- Професор Матанов, изненада ли беше изборът на Видинския митрополит Даниил за български патриарх?
- Изненада, както и за мнозина други. Всички очакваха патриарх да стане един от другите двама канидати – Ловачански Гавриил и Врачански Григорий. Даниил никой не го смяташе за сериозен кандидат. Той спечели само с три гласа, което показва, че борбата е била много оспорвана. Не вярвам в колективния разум на църковноизборния събор. Става въпрос за борба на лобита в Светия синод, което не е добре за Църквата.
За какво единство може да говорим, след като Старозагорският митрополит Киприан, който трябваше да обяви избора на новия патриарх, не го направи. Явно е усетил, че между Даниил и Вселенския патриарх Вартоломей няма да има съслужение. Което и наистина не се случи на 1 юли. А доколкото разбрах, патриарх Вартоломей е отпътувал за Истанбул още вечерта на 30 юни, като дори не е останал за тържествената вечеря.
- Пред какви предизвикателства е изправен патриарх Даниил? Неговият избор е свързан с много очаквания за бъдещето на БПЦ.
- Предизвикателствата са много, но бих определил няколко като основни. Държавата е предприела мерки за финансова ревизия на имотите на БПЦ, на нейната стопанска дейност и данъците, които евентуално трябва да плаща. Темата е наистина деликатна. Свикнали сме с вечните оплаквания на синода, че няма пари, че не са им върнати всички имоти, но всъщност всички знаят, че БПЦ е доста богата. Второто е геополитическата ситуация.
Патриархът подобно на президентите на парламентарните републики, които са преди всичко лицето на дадена държава пред света, така и той е лицето на БПЦ пред другите православни църкви и въобще пред целия християнски свят. А досегашните му публични изказвания говорят за външнополитически пристрастия, които противоречат на това, което държавата ни води като външна политика.
- Големият геополитически проблем на БПЦ, за който все по-често се говори, е сблъсъкът между Московската патриаршия и Фенер.
- Това е наистина една много сложна ситуация за БПЦ. Защото разминаването между Московската и Вселенската патриаршия не е от вчера, но особено се засили след разпадането на СССР, когато православната църква в цялото постсъветско пространство се оказа в сложна ситуация. Рухна единната концепция за църковна история, която беше писана в последните двеста години в Русия.
Тази концепция е имперска Москва като Трети Рим. След разпада на СССР обаче нещата вече не са такава. И между Москва и Фенер възникнаха спорове около юрисдикцията над православните църкви в бившите съветски републики като Естония, Латвия, Литва, които поискаха автокефалия. Но особено остър стана разривът след признаването на автокефалията на православната църква в Украйна през 2019 г. В този сблъсък Фенер разчита - явно или тайно – на подкрепата на САЩ и се стреми да запази позициите си в православния свят. Не случайно Вселенският патриарх Вартоломей дойде да участва в интронизацията на новия български патриарх. От другата страна е Москва. Руските медии побързаха да обявят, че патриарх Даниил е проруски и защитава руската агресия в Украйна.
- С една дума - между чука и наковалнята?
- Да. Наистина Негово светейшество е изправен пред една сложна ситуация. Като патриарх той не може да се отрече от досегашните си проруски изказвания. Но ще се стреми да държи една по умерена и по дипломатична линия, въпреки че вътре в душата му ще си останат тези негови виждания. Почти съм убеден в това, както и повечето хора. Ще видим как ще се развият нещата, защото наистина битката за влияние върху БПЦ е от водещите в сблъсъка между Москва и Константинопол.
- Само войната в Украйна ли донесе това дълбоко разделение в православния свят?
- Навсякъде, където се появиха нови православни държави, се стигна до същата ситуация относно признаването техните църкви за автокефални и съответната намеса на Вселенската патриаршия. Така беше с църквата в Черна гора, да не говорим за сагата с Македонската православна църква.
- Не трябваше ли БПЦ да се обяви за църква-майка на македонската?
- Имаше много аргументи за това - и в едната, и в другата посока. Но проблемът е, че Охридската архиепископия е обхващала и сръбски земи. Така че всъщност не Сръбската църква е майка на Македонската, а Охридската архиепископия, призната за българска не от друг, а от император Василий Българоубиец, е майка и на сръбската. В крайна сметка томосът за нейната автокефалия бе издаден от патриарх Вартоломей.
- Значи обвиненията към православието във филетизъм не са без основание?
- За съжаление чисто доктринално, а и в исторически план православните църкви са повече или по-малко национални. Всяка православна държава иска да си има своя патриаршия или автокефална архиепископия.
- В такъв случай обявяването на Православната църква на Украйна не повтаря ли българския бунт през XIX век срещу Вселенската патриаршия?
- Нещата си приличат, но, разбира се, не са съвсем едно към едно. Аргументите на ПЦУ са, че те като наследници на Киевската Рус са получили някога статута си от Вселенската патриаршия и Московската патриаршия не е майка-църква на украинската. Нашият случай е по-друг. Член 10 от султанския ферман за Екзархията разрешава да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 от християнското население в нея го желае.
Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от днешна Северна Македания в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархия. Това обаче разделя българското население в Македония и Тракия на патриаршисти и екзархисти. И не мога да разбера защо толкова се чества и възхвалява възстановяването на Патриаршията ни през 1953 г., когато се знае, че премахването на схизмата, наложена от Вселенската патриаршия, е станало под натиска на Москва.
