- Проф. Овчаров, какво ново ще покажете на читателите на „Телеграф“ като наш гид в Перперикон?
- Ще припомня, че това е едно много древно светилище, основано още в края на V-IV хилядолетие пр. Хр. В края на каменно-медната епоха, през цялата бронзова, ранножелязна, антична епоха, то винаги е било светилище. Но през Римския период, тоест в началото на новата ера, то се превръща, освен в свещено място, и в голям, много добре укрепен град. Именно затова Акрополът с мощните си почти триметрови стени е бил една непреодолима преграда. Но освен тази крепост наоколо се развиват поне два големи квартала, може и повече да са, единият от север, другият от юг.
В последните седем години ние копаем именно южния квартал, в който излязоха уникални забележителности - като почти 40-метровата Базилика, мавзолеите – кръгли и правоъгълни, в които са били погребвани богатите граждани. Миналата година попаднахме на поредния, много добре запазен храм до триметрова височина, който се намира в непосредствена близост до залата с олтара. Тук трябва да припомня, че залата с олтара е най-старото култово съоръжение на Перперикон, създадено вероятно в бронзовата епоха преди 3500 години и около него вече в римския период се създава цяла серия от сателитни храмове като Храма на източния бог Митра, на предците, на Тракийския конник, както и миналогодишния храм, за който предполагаме, че е на виното.
- Какво представлява той?
- Предполагаме, че Храмът с олтара е бил посветен на бог Дионис, както и цялото светилище. Според античните извори това място е било много известно в древния свят. Тук са идвали, за да получат предсказания хора като Александър Велики преди похода в Азия, и бащата на първия римски император Октавиан Август - Гай Октавий. Тук той му получил предсказание, че синът ще стане император на новата, най-голяма човешка империя – Римската. Ето това са нещата, по които ние вървим – исторически извори и археологически паметници.
Тази година работим по открития миналата година Храм на виното и вече имаме много интересни съоръжения, които предстои да бъдат разтълкувани. Рано е да говоря за тях, защото сме в период на проучвания.
- Напредвате ли, какво да очакваме?
- Следващите три седмици ще бъдат решителни и ще разберем какво се случва в този огромен култов комплекс пак така през III-IV век, тоест в късния римски период, малко преди приемането на християнството на Перперикон и оттам в целите Родопи. Но това, което нашумя през последните дни, е едно наше старо откритие, което обаче сега беше напълно завършено. Когато се влиза в южния квартал, в най-далечната му точка, това е мястото, от което специалният път към Перперикон през римския период е идвал от голямата магистрала Виа Егнация, ако я наречем със съвременната терминология. Това е големият път, който е преминавал по крайбрежието на Егейско море и е водел от Рим към Константинопол. Това е мястото, където сега горят големите пожари в Гърция. При влизането в града на този локален път е имало храм, посветен на водата, или както се нарича в античната терминология Нимфеум – идва от нимфите, водните божества. Това е може би най-старото съоръжение, което ние разкриваме на Перперикон вече повече от 20 години. Още през далечната 2001 г. бяха направени първите разкопки.
- Защо чак сега го обявявате?
- Защото той е построен на едно много труднодостъпно място, на входа между два хълма. Тази чупка, която се получава между тях е много дълбока, до 6 метра. Трябваше да изхвърляме камъни и пръст, така че не можахме да го направим още през 2001 г. На няколко пъти подновяваме работата, но е напълно завършена именно сега, през 2023 г., във връзка и с големия европейски проект, който изпълняваме в момента за консервация и реставрация на Перперикон. През последните дни успяхме окончателно да разчистим това съоръжение.
- Какво е то?
- Знаете, че на Перперикон, а и не само, основен проблем на тези палийски крепости и градове е водата, защото на такива високи, скалисти места тя достига трудно, няма извори. Затова водата на Перлерикон е събирана с огромни цистерни главно от дъждовете и снеговете. Всички, които са били на Перперикон, знаят неговата гордост – голямата цистерна в Акропола, която събира повече от половин милион литра питейна вода. Тя е изцяло изсечена в скалите. Тази, за която говоря сега, е отново уникална, изсечена в скалите, само че е обслужвала този южен квартал, който проучваме през последните седем години.
Разликата обаче с голямата цистерна в Акропола е, че тази, която сега завършихме, е изсечена от три страни в скалите на дълбочина около 5 метра. А източната стена не е в скалата, а е представлявала прекрасна фасада. От нея имаме запазени три реда с хубаво оформени базови блокове, а от това, което откриваме в насипа, разбираме, че тази стена е била оформена и с колони и профилирани корнизи. Намираме само парчета от тях, но все пак това ни позволява да направим възстановка. Това нещо е представлявало голяма сграда. На втория етаж над цистерната вероятно е имало още един етаж, в който са се извършвали култови дейности. Именно това е Нимфеумът, за който става дума.
Разкритият от нас нимфеум е най-голямото култово съоръжение в Родопите
- Разкажете повече за тези нимфеуми..
- Нимфеумите – местата, в които се е почитала водата, са известни от дълбока древност. Но в Древна Гърция това са били природни нимфеуми, тоест в горички, сред свещени извори са правели такива съоръжения. Вече през Римския период тези храмове на водата стават много помпозни, импозантни. Но много често такива неща са се случвали в самите градове, а не на свещени извори, а примерно в голямата цистерна, където се е съхранявала животворната течност за населението.
Един от най-известните примери, той не съществува днес, но е описан от антични автори, е в самия Рим под Палатийския хълм. Там е големият нимфеум, наречен Септимиум, правен от император Септимий Север, който е бил на цели седем етажа височина. Не го знаем обаче какво е представлявал, защото през XVI в. по нареждане на римските папи като езически храм той е бил съборен, така че ние имаме само описание на тази огромна архитектурна конструкция. Сега, разбира се, новооткритият на Перперикон храм не е бил на седем, но е бил поне на два етажа.
