е на края на града, който ще бъде „манастир за лекари“, както казва един мой приятел. Няма да можем да задължим лекарите да се преместят от центъра на София в Горна баня.
Това е грешно политическо решение. Мястото на детската болница е в центъра на София, там, където са съсредоточени всички специалисти - на една ръка разстояние от „Пирогов“, ВМА, Александровска, там където е апаратурата, там където имаме възможност за реален достъп, а не да я изнасяме на края на града с идеята да удовлетворим нечисти помисли в сектор здравеопазване на канибали, които искат да откраднат от здравеопазването, за да извлекат политическа полза, но нямат нищо общо с българското здравеопазване.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 7 юли 1977 г.
Завършва Медицинския университет - София, през 2004 г.
Има специалност по хирургия, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт и магистър по финанси
От 2004 до 2006 г. е лекар в Спешно отделение - шокова зала към ЦСМП - София-област. След 2006 г. работи като хирург в УМБАЛ “Александровска”
В периода 2008-2011 г. е главен административен лекар на Клиниката по хирургия в болницата, а от 2006 г. до 2011 г. е завеждащ учебната дейност на Катедрата по хирургия към МУ - София.
От 2013 г. е директор на Александровска болница до 25 юли 2020 г., когато е избран за министър на здравеопазването в кабинета “Борисов 3”
Има редица публикации в български и международни списания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация.
Владимир Христовски