- Но какъв е бил геополитическият интерес на атеистичния режим в Кремъл от този акт?
- Тогава в Гърция се води гражданска война. Сталин е вярвал, че комунистите ще победят. Но тъй като пределите на Българската екзархия обхващат и територии от Северна Гръция, това българско присъствие ще бъде пречка за бъдещите „братски отношения“ между просъветските режими в София и Атина.
Такава е цената на провъзгласяването на Третата българска патриаршия - отказ от тези епархии и свиването й в границите на държавата. Така БПЦ наистина става поместна - в буквалния смисъл. Трябва да се отбележи, че гръцката църква оставя тези епархии в юрисдикцията на Вселенската патриаршия, за да увеличи паството й и международният й авторитет.
- Патриарх Вартоломей е много сатанизиран, но като че ли е много притиснат от турските власти?
- Така е. Натискът върху него е огромен. Той, както и всичките му митрополити и епископи трябва да са турски поданици. И дори да служат в армията. Самият Вартоломей е бил запасен офицер. Не се разрешава строителство на нови църкви. Желязната църква „Свети Стефан“ например се възстанови с помощта на турската държава само заради религиозния туризъм, защото всички знаем колко много българи посещават Истанбул и съответно тази наистина уникална църква.
- Знак ли е случаят с оставката на архимандрит Никанор и нейното неприемане от патриарх Даниил, че вече той ще мисли и действа по различно от досегашната си визия?
- Архимандрит Никанор наистина доста шумно си подаде оставката. След това заяви, че докато е чакал, е поразмислил, а сетне самият патриарх му казал, че има планове за него, и така се стигна до благоприятен край. Така поне гласи официалната версия. Явно е, че архимандрит Никанор и силите, които стоят зад него, не харесваха този избор. Но след като вече Видинският митрополит Даниил стана патриарх, всички трябва да уважават този избор и да се подчиняват.
- Битка на този събор беше между т.нар. зилоти и икуменисти. Но самата дума икуменизъм не се ли изхаби от прекалена употреба подобно на евроатлантизъм? Какво всъщност означава икуменизмът – отстъпление от догмата и каноните или просто общуване между различните Христови църкви?
С този термин наистина се злоупотребява. И всъщност много малко от тези, които го използват едва ли не като клеймо срещу опонентите си, са наясно с неговото значение. То произлиза от древногръцкото ойкумене (заселена земя) - частта от света, овладяна от човечеството. Във Византия „ойкуменето“ прераства в ойкуменизъм – идеологическа доктрина, която определя имперската територия за „дом”, противопоставен на варварските земи. И от края на XIX век започва да се употребява в съвременния си смисъл - братска любов между църквите.
А в нея влизат и трите християнски деноминации - православието, католицизмът и протестантизмът. Подчертава се разликата в каноните. Наистина в православната църква те не са променяни от VII Вселенски събор през 787 г., затова са по строги. В католическата църква нещата са по-други, защото тя провежда още 15 събора, като последеният беше през 1962-1965 г. Но като се говори за икуменизъм, не става въпрос за някакво обединение, за някакво подчинение на православието на Рим. През 2016 г. папа Франциск с присъщото му чувство за хумор заяви по време на посещението си в Турция: “Забравете за всякакви обединения и унии.
Това е една много сложна материя и трябва първо да се разгледа от богословите“. Като че ли той не е богослов. Става въпрос за сътрудничество по всички глобални проблеми на света – бедност, войни, тероризъм, околна среда. Защото в Близкия изток жертвите на ИДИЛ бяха и православни, и от свързаните с Ватикана църкви. А самите църкви са изправени пред общи проблеми като ширещия се атеизъм и пълното отрицание на всякакви християнски ценности. Независимо от разликите в изповядването всички са християни, щом вярват в двойната същност на Христос и Светата Троица.
- Мислите ли, че патриарх Даниил, като свободно говори английски език и след като бе викарий на дядо Йосиф в Ню Йорк, ще може да прояви диалогичност и дори инициативи именно в тази насока?
- Надявам се, че ще използва тези си знания и опит за провеждането на една активна църковна политика, защото досегашните ни патриарси не бяха добре със западните езици.
- Не се ли преигра малко с тези държавни почести при интронизацията му?
Наистина много гвардейци, много оркестри, венци пред Незнайния воин заедно с президента Радев. Това бе един вид като продължение на погребението на приснопаметния патриарх Неофит. Което си беше направо държавно погребение - накрая с трикратен топовен салют. Същото стана и сега - приветстваха патриарх Даниил като държавен глава с 21 залпа.
- Но това не е ли добре – народът да види, че държавата уважава БПЦ като институция?
- Може и такъв стремеж да има. Но Църквата не бива да откликва на всички прищевки на светската власт.
- Тя май не може да се отдели напълно от държавата?
- Така е в православния свят – държава и църква живеят в т.нар. симфония. Само един пример - от 2019 г. правителството пое заплатите на свещениците, като ги приравни с учителските.
Това е той:
Роден е през 1952 г.
През 1978 г. завършва Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски
През 1983 г. защитава докторат
Научен сътрудник в Центъра за славяно-византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“ и заместник-директор на центъра (1989-1993).
Директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
От 1993 г. е доцент
От 1999 г. професор
Константин Събчев