- Имало ли е някакви процесуални действия, церемонии, жертвоприношения в тези нимфеуми?
- Много ни е трудно да кажем какво точно се е правило там, можем да направим само една относителна реконструкция. При тази прекрасна фасада, за която вече ви казах, вероятно е имало статуи, а от нея е излизала и чешма с бронзови чучури, предполагаме с глави на хора, животни или богове, защото оттам водата, съхранявана в цистерната, излизала през чешма.
Намерихме уникално оформен отточен канал за водата, който е издялан в скалите изключително прецизно. Така че пътниците, които са пристигали в града, първото нещо, което са виждали, е бил именно този прекрасен храм и са можели да отпият от водата през чучурите. Въпросът какво са представлявали церемониите не е изследван достатъчно, но е факт, че това е един от многобройните езически храмове, които са били построени в Перперикон.
- Кое е първо – водата или виното?
- Според мен не трябва да се противопоставят нещата. Както казах, на Перперикон са почитали много култове. Култът към виното със сигурност е бил един от тях, както и самия Дионис, въпреки че той не е само бог на виното, а има много по-широки функции. Но така или иначе винено-обредните ритуали, които са се правели в олтара, са известни от тракийските автори – изливало се е вино върху олтара, след което се е палел огън и по височината му са се правели предсказания. Това нещо е описано още от Херодот.
Освен това в околността на Перперикон ние откриваме стотици такива преси за вино, в които са правени и жертвоприношения. Водата също е култ, който го има в цялата история на човечеството, защото тя е нещо, без което не можем. А още повече пък такива градове като Перперикон, които са зависели буквално от липсата или наличие на вода в него. Именно по тази причина във всички епохи са отделяли огромно внимание на съхранението на водата.
Освен тези две цистерни, за които разказах, има още една, която сме започнали частично да разкриваме, а сигурно има и още под земята. Но така или иначе събирането на водата е било нещо много важно за древните хора на Перперикон, затова те изграждат система плюс канализация, една наистина уникална концепция за ВиК, ако може така с днешните понятия да се изразим. Защото водата при дъжд не само е извеждана, но именно чрез тези улеи и канали, изсечени в скалите, е събирана на различни места, за да може да бъде използвана и като питейна, а и за други нужди.
- За какво не ви стига финансирането?
- Перперикон се копае почти четвърт век, догодина ще направим толкова. През тези години 22 или 23 винаги сме получавали държавно финансиране. В последните две години за пръв път нямаме държавно финансиране. Просто държавата не дава нито стотинка за този най-известен в страната археологически обект.
- Защо?
- Не ме питайте защо, нямам обяснение, нямам отговори. Питам писмено, говоря пред медиите, но всичко е глас в пустиня. Добре е, че зад нас стои община Кърджали, която тази година ни финансира със 150 хил. лв., както и малко допълнителни средства, които дойдоха по този европейски проект, за който казах, но това е крайно недостатъчно с оглед на целите, които сме си поставили – да разкрием Перперикон поне 70%. Необходими са ни не повече от три-четири години сериозно финансиране, за да може да свършим южния квартал.
Ето това нещо аз стотици, ако не хиляди пъти, съм го казвал, но в последните две години за културния туризъм, може би сте забелязали, в България почти не се говори. Имаше един пик преди време, който ме караше да мисля, че управляващите най-после са разбрали какво представлява културният туризъм за България – една от трите страни с най-много паметници заедно с Гърция и Италия.
Но се оказа, че пак си говорим за Черно море – дали е замърсено или не, за шалтета и чадъри и т.н., а културният туризъм отново е оставен на заден план. Ако не бяха европейските проекти след 2007 г., нямаше да имаме нищо. Щяхме да имаме едни запустели разкопки на десетки места в страната. Сега обаче по тях, слава богу, се правят още неща. На прима виста мога да спомена Долината на тракийските царе, термите на Хисаря и др. Добре, че ги има европейските проекти. Но това не означава, че българската държава трябва да загърби и да чака само на Брюксел.
Управляващите не осъзнават от какво значение е културният туризъм за страната ни
- Защо властимащите не осъзнават колко важно е да се пази културната и историческата памет? Как се случват нещата в други държави?
- Не е необходимо да гледаме много далеч, достатъчно е да минем границата на 40 км в Гърция, която за съжаление сега в момента гори. Но иначе гръцката държава отделя невероятни средства за поддръжката на своите паметници. Същото се отнася и за другата ни съседка – Турция, където също се отделят огромни средства, включително за поддръжка на църкви и манастири. Което и да вземем от българските правителства, не е достигнало до този извод, че без културният туризъм не можем да направим туризма в България. Да, имаме 200-300 км брегова ивица, имаме 2-3 зимни курорта с непостоянен сняг в тях, но културните забележителности, които имаме са непреходни.
- Говорим за древни паметници и съхраняването и реставрирането им. В същото време периодично вървят дискусии какви паметници трябва да разрушим или преместим. Какво ще кажете за това?
- Вижте колко пара отива в свирката за тази дискусия, а сериозните въпроси, за които говоря, не намират отражение. Това ли е най-важното сега – дали ще местим Паметника на Съветската армия сега или догодина. Ако питате мен, аз съм за неговото преместване. Но едва ли това е най-важната тема, която да заема 90 процента от мястото в медиите, при положение че примерно разкопките тази година на всички археологически обекти закъсняха с три месеца заради липса на финансиране. Сега колегите тепърва започват да работят, защото нямаше държавен бюджет за това.
Това е той:
Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1976 г.
През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий с огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
Повече от 20 г. проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Кристи Петрова
